Р Е Ш Е Н И
Е № 148
Гр. Сливен, 04.12.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на осми ноември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Галя Райкова -
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 130 по
описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 60 по описа на Районен
съд - Котел за 2023 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 36/11.08.2023
г. по АНД № 60/2023 г. на Районен съд - Котел е отменено Наказателно
постановление № BG2023/1000-141/НП на
Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас,
с което на М.П.Р., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 126 ал. 1 т. 1
и чл. 128 ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 49 271,06 (четиридесет и
девет хиляди двеста седемдесет и един 0.06) лева и на основание чл. 124 ал. 1
от с.з. е постановено отнемане в полза на държавата на стоката – предмет на
нарушение- 4125 литра етилов алкохол с общ размер на дължимия акциз
24 635,53 лв.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касаторът Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ в ТД Митница Бургас, който чрез процесуален представител го
обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото.
Касационният жалбоподател поддържа, че ракията е произведена в СМОД, с. от М.Р.
в качеството й на е. т. с фирма „Д. – М.Р.“ и изцяло от нейната воля зависело
дали тя или член на нейното семейство притежават документ за начислен акциз на
ракията. От разпита на с. й ставало ясно, че за да не се заплаща акциз ракията
е произвеждана в нарушение на закона, респ. документи не са издавани. Според
Тълкувателно постановление № 1/16.02.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ВКС и
ВАС, субект на отговорността по чл. 126 от ЗАДС можело да бъде всяко лице,
независимо от регистрацията по този закон. Твърди, че съдът не е обсъдил
свидетелските показания на И. Р., в които се съдържали безспорни данни, че за
ракията, произведена в СМОД-а не е начисляван акциз. По делото били представени
и безспорни доказателства, че цялото количество ракия е произведено в СМОД-а, а
за същите не са издавани необходимите документи, не е начисляван и заплащан
акциз. От това следвало, че ракията е произведена в нарушение на закона.
Заявява още, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като е нарушил процеса на формиране на вътрешно убеждение и принципа
за разкриване на обективната истина. В тази връзка счита, че след като съдът е
приел за неустановено дали етиловият алкохол не е произведен преди 01.01.2007
г., то същият е следвало служебно да предприеме активни процесуални действия по
събиране на доказателства в тази насока. Решаващият състав на
първоинстанционния съд не обсъдил и наведените от страните аргументи и в
частност – тези на наказващия орган, формулирани в представената по делото
писмена защита. Неправилен бил и изводът на Районния съд, че ако етиловия
алкохол е произведен преди 01.01.2007 г., то материалният закон би бил приложен
неправилно, защото ще е приложима нулева ставка. С анализ на нормите на чл. 20
ал. 1, 2 и 3 от ЗАДС заявява, че от събраните доказателства не може да се
направи извод кога е настъпило данъчното събитие и по арг. от чл. 20 ал. 3 от
закона за дата на освобождаването следва да се приеме датата на установяването
- 09.11.2023 г. Съдът не обсъдил и действащите преди 01.01.2007 г. норми на
ЗАДС и ППЗАДС, които предвиждали почти напълно идентични със сега действащите
задължения за произведените в СМОД акцизни стоки. Това било от съществено
значение, тъй като за стоките, облагани с нулева акцизна ставка също следвало
да се изготвят акцизни данъчни документи. В тази връзка цитира разпоредбите на
чл. 56 ал. 1 т. 1, чл. 4 т. 8, чл. 60 ал. 2, чл. 20 ал. 2 т. 4, чл. 85 ал. 1,
чл. 84 ал. 1 т. 1 и ал. 2 и чл. 126 от ЗАДС в редакция, обн. ДВ, бр.
