№ 361
гр. Плевен, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430201053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя В.У., на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят „*** обжалва цитирания по-горе електронен фиш,
като моли съда да го отмени. В жалбата си сочи, че последният е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Твърди се, че ел фиш страда
от неизяснена фактическа обстановка, а отделно се сочи че случаят е
маловажен. Излагат се подробни съображения, че вмененото на
санкционираното лице нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Навеждат се доводи и за допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Изложени писмени доводи, се поддържат и в писменото
становище от процесуалния му представител адв.Н. Г.. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован се
представлява от юрк. ЕЕ.К. която оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване на
процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми, като
излага доводи в тази насока. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е от нарушителя и това е направено в
срок, а разгледана по съществото, същата е неоснователна.
На 06.04.2021г. около 15:00 часа е било установено нарушение №
СО19А20СВ3В904А3Е053041F160A73F5 с П*** с технически допустима
максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория, в състав с ремарке
с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава
44000, в община Долни Дъбник, за движение по път І-3 км 100+471, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е било установено с устройство № 40222, представляващо
елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закон за пътищата, намиращо се на път І-3 км 100+471. Собственикът, на
когото било регистрирано процесното ППС било дружеството жалбоподател
„*** със законен представител В.Д.У..
С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата
срещу „*** за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена имуществена
2
санкция в размер на 2500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.
Електронен фиш с № ********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, регламентираща, че Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно
средство е „*** ООД. От приложената по делото справка за собственост, се
установява, че ППС влекач *** е с обща технически допустима максимална
маса 44 000, т. е. над 3. 5 т., поради което на основание чл. 10, aл. 1, т. 2 от ЗП
за движението му по платената пътна мрежа, в конкретният случай по път І-3
км 100+471/ се дължи тол такса. Дължимостта на такава такса за движението
на МПС по процесния път произтича от характеристиката му на път, част от
републиканската пътна мрежа, която съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП включва
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа.
В случая път първи клас І-3 км 100+471 е част от републиканската
пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътна инфраструктура -
пътна такса. Същият е включен в утвърден с Решение на МС №
959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019 г., изм. - РМС №
207/26.03.2020 г., изм. - РМС № 706/02.10.2020 г., доп. - РМС №
887/04.12.2020 г. / списък на републиканските пътища в Република България.
Списъкът е публичен и общодостъпен и всеки един водач, включително
жалбоподателят, може да го достъпи и да се информира преди да предприеме
управление на ППС по конкретния път. В ЕФ е изписано изрично, че
процесното място на нарушението е път І-3 км 100+471. Ето защо съдът
намира, че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на
3
нарушението съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци и че по
никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере за кое точно
място му се вменява във вина да е извършил процесното нарушение. Пътят е
включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на
процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 40222,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
същата е регистрирала нарушение за ППС влекач *** с технически допустима
максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с
ремарке с общ брой оси 2, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, собственост на „***, с ЕИК ***, тъй като за него нямало
получена тол декларация или маршрутна карта. Разпоредбата на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, предвижда, че движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата
на чл. 102, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: "Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, л. 1 от Закона за пътищата, според категорията на
пътното превозно средство". Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Тези разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите
на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни
такси при движение на превозните им средства по път, включен в обхвата на
4
платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета на
основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно горецитираните разпоредби от Закона за пътищата, безспорно
се установява, че заплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП е
абсолютна предпоставка за законосъобразно използване на платената пътна
мрежа, като в случай, че таксата не е заплатена за собственика възниква
задължението за бездействие, ясно регламентирано в разпоредбата на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП. Безспорно според съда на „*** не е изпълнило това свое
задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за процесното
ППС не са били изпълнени изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Това е така, тъй като създаденият доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
със статично изображение към него, има доказателствена сила, която не беше
оборена в хода на производството.
Издаденият електронен фиш за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". ЕФ притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и
процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона.
