№ 8
гр. Бургас , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Е. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600060 по описа за 2021 година
С присъда № 81 от 13.03.2020г по НОХД № 1092/2019г по описа на Бургаския окръжен
съд подсъдимия Г. Р. Х. - със снета по делото самоличност е признат за виновен за това, че
на 27.04.2018 г. на първокласен път 1-9, км 248+1, след пътен възел Крайморие - Созопол, в
посока с. Маринка, общ. Бургас, обл. Бургас, при условията на независимо съпричиняване с
Б.Р., също със снета по делото самоличност, при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил, марка „Р. М.” с peг. № * **** **, собственост на „ГЕСИМА-79“ ЕООД
гр. Малко Търново, нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, като допуснал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил, марка „А. А4“ с peг.
№ * **** **, управляван от Б. Р. А. и по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. С.,
ЕГН: ********** от с. Ябълчево, общ. Руен, обл. Бургас и средна телесна повреда на З. М.
З., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост с разместване на
фрагментите, довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от
около 4-6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание
чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1
и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, и е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 4 НК. На основание чл.
66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода
е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С
присъдата подсъдимият Г.Х. е лишен от право да управлява МПС на основание чл.343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
Със същата присъда подсъдимата Б. Р. А. /B. K./ - с двойно гражданско – българско и
турско, със снета по делото самоличност е призната за виновна в това, че на 27.04.2018 г. на
първокласен път 1-9, км 248+1, след пътен възел Крайморие - Созопол, в посока с. Маринка,
общ. Бургас, обл. Бургас, при условията на независимо съпричиняване с Г. Р. Х., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „А. А4“ с peг. № * ****
**, собственост на Х. М. С., нарушила правилата за движение -чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, като допуснала пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил, марка „Р.
М.” с peг. № * **** **, управляван от Г. Р. Х. и по непредпазливост причинила смъртта на
Х. М. С., ЕГН: ********** от с. Ябълчево, общ. Руен, обл. Бургас и средна телесна повреда
на З. М. З., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост с
разместване на фрагментите, довела до трайно затруднение движението на десен долен
крайник за срок от около 4-6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл.
55, ал. 1, т. 1 НК за коеито деяние е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимата А.
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата Б. Р. А. е лишена от правото
да управлява моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимите Г. Р. Х. и Б.Р. са осъдени на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
заплатят по сметка на ОДМВР - гр. Бургас сумата от 2220.72 лв., представляваща направени
разноски на досъдебното производство,както и са осъдени да заплатят в полза на ВСС по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 263.91 лв., представляваща направени съдебни
разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 ал. 1 от НПК е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия Г. Р. Х., чрез неговия защитник адвокат Т.Д. от БАК.
Във въззивната жалба на подсъдимия се твърди в бланкетен вид, че присъдата е
необоснована и е в нарушение на материалния закон, постановена е при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че наказанието, наложено на подсъдимия е
явно несправедливо. С въззивната жалба е направено и искание по чл. 334 т. 2 във вр с чл.
336 ал. 1 т 3 от НПК – за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, с която
подсъдимият Х. да бъде признат за невинен По реда на чл. 320 ал. 4 от НПК защитникът на
подсъдимия е направил допълнение на въззивната жалба, с което отново в бланкетен вид
поддържа направените в жалбата възражения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от АП Бургас по жалбата на
защитника на подсъдимия, посочва,че в същата се твърдят наличие на всички отменителни
основания на чл. 348, ал. 1 от НПК и се депозира искане за отмяна на обжалваната присъда
изцяло и постановяване на нова, оправдателна такава.
Прокурорът споделя изцяло изводите на Окръжен съд-Бургас по отношение на
възприетата като доказана фактическата обстановка по делото и конкретно относно
2
обстоятелството, касаещо навлизането на товарния автомобил управляван от подсъдимия Х.
в насрещната лента за движение на подсъдимата Б.А.. Според прокурора това действие на
подсъдимия Х. е отключващият момент за последващото навлизане на автомобила на
подсъдимата А. в лентата за движение на подсъдимия Х. и отново неговото връщане в
собствената лента за движение, в резултат на което е настъпил сблъсък преимуществено в
челните части на двата автомобила, довел до съставомерните последици – смъртта на
пострадалата Х. С. и средна телесна повреда на малолетния З.. Приема, че обосновано съдът
е кредитирал безпротиворечивите показания на свидетеля С. М., дадени както на
досъдебното производство - л.24, така и пред Окръжен съд-Бургас. В тази насока е
безпротиворечивото обяснение на подсъдимата А. в съдебно заседание пред Окръжен съд-
Бургас. Отново в подкрепа на горното е и показанието на свидетеля Н. П. – младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, но и съдържанието на констативния протокол за
ПТП, съставен в деня на престъплението. Видно от текста на този протокол, подсъдимият
Х., поради отклоняване на вниманието си при управление на товарния автомобил е навлязъл
в насрещното платно, а подсъдимата А., възприемайки това навлизане в нейната лента за
движение като опасност – вместо да спре, е навлязла в неговата лента за движение, където
именно е и настъпило ПТП. Изрично е било посочено, че тези данни са получени по
първоначална информация именно от подсъдимия Х.. В тази насока е и показанието на
свидетеля А. – служител от Зоналното жандармерийско управление.
Прокурорът от АП Бургас обосновава становището си и въз основа на заключението на
тройната автотехническа експертиза. Според вещите лица, към момента на удара товарният
автомобил е бил повече в лявата лента спрямо неговата посока, заемайки повече насрещната
лента. Това според прокурора е обективна находка, фиксирана включително и в протокола
за оглед на местопроизшествието. Този извод на експертите според прокурора от АП Бургас,
кореспондира и с мястото на удара на товарния автомобил – предимно в дясната му челна
част, което още веднъж доказва, че от негова страна е имало навлизане в насрещната за него
лента за движение – л. 5 от заключението на тройната автотехническа експертиза.
Прокурорът от АП Бургас предлага да бъде кредитирано обяснението на вещо лице
професор К., че движението на товарния автомобил на подсъдимия преди удара е „теза и
хипотеза без доказателства“ - л.15 от съдебно заседание на 09.02.2020 г. По същия начин
предлага да бъде възприето от настоящия съд и твърдението на защитата на подсъдимия Х.
за изключителната му правомерност в движението на товарния микробус в периода преди
удара, само като една възможна хипотеза, поради това,че не могат да бъдат събрани
обективни доказателства в тази насока извън гласните доказателствени средства.
Счита, че като е признал двамата подсъдими за виновни при независимо съпричиняване на
тежкия вредоносен резултат, Окръжен съд-Бургас не е допуснал нарушение както на
материалния, така и на процесуалния закон.
По отношение на определените наказания счита, че присъдата е справедлива и за
двамата подсъдими с приложението на чл. 66 от НК. Тези наказания в най-голяма степен
според прокурора ще изпълнят целите на генералната и частна превенция.
В заключение моли атакуваната по жалба на подсъдимия Х. присъда да бъде потвърдена,
3
като обоснована и законосъобразна.
В съдебното заседание пред въззивиня съд подсъдимият Г.Х. се явява лично и с
упълномощения защитник – адв. Т.Д. от БАК, който изразява позиция в която моли да бъде
уважена въззивната жалба,с която иска подсъдимият да бъде оправдан изцяло. Заявява,че
основният неизяснен според защитата въпрос от фактическа страна е, навлизал ли е
управляваният от подсъдимия Х. микробус в лентата за насрещно движение, ако е навлизал
- при какви параметри, и довело ли е това до заплаха за движението на управлявания от
подсъдимата Р. автомобил. Счита, че мястото на сблъсъка е в лентата за движение на
подсъдимия Х., независимо от наличието в мотивите на присъдата на друго становище,
което оспорва, тъй като според защитата същото не кореспондира с експертизата в която
категорично вещите лица са посочили, че ударът е станал на около 1 метър от
разделителната линия между двете ленти в лентата за движение на микробуса и това, че той
е предприел завой на ляво в момента преди удара, не е довело до навлизането му в лентата.
Нямало никакви обективни находки по делото за движението на микробуса преди ПТП.
Счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изясни делото от
фактическа страна всестранно, обективно и точно. Сочи, че не са разпитани всички
потенциални свидетели на обстановката непосредствено след ПТП, а това са, както е
посочил в съдебно заседание свидетелят П. на 09.01.2020 г. - полицаят стажант, който е
присъствал с него и ръководителят на екипа от КАТ - Б. Ж.. Считам също, че
първоинстанционният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено противоречивите гласни
доказателства. Единствените очевидци на ПТП са двамата подсъдими и всеки е изложил
тезата си, която съдържа защитен елемент и за двамата. В тази връзка оспорва
достоверността на показанията на свидетелката С. М., която по време на сблъсъка е кърмила
детето си и го е казала на 02.05.2018 г. по време на разпит на ДП. В съдебно заседание
обаче, тази свидетелка не поддържа тази теза обяснявайки,че е държала детето си, което по
принцип стояло на столче без да обясни, каква е необходимостта да го държи. Според
защитника това било сериозна пречка да възприема правилно обстановката. Изразява
съмнение относно достоверността на показанията на тази свидетелка във връзка с
обстоятелството, че пострадалата - бабата на подсъдимата, три пъти е споменала някаква
реплика, което според вещо лице К. би отнело време около 6 секунди, докато самата
кризисна ситуация е приключила за секунда и половина, от времето на произнасяне на тези
реплики. Счита, че от голямото разстояние между двете превозни средства, не е било
възможно свидетелката да види лицето на подсъдимия Х. в насрещно движещия се
микробус.
В пледоарията си, защитникът на подсъдимия Х. оспорва обясненията на подсъдимата
Б.Р. в частта относно възникналата реална опасност. Излага съображения в тази насока,
свързани с разстоянието в което е бил възприет насрещно движещия се микробус като
счита, че от обясненията на свидетелката не може да се създаде реална представа къде се е
намирал микробусът в различните позиции, след като тя го е възприела като опасност.
Защитникът на подсъдимия Х. счита, че показанията на свидетеля А., не са достатъчни за
да обосноват тезата на обвинението.Оспорва достоверността на фактите, изложени в
4
констативния протокол. Счита,че първоинстанционният съд е неглижирал твърдението на
подсъдимия Х., че е имало препятствие на пътя, което той е избегнал, защото го нямало в
протокола за оглед, като в заключение моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановите нов, с който да бъде оправдан подсъдимия Г.Х..
Упражнявайки правото си на лична защита, подс. Х. заявява, че се присъединява към
пледоарията на защитника си.
Защитникът на подсъдимата Б. Р. А. заяви в с.з. че същата е уведомена за датата на
съдебното заседание, но не може да се яви в с.з. по обективни причини- извънредната
епидемична обстановка в Република Турция и е дала съгласие делото да се разгледа в нейно
отсъствие и в присъствие на упълномощения и защитник- адвокат Д.К. от БАК, поради
което въззивният съд разгледа делото по отношение на подсъдимата А., при условията на
чл. 269 ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. В пледоарията си защитникът на подсъдимата А., заяви,че
счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, като моли
същата да бъде потвърдена.
Въззивната жалба, подадена от лице, с правата по чл.318 ал.3 от НПК, в посочения в
чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по
реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от подсъдимия и в предмета и пределите на въззивната проверка по
чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата на подсъдимия като неоснователна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по диференцирания
ред съгласно правилата, уредени в Глава XХVII от НПК и по конкретно по правилата по чл.
371 т 1 от НПК. При спазване на установените в НПК изисквания, ОС-Бургас е приобщил по
делото достатъчно по обем доказателства, способстващи правилното решаване на въпроса за
наказателната отговорност на подсъдимите Х. и Б.А., съобразно предявеното на последните
обвинение за престъпление по транспорта.
Въззивният съд с оглед преценката за съобразяване на проверявания първоинстанционен
съдебен акт с разпоредбата на чл. 372 ал. 3 от НПК, и изготвеното от същия съд
определение с което одобрява изразеното от страните съгласие да не бъдат разпитвани
определени свидетели, както и да не се провежда разпит на вещото лице д-р М. и вещото
лице З. Л., прие, че първоинстанционният съд е спазил изискването на чл. 372 ал. 3 от
НПК, тъй като следствените действия по събиране на доказателствата във връзка с
изразеното съгласие на страните по тези доказателства са извършени при спазване на
условията и реда по НПК.
Въззивният съд извърши собствен анализ и оценка на всички събрани в наказателното
производство доказателства, които са относими към главния факт на доказване съгласно чл.
102 от НПК и съобразявайки изискванията на разпоредбата на чл. 107 от НПК, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от справката на водач на МПС, подсъдимият Г. Р. Х. е правоспособен водач на
моторно превозно средство от 2005 г., а към настоящия момент притежава СУМПС №
5
********* от кат. АМ, В и В1, издадено на 11.11.2015 г.
Към момента на инкриминираното деяние – 27.04.2018 г. подсъдимият Х. работел към
куриерска компания „Спиди“. На 27.04.2018 г. сутринта подсъдимият изпълнявал курс за
доставка на пратки по селата в община Бургас със служебен товарен автомобил „Р. М.“ с
рег. № * **** **, собственост на „Гесима-79“ ЕООД. След като оставил пратка в с.
Твърдица, подсъдимият предприел курс за осъществяване на доставка на адрес в гр.
Созопол. Около 10:00 часа на същия ден се движел по първокласен път I-9 в посока към гр.
Бургас. Пътното платно било предназначено за движение на пътни превозни средства в
двете посоки, съставено от две ленти за движение. Пътната настилка била асфалтова, суха.
Трафикът не бил интензивен. Скоростта на движение на товарния автомобил била около 80
км/ч. и съгласно т. 4.4/л. 72, том 2 от ДП/ от заключението на назначената тройна АТЕ /том
2 от ДП, стр. 60-76/, при тази скорост на движение, опасната му зона за спиране била около
74 м.
По същото време подсъдимата Б. Р. А. управлявала лек автомобил „А. А 4 Авант“, с рег.
№ * **** ** по първокласен път I-9 в обратната посока - от пътен възел Крайморие към с.
Маринка. До нея на предна дясна седалка пътувала баба Х. М. С., ЕГН **********, която
била собственик на автомобила. На задната седалка зад водачката седяла свидетелката С. А.
М., а вдясно до нея в детски столчета били двете деца – Ф. М. З. (бебе на 4 месеца) и З. М.
З. (момче на 4 години). Всички били тръгнали от с. Преображенци и пътували за Република
Турция. Скоростта на движение на лекия автомобил била около 74 км/ч. и съгласно
заключението по т. 4.4 от заключението на тройната автотехническа експертиза, опасната
му зона за спиране при тази скорост била около 59,5 м./стр. 72 от заключението/
На км 248+1 след пътен възел „Крайморие“, движейки се в посока село Маринка –
гр.Бургас, товарният автомобил „Р. М.“ навлязъл в прав участък от път I-9. Съгласно
протокола за оглед на местопроизшествие - /л. 3-5 от том 1 от ДП/, в този участък двете
ленти за движение били разделени помежду си с двойна смесена линия М5, като
прекъснатата линия била от страната на движение на автомобила, управляван от подс. Х. -
на пътната лента в посока към гр. Бургас. Ширината на всяка от лентите била 3,60 метра.
