№ 40330
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110147722 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 01.08.2024г., подадена от П. П. С., за изменение на
решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че съгласно чл. 80 ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък с разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Сочи, че макар и
акцесорна претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва също като него да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция. Поддържа, че С. В. и В. В. били
представили списък по чл. 80 ГПК и искане за присъждане на разноски с молба с вх. №
125271 от 16.04.2024г., а последното проведено по делото съдебно заседание било на
15.04.2024г. Счита, че списъкът с разноски и искането за присъждането им са заявени след
изтичане на преклузивния срок за това процесуално действие, поради което произнасянето
на съда в частта за разноските било недопустимо. Искането към съда е да измени решението
в частта за разноските като не бъдат присъждани разноски в полза на С. В. и В. В..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от С. В. и В. В., с който е
посочено, че не оспорват изложеното от молителя обстоятелство, че не е спазен срокът за
представяне на списък по чл. 80 ГПК. Поддържат, че искане за присъждане на разноски е
направено преди приключване на производството по делото- в отговора на исковата молба,
както и в писмената защита. Твърдят, че единствената последица от неспазването на срока за
представяне на списък по чл. 80 ГПК е, че неспазилата го страна няма право да иска
изменение на решението в частта за разноските. Но това не било основание съдът да не
присъжда такива. Искането към съда е да остави без уважение молбата.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 103 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 13717 от 11.07.2024г., постановено по делото, съдът е отхвърлил
предявените от П. П. С. срещу С. Б. В. и В. Т. В., положителни установителни искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за
установено, че П. П. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 68134.1982.1334,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на
АГКК, с административен адрес: /населено място/“, съответстващ на имот с пл. № 1334 в
1
кад. лист № 734 по данни на ПК община „Витоша“ част от имот с пл. № 428 в кад. лист №
734 (год.- преди 1956) по стар кадастрален план на основание текла в негова полза и на
неговия наследодател- П. Й. С., придобивна давност в периода от 14.03.2002г. до
28.08.2023г. С решението съдът е осъдил П. П. С. да заплати на С. Б. В. и В. Т. В. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5000 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
На първо място, съдът намира че ответниците са заявили искане за присъждане на
разноски в производството още с подаването на отговора на исковата молба, в който е
направено искане да бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително
възнаграждение за един адвокат /л. 52 от делото/. Към подадения отговор на исковата молба
е приложен и Договор № 030429 за правна защита и съдействие от 09.01.2024г., както и
извлечение от банкова сметка за установяване на получените договорени суми. На следващо
място, видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 15.04.2024г. процесуалният
представител на ответниците е заявил искане да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Именно на
това искане, процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за
прекомерност, по което съдът се е произнесъл в мотивите на решението като е счел
възражението на ищеца за частично основателно. С оглед на което съдът намира, че е бил
надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски по делото, както и са били
представени доказателства за сторените разноски преди приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция.
Действително, ответниците не са представили списък по чл. 80 ГПК до приключване
на съдебното дирене, а са представили такъв с молба с вх. № 125271 от 16.04.2024г. /л. 112 от
делото/. Последицата от това процесуално действие, обаче, е единствено свързана с
допустимостта на подадено от тях искане по чл. 248 ГПК. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 80, изр. 2 ГПК съгласно която при непредставяне на списък страната няма
право да иска изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл и т. 9 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК, както и
Определение № 51 от 11.02.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 3758/2021 г., III г. о.
С оглед на гореизложено съдът намира, че непредоставянето на списък от страна на
ответниците в преклузивния за това срок /приключването на съдебното дирене пред
настоящата инстанция/ не води до недопустимо произнасяне от страна на съда по
отношение на претенцията за разноски. Аргумент в тази насока е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в
същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради
което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след
като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина
и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на
изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото
допълване, така и Определение № 31 от 27.01.2022г. на ВКС по ч.гр. дело № 5037/2021г. Т.е.
щом съдът без представен списък може да допълни решението в частта за разноските, по
аргумент на по-силното основание, може и следва да се произнесе по дължимостта на
разноските след като е бил надлежно сезиран с такова искане в хода на процеса. В случая,
както беше посочено с отговора на исковата молба и в устните състезания.
С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. П. С. за изменение в частта за разноските
на Решение № 13717 от 11.07.2024г., постановено по гр.д. № 47722/2023г. по описа на СРС,
25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3