№ 128
гр. ***, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102161 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. К. П. от САК, действащ като
пълномощник на Ц. ИВ. Ц. с ЕГН ********** от гр. ***, срещу *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Б.И. и Ж.К.. В исковата молба се твърди, че ищецът,
докато управлявал л.а. „***“ с рег. № *** е пострадал при ПТП, причинено от В. СТ. Г.,
осъществено на 30.06.2020 г. по ул. „***“ в гр. ***. Твърди се, че автомобилът, управляван
от виновния водач „***“ с рег. № *** имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника ***. В исковата молба се
твърди, че в резултат на това ПТП ищецът е получил травма в областта на врата, гръдния
кош и раменния пояс, силно била разтърсена главата му, за момент загубил чувство за
ориентация, усетил треперене на цялото тяло и силна болка във врата и гърдите. По-късно
повърнал и се почувствал по-добре, но на следващия ден бил отпаднал, с високо кръвно и
отново болки във врата и гърдите, не можел да движи шията и лявата ръка, а пръстите му
треперили. Твърди, че от направените изследвания се установило, че е получил
деформираща шийна спондилоза, спондилоартроза, спондилолистеза, остеохондроза.
Предписани са му медикаменти за стрес и тревожност, както и обезболяващи. Болките
отшумели, но стреса и тревожността продължили и до момента. Твърди се, че ищецът се
затворил в себе си, станал недоверчив, раздразнителен и необщителен. Твърди, че в резултат
на стреса от ПТП-то ищецът страда от снижаване на работната памет и нарастване на
грешките, объркване, стрес, тревожност и безсъние. По повод световъртеж, забавен говор и
трудно отваряне на устата му е направена томография и е установено, че страда от корова
атрофия. Твърди се, че пред ответното дружество била предявена претенция за обезщетение
1
за понесените неимуществени вреди с № ***, но застрахователят изрично отказал да заплати
обезщетение, въпреки че заплатил такова за имуществените щети по МПС-то, управлявано
от ищеца. Срокът за изплащане на обезщетението доброволно от застрахователя по реда на
чл. 496, ал. 1 от КЗ изтекъл на 07.04.2021 г., откогато ответникът бил в забава. С исковата
молба е поискано от съда да осъди застрахователното дружество да заплати сумата от 10000
лв., частичен иск от 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените в резултат на
ПТП-то неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2021 г. до
окончателното изплащане. В съдебно заседание бе направено увеличение на иска относно
неговия размер до сумата от 18000 лв., които отново са частичен иск от 25 000 лв. –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поискано е присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 от ЗА.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения
иск изцяло. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер.
След анализ на събраните доказателства излага аргументи, че по делото безспорно са
доказани вредите, които случилото се е нанесло на физичното и психичното здраве на
ищеца, поради което съдът да уважи иска като основателен.
В предоставения на ответника срок за отговор е постъпил такъв. По съществото
ответникът оспорва исковете, както по основание, така и по размер. На първо място,
ответника оспорва застрахованият при него водач да е бил причинил виновно процесното
ПТП, поради което счита, че исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
изцяло отхвърлени. При условията на евентуалност, се оспорва претендирания размер на
неимуществените вреди. На първо място твърди, че исканото обезщетение е прекомерно
дори в предявения частичен размер, тъй като не отговаряло на принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се описаните в исковите молби увреждания, като твърди, че
липсва достатъчно медицинска документация, доказваща твърденията в исковата молба.
Оспорва се причинно следствената връзка между деянието и вредите като твърди, че голяма
част от заболяванията на ищеца са причинени от предходни хронични заболявания, които
нямат връзка с процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като същия не бил поставил обезопасителен колан. Съгласно изискването на чл. 137а от
ЗДвП, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
намалено.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска. Счита,
че исканата сума е многократно завишена. Твърди, че от събраните доказателства се
установява, че част от твърдените увреждания са резултат на предходни заболявания и нямат
връзка с ПТП-то. Поддържа всички направени с отговора възражения.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на
30.06.2020 г. след 16,30 ч. ищецът Ц. ИВ. Ц. управлявайки л.а. „***“ с рег. № *** излязъл от
бензиностанция до „***“ на изхода на гр. ***. Времето било ясно, видимостта – добра,
2
пътното платно – сухо и без неравности, пътния участък бил прав. След няколко метра
ищецът се пристроил в лявата лента и намалил скоростта и почти спрял, за да направи
обратен завой и да се върне в града. В този момент бил ударен отзад от л.а. „***“ с рег. №
***, управляван от В. СТ. Г..
По делото са назначени съдебна авто-техническа експертиза и комплексна съдебна
медицинско-психологична експертиза, чиито заключения са изцяло кредитирани от съда.
От назначената САТЕ се установява, че причините за процесното ПТП се дължат на
факта, че св. В.Г. не е съобразил скоростта си на движение (която в момента на удара била
64 км.ч.) и дистанцията с движещия се пред него автомобил, поради което не успял навреме
да възприеме намаляването на скоростта от Ц.. Когато вече възприел предприетата от
движещия се пред него автомобил маневра, св. Г. предприел завой на дясно с цел избягване
на удара, но маневрата била неуспешна и той ударил движещия се пред него автомобил на
ищеца в задната дясна част. От удара л.а. „***“ се завъртял в обратна на часовниковата
стрелка посока и навлязъл в насрещната лента за движение. Управлявания от св. Г. л.а.
„***“ излязъл от пътното платно в дясно на пътя. ПТП било осъществено в рамките на града
точно преди изхода на гр. ***. От САТЕ се установява, че условията са позволявали на
двамата шофьори да възприемат другия на 100 м. един от друг. Изводът на вещото лице е,
че ПТП-то е било предотвратимо, ако св. Г. беше управлявал със съобразена скорост и с
необходимата дистанция, за да възприеме навреме предприетата от Ц. маневра по
намаляване на скоростта и спиране с цел извършване на обратен завой. Опасната зона за
спиране на л.а. „***“ е била 46,1 м. В резултат на ПТП-то и двата леки автомобила
претърпели имуществени вреди.
За нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от св. В.Г., на
същия били съставени АУАН , а въз основа на него и наказателно постановление, което е
влязло в законна сила.
Към датата на ПТП-то – 30.06.2020 г. – за л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от В.
СТ. Г. е имало сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № *** със срок на покритие от 12.04.2020 г.
до 11.04.2021 г. Застраховател по полицата е ответника ***.
По делото не се установи с категоричност дали ищецът Ц.Ц. е бил поставил
предпазният колан, с който автомобилът му е бил оборудван. Но както от САТЕ, така и от
комплексната СМПЕ се установява, че коланът не би изиграл предпазна роля, тъй като в
конкретния случай при удар в задната част, тялото на водача първоначално се насочва назад
(прилепва към облегалката), след което бива отхвърлено напред. Предпазният колан би
предпазил водачът единствено от травми, причинени от детайлите на автомобила, намиращи
се пред водача, но в случая няма данни за такива травми.
От приетата комплексна СМПЕ се установява, че от процесното ПТП ищецът е
получил мекотъканна травма на шията, гръдния отдел на гръбнака и лявото рамо, без данни
за увреждане на костни структури и вътрешни органи. Според вещите лица налице са
3
дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, които не дават значими
оплаквания при липса на неудачни движения, голямо физическо натоварване и травми.
Ищецът се оплаква от слабост и изтръпване в лявата ръка, което се дължало на леко
травматично засягане на шийните нервни коренчета, а наличните дегенеративни промени на
гръбначния стълб са удължили периода на възстановяване. Констатираните с голяма давност
(т.е. предхождащи ПТП ) дегенеративни изменения на шийния отдел могат да бъдат
декомпенсирани от нови травми. Установена е и артериална хипертония, но е невъзможно
да се прецени нейната давност, тъй като не е системно контролирана. В стресогенни
ситуации се получава пристъпно покачване на кръвното налягане.
От заключението на комплексната СМПЕ и от събраните гласни доказателства чрез
разпита на свид. Мая Господинова се установява, че макар от физиологична гледна точка
здравето на ищецът да се е възстановило в срок от около месец, от психологична гледна
точка той не се е възстановил от инцидента и към момента. От показанията на свид.
Господинова се установява, че поведението и емоционално-психологичното състояние на
ищеца са претърпели драстична промяна в резултат на стреса от преживяното. Той станал
затворен, преустановил заниманията, на които преди това посвещавал свободното си време,
често се разсейвал и забравял за какво говорели. Често имал признаци на страх и
тревожност. Изпитва стрес при шофиране до степен тази дейност да се е превърнала в
невъзможна за него. Видно от заключението на психолога по комплексната СМПЕ
психичното състояние на ищеца все още е нестабилно, той има чести ретроспекции,
личностово небалансиран е и среща трудности при социалното си функциониране. Именно
в резултат на фиксирането му в мисленето за преживения инцидент са проявите на слабост
на вегетативната нервна система – сърцебиене, лесно изпотяване, главоболие и разстройство
на съня.
За претърпените вреди от ПТП ищецът до *** отправил първо искане за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди по л.а. „***“. По образуваната
застрахователна преписка по щета № *** на Ц.Ц. било изплатено обезщетение за тотална
щета. На 07.01.2021 г. той отправил пред застрахователя и искане за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но по образуваната застрахователна
преписка по щета № *** *** отказали да заплатят обезщетение с мотива, че липсва
противоправно поведение на водача на застрахования при тях лек автомобил, както и липса
на данни за точния размер на имуществените вреди.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, лицето, което е претърпяло вреди от
ПТП може да предяви претенцията си за обезщетение на претърпените имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя по договора за „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач само, ако застрахователят не е платил в 3-месечен срок
от представянето на претенцията пред самия застраховател, ако откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
4
изплатеното обезщетение. В конкретния случай ищецът е поискал от застрахователя
заплащане на имуществените и неимуществените вреди от претърпяното ПТП, но ответника
е заплатил единствено имуществените, но е отказал заплащане на имуществените вреди.
По делото безспорно се установи, че ищецът е пострадал от ПТП на 30.06.2020 г.,
което е било виновно причинено от свид. В.Г., който управлявал МПС с несъобразена
скорост и неспазвайки необходимата за реакция дистанция спрямо движещия се пред него
автомобил. Вината му е установена, както от доказателствата по делото, така и в рамките на
административно-наказателното производство. Възраженията на ответника в тази връзка
останаха категорично недоказани. Самият ответник с извънсъдебното си поведение е
потвърдил вината на свид. Г. за настъпване на ПТП като е изплатил обезщетение за
претърпените имуществени вреди по л.а. „***“.
В резултат на гореописаното ПТП, ищецът е претърпял болки и страдания, които са
от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари.
Затова размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, но в случая
следва да се включат и измененията от личностен тип, до които е довела причинената на
лицето травма.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен
пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се
установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените от пътния
инцидент увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпял на първо място болки и
страдания, непосредствено от самата физическа травма. Те обаче са отшумели за около 1
месец. Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на
ответника, че физическите болки са в резултат на предходни заболявания. Според изводите
на СМПЕ наистина има прехождащи, дължащи се на възрастта дегенеративни изменения, но
ясно е посочено, че те не представляват сериозен проблем, ако няма неудачни движения,
голямо физическо натоварване и травми. Именно претърпяната при ПТП травма е довела до
обостряне на състоянието на ищеца и декомпенсация.
Далеч по-сериозни се оказват последиците за психиката на пострадалия. По делото
безспорно се установи, че и до момента той не се е справил с психическата травма. Нещо
повече, личностовите изменения са трайни и са довели до качествено изменение в начина на
живот на ищеца. Неспособността му да се справи с психологическата травма освен това е
довела и до физиологични страдания – прояви на слабост на вегетативната нервна система
5
като сърцебиене, лесно изпотяване, главоболие и разстройство на съня. Преживяното от
ищеца е оставило травма, която продължава за доста дълъг период от време – вече почти
година и половина.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца болки и страдания би било такова в размер на 22 000 лв. Трябва да
се има предвид, че искът е предявен като частичен – само за сумата от 18 000 лв. и в този
размер искът се явява определено основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ вземането е изискуемо в срок от 3 месеца
след предявяване на претенцията, т.е. от 07.04.2021 г., независимо, че отказът на *** е от
09.04.2021 г. По тази причина лихвата за забава се дължи от тази дата.
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът следва да се произнесе и
по направените искания за разноски.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед уважената цена на
иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата
от 1070 лв. Доколкото текстът на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА
предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение определено от съда, то сумата следва
да се присъди не в полза на страната, а директно на нейния представител.
По делото е ищецът е бил освободен от заплащане на разноски на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да осъди
ответника да заплати и дължимата държавна такса, както и сторените в производството
разноски в пълен размер. Дължимата по делото държавна такса възлиза на 720 лв. Отделно
за назначените по делото САТЕ и комплексна СПЕ съдът е заплатил сумата от 1077 лв. за
възнаграждения на вещите лица. Тези суми ответникът следва да възстанови на съда.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Б.И. и
Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. ИВ. Ц. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 18000
лв. (осемнадесет хиляди лева), представляваща частичен иск, целият за 25 000 лв., за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 30.06.2020 г.,
причинено от л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от В. СТ. Г., за който имало сключен с
ответника Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
6
автомобилистите“ по застрахователна полица № *** със срок на покритие от 12.04.2020 г.
до 11.04.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 07.04.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Отхвърля предявеният иск за лихвата над присъдения размер от 202,35 до пълния
предявен размер от 1010,29 лв.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Б.И. и
Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Атанасов П. от АК - София, сумата от 1070 лв. (хиляда и
седемдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение за защита по делото, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Б.И. и
Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – ***, сумата от 720 лв. (седемстотин и
двадесет лева) – държавна такса по делото и 1077 лв. (хиляда и седемдесет и седем лева) –
разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7