Д О Б Р И Ч К И Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр.Добрич,
07.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
трети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 815 по описа на ДРС за 2018 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Б.С.О., с ЕГН:********** срещу наказателно постановление №18-0255-000128 от
дата 17.05.2018 година на Началника на Второ РУП към ОД на МВР-Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършени административни нарушения на чл.70,ал.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и чл.103 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
адм.наказания:
1/ За нарушение по чл.70,ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 /
двасете/ лева;
2/ за нарушение по чл.103 от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени две наказания: „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от
3 /три/ месеца.
С настоящата жалба се моли за
отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, като
се оспорва изцяло отразената в НП и АУАН
фактическа обстановка на адм. нарушения, за която се счита, че е
несъответна на действителната, съществуваща към момента на спирането на водача
за проверка от проверяващите органи. Излагат се доводи в насока и за
незаконосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя, при условие, че жалбоподателят
с поведението си не е осъществил описаните в НП адм.нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв. М.С. ***,
който поддържа искането за отмяна изцяло на атакуваното НП на посочените основания
в жалбата.
Въззиваемата
страна не се представлява от процесуален представител и не взема становище по
жалбата и наведените с нея искания.
След анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
На 30.04.2017 година, през деня, в
с.Батово, обл.Добрич, свидетелите Г.М. С., Х.Ц.Х.
и Г.К.Г. / първите двама са служители във Второ РУ на МВР-Добрич, а св.Г.
***/, в изпълнение на поставените им задачи във връзка с провеждана специализирана
полицейска операция по КАТ, заели установъчен пункт в близост централната
спирка на селото. Около 11:25 часа по улица „Първа” и в посока на к.к.”Албена” служителите
видели, че към тях се движи и приближава лек автомобил „Пежо 206, с рег.№ В
3471 ВН, който е бил без включени светлини за движение през деня или къси
светлини. Изложеното обстоятелство мотивирало св.Г.М.С. /актосъставител/ да
предприеме действия по спиране на автомобила. За целта униформения служител на
МВР подал ясен сигнал по образец със „стоп” палка на водача да изпълни нареждането
му и да спре на указаното място. Вместо да се подчини и да спре на своевременно
подадения и ясен сигнал от полицейския орган, водачът след като наближил намиращо се в близост кръстовище, рязко завил
наляво, без дори да включи пътепоказател за извършената от него маневра. С поведението
си О. демонстрирал явно неподчинение и нежелание да изпълни нареждането на
униформения служител на МВР, дадено надлежно със „стоп-палка”, като дори
направил знак към органите на реда, като им махнал с ръка.
Неизпълнението на подадения
сигнал от полицейския орган да спре на указаното място, послужило като
основание за проверяващите да предприемат незабавни действия по спиране на провинилия
се водач. Автомобилът „Пежо” е застигнат от органите на реда непосредсвено след
подаден светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил на ОДМВР-Добрич, при
което е установена и самоличността на водача - Б.С.О.. На въпроса на полицаите,
защо не е изпълнил нареждането им да спре, след като е бил подаден ясен сигнал
със „стоп” палка от униформен служител, жалбоподателят дал противоречив
отговор, като първоначално заявил, че искал да продължи към дома си, за да
вземе оттам документите, които да представи на контролните органи и затова бил
махнал с ръка , че ще се върне при тях. Впослествие,при съставяне на АУАН сменил
защитната си версия и заявил, че той вече бил завил по пресечката на
кръстовището и затова не е бил видял полицаите и подадения му сигнал за спиране.
Съобразявайки изложените обстоятелства,
св.Г.М.С. в качеството си на длъжностно лице и в кръга на предоставените му властнически
правомощия съставил АУАН №148016/30.04.2018 година на жалбоподателя, с който
привлякъл отговорността му за извършени адм.нарушения по чл.70,ал.1 от ЗДвП и
чл.103,ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят изложил
кратко и ясно описание на инкриминираните нарушения, вписал датата, мястото и
часа на извършената проверка, както и данните на управляваното от жалбоподателя
моторно превозно средство /респ. вид, модел и марка на л.а.автомобил и регистрационния
номер/. Като очевидци, присъствали при установяване на нарушението и съставяне
на АУАН са вписани свидетелите Х.Ц.Х. и Г.К.Г..
Към момента на съставяне на АУАН
и неговото предявяване жалбоподателят вписал
възражения, с които изразил несъгласие с отразените фактически констатации от
актосъставителя и вменените му във вина нарушения.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безсъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя Г.С.
и на свидетелите Х.Х. и Г.Г., както и събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения
процесуален ред. Показанията на актосъставителя С. и разпитаните свидетели Х. и Герогиев съдът
намира за еднопосочни, непротиворечиви и логични, доколкото същите не дистанцират,
а намират опора в събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тка съставения АУАН
наказващият орган е издал поднадзорното наказателно постановление №18-0255-000128/17.05.2018
година, с което за извършени административни нарушения по 70,ал.3 от ЗДвП и чл.103
от ЗДвП е ангажирал отговорността на въззивника, съответно на основание чл.185
от ЗДвП и чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП.
В законоустановения преклузивен
срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна
с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, съдът я намира за основателна, единствено в частта , относно
размера на адм.наказания.
При извършената служебна проверка на НП и АУАН
в обхвата и пределите на разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът прие, че същите са съставени при
спазване на всички срокове и процедури, както и че съдържат задължителните
ревизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. НП и АУАН, са съставени от компетентни
длъжностни лица, в кръга на предоставените им властнически правомощия, а за
наказващия орган – делегирани със Заповед на Министъра на вътрешните работи
№8121з-515/14.05.2018 година. Процесните административни нарушения са индивидуализирани
в степен, нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря и по който
текст следва да се брани. Конкретно са посочени нарушената материално-правна норма, датата и мястото,
където е установено нарушението, както и други обстоятелства от значение за предмета
на административно-наказателния спор. Гореизложеното формира еднозначен извод,
че правото на защита на санкционирания субект не е било ограничено така, че той
да не може да се защити и да изгради защитната си теза в пълен обем - както е
сторил това с настоящата жалбата.
/ По приложимия
административнонаказателен закон/
В пункт първи на НП е отразено
извършено от жалбоподателя адм. нарушение по чл.70 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на МПС –л.а. „Пежо 206, с рег.№ В 3471 ВН през деня, без задължително включени
светлини за движение през деня или с къси светлини. Съдът намира нарушението за
доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, както
и от показанията на актосъставителя С. и свидетелите Х.Х. и Г.Г., присъствали при
извършване на проверката на водача.В разпита си, същите безпротиворечиво и
недвусмислено потвърдиха пред съда, че единствено движението на управлявания от
жалбоподателя автомобил „Пежо” без
включени светлини за движение през деня или къси светлини, е послужило като
повод, за предприемане на действия по неговото спиране. Съдът не приема като
достоверни и отхвърля изцяло доводите на защитата, че автомобилът е имал
включени светлини към този момент, доколкото това е ставало автоматично, след привеждане
на двигателя в работен режим. Представеното писмено доказателство от защитата /служебна
бележка от „ТСТ-АУТО”ООД гр.Добрич/, че
автомобилът има техническа опция светване на дневни светлини автоматично, при
запалване на автомобила, не е обстоятелство, което да компрометира крайния извод на наказващия орган за
осъществен състав на нарушение на текста на чл.70,ал.3 от ЗДвП от страна на водача.
Поначало няма убедителни и неоспорими доказателства, от които да черпим
информация, че посочената в документа на „ТСТ-АУТО”ООД-гр.Добрич техническа опция
на автомобила, е била в изправност към момента на установяване на нарушенето,
както и дали въобще е съществувала към момента на проверката. По изложените
съображения, съдът приема, че преценката на наказващия орган за виновно
извършено нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП от жалбаподателя, при условие, че
управлявания от него автомобил се е движел през деня без включени светлини за
движение през деня или с къси светлини е правилна и законосъобразна.
За извършеното нарушението от жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена
адм.наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, което съдът намира за
правилно определено от наказващия орган. Санкционата норма е с конкретен размер
на наказанието - „глоба” в размер на 20 лева, което изключва всякаква възможност
да се дебатира по този въпрос. Изложеното мотивира съда да приеме, че НП в частта
му , отнасяща се до описаното в пункт първи адм. нарушение по чл.70,ал.3 от ЗДвП се явява законосъобразно и обосновано, поради същото което следва да бъде
потвърдено.
/ По отношение адм.нарушение по
чл.103 от ЗДвП от НП/
Съгласно разпоредбата на
чл.103,ал.3 от ЗДвП, по който текст е привлечена отговорноста на жалбоподателя с
НП е видно, че „при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания”. Без съмнение, че цитираната разпоредба установява правило за поведение по отношение
на водачите на ППС, което те следва да съобразяват винаги, когато има подаден
сигнал за спиране от страна на органите за контрол и регулиране на движение по
пътищата.
С постановението е вменено във
вина на жалбоподателя, че е осъществил състава на адм. нарушение по чл.103,
ал.3 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС и не спрял на подаден по образец
сигнал със „стоп” палка. За установяване на действителната фактическа
обстановка, която се оспорва освен с жалбата, така също и впоследствие от страна
на защитата, в хода на съд.следствие бяха разпитани като свидетели актосъставителя Г.С.
и дл.лица Х.Х. и Г.Г., които са очевидци при установяване на нарушенията. От изложените
безпротиворечиви фактически обстоятелства на тримата съдим, че след
своевременно подаден, ясен сигнал със „стоп” палка от актосъставителя
С. към водача, същият да спре на указаното място, той не е изпълнил нареждането
и е продължил движението си напред. В показанията си свидетелите твърдят, че подадения
сигнал е бил ясен, както и че конкретно е бил отправен към жалбоподателя, като
водач на гореописания автомобил „Пежо”. Сочат, че по това време на пътя не е
имало други превозни средства пред автомобила на жалбоподателя, нито движещи
зад него. Или с други думи, неправомерното поведение на водача, да не изпълни даденото
му нареждане от контролния орган и да спре плавно на указаното място е повече от очевидно. Още
повече, че автомобилът „Пежо”, по думите на актосъставителя и свидетелите е свил
изведнъж рязко, завивайки „наляво” по друг път, без подаден светлинен сигнал чрез
пътепоказателя, като по този начин е продължил по пътя, до последвалото му спиране
след застигане с патрулния автомобил на ОД на Мвр-Добрич. Изложените неоспорими
фактически обстоятелства от актосъставитеял и
свидетелите Хр.Христов и Г.Г. налагат за съда да
отхвърли като несъстоятелна и неиздържана лансираната версия от защитата, че
жалбоподателят не е имал възможност да спре веднага след подаване на сигнала от
контролния орган, за да не предизвика настъпване на ПТП на пътя.
Като несъстоятелни съдът намира и
изложените в жалбата доводи в насока, че жалбоподателят не е бил спрял
автомобила, тъй като е бил в невъзможност на това място да направи обратен
завой, след като вече е бил направил маневра „завой на ляво” по пресечката на
кръстовището. За това бил решил да продължи движението си напред и по-късно, на
удобно място да направи обратен завой и се върне обратно при полицаите. В този
смисъл бил и подадения жест с ръце към контролните органи. Тези несъстоятелни
доводи се компрометират изцяло от обстоятелството, че нарушителят е бил
застигнат и спрян много по-късно, когато вече му е бил подаден светлинен и
звуков сигнал от патрулния автомобил, при това в близост до къщата, в която той
живее.
Съдът счита, че изнесените с подробности и в
детайли фактически обстоятелства от актосъставителя и свидетелите, относно обстоятелствата,
при които е осъществено нарушението, и водачът е бил спрян принудително /след
подаден звуков и светлинен сигнал/, изцяло дискредитират защитната теза, за
обективна невъзможност водачът да спре на указаното му място, след като е бил подаден
сигнал от контролен орган на МВР. Изложеното формира и еднозначен извод у съда,
че описаната фактическа обстановка в НП отразява обективно и правдиво всички обстоятелства,
при които е осъществено процесното нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е
привлечен да отговаря въззивника.
Все в насока на обвинителната
теза и описана фактическа обстановка се явяват и приложените по делото докладни
записки на акосъставителя - мл.пол.инспектор Г.С. и
свидетелите Х. Х. и Г.Г., сведени на вниманието на Началника
на Второ РУ на МВР-Добрич във връзка с образуваната административнонаказателна
преписка. В посочените писмени доказателства се съдържат неоспорими данни и
факти, описващи конкретно начина, по който водачът е отказал да изпълнил
нареждането на контролния орган и да спре на указаното му място, при което
автомобилът е продължил напред, до принудителното му спиране след поданен
светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил на ОДМВР-Добрич.
За нарушението по чл.103,ал.3 от ЗДвП, залегнало в пункт втори на НП на въззивника на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП наказващият орган е наложил предвидените в кумулативна даденост две административни
наказания: „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и наказание „лишаване от
правото да управлява МПС” за срок от 3 /два/ месеца. Съдът намира, че така
определени по размер, съответно в самия максимум и към средния размер /по закон е предвидено
налагане на наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1 месец до 6 месеца и „глоба” от 50 лв. до 200 лв./, административните
наказания се явяват несправедливо завишени, и не съответни на тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и най-вече ниската степен на
обществена опасност на нарушителя, който няма други извършени драстични
нарушения по ЗДвП /по арг. от справка на
л.16//. Видно е, че при определяне на размера на наказанията наказващият орган не
е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, указваща задължителни правила, от
които следва да се ръководят наказващите органи при определяне размера на
адм.наказания. В този смисъл, неуместно е завишил размера административните
наказания, без да са налице предпоставки за това. По изложените съображения,
съдът приема, че наложените наказания следва да се индивидуализират около и към
минимума, предвиден в Закона, като наказанието „глоба” следва да се намали от
200 лева на 100 лева, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да се намали
от 3 месеца на 1 месец. Определени макар и в по-нисък размер, административните
наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС биха могли да способстват
за поправянето и превъзпитаването на нарушителя, който е с по-ниска степен на
обществена опасност, както и да се въздейства възпиталено и предупредително и по
отношение на останалите членове от обществото, да се въздържат от подобни противообществени
прояви, с което могат да бъдат реализирани и целите, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
И З М Е Н Я наказателно
постановление №18-0255-000128 от дата
17.05.2018 година на Началника на Второ РУП към ОД на МВР-Добрич, с което на Б.С.О.,
с ЕГН:********** за извършено административно нарушение по чл.103 от Закона за
движението по пътищата на основание чл.175,ал.1,т.4 от Закона за движението по
пътищата са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и адм. наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 3 /три/
месеца, като н а м а л я в а размера на наказанието „глоба” от 200 /двеста/ лева на 100 /сто/ лева, както и н а м а л я в а размера на наказанието „лишаване от правото
да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца/ на 1 /един/
месец.
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А наказателното постановление в останалата му част, с която
за извършено нарушение на чл.70, ал.3 от Закона за движението по пътищата на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата на Б.С.О., с ЕГН:**********
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич,
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :