Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 4445 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на
въззивника /ищец/ Е.А.С., подадена чрез адвокат А.М., за допълване на решение №
2340 от 21.04.2020 г. по в. гр. д. № 4445/2019 г. по описа на Софийски градски
съд, ГО, ІІ - Д въззивен състав, с произнасяне по искането за присъждане
на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане върху присъдената на ищеца сума от 3 800,30 лв., представляваща втора
вноска от дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2014 г. - 2015 г. по
Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2013 г., сключен между „Е.“ ЕООД
и „Б.Г.“ ЕООД, което вземане е придобито с договор за цесия от 10.04.2015 г. от
И.К.Й. и впоследствие е продадено на Е.А.С., с Договор за прехвърляне на
вземане от 28.02.2017 г., което искане е било направено и с исковата молба.
Въззиваемата страна - „Б.Г.“
ЕООД, редовно уведомена за постъпилата
молба, не е изразила становище в предоставения й срок за отговор.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК
е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ищеца - И.К.Й., с
доводи за основателност на молбата по чл. 250 ГПК и искане същата да бъде
уважена.
Молбата е подадена в срока по
чл. 250, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
С решение № 548674 от 28.11.2018 г. по гр. д. № 70550/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 26 - и състав, е отхвърлен предявеният от Е.А.С., ЕГН **********, срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, иск за заплащане на сумата от 23 981,18 лв., представляваща втора вноска от дължимо арендно възнаграждение за стопанска 2014 г. - 2015 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2013 г., сключен между „Е.“ ЕООД и „Б.Г.“ ЕООД, което вземане е придобито с договор за цесия от 10.04.2015 г. от И.К.Й. и впоследствие е продадено на Е.А.С., с Договор за прехвърляне на вземане от 28.02.2017 г.
С решение № 2340 от 21.04.2020 г. по в. гр. д. № 4445/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ - Д въззивен състав, е отменено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Е.А.С., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя Й.Т.Б.със съдебен адрес:***, площад „Ал. Константинов“, „*********, иск по чл. 79 и сл. ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 99 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 3 800,30 лв., както и в частта, с която Е.А.С., ЕГН: **********, е осъден да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, сумата над 1 262,29 лв. до пълния присъден размер от 1 500,00 лв. - разноски в първоинстанционното производство, като вместо това е осъдено „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя Й.Т.Б.със съдебен адрес:***, площад „Ал. Константинов“, „*********, да заплати на Е.А.С., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 3 800,30 лв. - представляваща втора вноска от дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2014 г. - 2015 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2013 г., сключен между „Е.“ ЕООД, ЕИК: ******и „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, което вземане е придобито с договор за цесия от 10.04.2015 г. от И.К.Й., ЕГН: ********** и впоследствие е продадено на Е.А.С. с Договор за прехвърляне на вземане от 28.02.2017 г. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част и страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно с уважената част от иска, съответно от въззивната жалба.
В
настоящия случай ищецът с исковата молба е направил искане за присъждане на
законна лихва, която претенция е акцесорна и зависи от уважаването на главния иск.
Видно от гореизложеното, исковата претенция е уважена частично от въззивния съд,
но в диспозитива на въззивното решение не е присъдена законна лихва в полза на
ищеца. Поради изложеното е налице основание за допълване на решението, като на
ищеца бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
03.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл.
250 ГПК решение № 2340 от 21.04.2020 г.
по в. гр. д. № 4445/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ - Д
въззивен състав, като в абзац втори от
диспозитива на решението, на ред десети от горе надолу, след датата 28.02.2017
г. да се добави „....ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 03.04.2017 г. - до окончателно плащане на задължението“.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - И.К.Й..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.