Първоинстанционният съд въз основа на заключението на тройната автотехническа
експертиза по делото е приел от фактическа страна, че когато двата насрещно движещи се
автомобила били на дистанция от около 90 метра,подсъдимият Х. навел главата си надолу
по неустановени причини, отклонявайки за кратко време вниманието си, при което
товарният автомобил „Р. М.“ навлязъл с по-голямата си част в лентата за насрещно
движение, по която се движел л.а. „А. А 4“, управляван от подсъдимата А.. Отклонението
на вниманието на подсъдимия Х. при управление на микробуса, непосредствено преди ПТП
и навлизането частично в насрещната лента за движение, в която се намирал насрещно
движещия се автомобил „А. А 4“, управляван от подсъдимата А. е факт, установен по
делото чрез комплексен анализ на доказателствата по делото. Това отклонение на
вниманието на водача Х. е довело и до моментно отклонение на движението на
управлявания от него микробус наляво по посока на движението му, чрез навлизане в
насрещната лента за движение.
6
Действително при липса на обективни факти, доказващи начина на отклоняване на
вниманието на водача Х. /чрез навеждане на главата надолу или по друг начин /, не следва
да се приема за безспорен факт описания от първоинстанционния съд начин на отклоняване
на вниманието, тъй като настоящият съд счита, че е правно ирелевантно обстоятелството
под каква форма подсъдимият Х. е отклонил вниманието си, защото същият е бил длъжен
да контролира управляваното от него МПС, съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя възражението на защитата на подсъдимия
Х., че причина за отклоняване на движението на автомобила, управляван от подсъдимия Х.
е наличието на препятствие на пътя, отстоящо на около 90-100 м преди
местопроизшествието по посока на движението на неговия автомобил, тъй като такова
препятствие не е установено по делото, към настоящия момент не би могло да бъде
установено, не е посочено наличието му непосредствено пред свидетелите по делото и както
се посочи по горе, дори да е имало препятствие, налагащо заобикалянето му, подсъдимият е
бил длъжен да спазва правилата по чл. 16 ал. 1 т 1 от ЗДвП и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП /да не
навлиза в насрещната лента за движение и да контролира постоянно, управляваното от него
МПС/ В тази връзка не следва да се приемат за основателни и възраженията на защитата за
това дали свидетелката С. М. е могла да възприеме лицето на водача на насрещно
движещия се микробус - подсъдимия Х. или не е могла да види ясно накъде гледа
подсъдимият Х. непосредствено преди отклонението на управлявания от него автомобил
към лентата на насрещно движещия се автомобил, управляван от подсъдимата А..
От своя страна, подсъдимата А. възприела навлизащия в нейната лента за движение -
насрещно движещ се товарен автомобил „Р.“ като непосредствена опасност за движението
на нейния автомобил и предприела промяна на посоката на движение на управлявания от
нея автомобил „А.“, чрез завъртане на волана наляво и навлизане в насрещната за нея пътна
лента. Подсъдимият Х. установявайки, че се е отклонил в ляво, незабавно предприел
връщане в собствената си лента, но поради това,че управлявания от подсъдимата А. л.а.
„А.“ се бил насочил към неговата лента за движение, завъртял волана на товарния
автомобил наляво в опит да насочи автомобила към насрещната лента, която в този момент
била в процес на освобождаване, предвид промяната на посоката на движение на
автомобила, управляван от подсъдимата А.. Поради липса на време за приключване на
маневрата, последвал удар, като към момента на удара двата автомобила били с направление
на движение от собствената към насрещната лента за движение, косо разположени спрямо
осевата линия, с частично навлизане в насрещната лента за всеки един от тях. Съгласно
протокола за оглед и заключението на тройната автотехническа експертиза /отговор на
задача 7, т.4.7. от заключението – л. 74 – том 2/ от ДП/, мястото на удара било до 1 м вляво
от разделителната линия, гледано по посоката на движение на л.а. „А.“. Съприкосновението
се осъществило между челната дясна част на лекия автомобил и челната дясна част на
товарния автомобил. В резултат на него лекият автомобил „А.“ продължил движението си
напред и наляво спрямо неговата посока, като настъпила ротация около вертикалната ос,
след което спрял със задната си част в канавката, перпендикулярно на пътната лента за гр.
Бургас. Товарният автомобил след удара също продължил движението си напред и наляво
7
спрямо неговата посока, завъртайки се силно около вертикалната ос, и преустановил
движението си почти по средата на пътя, с предница - обърната в посока към с. Маринка,
като в този вид участващите в пътнотранспортното произшествие автомобили са описани в
протокола за оглед на местопроизшествието, фиксирани са и с приложения снимков
материал.
