№ 19215
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110129461 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от „Л А“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес науправление гр.С,
ул.“К“ № 4А, ет.5, ап.2, чрез адв.Р., със съдебен адрес гр.С, ул.“Т У“ № 6, ет.1 офис 6, за
признаване за установено по отношение на ЗАД "Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.“Д Б“ № 87, че последното дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
39792/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 1 736.65 лв., представляваща разликата
между действително претърпени вреди и изплатено преди завеждане на делото
застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законна лихва за период от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 598.63 лв.,
представляваща разликата между действително претърпени вреди и изплатено преди
завеждане на делото застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със законна лихва за
период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 17.07.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изкупил с договор за цесия от 23.06.2023 г.
вземане на „Е И“ ООД от ответника за застрахователно обезщетение за причинени щети по
л.а. С П с рег.№ ..., за което са заведени претенции № ********** и № ..., съответно за
събитие от 17.01.2023 г. и от 19.01.2023 г.
Ищецът призвана, че по посочените щети е изплатено застрахователно обезщетение,
което обаче според него не е достатъчно, за да се възстанови застрахованото имущество. В
тази насока представя оферти за ремонт на по-висока стойност и претендира прписъждане
1
на разликата.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение между него и
праводателя на ищеца – „Е И“ ООД, с предмет л.а.С П с рег.№ ..., както и завеждане на
процесните щети.
С отговора на исковата молба обаче от една страна се оспорва претендирания размер
на обезщетението, който според ответника е завишен. От друга страна се оспорва договора
за цесия, от който ищецът черпи права. В тази връзка се излагат съображения, че договорът е
нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави, а също и поради липсата на
предписана от закона форма и съгласие на цедента.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изсушана е съдебно-
автотехническа експериза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415
от ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и има за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 39792/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за следните суми: сумата от 1 736,65 лв., представляваща разликата между
действително претърпени вреди и изплатено преди завеждане на делото застрахователно
обезщетение по щета № **********, ведно със законна лихва за период от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 17.07.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 598.63 лв., представляваща разликата
между действително претърпени вреди и изплатено преди завеждане на делото
застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със законна лихва за период от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК - 17.07.2023 г. до изплащане на вземането.
С възражение от 08.09.2023 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираното вземане в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
2
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличие на
застрахователно правоотношение между „Е И“ ООД и ответника по договор за имуществено
застраховане на МПС с рег.№ ..., съдържанието на това правоотношение, настъпване на
покрит застрахователен риск, както и причинените по застрахования автомобил вреди по
вид и размер.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение между ответника и
цедента по застраховка „Каско на МПС“ за л.а. С П с рег.№ ..., установено в полица № ...;
завеждане на процесните щети в ответното дружество и изплащане на обезщетение по тях,
които обстоятелства се подкрепят от представените по делото 2 броя уведомление за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 20.01.2023 г. и 2 броя платежни нареждания от 01.06.2023 г.,
видно от които ответното дружество е заплатило на застрахования сумата от 594,25 лв. по
щета № ********** и сумата от 528,24 лв. по щета № ....
От приетия по делото Договор за цесия от 26.06.2023 г., сключен между „Е И“ ООД
като цедент и „Л А“ ЕООД като цесионер, се установява, че увреденият застрахован
прехвърлил на ищеца вземането си за застрахователно обезщетение за имуществени вреди
по процесните щети № ********** и щета № ... за МПС „С П“ с рег.№ ... по застрахователна
полица № ....
От приетото съобщение на осн. чл. 99 от ЗЗД се установява, че цедентът „Е И“ ООД
уведомил ответното дружество на 28.06.2023 г. за прехвърляне на вземането си в полза на „Л
А“ ЕООД, в полза на когото следва да бъдат извършвани всички плащания.
Съдът приема, че вземането за застрахователно обезщетение е валидно прехвърлено
от застрахованото лице на ищцовото дружество, за което ответникът е надлежно уведомен
на 28.06.2023 г., от който момент цесията е породила действие по отношение на него.
Възраженията на ответника, че цесията е недействителна, са неоснователни, тъй като не са
налице твърдените пороци – противоречие на закона и на добрите нрави. Недоказано остана
и възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на съгласие от страна
на цедента. За неоснователно съдът намира и възражението за нищожност на договора,
поради липса на предписаната от закона форма. В тази връзка следва да се посочи, че
договорът за цесия е неформален, доколкото законът не изисква форма за неговата
действителност.
Ето защо съдът намира, че вземането по процесния застрахователен договор е
валидно прехвърлено на ищеца, при което той е материалноправно легитимиран да търси
изпълнението му.
Не се спори относно механизма на настъпване на процесните произшествия, като от
събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като
компетентно и обективно изготвено, се установява по отношение на щета № **********, че
на 17.01.23 г. в 12:00 часа при излизане от паркинг на ул. „И Б“ в ж.к. „С Г“ водачът на л.а. С
3
П с рег.№ ... ударил колата в паркинг колче, при което са настъпили следните щети: преден
десен калник, предна дясна врата, десен праг. По отношение на щета № ... се установява, че
на 19.01.2023 г. в 10:00 часа при маневра за излизане от подземен гараж в ж.к. „М 3“, бл.301
водачът на л.а. С П с рег.№ ... одраскал автомобила в ъглово ограничение, вследствие на
което настъпили следните щети по автомобила: облицовка задна броня с отвори за датчици
парктроник, панел заден десен (калник) 5 вр., задна врата дясна, лайсна задна броня дясна.
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка щетите, нанесени на МПС „С П“, рег.№
..., се намират в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на двете
произшествия.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.
Относно размера на заявените претенции от експертизата на вещото лице се установява, че
по средни пазарни цени към датата на събитието - 17.01.2023 г. и 19.01.2023 г., размерът на
щетите, нанесени на МПС „С П“, рег.№ ..., констатирани по щета № **********/2023 г.,
възлиза на сумата в размер на 2357,28 лв., а тези, констатирани по щета № .../2023 г. – в
размер на 1200,89 лв. Доколкото се установи плащане от страна на ответника по щета №
********** в размер на 594,25 лв., то ответникът остава задължен за сумата от 1763,03.
Предвид диспозитивното начало в процеса и това, че претенцията е заявена в по-малък
размер от установената, то искът се явява изцяло основателен за претендираната сума от
1 736,65 лв. По отношение на щета № ... ответникът е заплатил сумата от 528,24 лв.,
следователно остава задължен за остатъка в размер на 672,65 лв., като доколкото искът е
заявен в по-малък от установения размер, то се явява изцяло основателен за претендираната
сума от 598,63 лв.
Като законна последица от уважаване на исковете, върху признатите за дължими
главници следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 17.07.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова.От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, вписаните в
който разходи са реално заплатени. Срещу вписания адвокатски хонорар обаче ответникът е
направил възражения за прекомерност. Съдът, като съобрази данните по настоящето исково
и предходно проведеното заповедно производство, установи, че заплатените възнаграждения
на пълномощника на ищеца са в размер, надвишаващ минималните, определен съобразно
материалния интерес и правилата, залегнали в чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.7 от Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
същото време делото не разкрива фактическа и правна сложност, по същото са събрани
единствено доказателства, посочени от ищеца и е проведено едно съдебно заседание.
Ето защо съдът намира, че следва да намали заплатените от ищеца хонорари до
минималните размери, както следва: 416,76 лв. в заповедното производство и 533.53 лв. в
4
исковото. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1569,76 лв. – разноски по заповедното и настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗАД "Б И“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д Б“ № 87, че дължи на „Л А“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес науправление гр.С, ул.“К“ № 4А, ет.5, ап.2, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
39792/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 1 736.65 лв., представляваща разликата
между действително претърпени вреди и изплатено преди завеждане на делото
застрахователно обезщетение по щета № ********** за настъпило на 17.01.2023 г. ПТП с
л.а.„С П“, рег.№ ..., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 17.07.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 598.63 лв., представляваща разликата между
действително претърпени вреди и изплатено преди завеждане на делото застрахователно
обезщетение по щета № ... за настъпило на 19.01.2023 г. ПТП с л.а. „С П“, рег.№ ..., ведно със
законна лихва за период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 17.07.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД "Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д
Б“ № 87, да заплати на „Л А“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“К“ № 4А, ет.5, ап.2, сумата от 1569,76 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 39792/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на
делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 39792/2023 г. по описа
на СРС да се докладва с приложен заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5