О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1070 05.07.2022г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, XXII-ри състав, на пети юли, през две хиляди и двадесет и втора година в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Яна Колева
като разгледа адм.д. №450 по описа за 2022г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба на Зам.изпълнителен
директор на ДФЗ, чрез гл.юрисконсулт Гачев, с искане за присъждане на разноски
по адм. дело № 450/2022г г. по описа на Административен съд Бургас.
Препис
от молбата е връчен на другата страна, но не е депозирано становище.
Съдът,
в настоящия му състав, като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира искането за процесуално допустимо, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно
и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
С
определение № 773 от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело №450/2022г. по
описа на Административен съд Бургас на основание чл.159, т.5 от АПК е оставена без
разглеждане жалбата на ЕТ „Грозд-Г.
Н.“ против Заповед №03-РД/3320 от 13.10.2021г. на Зам.изпълнителен директор на
ДФЗ и производството по делото е прекратено.
Молбата
допустима за разглеждане, тъй като е подадена от процесуално легитимиран субект
и в срока на обжалване. По същество е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 143, ал.3 АПК е
предвидена хипотеза за присъждане на разноски на ответника при прекратяване на
производството, но само в случаите, в които с поведението си съответната страна
не е дала повод за завеждане на делото. Съдът като взе предвид постъпилото
искане и прецени материалите по делото, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК (Изм. – ДВ, бр.
15 от 2021 г. /)/ Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Правото на разноски на ответника, в хипотеза
като настоящата, при която производството е прекратено поради отказ от
оспорване, е обусловено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната
разпоредба / по идентичан начин уредено и в чл. 78, ал. 2 ГПК/, а именно
ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Това предполага преценката доколко в случая
това условие е налице, или не. В настоящото съдебно-административното
производство, образувано по жалба на ЕТ „Грозд-Г. Н.“ не се констатира поведение
на ответника, различно от това, представляващо проявление на обичайните му
законови функции и компетентности по издаване на индивидуален административен
акт.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото - изключението относно
дължимостта на разноските, предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК в настоящия случай е
неприложимо.
С оглед на изложеното административният орган -
ответник има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По аргумент от нормата на чл. 248, ал. 3, изр.
2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, настоящото определение подлежи на обжалване по
реда за обжалване на решението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА ЕТ „Грозд-Г. Н.“ да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 100 лева, представляваща разноски-юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: