Р Е Ш Е Н И
Е
№ 294 23.02.2018 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и пети януари две
хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1623 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на П.К.Н. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
* - адвокат Н., против „Р.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Н.Р.Н., с която се претендира осъждането
му за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди, в резултат на разпространени от ответника,
чрез сайта му www.fakti.bg
и публикувана в него статия на 13.03.2012 г. със заглавие „Трима пак в ареста
заради побоя над охранител“, позорящи, унизителни и преписващи престъпление
твърдения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2012 г.
до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът
твърди, че вследствие публикация на горната статия, която станала достояние на
множество лица, още била достъпна на горната страница и му преписвала позорящи,
унизителни твърдения и извършването на престъпление, за което била налице
влязла в сила оправдателна присъда, а именно, че е нанесъл побой на частен
охранител в заведение „Д.“, намиращо се на бургаска улица „Ш.“, при който
последният получил разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно сътресение,
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване
и потъпкване на достойнството му, смущение, изнасяне на невярна информация и
преписване на престъпление, с което било накърнено и доброто му име и
авторитет, загубил вяра в справедливостта и прекъснал обучението си по право,
чието обезщетяване търси в настоящото производство.
Правното основание на иска е чл. 49 във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор. Със същия на
първо място се сочи за нередовности на исковата молба, които не се споделят от
съда, тъй като след оставянето на исковата молба без движение, ищецът изрично е
уточнил, че търси вреди, които сочи, че е претърпял от част от текста на
публикацията: „Трима пак в ареста заради побоя над охранител“ от 13.03.2012 г.,
като е посочил и как и в какво се изрязват същите. По същество се сочи, че
искът е неоснователен, тъй като не са налице законните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, като излага подборно доводите си в тази
насока. Сочи се, че публикацията е въз основа на съобщение на Бургаска районна
прокуратура, отправено до медиите, както и че била публикувана и от други
електронни медии. Отделно от това се оспорва и настъпването на заявените от
ищеца вреди. Оспорва се искът и по размер, като се твърди, че идентични искове
се предявени и срещу други собственици на електронни медии. Депозира се и
възражение за погасяване на вземането по давност. Също търси присъждане на
разноски по воденето на делото.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ответното
дружество, в качеството му на собственик на сайта www.fakti.bg е публикувал в него на
13.03.2012 г. статия със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над
охранител“, със следното съдържание: „Трима остават в ареста заради побоя в
заведение “Д.”, разположено на бургаската улица “Ш.”. Това постанови Бургаски
окръжен съд. Тримата бургазлии П.Н. - П., М.К.и А.Р.– М. през февруари т.г.
около 03.20 ч. биха частен охранител в заведение “Д.”. Тогава охранителят
получи разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно сътресение. Предишната
седмица Районният съд в Бургас ги пусна под домашен арест. И тримата оставени
зад решетките са с богато криминално минало. П.Н. - П. е с регистрации за
нанасяне на две средни телесни повреди, две леки телесни повреди, пет
хулиганства, унищожаване на чуждо имущество, общо 14 регистрации – до момента
са му наложени общо три присъди, гласи официалната информация на полицията.
Според неофициална информация П. е близък до М.– О. и бил трениран при палене
на автомобили. А.Р.– М. е с регистрации за нанасяне на две средни телесни
повреди, четири хулиганства, шест грабежа, четири кражби и други, общо 21
регистрации - до момента са му наложени общо шест присъди. М.К.е с регистрации
за нанасяне на средна телесна повреда, четири хулиганства, грабеж и други, общо
7 регистрации – до момента са му наложени две присъди.“
С постановление от 07.03.2012 г. ищецът
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за това
че на 12.02.2012 г. в гр. Бургас в дискотека „Д.“ в съучастие като съизвършител
с М.Ж.К.и А.Н.Р.– също извършители, по хулигански подбуди, чрез нанасянето на
удари с юмруци и ритници по тялото, и крайниците, нанесъл лека телесна повреда
с разстройство на здравето, неопасно за живота, на длъжностно лице З.Л.С., при
изпълнение на служебните му задължения – охранител в дискотека. Впоследствие с
постановление от 07.03.2012 г. на Районна прокуратура – Бургас ищецът
действително е задържан под стража за срок от 24 часа. В хода на НЧД № 956/2012
г. по описа на Районен съд – Бургас, спрямо него е взета мярка за неотклонение
домашен арест, която е отменена от Окръжен съд - Бургас в производството по
ВЧНД № 332/2012 г., като на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“. На 07.05.2012 г. е внесен в съда обвинителен акт по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 9 и т. 12 вр. с чл. 130,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. С присъда от 09.11.2012 г.