91/15.11.2005 г. Счита, че след като М.Р. като е. т. стопанисва СМОД, в който е
произведено цялото количество ракия, а не разполага с никакви документи, които
е следвало да издава по силата на закона, независимо кога са произведени
акцизните стоки, това се е случило незаконосъобразно и акцизната ставка за
облагане на стоките е тази по чл. 31 ал. 1 т. 5 от ЗАДС – 1100 за 1 хектолитър
чист алкохол. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното
постановление, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен юрк М. Д., която поддържа жалбата и моли съда да отмени атакувания
съдебен акт. Излага подробни доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. Р. С. ***, който с подробно изложени съображения моли съда да
потвърди решението на Районен съд – Котел. В писмен отговор оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението на Районен съд – Котел. Заявява, че още в хода
на административнонаказателното производство е депозирано възражение, в което е
заявено, че съхраняваният алкохол не е нейна собственост, а на нейни роднини и
клиенти, като в годините това количество е увеличавано и на практика действа
като пазач. Счита, че проверяващите недопустимо са разширили обхвата на
проверката в жилището на жалбоподателката. Твърди още, че количеството като
обем и алкохолен градус не е установено от компетентни за това лица и по
предвидения законов ред. Не можело да се установи и спазването на специфичните
правила на Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия
контрол и контрола върху акцизни стоки на Директора на Агенция „Митници“. Моли
съда да остави без уважение касационната жалба.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е основателна, а атакуваното
съдебно решение – не достатъчно обосновано и мотивирано.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на явилите
се страни и анализира събраните по делото доказателства, намира касационната
жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Предвид събраните
пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият
състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 09.11.2022 г. длъжностни
лица – инспектори в Митница Бургас извършили проверка в частен имот на адрес ***,
с. на М.П.Р., като под дървен навес на едноетажна жилищна постройка установили
наличие на 8 бр. бидони с различна вместимост и съдържание и 1 бр. ПВЦ туба с
вместимост и съдържание 30 литра, всички съдържащи течност с мирис и
характеристики на етилов алкохол; в битово помещение, ползвано като склад
установили наличие на 6 бр. ПВЦ съда със същото съдържание. За съдържанието на
съдовете Р. заявила, че съдържат ракия, произведена от семейството й от грозде,
добивано от 130 дка собствени масиви лозя. Течността проверяващите замерили с
денситометър, при което групирали течността в три партиди, както следва:
партида 1 – 7 бр. ПВЦ бидони и 3 бр. ПВЦ съда с течност с мирис и
характеристики на етилов алкохол с алкохолен градус 45 % vol,
партида 2 – 1 бр. туба с вместимост и съдържание 30 л. и ПВЦ бидон с вместимост
150 л., 2 бр. ПВЦ бидона с вместимост по 120 л. и различно съдържание,
съдържащи течност с мирис и характеристики на етилов алкохол с алкохолен градус
50 % vol, партида 3 – 1 бр. ПВЦ съд с течност с мирис и характеристики на
етилов алкохол с алкохолен градус 45 % vol. Така описаното било обективирано в
Протокол за извършена проверка № 116/09.11.2022 г., а течността била иззета под
опис, с вземане на проби с протоколи № 56, 57 и 58/09.11.2022 г. Пробите били
изпратени до митническа лаборатория – Пловдив при Агенция „Митници“, като
съгласно изготвената Експертиза № 00012/14.11.2022 г., пробите представляват
дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80
% и отговарят на дефиницията по чл. 9 ал. 1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен
в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем,
превишаващо 1,2 % vol. С писмо изх. № 32-413365/30.11.2022 г. Началник отдел
„МРР“ в ТД Митница Бургас приканил М.П.Р. да се яви за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. На 09.01.2023 г. бил съставен такъв
с № BG09012023/1000/A-64. В същия описаното
по – горе от фактическа страна, обобщено като държане в собствения и обитаван
имот на акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза – общо 4125 литра етилов алкохол било
квалифицирано като административно нарушение по чл. 126 ал. 1 от ЗАДС.
Срещу акта Р. депозирала Възражение
вх. № 32-17181/13.01.2023 г., в което заявила, че семейството й отглежда около
130 дка лозови насаждения от различни сортове грозде, част от продукцията от
които продава на различни преработватели. Другата част от сортове, за които
няма търсене на пазара обработвали за лични нужди, като произвеждали ракия. В
резултат на това през годините произвели за собствени нужди ракия, която
съхранявали в дома си, а установеното при проверката количество не е
произведено за година или две, а в продължение на последните повече от 20
години и било предназначено само за лично ползване и евентуално като подарък за
близки и родственици. Заявено било още, че количеството е произведено през
посочения продължителен период, но предвид отдалечеността във времето
разполагат с документи само за последните години. Не се касаело за придобит
чрез сделка алкохол, а за собствено производство, поради което и било логично
това количество да се съхранява в дома. Това възражение не било възприето от
наказващия орган, поради непредставяне на нови факти и обстоятелства, променящи
установената фактическа обстановка и Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ в ТД Митница Бургас издал Наказателно постановление №
BG2023/1000-141/НП, с което на М.П.Р., ЕГН **********, с адрес *** на основание
чл. 126 ал. 1 т. 1 и чл. 128 ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове
(ЗАДС) наложил административно наказание „глоба“ в размер на 49 271,06
(четиридесет и девет хиляди двеста седемдесет и един 0.06) лева и на основание
чл. 124 ал. 1 от с.з. постановил отнемане в полза на държавата на стоката –
предмет на нарушение - 4125 литра етилов алкохол с общ размер на дължимия акциз
24 635,53 лв.
По делото пред
първата съдебна инстанция е приложена Справка за регистрация и дейност на СМОД
изх. № 32-217358/09.06.2023 г. на Началник отдел „Акцизна дейност“ в ТД Митница
Бургас, от която се установява, че според данните в Българска акцизна
централизирана информационна система (БАЦИС), ЕТ „Д. 2000 – М.Р.“ има
регистриран като СМОД № BG001000A0114/09.08.2006 г.; за периода от 2011
г. до датата на извършване на деянието – 11.09.2022 г. са декларирани
1 034 литра етилов алкохол (ракия) по данни от подадените акцизни
декларации в БАЦИС; за периода от 2011 г. до датата на извършване на деянието е
начислен и внесен акциз в размер на 2 274,80 лв.; от проверка на акцизни
декларации, подадени в периода от 2017 г. до 11.09.2022 г. като п. по АДД от ч.
на с. на М.Р. е посочен И. Ж. Р.
За да отмени
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че за да е осъществен
съставът на приложената от наказващия орган норма на чл. 126 ал. 1 т. 1 от ЗАДС, е необходимо за държаните акцизни стоки да е дължим акциз. От приетите
писмени доказателства се установявало по несъмнен начин, че откритият в имота
на Р. дестилатен алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по см. на чл. 9 от ЗАДС и съставлява акцизна стока, но актосъставителят и наказващият орган са се
ограничили с данните от митническите лабораторни експертизи, без да събират
други данни за произхода на откритата в държане от жалбоподателката ракия. В
тази връзка първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства за
две обстоятелства: дали ракията е произведена в СМОД при спазване ограниченията
по чл. 4 т. 8 от ЗАДС и дали ракията е произведена преди 01.01.2007 г. При така
възприетото, съдът е изложил съображения, че ако ракията е произведена в СМОД
при спазване ограниченията по чл. 4 т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и
съответно - наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31
т. 6 от ЗАДС, в случай, че ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т.е. преди
влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0
лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата в държане на жалбоподателя
ракия не би бил дължим акциз, поради което и не би бил съставен документ,
удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия. Съдът е приел, че НП е издадено
и в нарушение на материалния закон, предвид това, че жалбоподателката е държала
етилов алкохол, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по
смисъла на ЗАДС, поради което няма задължение да съставя и да разполага с
документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза
и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Според мотивите в тази
насока, доколкото е държала акцизни стоки, Р. може да отговаря за това, че като
е била длъжна да се регистрира като складодържател, не го е сторила, както и за
това, че като е била длъжна да плати акциз, не го е сторила, но това са
нарушения, различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС. Така мотивиран,
Районният съд е отменил процесното наказателно постановление.
