Р Е
Ш Е Н
И Е № 742
гр. Пловдив, 06.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в открито заседание
на двадесет и
девети май през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
разгледа докладваното от съдията
Илиев гр.д. №873
по описа за 2019г., като за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на
„Майлайфонлайн“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв. В.
Т., в качеството
му на трето лице, против извършен
на 18.02.2019г. по
изпълнително дело №20198210400060 по
описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, опис
на движими вещи. В жалбата
се твърди, че описаните от
съдебния изпълнител движими вещи били собственост
на жалбоподателя, поради
което се иска
отмяна на действията
на съдебния изпълнител
по извършване на
опис на същите.
Ответната страна
по жалбата- взискателят
по изпълнителното дело М. Д. М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
си по делото адв. Р.
П., изразява становище,
че жалбата е
недопустима, а ако се
приеме за допустима-
неоснователна.
Ответната страна
по жалбата- длъжникът по
изпълнителното дело „АГС
инвестмънт груп“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление
гр.Пловдив, бул. „Шести септември“
№157, ап.17, ЕИК
*********, представлявано от Г. Р.
Ф С., в писмено възражение изразява
становище, че същата
е основателна.
В писмените
си мотиви по обжалваните
действия съдебният изпълнител
изразява становище, че
жалбата е недопустима,
а ако се
приеме за допустима-
неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе намери за
установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена
в срок и
срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния
изпълнител. Дружеството-
жалбоподател е било уведомено за
обжалваното изпълнително действие
на датата на извършването
му- 18.02.2019г., тъй като
управителят му е
присъствал на същото. Видно от
изисканата от съда
справка от „Български
пощи“ ЕАД, жалбата е
била подадена по пощата
на 25.02.2019г., т.е. в
рамките на едноседмичния
срок по чл.436, ал.1
от ГПК. Жалбата
е допустима, доколкото третото лице- жалбоподател твърди, че в деня на извършване на
описа движимите вещи са били
негова собственост и са се намирали в негово владение. В тази връзка следва да
се посочи, че легитимацията на жалбоподателя налага доказване на факта на
владение при разглеждане на жалбата по същество, като за допустимостта
й е от значение
само да са
били изложени твърдения,
че вещите са
били в негово владение.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително
дело №20198210400060 по
описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, е
образувано по молба на М. Д. М. за
събиране на парично
вземане срещу „АГС инвестмънт груп“ ЕООД,
със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив,
бул. „Шести септември“ №157,
ап.17, ЕИК *********,
представлявано от Г. Р. Ф С.. На
18.02.2019г. по искане
на взискателя е бил извършен опис
на движими вещи на длъжника на
адрес- гр. П.,
ул. „***. С жалбата
на третото лице „Майлайфонлайн“ ЕООД се твърди,
че извършеният опис е
незаконосъобразен, тъй като
описаните вещи са
негова собственост, като са
се намирали в
имот, нает и
ползван от дружеството.
В подкрепа на
изложените твърдения е
представен договор за
наем от 01.07.2018г.,
сключен между жалбоподателя, като наемател,
и „Сиенит инвест“
АД, като наемодател, с предмет
самостоятелен обект в сграда- магазин със
застроена площ от 39,81кв.м. с
идентификатор 56784.531.62.** по
КККР на гр. Пловдив,
намиращ се на
адрес гр. П., ул. „****.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.4 от ГПК
трето лице може
да обжалва действията
на съдебния изпълнител, само
когато изпълнението е
насочено върху вещи,
които в деня
на запора, възбраната
или предаването, ако се
отнася за движима
вещ, се намират
във владение на
това лице. Жалбата не се
уважава, ако се
установи, че вещта е била
собствена на длъжника при
налагане на запора или
възбраната. От изложената
разпоредба е видно, че
за да е
приложима защитата на
третото лице по посочената
разпоредба, то
същото следва да
докаже, че притежава
самостоятелни права върху вещите, спрямо
които е насочено
принудителното изпълнение, както
и че в деня
на запорирането им е
било във владение на
същите.
В случая
в подкрепа на твърденията
си, че е
собственик на описаните
вещи, жалбоподателят е
представил единствено декларация,
изхождаща от управителя
на дружеството, която
не може да
има доказателствена стойност,
тъй като в
същата се съдържат
твърдения, изгодни за
лицето, което ги
прави. По делото не
се установява наличието
и на другата предпоставка за
уважаване на жалбата,
предвидена в разпоредбата
на чл.435, ал.4 от
ГПК, а именно-
третото лице да
е във владение на
вещите към деня на
запора им. От
фактическа страна по
делото действително се
установява от приложения договор за наем,
че вещите са
били намерени в
помещение, наето от
жалбоподателя. Само по
себе си обаче от
това обстоятелство не може
да бъде направен извод,
че „Майлайфонлайн“ ЕООД е било
във владение на
същите. Видно от протокола
за опис, офисът, в който
са намерени вещите, е бил
посочен от охраната на сградата, като
такъв на длъжника
по изпълнителното дело „АГС
инвестмънт груп“ ЕООД,
а на стената в
помещението, в което са
намерени вещите, е имало закрепена табела
с обозначенията на посоченото
дружество. При извършване на описа
е присъствал лично
управителят му Г. Р. Ф С., който
към посочената дата е бил управител
и на дружеството- жалбоподател,
като същият не е
направил възражения, че описаните
вещи са собственост
на дружеството-жалбоподател. При
това положение се
налага изводът, че именно
дружеството- длъжник е упражнявало
фактическата власт върху процесните
вещи, поради което съдебният изпълнител в съответствие с
разпоредбата на чл.465
от ГПК е извършил опис
на същите. Доколкото към
деня на описа
им вещите не
са били във
владение на жалбоподателя, то защитата на евентуалното му право на
собственост върху тях следва
да стане по исков
ред- чрез предявяване
на положителен установителен
иск за собственост или на
иск с правно основание
чл.440 от ГПК,
а не чрез обжалване
на действията на съдебния
изпълнител по реда на
чл.435 от ГПК.
Ето защо
жалбата е неоснователна
и следва да
се остави без
уважение.
С оглед
неоснователността на жалбата
жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати
на въззиваемата страна
М. Д. М.
направените по делото
разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300
лв.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „Майлайфонлайн“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв. В.
Т., в качеството
му на трето лице, против извършен
на 18.02.2019г. по
изпълнително дело №20198210400060 по
описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, опис
на движими вещи.
ОСЪЖДА „Майлайфонлайн“ ЕООД,
със седалище и
адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Македония“
№2, вх.В, ЕИК *********, да
заплати на М. Д. М.,
ЕГН **********, сумата от
300 лв.- разноски
по делото.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.