№ 3050
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110205957 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. М. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от
19.03.2024 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което:
- на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на
чл. 104а ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева
- на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата твърди , че има несъответствие между акта и НП относно фактическата
обстановка и правната квалификация и не е налице описание на нарушението в разрез с чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди, че не е извършил нарушенията. Моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят поддържа жалбата в писмена молба, като излага доводите от нея. Моли НП
да бъде отменено.
Пълномощник на наказващият орган в писмени бележки оспорва жалбата и излага доводи за
правилност на НП. Моли то да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 02.03.2024г. около 15:00 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес С320” с рег. №
*** в гр. ***, по *** с посока на движение от бул. *** към бул. ***, като не бил поставил
обезопасителния колан, с какъвто автомобилът бил оборудван и разговарял по мобилен
телефон, който държал в ръка. Това било забелязано от св. С. – младши автоконтрольор в
ОПП-СДВР, който, заедно с колега, се движел с патрулен автомобил до автомобила на
жалбоподателя. Полицаите спрели жалбоподателя. Свидетелят С. приел, че с действията си
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 104а ЗДвП, тъй като разговарял по телефон
без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете и на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, тъй като не бил поставил обезопасителен колан. Поради това, съставил на място
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № ***.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. С. и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Показанията на свидетеля
се ценят като достоверни. От тях се доказва, че към момента на спирането за проверка,
жалбоподателят е бил в движение с автомобила и не бил поставил обезопасителен колан и
разговарял по телефон, който държал в ръка.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган - със заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП – СДВР е
оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори – да съставят АУАН по ЗДвП.
Нарушението е описано ясно, точно и с всички съставомерни белези и правната
квалификация е съответна на описанието. Няма разминаване между АУАН и НП относно
фактите и правната им квалификация.
2
По същество:
За нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 вр. чл. 104а ЗДвП:
Чл. 104а ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
За нарушаването на тази забрана санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
предвижда наказание глоба от 50 лева.
Жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон, при управление на автомобил. Сторил е
това, държейки телефона с ръка. В този смисъл е нарушил забраната на цитираната
разпоредба и е осъществил обективните признаци на нарушението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.
За нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:
Чл. 137а, ал. 1 ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушаването на това
задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от закона предвижда наказание глоба от 50
лева.
Установява се, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен колан, с какъвто е
бил оборудван автомобила, като не е бил с такъв по време на движението на същия. В този
смисъл, съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал задължението
си, но въпреки това не е изпълнил същото.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието е глоба и за двете нарушения и всяко е с фиксиран размер от 50 лева, поради
което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същия.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
3
ОПП-СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 19.03.2024 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна
полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН М. М. Б. да заплати на Отдел „Пътна полиция”
към Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5
лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4