Безспорен факт е, че непосредствено след произшествието подсъдимият Х. е излязъл от
автомобила „Р.“ и от своя мобилен телефон се обадил на тел. 112, за да съобщи за
катастрофата, след което отишъл до л.а. „А.“. През това време подсъдимата Б.А. също
излязла от управлявания от нея автомобил и провела разговори по мобилния си телефон със
свои роднини в Република Турция. Свидетелката С. М. отворила задна лява врата на лекия
автомобил и подала бебето си на подсъдимия Х., а след това извадила сина си от колата.
Подсъдимият Х. се опитал да отвори предната дясна врата на лекия автомобил за да помогне
на Х. С., но не успял, поради силната деформация на тази врата. Не се спори също, че
пострадалата Х. С. била с поставен обезопасителен колан, но нямала никакви видими
признаци на живот.
В същото време на местопроизшествието пристигнали два автомобила на Зонално
жандармерийско управление /ЗЖУ/- Бургас, които пътували в посока от гр.Бургас към с.
Младежко. Те веднага спрели, за да окажат помощ на пострадалите. Свидетелят Л. А. - ст.
полицай в ЗЖУ се обадил на тел. 112, а през това време колегите му отцепили движението
след района на пътнотранспортното произшествие в посока към с. Маринка.
Жандармеристите също се опитали да извадят пострадалата Х. С. от лекия автомобил,която
била без признаци на живот на предната дясна седалка, но не успели поради силната
деформация на вратата.
Няколко минути по-късно на местопроизшествието пристигнали два специализирани
автомобила на ЦСМП- Бургас, автомобил на Гражданска защита и автомобил на Пътна
полиция. Служителите на Гражданска защита срязали вратата на лекия автомобил „А.“,
извадили от него пострадалата С. и я поставили на банкета. Медицинските лица
констатирали смъртта на жената.
Свидетелят Н. П. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас
извършил на място проверка на двамата подсъдими за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер. Апаратът отчел нулеви показания. Впоследствие била взета и кръвна проба
от Х. и А., която също не отчела наличие на алкохол или упойващи вещества в кръвта на
двамата водачи.
Пътничката седяща на задната седалка на лекия автомобил, управляван от подсъдимата А.
- свидетелката С. М., двете деца и подсъдимите били транспортирани с двете линейки до
УМБАЛ-Бургас.В здравното заведение било установено, че водачите на двата автомобила,
свидетелката М. и деца са получили следните увреждания:С. А. М. получила луксация на
лява лакътна става, което увреждане наложило гипсова имобилизация за три седмици;детето
З. М. З. получило оток в дясна фронтална област на главата и фрактура на дясна бедрена
кост с разместване на фрагментите, което наложило оперативно лечение;четиримесечното
бебе Ф. М. З. било без видими травматични увреждания по тялото и главата, с диагноза
8
мозъчно сътресение; подсъдимата Б.А. получила мозъчно сътресение, охлузвания и отоци по
лицето и коремната област, а при подсъдимия Г.Х. били установени контузия на ляво
стъпало и ляв глезен, както и мозъчно сътресение.
Настоящия състав на въззивния съд намира, установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка на деянието за обоснована на доказателствата по делото, тъй като е
изведена чрез комплексен анализ на показанията на свидетелите С. А. М., Н. П. П., Ц. И.
Хамбарлиев, Л. Х. А., В. Т. Ч., както и от приложените към досъдебното производство:
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него (т. 1, л. 3-17), огледни
протоколи на двата автомобила и фотоалбуми към тях (т. 1, л. 36-64), заверени копия от
История на заболяването (ИЗ) № 10620 на З. М. З., ИЗ № 10627 на С. А. М., ИЗ № 10625 на
Б. Р. А. и медицинска документация на Ф. М. З. (т. 1, л. 105-181), удостоверение за
наследници (т. 1, л. 66-67), писмо рег. № 10584р-2282/1.10.2018 г. от началника на Районен
център 112 – Бургас (т. 1, л. 98), удостоверение за техническа изправност на ППС (т. 1, л.
72), справки от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас за нарушител/водач (л. 78-
79 от съдебното производство) и за регистрацията на двата автомобила (т. 1, л. 81-82),
справки за съдимост на подсъдимите (т. 2, л. 21 и л. 30) и от експертните заключения на
извършените по делото тройна автотехническа експертиза (т. 2, л. 60-76),
съдебномедицински (т. 1, л. 33-35, л. 104 и т. 2, л. 44-45, 48-49, 52-53, 56-57) и химически
експертизи (т. 1, л. 26 и л. 29).
Независимо, че страните по делото са дали съгласие да не бъде разпитвано вещото лице д-
р Г. М. /съдебен експерт/, настоящият съд намира изготвените от вещото лице заключения за
обосновани на установените медико-биологични признаци на телесни увреждания у
пострадалите, поради което съдебно-медицинските експертизи по делото правилно са били
кредитирани при определяне на правната квалификация на деянието, във връзка със
настъпилите съставомерни последици.При извършения оглед и аутопсия върху трупа на Х.
М. С. били установени: политравматизъм – черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми,
мозъчен оток, контузия на мозъка вдясно, контузии на белия дроб, разкъсване на сърдечната
торбичка, пукнатина на черния дроб, счупване на ребра двустранно по повече от една
фрактурна линия, счупване на дясна раменна кост и дясна китка, счупване на дясно бедро и
таза двустранно, множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по
лицето, тялото и крайниците. Според заключението на извършената съдебномедицинска
експертиза на труп № 73/2018 г. непосредствената причина за смъртта на Х. С. била тежката
комбинирана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, довела до несъвместими с живота
увреждания на вътрешни органи и техните структури. Вещото лице д-р М. е посочила, че
установените увреждания са в резултат от удар на предната половина на тялото в твърди
тъпи и ръбести предмети с ограничена повърхност вътре в автомобила, след внезапния удар
между двете превозни средства (т. 1, л. 33-35 от ДП).От заключенията на
съдебномедицински експертизи №№ 470/2018 г., 637/2018 г., 638/2018 г., 639/2018 г. и
640/2018 г. се установява, че травмите на Ф. М. З. и на подсъдимата Б.А., както и мозъчното
сътресение на подсъдимия Х. са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Контузията на лявото стъпало и левия глезен на подсъдимия причинила болки и
9
страдание.Фрактурата на дясна бедрена кост на З. З. била в резултат от пряк удар на бедрото
в твърди тъпи предмети вътре в автомобила и се квалифицира като трайно затруднение
движението на десен долен крайник за срок от около 4-6 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.Травмата на С. М. – луксация на лява лакътна става, довела до
затруднение движението на лявата ръка за срок от около 15-20 дни и отговаря да е в
резултат от директен удар в областта на ставата. Не са настъпили усложнения при
пострадалото лице.
Настоящият съд намира, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал
заключението на тройната автотехническа експертиза, в която са дадени изчерпателни и
доказателствено обосновани отговори на поставените задачи. Вещите лица са посочили, че
техническите причини, довели до възникване на пътнотранспортното произшествие са: 1)
предприетата технически неправилна маневра от водача на автомобил „Р.“ при навлизане в
насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил; 2) предприетото
отклоняване на автомобил „А.“ към насрещната лента за движение. Според експертите,
чийто извод правилно е възприет от първоинстанционния съд, при изясняване на фактите по
настъпилото ПТП, а от там и за последващата наказателна отговорност на двамата водачи,
че технически правилно било при наличие на опасност водачът на л.а. „А.“ да предприеме
спиране, запазвайки движението в собствената лента за движение. В случай че водачът на
л.а. „А.“ е запазил движението в собствената лента, удар между двата автомобила не би
настъпил.
Настоящият съд споделя и възприетото от първоинстанционния съд разяснение от
професор К., дадено в с.з., че обективно би могло да бъде определено положението на
автомобилите единствено към момента на удара и около една-две секунди непосредствено
преди него, тъй като по делото няма обективни следи и находки, от които да се изведе
категоричен извод за движението на товарния автомобил преди удара. Вещите лица не са
изключили от преценката си и вероятността, водачът на товарния автомобил да си е
отклонил вниманието или да е заобиколил препятствие, при което да е навлязъл в
насрещната лента за движение и възприемайки насрещния автомобил, да е предприел
обратно връщане в своята. При липсата на обективни находки за възприемане на фактическа
обстановка касаеща движението на микробуса, управляван от подсъдимия Х. преди
настъпването на ПТП, съдът е осъществил задълбочен анализ на показанията на свидетелите
по делото, с който настоящия съд се солидаризира.
В този смисъл, настоящият съд намира за обоснован извода на първоинстанционния съд,
че обясненията на подсъдимия Х. за наличие на парче гума, представляващо препятствие,
което се наложило да заобиколи следва да се ценят като защитна версия, при което
първоинстанционният съд правилно не е кредитирал с доверие обясненията на подс. Х., в
тази им част, предвид обстоятелството, че това твърдение на подсъдимия е в противоречие
с показанията на свидетелката С. М., за чиито показания няма основание да не бъдат
кредитирани с доверие. Тези показания са от свидетел-очевидец, който възпроизвежда
фактическата обстановка, за която няма основание да бъде приета като заинтерисована.
Свидетелката М. непосредствено възприела как управляваният от подсъдимия товарен
10
микробус се движи по средата на пътното платно, като по-голямата му част била в лентата
за движение на л.а. „А.“.
Бургаският апелативен съд, в настоящия състав не споделя възраженията на защитата, че
свидетелката М. не е могла да възприема достоверно фактите поради това,че е кърмила дете,
респективно е разговаряла с другите лица в автомобила, тъй като това е един произволен
извод на защитата, при което нито кърменето на дете, нито разговора с други лица в
автомобила са обстоятелства, които категорично по естеството си могат да изключат
възможността за възприемане на факти от околната обстановка.
