РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Враца, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420103456 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. М. С. с ЕГН ********** и с адрес гр.***** срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2.
В същата се твърди, че ищецът, в качеството на длъжник по изпълнително дело №
70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй, е
направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, изплатени напълно на
неговия пълномощник адв. М.С.. Цитираното изпълнително дело било образувано по
изпълнителен лист от 25.05.2016 г., издаден по ч. гр. дело № 483/2016 г. на Районен съд гр.
Козлодуй в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца срещу М.
С. В., на когото ищецът се явява наследник по закон. Въз основа на изпълнителния лист
било образувано изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба
при Районен съд гр. Козлодуй. Поради смъртта на длъжника в изпълнителното
производство Ц. М. С. бил конституиран в качеството на длъжник и направил разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, като от мотивите на решение № 260018 от
05.10.2020 г. по гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд гр. Козлодуй, влязло в законна сила
на 26.10.2020 г., ставало ясно, че вземането по изпълнителния лист било погасено по
давност още преди конституирането на Ц. М. С. в качеството на длъжник. С две
постановления от 24.11.2020 г., необжалвани от страните и влезли в сила, съдебния
1
изпълнител прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК
и отказал да присъди на ищеца в настоящото производство разноски, като се мотивирал, че
същите следва да бъдат претендирани по съдебен ред.
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 30.06.2021 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било
образувано ч. гр. дело № 2530/2021 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение № 445 от 02.07.2021 г. В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцата сумата 300,00 лева-главница, представляваща направени от
ищеца, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-
изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй, разноски за адвокатски хонорар, ведно
със законната лихва върху сумата от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която е
издадена заповед № 445 от 02.07.2021 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 2530/2021 г. по описа на Врачански районен съд. Претендира разноски
за внесена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, като последното да бъде
присъдено на пълномощника на ищеца по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
(ЗА).
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца е подал писмен отговор в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан
със следните твърдения: процесуалните действия на адв. М.С., в качеството на
пълномощник на Ц. М. С.-длъжник по изпълнението, са ненужни и се изразяват само в
подаването на молба за прекратяването на изпълнителното дело; ако се докаже по делото,
че Ц. М. С. е платил посочения в исковата молба адвокатски хонорар, то той е недължимо
платен и ответникът не следва да носи гражданска отговорност за него, още повече, че
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца не е искал по цитираното изпълнително
дело извършването на действия по принудително изпълнение срещу Ц. М. С. и такива не са
предприемани от съдебния изпълнител; за осъществените от адв. М.С. процесуални
действия следва да се приложи разпоредбата на чл. 10, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възнаграждението за същите да бъде намалено
до законоустановения минимум от 200,00 лева. Оспорва се искането за присъждане на
адвокатски хонорар по настоящото исково производство с твърденията, че не са налице
всички кумулативно дадени в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА предпоставки за
присъждане на адвокатски хонорар на адвокат, осъществил безплатно процесуално
представителство.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2530/2021 г. на Врачанския районен съд от
длъжника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца е подадено възражение по чл.
2
414 от ГПК, с което не са наведени конкретни правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на
чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
В исковата молба са изложени твърдения за претърпени от ищеца Ц.С. имуществени
вреди, предвид поведението на ответника и взискател в изпълнителното производство
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца по изпълнително дело № 70/2017 г. по
описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй, което изпълнително
дело не е прекратено на основание чл. 433 от ГПК.
От горното следва, че правната квалификация на спорното материално право е именно
чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съдът намира, че претенцията няма как да се квалифицира по
реда на чл. 79 от ГПК, тъй като същата норма е относима към разпределянето на разноски в
изпълнителното производство. Начинът, по който следва да се разпределят разноските не
може да послужи за правно основание на иска. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК е
процесуално-правна норма, която няма как да замести приложимата материално-правна
квалификация на предявения иск. Неправилното приложение от компетентния орган на
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, следва да се защитава с различни правни средства, едно от
които е и настоящият иск по 49 от ЗЗД. В настоящия случай се претендират имуществени
вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него
изпълнително производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 от ГПК урежда единствено
въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как се
възстановяват разходите, направени от длъжника в рамките на изпълнителния процес в
зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то
единственият път за защита е да се претендират тези разходи по общия ред под формата на
вреди от непозволено увреждане.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване вследствие на противоправното поведение на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца по изпълнително дело № 70/2017 г. по
описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй, в рамките на което
ответникът е възложил на съдебния изпълнител принудително да събере парични суми от
ищеца, да са настъпили имуществени вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни
действия, както и конкретния размер на имуществените вреди.
Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността, които са в
тежест на ищеца, са доказани по делото.
От приетите по делото писмени доказателства се установява и също така не е спорно
между страните, че срещу М. С. И., наследодател на ищеца Ц. М. С., съгласно
удостоверение за наследници № 445/22.07.2019 г. на Община Козлодуй, е било започнато
изпълнително производство по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-
3
изпълнителна служба при Районен съд гр. Козлодуй, като ищецът е конституиран в
качеството на длъжник по производството с постановление от 22.08.2019 г. Процесуален
представител на ищеца след неговото конституиране по изпълнителното дело е бил адв.
М.С., на когато за предоставената процесуална защита и съдействие било заплатено
възнаграждение в размер на 300,00 лева (договор за правна защита и съдействие – л. 55 от
изп. дело). Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е било прекратено с
влязло в сила постановление от 23.11.2020 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липсата на искане от взискателя за извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Видно от мотивите на влязлото в законна сила решение № 260018 от 05.10.2020 г. по
гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд гр. Козлодуй, перемпцията (прекратяване на
изпълнителното дело поради липса на активност на взискателя) е настъпила на 06.03.2019 г.
Извършването на процесуални действия от съдебния изпълнител след датата
06.03.2019 г. не би могло да породи правни последици, тъй като не почива на съществуващо
и валидно изпълнително производство. Конституирането на ищеца Ц.С. като длъжник също
е извършено на 22.08.2019 г., т.е. при липса на валидно изпълнително производство.
Процесуални действия, неизграждащи конкретен принудителен способ са извършвани от
съдебния изпълнител, видно от материалите по делото, като същите обаче се явяват правно
иррелевантни и имат противоправен (незаконосъобразен) характер, доколкото са
предприети по едно прекратено изпълнително производство. Следва също да се отбележи,
че не е съществувала и обективна възможност за осъществяването на конкретни изграждащи
принудителен способ действия срещу ищеца по настоящото дело, предвид наличието на
обезпечителна заповед от 28.02.2020 г., издадена по гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд
гр. Козлодуй.
Налага се изводът, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по изпълнителния процес, прекратен в резултат на
бездействието на взискателя, и предприетите действия от съдебния изпълнител след
прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона. Ищецът не би заплатил
адвокатски хонорар, респективно не би претърпял вреди, ако е било констатирано
прекратяването по силата на закона на воденото срещу него, в качеството на наследник на
първоначалния длъжник, изпълнително дело. Противоправността е елемент от фактическия
състав на вземането за обезщетение и се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител и същата е налице в случая, тъй като
изричното прекратяване от съдебния изпълнител на изпълнителното дело с постановление е
извършено повече от година и половина след настъпилата перемпция. Взискателят, чрез
натоварените за това служители, е допуснал бездействие, довело до прекратяване на
изпълнението, като и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК следва, че разноските по
прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство следва да
се поемат от взискателя.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното в
4
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно.
Съгласно чл. 10, т. 4 от НМРАВ, приложима към разглеждания случай, минимумът за
извършените от адв. М.С. процесуално представителство и правна защита възлиза на 200,00
лева, а на същия са заплатени 300,00 лева. Следва обаче да се посочи, че срещу ищеца Ц.С.,
след конституирането му като длъжник, е насочено принудително изпълнение чрез
използване на целия допустим от ГПК инструментариум и обстоятелството, че
патримониумът на ищеца не е бил засегнат от принудителното изпълнение, е следствие
единствено на своевременно представената обезпечителна заповед от 28.02.2020 г.,
издадена по гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд гр. Козлодуй. Дори когато предприетите
от съдебния изпълнител действия са незаконосъобразни, същите пораждат своето
отрицателно правно действие в патримониума на длъжника.
От гореизложеното следва, че претенцията е изцяло основателна и следва да се уважи в
пълен размер. Като законна последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход от делото на ищеца се следват направените разноски. Съдът определя
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 150,00 лева, който
съвпада с минимума по чл. 7, ал. 7, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ (1/2 идеална част от
300,00 лева), както и зачита правото на осъществилия процесуалното представителство на
ищеца по настоящото дело адвокат да получи възнаграждение в минималния по наредбата
размер, или 300,00 лева.
Неоснователно е схващането на ответника, че ищецът следва да доказва, а съдът да
проверява наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Следва да се посочи, че
изтъкнатите мотиви в приложеното по делото определение № 257 от 29.09.2021 г. по в. ч. гр.
дело № 433/2021 г. на Окръжен съд гр. Враца, въпреки че нямат обвързващ характер по
настоящото производство, изцяло се споделят от решаващия съдебен състав. Съгласно тези
мотиви достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както е в настоящия
случай (договор за правна защита на л. 28 от делото), поради което съдът следва да присъди
на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в съответния минимален размер.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2, че дължи на Ц. М. С. с ЕГН ********** и с
адрес ***** сумата 300,00 лева-главница, представляваща направени от ищеца, в качеството
5
на длъжник по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба
при Районен съд гр. Козлодуй, разноски за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва
върху сумата от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 445
от 02.07.2021 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
2530/2021 г. по описа на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 да заплати на Ц. М. С. с
ЕГН ********** и с адрес ***** сумата 25,00 лева – направени по ч. гр. дело № 2530/2021
г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса, както и сумата 25,00 лева –
направени по гр. дело № 3456/2021 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 да заплати на адв. М.М. С.
от АК-Враца с адрес на упражняване на дейността гр. Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1
(сграда АПК), ет. 2 сумата 150,00 лева-направени при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата разноски за адвокатски хонорар по ч. гр. дело № 2530/2021 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 300,00 лева-направени при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатски хонорар по гр. дело № 3456/2021 г.
на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6