РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 689
/ 16.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 262
по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1,
изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила е касационна жалба от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр. София
срещу Решение № 88 от 22.02.2018г., постановено по адм. дело № 538 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2017г.,
в частта му с която е
Главната дирекция е осъдена да
заплати на Янко Стефанов Д. с ЕГН ********** *** обезщетение за причинени от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди
в размер на 400,00лв. (четиристотин лева), заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Касационния жалбоподател, чрез процесуалния си
представител юрк. Чолаков счита съдебното решение в обжалваната му част за
необосновано и неправилно, доколкото първоинстанционния съд не съобразил
впълнота събраните по делото доказателства.
Сочи се, че действително, от представената по
делото справка е видно, че Д. е обитавал помещения с жизнено пространство под
4,00м², но това неудобство е било компенсирано с наличие на
тоалетна, течаща вода, условия за раздвижване и прозорци, през които е могло да
се проветрява помещението.
Твърденията на ищеца, за наличие на лоша хигиена
в килиите се считат за необосновани, доколкото хигиената е перманентно
поддържана от изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
Според касационния жалбоподател, в случая не е
установено по несъмнен начин, твърдените от Д. вреди, да са пряка последица от
виновно, противоправно поведение на администрацията. Счита се, че в хода на
първоинстанционното производство, ищеца не е доказал фактическото претърпяване
на твърдените неимуществени вреди.
3. С
Определение от 08.01.2020г., постановено по адм. дело № 4548 по описа на ВАС за
2018г., са конституирани като правоприемници на починалия в хода на процеса
касационен ответник Янко Стефанов Д., наследниците му: Н.А.Д., С.Я.Д., А.Я.Д., В.Я.Д.
и А.Я.Д., всички с адрес *** и Т.Я.Д. с адрес ***.
Ответниците по касационната жалба не вземат
становище по същата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е
основателна и доказана в много по-малък, от първоначално заявения размер.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е
допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Въз основа на представените в
първоинстанционното производство Справка
изх. № 4084 от 15.09.2017г. и Справка изх. № 4805 от 03.11.2017г. изготвени от
Началника на Затвора Пазарджик, първоинстанционния съдебен състав е приел за
установено, че Д. е постъпил в Затвора Пазарджик на 23.12.2014 г. за
доизтърпяване на наказание в размер на 25 години лишаване от свобода. В периода
23.12.2014 г. до 06.01.2015 г. е настанен в „Приемно отделение“ спално
помещение № 206 с площ от 13,50 м² с още 4 лишени от свобода, като всеки
от тях е разполагал с 3,38м² жилищна площ. Със
санитарен възел с течаща вода разполага съседното - № 207 спално помещение,
което е преходно. Санитарният възел има течаща студена вода. От 06.01.2015 г.
до 12.01.2015 г. е бил настанен с още 12 други лишени от свобода в спално
помещение № 802 с площ от 36,89м², като всеки от тях е разполагал с 3,08м²
жилищна площ. Помещението е разполагало със санитарен възел и студена течаща
вода. От 12.01.2015 г. до предявяване на иска е бил настанен с още 11-15 други
лишени от свобода в спално помещение № 705 с площ от 37,94м², като всеки
от тях е разполагал с 3,45м² – 2,53 м². В спалното помещение е имало
тоалетна и студена течаща вода. Във всички помещения светлината е дневна, в
тъмната част на денонощието – изкуствена.
Тези данни не са били оспорени от ищеца и доказателства
за нещо различно от приетото съда, не са представени в хода на
първоинстанционното производство. Такива възражения не са направени и в хода на
касационното производство.
Въз основа на тях, решаващия съд е формирал
изводите, че през посочените периоди от време, ищецът е пребивавал в помещения,
в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4,00 кв.м. Посочено е, че тези обстоятелства, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията за защита
правата на човека и основни те свободи.
7. Съобразени са показанията на разпитания в
производството свидетел А. Спасов Ковачев, за това, че помещението, което ищеца е обитавал, било
цялото в мухъл, влага, имало е хлебарки и дървеници, като в същото се срещали и
плъхове. Имало е тоалетна и течаща вода. С топла вода лишените от свобода
разполагали в общата тоалетна и баня, която се използвала от много хора. В
килиите било тясно, недобре осветено и недобре отоплено. Храната била с лошо
качество и малко количество. Ковачев е заявил, че ищецът е работил в затвора
във фирма „АБВ“ за търкане на кутии, при която дейност се отделя стъклена вата,
която е изключително вредна за дихателните пътища. Според свидетеля на
работещите там лишени от свобода не са били предоставени предпазни маски, а
само ръкавици. Свидетелят не е имал непосредствени впечатления за това, в какъв
период от време е работил ищеца и при какви условия.
Въз основа на тези данни пък, Съдът е приел, че
помещенията в
които ищецът е бил настанен са били с изключително лоши хигиенни и битови условия,
но лишените от свобода са имали свободен достъп през цялото денонощие до
санитарен възел и течаща вода. Имали са възможност да ползват общия санитарен
възел, където е имало топла течаща вода. Хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло се поддържала от лишените от
свобода.
8. Съобразно приетото без резерви от страните
експертна заключение, Съдът е приел, че Д. е боледувал от захарен диабет тип 2,
което заболяване според вещото лице има многофакторна генеза и не може да бъде
свързан само с елементи на битовата или професионална среда. Констатирано е
било, че ищеца е бил диагностициран с прекаран миокарден инфаркт, който не може
да бъде датиран във времето. Според вещото лице, двете налични заболявания на
ищеца са медицински свързани, тъй като болните от диабет много по-често
получават инфаркт на миокарда или исхемичен инсулт. Експертният извод е бил, че
не може да се намери пряка връзка между развитието на заболяванията и условията
на бит и труд в затвора. Вещото лице е заключило, че спрямо ищеца е било
проведено адекватно съвременно лечение в болница, при което са предписани
медикаменти за продължително лечение, които могат да се прилагат по време на
престоя му в затвора
9. Преценени са и данните съдържащи се в Справка
с вх. № 5555 от 22.12.2017 г., представена от Службата по трудова медицина
„Надежда“ ЕООД гр. София, относно упражняваната от ищеца трудова дейност в
Затвора Пазарджик, изразяваща се в зачистване с пила на кутийки за контактори
към „АББ България“ ЕООД. Според въпросната справка, работата е извършвана в
помещение /цех/ с оптимален достъп до работното място с достатъчно пространство
за работа до 8 часа дневно, при микроклимат и шум, измерени и съответстващи на
БДС. Дейността е била физически лека, монотонна, с предимно натоварване на
мускулни групи на горни крайници, като се е извършвала в статична седяща
работна поза, без работа с тежести. На работещите са били предоставени лични
предпазни средства – предпазни ръкавици и маски, медицинско наблюдение,
инструкции за работа, проведен е бил инструктаж и обучение. Спазени са били
изискванията на труд и почивка.
Установени съобразно представените по делото
протоколи са извършваните дезинфекции, дератизации и дезинсекции в сградата на Затвора
Пазарджик.
10. Съвкупната преценка на описаните данни е
основала извода на Съда, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите и
лошите битови условия в спалните помещения, изразяващи се наличие на мухъл и
плесен по стените. Прието е, че тези битови условия в Затвора Пазарджик,
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Посочено
е, че въпросните неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
За недоказани са намерени твърденията в исковата
молба за незаконосъобразно бездействие от администрацията на Затвора Пазарджик
относно липсата на достъп до топла вода, наличие на хлебарки, дървеници и
гризачи, както и че администрацията не е полагала медицински грижи за лишения
от свобода Д..
Според Съда, недоказани в производството са останали
твърденията в исковата молба, че по време на работата на ищеца към Затвора
Пазарджик, при извършваната дейност – търкане на пластмасови кутии, се е вдигал
прах, за който не са му били предоставени защитни средства.
При това положение, първата съдебна инстанция е намерила
исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в Затвора Пазарджик,
за частично основателна, по основание и размер. По отношение на размера на
дължимото обезщетение, съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, Съдът е определил
размера на обезщетението на стойност от 400,00лв., като са съотнесени характера
на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на
претърпените психически страдания, както и времето на престой на ищеца в тези
условия,
ІV. За правото :
11. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
12. Във връзка с поддържаните касационни доводи,
трябва да се съобрази, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а според чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство
на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4,00м².
13. Както се посочи в предходния раздел от
настоящото решение, въз основа на данните представени от Началника на Затвора
Пазарджик, в един твърде продължителен период от над две години и половина, Д.
е бил поставен в условия, да обитава помещения в които осигурената нему жилищна
площ е била под 4,00м². Тези факти са
несъмнено установени и се приемат за безспорни според твърденията в
касационната жалба.
Сами по себе си, те са достатъчни за да се
приеме, че в посочените от първоинстанционния съд периоди от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Д. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед на това, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Тежестта да обори възведената в чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за ответника по иска за обезщетяване
на неимуществени вреди, тоест в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази
насока обаче, ответната администрация не е заявила и не е представила никакви
доказателства, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и в
производството по касационно обжалване на съдебното решение.
14. Все в този контекст, трябва да се добави, че
съотнасянето на прежде цитираните правни норми, изключва каквато и да е
възможност да се направи извод, че
наличието на тоалетна, течаща вода, условия за раздвижване и прозорци,
през които е могло да се проветрява съответното помещение, „компенсира“ по
някакъв начин, неспазването от администрацията на изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, да осигури минимална
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода от не по-малко от
4,00м².
Липса на достатъчно жилищна площ е посочена като
самостоятелно основание в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, проявлението на което
е достатъчно за да се приеме, че осъденият е бил подложен на нечовешко или
унизително отношение и е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Този факт, както и продължителния период от
време, през който Д. е бил поставен в тези условия, обосновава впълнота присъдения
от първоинстанционния съд размер на паричната обезвреда.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 88 от 22.02.2018г., постановено по адм. дело № 538 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2017г.,
в частта му с която е Главната дирекция е осъдена да заплати на Янко Стефанов Д. с ЕГН **********
*** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица на същата неимуществени вреди в размер на 400,00лв. (четиристотин лева),
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ
:
1./п/
2.
/п/