На следващо място настоящият съд не споделя и възражението на защитата, че фактите
отразени в констативния протокол са преекспонирани при осъществяване на преценката на
първоинстанционния съд за относимостта на посоченото писмено доказателство към
доказване на конкретния механизъм на ПТП. В същия е посочено,че водачът на микробуса
отвлича за миг вниманието си, в резултат на което губи контрол над автомобила, навлиза
частично в лентата за насрещно движение и допуска ПТП странично с правомерно
движещия се по нея от пътен възел Крайморие посока село Маринка автомобил с рег. № А
02 57 МН.“ (т. 2, л. 91-92 от ДП). Констативният протокол е изготвен от свидетеля Н. П. -
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, който посетил
местопроизшествието. Пред съда свидетелят е заявил, че на мястото на инцидента е
разговарял единствено с водача на микробуса и ако някой му е дал информация за
механизма на настъпване на произшествието, то това е подсъдимият Х..
След анализ на всички относими факти, първоинстанционният съд се е позовал в
мотивите и на показанията на свидетеля А., от които е видно, че водачът на товарния
автомобил му казал, „че си е отнел вниманието“, „леко е навлязъл в насрещното“ и след това
веднага се е върнал в своята пътна лента.Този разговор свидетеля А. е осъществил малко
време след инцидента, когато подсъдимият Х. вече е бил преодолял първоначалния шок. В
този смисъл настоящият съд счита, че първоинстанционният съд правилно не е споделил
възражението на защитника на подсъдимия Х. за наличие на съществено противоречие
между показанията на свидетелите Хамбарлиев и А., касаещо навлизането на микробуса,
управляван от подсъдимия Х. в насрещната лента за движение, в която се е движил лекият
автомобил „А.“, управляван от подсъдимата Б.А., като се солидаризира с приетото от
първоинстанционния съд, че микробусът, управляван от подсъдимия Х. е навлязал
непосредствено преди настъпването на пътно-транспортното произшествие със
съставомерни резултати в насрещната лента за движение, по която се е движил автомобила,
управляван от подсъдимата Б.А..
Настоящият съд не споделя и възражението на защитата, че пътната маркировка по
посока на движението на микробуса, управляван от подсъдимия Х. е позволявала
навлизането в насрещната лента за движение, поради което напускането на неговата лента
за движение следвало да се цени като правомерно пътно поведение на водач на МПС.
Действително, процесният участък от пътя е бил разделен със смесена линия М5, като
прекъснатата линия е била от страната на движението на микробуса, управляван от
подсъдимия Х.. Това е така, защото пътната маркировка няма приоритет при преценката за
11
задължението за спазването на правилата по ЗдВП – чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 16 ал. 1 от
ЗДвП, които правила подсъдимият Х. е нарушил и това нарушение е довело до настъпването
на съставомерните резултати.
Въз основа на правилно и доказателствено обоснованата фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е признал двамата подсъдими за виновни, които при управление
на моторни превозни средства са нарушили правилата за движение и при условията на
независимо съпричиняване, са причинили смъртта на Х. М. С. и средна телесна повреда на
З. М. З., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен
крайник за срок от около 4-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Бургаският апелативен съд споделя извода на първостепенния съд, че при управлението
на товарния автомобил подсъдимият Х. е отклонил вниманието си, в резултат на което е
загубил контрола върху превозното средство и автомобилът навлязъл в насрещната пътна
лента. По този начин той не изпълнил задължението си, произтичащо от нормата на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и
нарушил забраната на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП да навлиза в лентата за насрещно движение.
Нарушенията на двете правила за движение са в причинна връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие, защото именно тези неправомерни действия на подсъдимия Х.
са довели до предприетите действия от водача на насрещно движещия се лек автомобил
„А.“.
Същевременно навлизането на товарния автомобил „Р.“ в насрещната лента за движение
подсъдимият Х. е създало опасност за движещия се по тази пътна лента лек автомобил „А.“.
Това негово действие е било изненадващо за подсъдимата А., която не е могла да предвиди
какво ще бъде последващото движение на товарния автомобил.
Настоящият съд споделя извода на първостепенния съд, че подсъдимата А. своевременно
е възприела неправомерното поведение на другия водач, но не е реагирала съгласно чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, който задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Вместо това тя завила наляво и навлязла в
насрещната за нея лента, където настъпил удара между двата автомобила. Предприетата от
подсъдимата А. маневра също е била осъществена в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Настъпилият престъпен резултат се намира в причинна връзка с допуснатите от подсъдимата
А. нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като ако подсъдимата е била
предприела аварийно спиране и не е напуснала своята пътна лента, не би възникнало
пътнотранспортното произшествие, като деянията и на двамата подсъдими са осъществени
при форма на вина непредпазливост, във вид на небрежност по смисъла на чл. 11 ал. 3 ,
предложение първо от НК.
Настоящият съд се солидаризира и с приетата от първоинстанциония съд
преквалификация на деянието на подсъдимия Х. по по-леко наказуемия състав на
престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК НК. Непосредствено след произшествието подсъдимият Х. излязъл от
микробуса и незабавно се обадил на тел. 112 от своя мобилен телефон. Видно от писмо рег.
№ 10584р-2282/1.10.2018 г. от Регионален център 112 - Бургас, първото регистрирано
12
повикване във връзка с пътния инцидент било в 10:08 часа именно от подсъдимия. След
това, е взел на ръце едно от пострадалите деца на свидетелката М., опитал се да отвори
предната дясна врата, за да освободи пострадалата Х.. Всички тези действия на подсъдимия
Х. обективно и субективно са били насочени към оказване на помощ на пострадалите лица в
л.а. „А.“. Подсъдимият не е знаел какви са техните увреждания, като им е оказал помощ
съобразно реалните си възможности. В този смисъл правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил материалния закон и е оправдал подсъдимия Х. по
първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по транспорта.
Бургаският апелативен съд намира за законосъобразен извода на първостепенния съд за
липса на основания за преквалификация на деянието на подсъдимата А. по чл. 343 „а“ НК,
като намира за правилно признаването на същата за виновна по чл. чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр.
ал. 4 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Във въззивната жалба на подсъдимия Х. в бланкетен вид са посочени всички
отменителни основания по чл. 348 ал. 1 от НПК. В допълнението към въззивната жалба,
защитата на подсъдимия Х. не посочва като отменително основание и явната
несправедливост на наложеното наказание, в пледоарията в съдебното заседание пред
въззивния съд също не се поддържа такова възражение. Защитата на подсъдимата А. заяви,
че подсъдимата е доволна от първоинстанционната присъда, включително и в частта и по
отношение на наложеното наказание.Независимо от горното, настоящият съд извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, включително и относно законосъобразността
на наложените наказания и за двамата подсъдими, като намери наложените на двамата
подсъдими наказания за законосъобразни и съответстващи на конкретната степен на
обществена опасност деянието, на извършителите и на целите на наказанието по смисъла на
чл. 36 от НК.В тази насока първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предходни
нарушения по ЗДвП на водача Х., като правилно е приел,че същите не следва да имат висока
относителна тежест при преценката за степента на обществената опасност на подсъдимия Х.
като извършител на транспортното престъпление, предвид големия срок, изтекъл след
налагането на последното административно наказание.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът правилно е преценил, че по
отношение на подсъдимия Х. значителен превес следва да имат смекчаващите
обстоятелства. Те обаче не са нито многобройни, нито изключителни, поради което
първоинстанционният съд е определил на този подсъдим наказание при условията на чл. 54
НК, към специалния минимум, предвиден в текста на чл. 343а, ал. 1, б. „г“ НК, а именно
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което наказание настоящият съд
намира за съобразено с изискванията по чл. 54 от НК, както и с целта на наказанието по чл.
36 от НК.
Бургаският апелативен съд намира, че наказанието на подсъдимата А. е определено
правилно и законосъобразно при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, по
смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при които и най-лекото, предвидено в чл. 343, ал. 3, б. „б“
НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от две години. В тази насока, първоинстанционният съд правилно е ценил
13
наред с другите смегчаващи вината обстоятелства и процесуалното поведение на
подсъдимата, свързано с искане за провеждане на производство по специалния ред по чл.
371 т 2 от НПК, което не е било осъществено поради изразената противоположна позиция на
подсъдимия Х.
Първоинстанционният съд е наложил в законоустановените параметри на подсъдимите и
кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство, като е отчел конкретната тежест на допуснатите нарушения на
правилата за движение и предходното поведение на подсъдимите като водачи на моторни
превозни средства, при което определеният размер на срок на лишаване от
правоуправление за подсъдимия Х. - три години , а за подсъдимата А. - две години и шест
месеца. Настоящият съд намира за законосъобразен определен размер на кумулативната
санкция по чл. 343 „г“ НК
Правилно първоинстанционният съд е приел, че и за двамата подсъдими са налице
предпоставките за приложението на института на условното осъждане. Обсъдено е чистото
съдебно минало на подсъдимия Х., наред с трудовата и семейната му ангажираност, което
правилно е било преценено от първостепенния съд при преценката за приложението на
института по чл. 66 ал. 1 от НК, като е прието, че липсва необходимост от неговото
изолиране в затворническа среда. Съдът правилно е преценил, че отлагане на изпълнението
на основното наказание за срок от четири години, заедно с наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство ще съдейства в пълна степен както за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия, така и за реализиране на генералната превенция.
По отношение на подсъдимата А., първоинстанционният съд също законосъобразно и
обосновано на фактите по делото е приел, че следва да бъде приложен института по чл 66
ал. 1 от НК, но за по-кратък срок – три години. В тази насока съдът правилно е съобразил
младата възраст на подсъдимата и заявеното от нея при последна дума, че е разбрала
вината си.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъдил подсъдимите да заплатят солидарно
направените по делото разноски - по сметка на ОД МВР Бургас, сумата 2220.72 лв, и в полза
на ВСС по сметка на Окръжен съд Бургас- сумата от 263.91 лв съдебно-деловодни разноски
В този смисъл, по изложените съображения, Бургаският апелативен съд счита, че
атакуваната присъда на Бургаския окръжен съд следва да бъде потвърдена, на основание чл.
338 от НПК
Ето защо и мотивиран от изложените съображения, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 81 от 13.03.2020г на Бургаския окръжен съд, по НОХД №
1092/2019г,
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на
Р България в 15 дневен срок от получаване писменото съобщение от страните, че е
14
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15