по НОХД № 1746/2012 г. по описа на Бургаския районен съд ищецът е оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от
16.07.2013 г. по ВНОХД № 333/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд т.е.
оправдателната присъда е влязла в сила на 16.07.2013 г.
Не е спорно също така, че арестът на
горните лица е отразен в множество медии, като са налице и други статии в тази
връзка, представени по делото. Ответното дружество е продължило да отразява
информация във връзка с постановеното задържане на ищеца, като е извършило и
други публикации в тази връзка.
Видно от представено свидетелство за
съдимост на ищеца към 23.02.2012 г., лицето е било осъждано четири пъти – по
НОХД № 2570/2004 г. на Районен съд – Бургас за престъпление по чл. 325, ал. 1
вр с чл. 78а от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание; НОХД № 262/2006 г. на Районен съд – Бургас за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК; НОХД №
280/2007 г. на Районен съд – Бургас за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и НОХД № 832/2009 г. на Районен съд – Бургас за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Служебно известен факт е наличието на
общо пет висящи граждански дела в Районен съд –Бургас, а именно - настоящото
такова, както и гр.д. № 1620, гр. д. № 1621, гр.д. № 1622 и гр. д. № 1644,
всички по описа за 2017 г., с ищец П.Н. и различни ответници, по които се
претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди по повод на
публикации, свързани със събитието от 12.02.2012. г. в заведение „Д.“ в гр.
Бургас, което е изрично съобщено на страните в съдебно заседание на 17.10.2017
г. в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ГПК.
За твърдените неимуществени вреди ищецът
е ангажирал гласни доказателства. В тази връзка като свидетел по делото е
разпитана майка му Е.Н.. Същата заявява, че помни много добре събитията от 2012
г., когато синът й бил задържан под домашен арест, а след това бил и в ареста,
по повод на обвинение за нанесен побой над охранител в дискотека. Тогава тя
всекидневно посещавала ареста, тъй като синът й бил много зле психически,
поради обстоятелството, че непрекъснато по медиите се сипели лъжи за случая.
Така във „факти.бг“ били написали една много лоша статия за този случай, която
лично му занесла. Твърдяло се, че П. има присъди за побой, че е бил обучаван от
М.О. в палежи и се съмнявали, че той е извършил палежа на двете коли на
охранителя З., като в статията едва ли не се навеждали твърдения, че той е поръчал и извършил въпросния палеж. Всичко
това създало впечатление, че той е извършил палежите на двете коли на
охранителя и въобще му създало образ на голям престъпник. Тогава я срещали
много хора и се възмущавали от поведението на сина й, като се чудили как е
възможно това, предвид личността му – известен като интелигентен, изключителен
ученик. П. преживял изключително тежко тази статия; като я прочел реагирал
много бурно и се възмущавал, тъй като знаел, че не е виновен за случилото се.
Точно тогава получил и пристъп на притеснение, изразяващ се в задушаване.
Свидетелката споделя също така, че е носила и други статии на сина си, но тази
била най-фрапиращата, която го е разстроила най-много, като в един момент дори
не искал да разговаря с нея. Цялото семейство били съкрушени от всички тези
статии, преживели много труден момент, дъщеря й се срамувала да излиза с
приятели, защото всички знаели какво се пише по медиите. П. срещал разбиране и
подкрепа от тогавашната си приятелка Г. – сега негова съпруга, но в офиса
където работила, също се коментирал непрекъснато случая, като хората вярвали на
изнесената в медиите информация. Всичко това се отразило и на ищеца. Задържането
му станало причина да не може да продължи обучението си по право, тъй като бил
препятстван от възможността да се явява на изпити, като амбициите му били да завърши
с отличие.
Видно е от данните по делото, че в
районната координационна централа на Център за спешна медицинска помощ – Бургас
има регистрирани четири посещения за П.Н. в следствения арест в периода от
01.03.2012 г. до 31.12.2012 г., а именно на 13.04.2012 г., на 14.04.2012 г.,
15.04.2012 г. и 20.04.2012 г. Първото в 23. 45 часа поради нервна криза, с
поставена диагноза „разстройството на вегетативната нервна система, уртикария“
с предписано медикаментозно лечение. Второто в 00. 30 часа, поради затруднено
дишане, с диагноза „уртикария“. Третото в 01.28 часа, поради алергична реакция,
отново с диагноза „уртикария“, също с предписано медикаментозно лечение и
четвъртото в 17.55 часа, поради обриви по тялото, с диагноза „уртикария“ и
преписано медикаментозно лечение.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД
предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод на нейното изпълнение. Разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. В случая се твърдят причинени неимуществени вреди от
разпространяването на неверни и позорящи личността факти, преписващи
престъпление, съдържащи се в процесната статия. При все че не е спорно, че
електронната медия, чийто издател е ответното дружество, е публикувало процесната
статия, като за неин автор е посочен „екипът на Факти.бг“, следва да се приеме
за доказано възлагането на работата чрез изготвянето и публикуването й от
страна на ответника.
По принцип едно изявление е
противоправно, само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото
и не отговаря на истината. Съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република
България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният
критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2
на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на
личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /аргумент и от чл. 32, ал.1 от Конституцията/.
Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета /чл. 147, ал.1 от НК/, с което се накърнява
правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за
личността му. В тази връзка съдът намира, че част от статията, въведена като
предмет на делото, а именно - “Тримата бургазлии П.Н. - П., М.К.и А.Р.– М.
през февруари т.г. около 03.20 ч. биха частен охранител в заведение “Д.”.
Тогава охранителят получи разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно
сътресение“, безспорно преписват на ищеца и трети лица извършването на
престъпление. Действително към тази дата спрямо тези лица е било образувано
наказателно производството и са били привлечени като обвиняеми за извършеното
престъпление, но не е била налице влязла в сила присъда, установяваща
авторството и виновността им. Напротив, по-късно същите са оправдани по
повдигнатото им обвинение. Само че от прочита на публикацията се създава една
негативна представа за тези лица, като се сочи не че са обвиняеми или че срещу
тях има образувано наказателно производство, или какъвто и да било друг изказ
и/или журналистически похват за реално отразяване на фактите, а се заявява, че
са извършили престъпление – били са частен охранител, който е получил
разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно сътресение, т.е. им се преписва
престъпление. С горните мотиви съдът приема, че по този начин е изпълнен
фактическия състав по чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като
разпостранените клеветнически твърдения, безспорно засягат честта и
достойнството на ищеца.
С оглед възраженията на ответника следва
да се отбележи, съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията, както и
съгласно чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата
на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които
засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство,
репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите.
В 40, ал. 1 от Конституцията на Република
България е закрепена свобода на печата и другите средства за масова информация,
която е свързана с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. Но свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до там, откъдето настъпва засягане на други конституционно защитени
ценности - правата и доброто име на гражданите.
Ето и защо, съдът намира, че ищецът има
правото да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди от деликт, причинен чрез изнесено в медиите
клеветническо твърдение, следва да се преценяват всички обективно установени
обстоятелства, в това число характерът на твърдението и в каква степен то е
злепоставящо; изживените от пострадалия негативни емоции и доколко това
клеветническо твърдение се е отразило на общественото мнение за личността или
иначе казано - на доброто име на пострадалото лице. В тази връзка от събраните
по делото гласни доказателства, които независимо, че изхождат от майката на
ищеца, съдът кредитира като такива от лице близко до него, което е имало
обективна възможност да възприеме неговото състояние, а и поради съответствието
им с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че
ищецът се е почувствал изключително зле, бил е потресен от нещата, които се
пишат за него в процесната статия, бил много разстроен и дори получил нервен
пристъп, засегнати били честта и достойнството му, като се коментирали в
публичното пространство и изнесените от медиите сведения за личността му.
Гореизброените безспорно съставляват вреди, които следва да бъдат възприети,
като пряка и непосредствена от преписаното престъпление, за което съдът намира,
че е справедливо обезщетение в размер на 700 лв.
При определяне размера на обезщетението
съдът отчете обстоятелството, че от една страна ищецът действително е бил
осъждан към датата на процесната статия, а от друга не се установи да е
претърпял всички сочени от него вреди. Не се установи да е прекъснал обучението
си, а напротив - от представеното по делото удостоверение от Бургаския свободен
университет е видно, че същият е бил студент в периода от 2008 г. до 2013 г.,
когато е завършил пети курс и е отчислен с право на дипломиране, съгласно
заповед от 25.09.2014 г., като няма данни да е прекъсвал обучението си. Друга
част от заявените вреди, свързани с отношения с партньори в бизнеса,
здравословно състояние на трети лица и лични му отношения с тях, съдът приема,
че не се доказа да са настъпили, а и дори и да се приеме, че са настъпили, то
същите не биха могли да бъдат пряка и непосредствена последица от деянието.
Доводите на ответника за наличието на
други статии, свързани със събитието от 12.02.2012 г., не го освобождават от
отговорност за собственото му противоправно поведение.
Наведените доводи за претърпени вреди от
изявленията, свързани „с М.О. и палежи“, не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производството, тъй като не са въведени, като факти и обстоятелства,
на които ищецът основава претенцията си. След оставянето на исковата молба без
движение ищецът изрично е уточнил действията, респективно думите, от които
твърди, че е претърпял вреди, като същите не са сред тях. Това е възприел и
съдът с доклада си по делото, срещу който страните не са депозирали възражения.
Поради и това въведените едва в хода на устните състезания доводи в тази връзка
не следва да бъдат обсъждани. Същото се отнася и за цитираните от ищеца в
писмените бележки по делото други публикации на „факти.бг“.
По отношение на възражението за давност
следва да се отбележи, че за вредите от непозволено увреждане важи общата
петгодишна давност / чл. 110 от ЗЗД/. Съгласно чл. 114, ал. 3 от същия закон
давността започва да тече от откриването на дееца, т.е. в случая - от датата на
публикацията - 13.03.2012 г. Исковата молба е депозирана в съда на 07.03.2017
г. т.е. преди изтичането на давностния срок-
следователно възражението е неоснователно.
С горните мотиви, съдът намира, че искът
следва да се уважи за сумата от 700 лв. и да се отхвърли за горницата над
уважения размер до пълния заявен такъв. Основателна е и акцесорната претенеция
за законна лихва от 13.03.2012 г. /аргумент чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.
При този изход на спора частично основателни
се явяват претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, като
следва ответното дружество да се осъди да заплати на адвокат Н. сумата от 70 лв.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв./, съобразно уважената част от иска. Следва също така на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищецът да заплати на ответника
сумата от 1 418. 25 лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса за производството в размер
на 50 лв. /предвид размера на уважената претенция/,
следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда
„Р.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от Н.Р.Н., да заплати на П.К.Н. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис *
- адвокат Н., сумата от 700 лв.
/седемстотин лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените негативни емоции, засегнати чест,
достойнство и добро име, в резултат на разпространени от „Р.“ ООД, чрез сайта
му www.fakti.bg
и публикувана в него статия на 13.03.2012 г. със заглавие „Трима пак в ареста
заради побоя над охранител“, позорящи и преписващи престъпление твърдения, а
именно “Тримата бургазлии П.Н. - П., М.К.и А.Р.– М. през февруари т.г.
около 03.20 ч. биха частен охранител в заведение “Д.”. Тогава охранителят
получи разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно сътресение.“, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 13.03.2012 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер до пълния заявения такъв от 10 000 лв., ведно с претенцията за
законна лихва върху отхвърлената част.
Осъжда „Р.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Н.Р.Н., да заплати на адвокат П.Й.Н. с ЕГН **********, член на Варненската
адвокатска колегия, адрес: ******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 70 лв. /седемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение. Осъжда П.К.Н. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
*, да заплати на „Р.“ ООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Н.Р.Н., сумата от 1 418. 25 лв. /хиляда
четиристотин и осемнадесет лева и 25 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда „Р.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Н.Р.Н., да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.