Настоящата съдебна
инстанция споделя напълно изводите на Районния съд по следните съображения:
Съгласно
приложената в процесния случай разпоредба на чл. 126 ал. 1 т. 1 от ЗАДС в
действащата редакция към датата на извършване на проверката, на лице, което
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по
този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба
в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица. В процесния случай в
дома на санкционираната Р. е открит етилов алкохол в количество 4125 литра,
като е приложена посочената в НП санкция по чл. 126 ал. 1 т. 1 от ЗАДС.
Едновременно с това в хода на съдебното дирене са събрани неопровергани гласни
доказателства, че ракията е била изварявана в продължение на години за лична
употреба и както правилно е приел първоинстанционния съд, наказващият орган не
е събрал никакви доказателства в тази насока. В хода на
административнонаказателното производство не са събрани данни дали етиловият
алкохол е произведен в СМОД при спазване на ограниченията на чл. 4 т. 8 от ЗАДС, както и дали това не е станало преди 01.01.2007 г., към който момент
акцизната ставка е била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Това обстоятелство
предпоставя недоказаност на нарушението, в която насока касационната инстанция
споделя изводите на Районния съд. Изложеният в тази връзка довод на касационния
жалбоподател, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила не
се споделя, доколкото тежестта на доказване в производството е на наказващия
орган. За да се приеме, че едно деяние е противоправно и изпълва състава на
административно нарушение, същото следва да е доказано по безспорен и несъмнен
начин. В тази връзка е и процесуалната разпоредба на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН,
а съгласно чл. 52 ал. 4 от с.з., преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно от
процесната преписка, наказващият орган не е провел разследване на спорни
обстоятелства, а такива са изложени в представеното от провереното лице възражение.
Установеното от съда от фактическа страна съответства напълно на приобщените
доказателства, съответни на същите са и правните изводи, формирани от решаващия
състав. Мотивите на първоинстанционния съд са подробни, обосновани, съответни
на доказателствата, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и не е
необходимо да бъдат приповтаряни. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като
съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Въз основа на
установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани,
правилни и съответни на доказателствата правни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е
необходимо по арг. от процесуалната норма на чл. 221 ал. 2, предл. 2 от АПК, в
която е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд. Наведените от касационния жалбоподател отменителни основания не се
споделят от настоящата съдебна инстанция, същите не могат да обосноват отмяна
на първоинстанционното решение. Последното е постановено при спазване на материалния
закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд - Котел е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани по делото доказателства – гласни и писмени и е направил обоснован
извод, че Наказателно постановление № BG2023/1000-141/НП на Началника на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, с което на М.П.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 126 ал. 1 т. 1 и чл. 128 ал. 2 от
Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 49 271,06 (четиридесет и девет хиляди двеста
седемдесет и един 0.06) лева и на основание чл. 124 ал. 1 от с.з. е постановено
отнемане в полза на държавата на стоката – предмет на нарушение- 4125 литра
етилов алкохол с общ размер на дължимия акциз 24 635,53 лв. е незаконосъобразно
и е отменил същото. По изложените съображения, обжалваното решение не е
постановено при нарушения, съставляващи посочените в жалбата касационни
основания и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на разноски за касационното производство. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, същите възлизат на 500,00 лева заплатено
в брой адвокатско възнаграждение и следва да се възложат в тежест на
касационния жалбоподател. Направеното в тази връзка възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно,
доколкото същото е в размер, значително под определения в чл. 18 ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложим съобразно препращащите норми на чл. 63д ал. 2 и чл. 36
от Закона за правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 36/11.08.2023 г. на Районен съд - Котел, постановено по АНД № 60/2023
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ТД Митница
Бургас да заплати на М.П.Р., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в
размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.