РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година       2020             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХ състав

На трети септември                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2179 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на Г.Т.Ч. против Електронен фиш серия К №3066505 на ОД МВР Варна, с който на  Г.Т.Ч.  е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 300 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.

         В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява.     

          Въззиваемата страна не се представлява и но е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на съставения електронен фиш според административнонаказващия орган, на 21.09.2019г. в 01и35ч. в обл. Варна на кръстовището на к.к. Камчия посока Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ А4063МТ, със скорост 96 км/час при въведено ограничение с пътен знак В26 -  60 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с автоматизирано техническо средство №003059047ВАА.

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

            Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушието, нарушителя и наказващия орган. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че е било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ел. фиш. Съдът не приема възраженията на въззивника, а именно че не било описано и местоположението на пътния знак ограничаващ скорстта в района. Видно от ел. фиш точното място и местоположението на пътния знак е описано ясно и подробно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Изложената във фиша фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в жалбата. В същата декларативно се оспорват констатациите на наказващия орган приети за установени в електронния фиш. Предвид на това, че жалбоподателят, като собственик на л.а. с рег. № А 4063МТ  не посочва на кого е предоставил МПС, съдът намира, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по 188 от ЗДвП, съгласно която разпоредба собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Правилно е бил определен и субекта на нарушението.

В конкретния случай, нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 96 км/ч при разрешена 60 км/ч, т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 60 км/ч с около 33 км/ч –установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч. Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът намира, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения при използването на техническото средство и че електронният фиш за налагане на глоба съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 км/ч. - с глоба от 300 лв.

           Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП.

С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

          С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №3066505 на ОД МВР Варна, с който на  Г.Т.Ч.  е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 300 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

    ОСЪЖДА  Г.Т.Ч.  да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд  -гр.Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                       

                                                                      

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: