Определение по дело №60/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 52/08.09.2015г., постановено по гр.д. № 87/2015г. по описа на Арайонен съд е отхвърлен предявения от М. А., гражданка на Република Т. против Община К. иск за допускане на поправка в акт за сключен граждански брак № 0043/21.01.2014г., изд. от Община К, в частта му относно фамилното й име след брака, с правно основание чл. 73 във вр. с чл. 38, ал. 4, във вр. с чл. 19, ал.1 ЗГР.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от М. А. чрез представител по пълномощие, с която решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се подробни съображения. Жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представителя си по пълномощие, който поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба Община К. не се представл ва в съдебно заседание и не взема становище.

Участникът О. П. – К. не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Видно от удостоверение за брак № ****/17.05.1994 година, изд. от Управа по граждански регистър, Б., Република Т. М. А. е сключила граждански брак със съпруга си С.А. на посочената дата, като след сключване на брака е приела фамилното име на съпруга си А.. Видно от лична карта, Република Т., № *****от 0*.0*.201* година, жалбодателката е турска гражданка и носи имената М. А..

Установява се по делото, че съпругът на жалбодателката С.А., освен турски документ за самоличност, притежава и български такъв, а именно лична карта № ********, изд. на **.**.20** година от МВР – К., в която е записан с българските имена С. Н. М.и ЕГН *, т.е. същият освен, че е гражданин на Република Т., е и български гражданин.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт №****/**.0*.201*г. на Община К., бракът е сключен на **.0*.19** година в Т., между С. Н. М.и М./С., като фамилното име на съпругата след брака е М.

С оглед на така установените обстоятелства по делото, се налагат и следните правни изводи. Предявен е иск за промяна на фамилното име на жалбодателката в акт за граждански брак № ****/**.0*.20**г., издаден от Община К. от М. на А. по съдебен ред, поради наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, а именно уеднаквяване на фамилното й име в личните й документи. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, данните в актовете за гражданско състояние /какъвто е актът за сключен граждански брак, съставен от Община К./ се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата, а съгласно ал. 3 при съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗГР, промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря. Предвид цитираните разпоредби и установеното по делото, изводът, който следва е, че съпругът на жалбодателката, който е и български гражданин /С. Н. М. съгласно българския му документ за самоличност/, а съпругата му - само турски гражданин, е титуляр на акта за сключен граждански брак. Данните в този акт следва да се попълнят въз основа на българския документ за самоличност на съпруга. Така, въз основа на българския документ за самоличност на съпруга, съответното длъжностно лице за гражданско състояние при Община К. е съставило и акта за сключен граждански брак, вписвайки данните по чл. 53 ЗГР ,съответно - в личния регистрационен картон на съпруга - титуляр. Изводът, който се налага е, че съпругата – жалбодател, която не се явява титуляр на акта за граждански брак няма право да иска промяна във вписаните в този акт данни, вкл. относно фамилното си име след брака.

Или, с оглед на изложеното, предявеният иск се явява недопустим поради липса на право на иск на съпруга – нетитуляр на акта за сключен граждански брак да иска неговата промяна, което се явява процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно. Като не е констатирал недопустимостта на иска, а се е произнесъл по съществото на спора, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.

С оглед на изложеното и на основание чл. 270, ал.3, предл.първо от ГПК, К.йският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 52/08.09.2015 година, постановено по гр.д. № 87/2015 година по описа на Районен съд – А. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.