№ 19
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело №
20211100109854 по описа за 2021 година
Ищецът Р. Ц.. Т. твърди, че на 04.12.2019г. сключила с ответника „С.К.К.Г.“ АД
договор за кредит, обезпечен с ипотека, по силата на който получила в заем сумата в размер
на 47 038,85 евро, която се задължил да върне на 120 равни месечни вноски в размер на
1037,12 евро. Твърди, че годишният процент на разходите бил в размер на 26,8242 %
годишно, с който тя не била съгласна още при подписване на договора, но кредитният
инспектор казал, че не подлежи на договаряне и поради изключително затрудненото си
положение решила да подпише договора. Твърди да е налице явна нееквивалентност на
престациите между определената възнаградителна лихва и насрещната престация, поради
което е налице противоречие на договора с добросъвестността и добрите нрави като
основание за нищожност на договора и иска нейното прогласяване. Сочи, че е заплатил по
договора сумата в размер на 13 187,79 лева /увеличение на иска, допуснато в о.с.з.,
проведено на 07.12.2021 г./ и претендира връщане на тази сума, поради плащането й без
основание. Претендира и законната лихва върху тази сума и разноски.
Ответникът „С.К.К.Г.“ АД, оспорва исковете. Оспорва да е налице твърдяната
недействителност на договора, като твърди условията на договора в т.ч. и
възнаградителната лихва да са индивидуално уговорени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява,
1
че на 04.12.2019 г. е сключен договор за кредит между „С.К.К.Г.“ АД и Р. Ц.. Т., по силата
на който на Т. бил предоставен кредит в размер на 47 038,85 евро. В чл. 1, ал. 1 от договора
е предвидено, че кредитът се отпуска при фиксиран лихвен процент в размер на 2% на
месец, а потребителят се задължава да го върне заедно с договорна лихва, такси, разноски и
неустойки, в случай че се дължат такива, а в чл. 3.1 е предвидено погасяването на кредита
да стане на 120 равни месечни погасителни анюитетни вноски. Според чл. 5.1 от договора за
обезпечаване пълния размер на кредита потребителят се задължава да учреди на кредитора
договорна ипотека върху посочения, собствен на потребителя, недвижим имот. В чл. 6.5 от
договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер а 26,8242%, а в чл.6.6 че
общият размер на сумата, която следва да бъде върната е в размер на 124 454,40 евро.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза в годишния процент на
разходите от 26.,8242% на практика не са начислени други разходи освен възнаградителната
лихва, като този процент е по-нисък от петкратния размер на законната лихва, възлизащ на
50%. Според заключението извършените от ищеца плащания по процесния договор за
кредит възлизат на сумата в размер на 13 187.79 лева, от които 1400,80 лева – главница и
11786,99 – възнаградителна лихва. Видно от отговор на задача № 7 на експертизата през
2019 г. ответното дружество е сключвало с потребители кредити, обезпечени с ипотека при
ГПР вариращо в най-малък процент от 0 до 18% /с най-малък процентен дял от по 1,32 / до
36% /9,21 %/, като с най-голям процентен дял са кредитите отпускани при ГПР от 30%. За
2020 г. тези размери варират от 0 до 8,40 % /с най-малък процентен дял от по 1,67 / до 41,16
% /40 %/, който е и най-големият процентен дял.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на процесия договор за кредит са приложими правилата на Закона за
кредитите на недвижими имоти на потребители, както и общите правила на Закона за
защита на потребителите.
Съдът дължи служебна проверката за неравноправност на договори, сключени с
потребители – арг. чл.7, ал.3 ГПК . Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договори са нищожни, освен ако са уговорени индивидуални, то с
оглед въведените твърдения за липса на индивидуално уговаряне на договорната лихва, на
първо място следва да бъде разгледано това основание за недействителност на договора.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор при извършване проверка за
неравноправност на клаузи в потребителски договор е дали същите са уговорени
индивидуално, като тежестта на доказване на това обстоятелство е у ответника на основание
специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ответникът не ангажира
доказателства, че включването на оспорените клаузи, в които е уговорен размерът на
възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите по договора за кредит /ГПР/ в
договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по
отношение на тяхното съдържание.
2
След като по делото не е установено от „С.К.К.Г.“ АД, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени, то за ответника са неблагоприятните последици от неангажиране
на доказателства и съдът следва да приеме, че клаузите на чл. 1.1 и 3.1 в частта относно
размера на дължимата възнаградителна лихва и на чл. 6.5, относно размера на ГПР от
договора за кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. Ето защо и те могат
да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при
които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо при
решаване на настоящия спор по предявения установителен иск съдът следва да провери
освен това дали оспорената клауза не попада в някой от примерно посочените случаи на т. 1
до т. 17 на чл. 143 ЗЗП, така и това дали не са налице общите критерии, дадени в цитираната
норма. Същевременно в чл. 145, ал.2 ЗЗП е предвидено, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както
и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Предвид изложеното, на следващо място следва да бъде обсъден въпросът дали
процесните клаузи са уговорени на ясен и разбираем език. В този смисъл са и множество
решения на СЕС, че чл. 4 § 2 от Директивата - относно клаузите отнасящи се до основния
предмет на договора - установява изключение от механизма за контрол по същество на
неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази Директива система за защита на
потребителите, но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език/
решение по дело С-26/13 т. 42, по дело С-96/14 т. 31, по дело С-186/16 т. 34 /. Изискването за
ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволи
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, а последното
предполага потребителите да имат възможността, въз основа на тази информация да
преценят икономическите последици от сключване на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл. 1.1 и 3.1, в частта относно
размера на дължимата възнаградителна лихва, са уговорени на ясен и разбираем език, тъй
като ясно и недвусмислено посочват, че приложимият лихвен процент е 2% фиксирана
лихва на месец. Същевременно, тълкувана самостоятелно и във връзка с тези две клаузи,
ясна се явява и разпоредбата на чл. 6.5, относно размера на ГПР – неговият размер е
фиксиран, като липсва съмнение, че разликата над възнаградителната лихва биха
представлявали други разходи, съобразно разпоредбата на Закона за кредитите за
недвижими имоти. В същото време ясно в договора е посочен и размерът на сумата, която
3
ще бъде в края на срока на договора, включваща главница и годишен процент на разходите.
Предвид приетото, че оспорените клаузи са уговорени на ясен и разбираем език,
същите като част от основния предмет на договора, не подлежат на проверка за
неравноправност по арг. от чл. 145, ал.2 ЗЗП и предявеният иск на това основание следва да
бъде отхвърлен.
По възражението за нищожност на договора поради противоречието му с
добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД.
Добрите нрави са неписани правила за поведение, възприети в обществото, които
основно се свързват с нарушаване на забраната да се вреди другиму и забраната за
неоснователно обогатяване. Това противоречие е достатъчно да е обективно, без да е нужно
да е съзнавано или целено от страните. Най-типичната форма на противоречие на една
сделка с добрите нрави е нееквивалентността на престациите. За да е налице такова
увреждане, пазарната цена следва значително /т. е. в пъти/ да надвишава, съответно, с оглед
конкретиката на случая да е по-ниска от договорната такава /в този смисъл са: решение №
24/09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., ІІІ г. о., по чл. 290 ГПК и др. /. В
цитираното решение на ВКС е прието, че само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. „Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес.“
От значение дали уговорките за възнаградителна лихва и ГПР противоречат на
добрите нрави са както вида на договора, така и качеството на страните по него. Договорът е
двустранен и възмезден - едната страна предоставя определен размер парична сума, а
другата трябва да я върне в определен срок и да заплати за това уговорената лихва.
Кредиторът по процесния договор е дружество, небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, поради което върху него не
се упражнява предвидения за банковите институции надзор. Разликата между банковите и
небанковите институции обаче не се изразява единствено в извършвания контрол на
дейността им, а в начина на набиране на средствата, които се предоставят в заем.
Небанковите финансови институции отпускат заеми, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове, поради което дейността им не може да бъде финансирана от
източник различен от уговорените лихви по сключваните от тях договори. Следователно
основният им източник на събиране на средства е определянето на възнаградителни лихви в
по-голям размер от предлаганите от банковите институции. Същевременно не съществува
законова пречка възнаградителната лихва да е над размера на законната лихва. Уговорената
лихва представлява имотната облага (възнаграждението) за предоставянето и ползването на
заетата сума.
В настоящия случай при преценка наличието на нееквивалентност на престациите
4
следва да се вземе предвид, че в разпоредбата на чл. 29, ал.9 ЗКНИП е предвидено, че ГПР
не може да надвишава повече от 5 пъти размера на законната лихва при просрочени
задължения, определена от ПМС. Според заключението на счетоводната експертиза
размерът на законната лихва през процесния период е 10%, съответно петкратният му
размер възлиза на 50%. Надвишаването на този процент води до нищожност на клаузата,
поради противоречието й със закона, като същевременно 50% е горна граница, до която
уговореният размер на ГПР е допустим по силата на императивната законова норма.
Предвид изложеното, както и предвид големия размер на заетата сума и приложимия
фиксиран лихвен процент, съдът намира, че възнаградителна лихва от 2% на месец и ГПР
от 26,8242%, не противоречат на добрите нрави, тъй като са съпоставими с характера на
договора като възмезден и с риска, който носи кредиторът.
Ето защо предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице –
ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална,
каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
Предвид правните изводи за неоснователност на обуславящия иск следва да бъде
отхвърлен и осъдителният иск, основан на твърдения за нищожност на договора/негови
клаузи, като основание за изначална недължимост на платеното от ищеца по договора.
По присъждане на направените по делото разноски:
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него разноски по делото в размер на 4539,20 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Ц.. Т. , ЕГН: ********** срещу „С.К.К.Г.“ АД, с
ЕИК: ******* установителни искове за обявяване на нищожен на основание чл. 146, ал.1,
вр. с чл. 143, ал.1 ГПК на договор за кредит от 04.12.2019 г. поради неравноправност на
съществени клаузи на договора - на чл. чл. 1.1, 3.1 и 6.5 от договора, както и на основание
чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД за нищожност на договор за кредит от 04.12.2019 г. поради
противоречие на клаузата за възнаградителна лихва и годишен процент на разходите с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, както и осъдителния иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за връщане като платена без основание сумата в
5
размер на 13 187,79 лева.
ОСЪЖДА Р. Ц.. Т. , ЕГН: ********** да заплати на „С.К.К.Г.“ АД, с ЕИК: *******
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 4539,20 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6