Неоснователно е твърдението че неотчитането на тол данни,
включително на съответно дължимата се тол такса се дължи на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“
Електронна система за събиране на тол такси.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните фишове (ЕФ),
издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3, 3а и 3б от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В
случая, използването на различни термини от законодателя АТС за фишовете
на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и същностните разлики
5
между ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ, индикира, че се касае за различни средства
(системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на
определението на АТСС в ЕФ на НТУ не попадат обхвата на чл. 1 от закона за
измерванията. Посоченият закон урежда обществените отношения, свързани с
осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията - по
същество при деянията, свързани с нарушения по чл. 179, ал. 3 - ЗДвП, и по-
конкретно - при тяхното установяване не е налице измерване. Съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗИ "Величина" е свойство на явление, тяло или вещество, което
може да бъде различено качествено и определено количествено. Съгласно т. 5
от същия параграф "Единица за измерване" е конкретна величина, определена
и приета със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за
да се изразят техните големини по отношение на тази величина. Описаните
понятия са относими към АТСС, използвани от структурите на МВР, тъй като
служат за количествено измерване на определени величини, както и за
тяхното сравнение с величини от същия вид. Подобно измерване на величини
и тяхното съпоставяне една с друга не е налице в процесите на обработка на
данни от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е
налице конкретна физична величина, чието точно измерване да бъде обект на
нарочна проверка от страна на БИМ - не е предвидено и изискване за
сертификат и одобрение. Чл. 5 от ЗИ (закона за измерванията) постановява, че
метрологичният контрол се извършва за осигуряване на точност и
достоверност на измерванията. Отделните средства за измерване, които
подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава втора
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, като не съществува регламентация на системи за събиране на пътни
такси или изискване за тяхното одобрение.
Никъде не е предвидено изискване системата и нейните компоненти да
са преминали проверка по Закона за измерванията. Не се установява
предвидено законово изискване за сертифициране или одобрение на
Системата. Всичко гореизложено налага извода, че електронната система за
събиране на тол такси представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство, и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от
Българския институт по метрология
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДП електронната система за събиране на
6
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, каквито са приложени по административната
преписка.
В санкционния акт са описани всички данни за ППС с оглед целите на
настоящото производство и охраняване правото на защита на жалбоподателя -
рег. номер на товарния автомобил, марка и модел, неговият собственик,
общият брой на осите и общата технически допустима максимална маса.
Представено е в преписката и статично изображение във вид на снимков
материал на въпросното ремарке. Доказано е и че процесното ППС попада в
категорията пътни превозни средства, за чието движение по платената пътна
мрежа се заплаща тол такса.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. С оглед липсата на предоставени каквито и да е
доказателства за платени такси за извършеното движение на ППС влекач
"МАН ТГХ", с рег. № Е1818МХ за дата 06.04.2021 г. за процесния участък,
презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронен фиш са
описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението от обективна страна, както и че е издадено в
срок. При издаването на електронния фиш, също не са допуснати съществени
процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата
и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Налице е осъществен състава на административното нарушение и
същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на
7
административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в
диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно
определената санкция. Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение
на процесуалните правила, свързано със съдържанието и реда за издаване на
електронният фиш с препращане към разпоредбите на ЗАНН за издаване на
НП. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за
съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Следователно
задължителни са само посочените в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП реквизити, а в
процесния електронен фиш те безспорно се съдържат. Същият е идентичен по
форма и съдържание с одобрения образец със Заповед № РД-11-4/2020 г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ /л.34-36 от въззивното дело/.
Нарушението е достатъчно ясно описано - за процесното ППС, при
регистрирането му на 06.04.2021 г., в 15:00 часа с елемент от електронната
система за събиране на пътни такси /устройство № 20222/ на посочен пътен
участък с конкретни параметри / по път първи клас І-3 км 100+471 с посока
нарастващ километър/ не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП
според категорията на ППС. Не се споделя , че в електронния фиш не е
посочена нарушената разпоредба, въз основа на която жалбоподателя е
наказан съобразно санкционната разпоредба на чцл.179, ал.3 а от ЗДП.
Съдът намери, че обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Наказващият орган се е
произнесъл по преписката като е преценил всички обстоятелства, относими
към въпроса за вината на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърден.
В случая не са налице обстоятелства, които да обосновават извода за
по- ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава
съществено от обичайните случаи на административни нарушения от същия
вид и не би било предпоставка за приложение на чл. 28 от ЗАНН по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя,
8
като въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът
на нарушението е юридическо лице.
Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на „***
за извършеното от него нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Правилно е
приложена съответната на нарушението санкционна разпоредба - чл. 187а, ал.
2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е наложена имуществена санкция в размер
от 2500 лева, който е фиксиран от законодателя и не подлежи на ревизиране
от страна на Съда.
Изложеното дава основание на съда да прецени, че няма допуснати
съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на
нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и осъществената защита,
разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, чийто
представител своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от
спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура"следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената
дейност, на основание чл. 37 от ЗЗП.
С оглед потвърждаването на обжалвания ЕФ, неоснователно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВДЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя В.У., на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя В.У., да заплати на Агенция Пътна
инфраструктура сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноските по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10