Решение по дело №1099/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 558
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20195510101099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                          13.08.2019 г.                                       град Казанлък

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                            II  граждански състав

На двадесет и пети юли                                  година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Стела Георгиева гражданско дело №1099 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск  за прекратяване  на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

 

В исковата молба ищцата Д.Х.А. твърди, че на *** г. сключили първия и за двамата с ответника граждански брак в гр. Н., общ. Н. от който имали родени две деца: И. А.И., с ЕГН ********** и М. А.И., с ЕГН **********, и двамата вече семейни и си имали четири внучета.

Заявява, че след подписването няколко месеца живеели в Н., след което се установили в гр. К., придобили семейно жилище, където отгледали децата си. В семейството им преобладавало взаимно разбиране и уважение. Работели в атомната централа и всичките им усилия били насочени към отглеждането и възпитанието на децата им. Братът на ищцата, с когото работели заедно получил облъчване и се поболял. Той нямал семейство и деца. Наложило се да се върне в родното им място при майка им. С ответника взели решение тя да се върне в Н. и да гледа майка си и брат си - вече покойник. По този начин изпаднали в състояние на фактическа раздала.

Сочи, че повече от 11 години са разделени. Независимо от това двамата поддържали добри отношения. Ответникът многократно е ходил в Н. със синовете им. Редовно се чували по телефона и обсъждали важни за семейството им проблеми. Известно и било, че през последните години от раздялата им той е осъществил извънбрачна връзка. За нея това било напълно нормално при така стеклите се обстоятелства.

Счита, че бракът им е изпразнен от дължимото по закон и морал вътрешно съдържание. Той е еднакво неполезен както за обществото така и за самите тях.

Твърди, че през есента на 2018 г. двамата подали молба за развод по взаимно съгласие пред КРС. При първото им явяване докладчикът по делото отсъствал по обективни причини и ход на делото не бил даден. Същото било насрочено за 21.11.2018 г. За всеки случай направили нотариална заверка на изготвеното между тях споразумение.

Заявява, че поради напредналата си възраст и заболяване на ответника му е трудно да пътува на дълги разстояния. Неговото отсъствие довело до прекратяване на производството. Това наложило да предявя иск за развод с правно основание чл. 49 от СК.

Моли съда да постанови решение, с което да разтрогне брачната им връзка като дълбоко и непоправимо разтроена по вина на двамата, без да се произнася относно вината за разстройството на брака. Не претендира за ползването на семейното ни жилище, находящо се в гр. К., ул.. Не претендира за направените разноски и за издръжка след развода. Желае, със съгласието на ответника, да запази брачната си фамилия А.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Н. Н..

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото А.И.А., с който заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен.

 

Заявява, че описаната обстановка в молбата е правдоподобна и отговаря на истината. Самият той също желае развод. Заявява, че наскоро направили опит да се разведат по взаимно съгласие, но поради голямото разстояние не можал да се яви.  Той също не желае да се третира въпроса по вината. Дава съгласието си съпругата му да запази брачната си фамилия А.. Ще прецени възможността да се яви на делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град Н., за което е съставен акт за граждански брак №  от същата дата /лист 4/. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.С.С. и Х.Н.Х..

 

Свидетелят  С.познавал  страните по делото като семейство повече от 20 години.  Сочи, че живеели в К. и работели в „А. а“. След като Д. се пенсионирала  „трябваше да си дойде, тъй като брат й, и той работеше там, но се разболя“. Д. ***. Бил разбрал, че А. „имал някаква връзка, с някаква жена, след като Д. си дойде“. А. и Д. не живеели заедно били „разделени от 10 – 11 г.“., но си поддържали връзка. В момента Д. ***, а А. ***. Виждал А. да идва в Н. за да помогне на Д. за градината, да я подготвят за сеитба.

От  показанията на свидетеля Х. се установява, че познава семейството от много години. След като страните сключили граждански брак отишли в К.. Сочи, че преди около десет години  „брат й се поболя и се наложи Д. да гледа и него и майка си“  в Н.. Знаел че Д. и А. са разделени „намират се в състояние на фактическа раздяла“. А. *** заедно с единия си син.  Отношенията между двамата били добри „А. *** Култиватор направиха й градината на Д.“. Заявява, че говорил с А. „намеренията и на двамата са, че от тази брачна връзка няма смисъл“. А. и Д. били разделени „не по-малко от 10 години“, тя живеела в Н., а той в К..

 

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

 

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните, Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищцата и на ответника е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла повече от 10 години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака,  тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

 

По отношение на фамилното име

 

След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име А..

 

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така като са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лева, платима по равно от страните.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** и А.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак №/***г. в град Н., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име А..

 

ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък, сумата от 20,00 лева представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък, сумата от 20,00 лева представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.

 

 

 

 

 

 

 

Районен съдия: