МОТИВИ към
Присъда № 48 от 05.07.2016 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по НОХД № 726 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия К.Г.В. *** обвинителен
акт, с който против същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.
195, ал.1 т. 4 предложение 1-во и 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за това, че в периода от месец октомври 2015 г. до 10.03.2016 г. в град
Хасково, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на моторно
превозно средство лек автомобил „*********“ с рег. № *********и техническо средство
- метален крик, тръбен ключ и метални клещи, отнел чужди движими вещи, а именно:
2бр. автомобилни гуми „*********“ с размер 165/70/13 с обикновени метални джанти
на стойност 125.40 лева, 1бр. автомобилна гума „*********“ с размер 165/70/13 с
обикновена метална джанта на стойност 50 лева, на обща стойност 175.40 лева от владението
на Д.Я.Й. ***, 2 бр. метални машини за ръчно мелене с дръжки, ведно с приставки
за тях – 2 бр. метални фунии; 2 бр. кръстати метални ножчета за мелене; 2 бр. метални
приставки за машините за мелене; 1бр. клещи с червени дръжки и надпис „****“; 2
бр. стъклени буркани пълни с компот от сливи – 700 мл.; 4 бр. стъклени буркани пълни
с краставици, един – 700 мл. и три – 800 мл.; 5бр. стъклени буркани пълни с домати,
един – 700 мл. и четири – 800 мл.; 1бр. покривка в бежов цвят с размер 100см/100см.;
1бр. черна полиетиленова чанта; 1бр. тъмно зелена на цвят чанта от плат с лилави
дръжки на стойност 95.70 лева от владението на М.Д.Р. ***, всичко на обща стойност
271.10 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните
прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита,
че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин, включително и в аспекта на дадената правна квалификация.
Предлага съдът, при индивидуализация на наказанието, да отчете стойността на
предмета на престъплението, факта, че е възстановен на лицата, от които вещите
са отнети и съобрази процесуалния ред, по който се разглежда делото, както и
данните за съдимостта на подсъдимия, като счита, че следва да му бъде наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да се изтърпи
ефективно.
Защитникът на подсъдимия К.Г.В. –
адв. К. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под внимание
смекчаващите вината обстоятелства, а именно пълните самопризнания на подсъдимия
и ползването от привилегията на закона, с оглед протичането на производството
по реда на съкратено съдебно следствие, както и наличието на обстоятелства,
обосноваващи преквалификация на деянието по чл. 197, т. 3 от НК, като излага
конкретни съображения в тази насока. По отношение на наказанието моли на
неговия подзащитен да бъде наложено наказание лишаване от свобода, но
изпълнението на същото – отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.Г.В. *** разбира
обвинението и на съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си. В хода на съдебните
прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на
последна
дума изразява съжаление за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Г.В. е роден на ***
***, същият е българин по произход, български гражданин, разведен, с основно образование,
работи в сферата на строителството, с постоянен и настоящ адрес:*** и адрес за призоваване:
град Хасково, вилен кв. „*********“ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 240, издадена от Районен съд – ХасковоКърджали на 15.03.2016 г. подсъдимият К.Г.В.
*** е осъждан. От представената по досъдебното производство характеристична
справка за подсъдимия се установява, че същият е известен на органите на
полицията и има регистрирани криминални прояви, употребява алкохол, в които
случи става агресивен. В обкръжението му
попадат криминално проявени лица и не се ползва с добро име сред съседите в
квартала, в който живее.
На неустановена дата в периода месец октомври-ноември
2015 г.
подсъдимият К.Г.В.,*** с ползвания от него лек автомобил „*********“ с peг. № *********забелязал
подземен гараж с вдигната врата, намиращ се на бул. „Г.С. Р.“ № **. Паркирал лекия автомобил в близост и влязъл. Вътре видял паркиран
лек автомобил марка „*********“, модел ‚*********“ с рег. номер *********, ползван от пострадалата Д.Я.Й. *** и решил да свали
двете му автомобилни гуми марка „*********“, с размер 165/70/13, ведно с обикновени
метални джанти, защото видял, че същите щяло да бъде възможно да бъдат монтирани
и използвани на неговия автомобил марка „*********“ модел „*********“. Двете гуми
марка „*********“ с размер 165/70/13 заедно с металните джанти, подсъдимият В. свалил
като използвал технически средства по следния начин: с метален крик повдигнал лекия
автомобил „********* *********“ с рег. номер: ********* и с тръбен ключ и метални
клещи развъртял болтовете, с които гумите металните джанти и монтираните на тях
гуми се захващали към спирачния диск и ги свалил. След като демонтирал инкриминираните
2бр. автомобилни гуми марка „*********“ с размер 165/70/13, ведно с обикновени метални
джанти от лек автомобил „********* *********“ с рег. номер: *********, подс. В.
ги натоварил в багажника на лекия автомобил „*********“ с peг. № *********и отнесъл
в дома си.
На 09.03.2016 г., в около 21:00-22:00
часа пред денонощен магазин „Нелина“ в град Хасково, подсъдимият К.В., управлявайки
ползвания от него лек автомобил „*********“ с peг. № *********се видял с Б.Б., който
му казал, че искал да се разходят с колата. Тъй като едната гума на друг ползван
от подс. К.В. лек автомобил била спукана, същият предложил на свид. Б.първо отидат
до подземния гараж на бул. „Г.С. Р.“ № ** в гр. Хасково, откъдето през 2015 г. бил взел други две гуми
марка „*********“ с размер 165/70/13 заедно с обикновените метални джанти на
които били монтирани и двамата отишли до посочения адрес. Подсъдимият К.В. паркирал
лекия си автомобил „*********“ с peг. № *********в близост до подземния гараж, слязъл
сам и се запътил към гаража. Вратата отново била отворена и подс. В. влязъл в подземния
гараж, снабден с метален крик, тръбен ключ и метални клещи, докато свид. Б.през
това време го чакал отвън. С металния крик, подсъдимият К.В. повдигнал лек автомобил
марка„*********“ модел „*********“ с рег. номер: ********* и с тръбен ключ и метални
клещи развъртял болтовете, с които гумата марка „*********“ с размер 165/70/13 с
обикновена метална джанта се захващала към спирачния диск и я свалил, взел ги, излязъл
от гаража и ги натоварил в багажника на лекия си автомобил „*********“ с peг. №
*********. След това той и свид. Б.се отправили към вилата, където живеел подс.
К.В.. Пред вилата бил спрян неговият лек автомобил марка „*********“ модел „*********“
с рег. № *********, който бил със спукана предна гума. Подсъдимият свалил спуканата
и монтирал отнетата автомобилна гума марка „*********“ с размер 165/70/13, ведно
с обикновена метална джанта.
Малко по-късно след това в периода
09.03.2016г.-10.03.2016г. двамата - свид. Б.и подсъдимият тръгнали с лек автомобила
марка „*********“ с peг. № *********, управляван
от подс. В. към „Градската градина“ в град Хасково и спрели до къща на ул. „А.К.“
№ *** в град Хасково собственост на пострадалия М.Д.Р.. подсъдимият В., който по
принцип работел като строител, казал на свид. Б., че това бил негов обект и щял
да го ремонтира в скоро време. Свидетелят Б.Б. останал в колата, а подс. В. влязъл
в двора на къщата като проникнал в мазето, където пострадалият М.Д.Р. съхранявал
свои вещи, а именно: 2 бр. метални машини за ръчно мелене с дръжки, ведно с приставки
за тях – 2 бр. метални фунии; 2 бр. кръстати метални ножчета за мелене; 2 бр. метални
приставки за машините за мелене; 1бр. клещи с червени дръжки и надпис „****“; 2
бр. стъклени буркани пълни с компот от сливи – 700 мл.; 4 бр. стъклени буркани пълни
с краставици, един – 700 мл. и три – 800 мл.; 5бр. стъклени буркани пълни с домати,
един – 700 мл. и четири – 800 мл.; 1бр. покривка в бежов цвят с размер 100см/100см.;
1бр. черна полиетиленова чанта; 1бр. тъмно зелена на цвят чанта от плат с лилави
дръжки на стойност. След като взел изброените вещи подс. В. ги поставил в торби
и повикал свид. Б.да му помогне с пренасянето. В същото време обхождайки района
на ул. „А.К.“ в град Хасково в около 00:15 часа на 10.03.2016г. разпитаните в
качеството на свидетели на досъдебното производство П.В.Х. - мл. инспектор Група
„OOP“ при РУ - Хасково и А.Н.О.- разузнавач СКП при РУ-Хасково забелязали подсъдимия
В. и свид. Б.с пълните торби с инкриминираните вещи и съмнително поведение на споменатата
улица. Последните двама значително се отдалечили от дома на пострадалия Р.. След
като видели полицаите, двамата (В. и Б.) веднага оставили пълните торби на земята
и се стъписали. И двамата не могли да дадат смислени обяснения, откъде били взели
торбите, в които имало следните движими вещи: 2 бр. метални машини за ръчно мелене
с дръжки, ведно с приставки за тях – 2 бр. метални фунии; 2 бр. кръстати метални
ножчета за мелене; 2 бр. метални приставки за машините за мелене; 1бр. клещи с червени
дръжки и надпис „****“; 2 бр. стъклени буркани пълни с компот от сливи – 700 мл.;
4 бр. стъклени буркани пълни с краставици, един – 700 мл. и три – 800 мл.; 5бр.
стъклени буркани пълни с домати, един – 700 мл. и четири – 800 мл.; 1бр. покривка
в бежов цвят с размер 100см/100см.; 1бр. черна полиетиленова чанта; 1бр. тъмно зелена
на цвят чанта от плат с лилави дръжки на стойност. Свидетелите П.В.Х. и А.Н.О.уведомили
ОДЧ и на мястото пристигнал и свид. В.Д.- командир на отделение в група „OOP“ при
РУ МВР-Хасково, който отвел свид. Б.към РУ-Хасково, а подсъдимият К.В. бил отведен
от двамата свидетели Х. и О. Впоследствие бил съставен Протокол за доброволно
предаване от дата 10.03.2016 г., в който било отразено, че подс. К.Г.В.
доброволно предал инкриминираните вещи, а с разписка, приложена по досъдебното
производство същите били върнати на правоимащото лице.
С Протокол за доброволно предаване от
10.03.2016 г., подсъдимият В. предал и 3 броя автомобилни гуми с метални джанти
марка „*********“ с размер 165/70/13, ведно с обикновени метални джанти, 1 брой
метален крик с дръжка и 1 брой тръбен ключ. Било посочено, че предадените гуми и
метално джанти били свалени в различни периоди от време от лек автомобил, намиращ
се в подземен гараж на бул. „Г.С. Р.“ №**“, върнати при разпореждане с
веществени доказателства на досъдебното производство с разписка на пострадалата
Д.Я.Й., като правоимащо лице.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на достъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза се
установява, че стойността на инкриминираните вещи, а именно: 3 бр. автомобилни гуми „*********“ с размер
165/70/13 с обикновени метални джанти, 2 бр. метални машини за ръчно мелене с дръжки,
ведно с приставки за тях – 2 бр. метални фунии; 2 бр. кръстати метални ножчета за
мелене; 2 бр. метални приставки за машините за мелене; 1бр. клещи с червени дръжки
и надпис „****“; 2 бр. стъклени буркани пълни с компот от сливи – 700 мл.; 4 бр.
стъклени буркани пълни с краставици, един – 700 мл. и три – 800 мл.; 5бр. стъклени
буркани пълни с домати, един – 700 мл. и четири – 800 мл.; 1бр. покривка в бежов
цвят с размер 100см/100см.; 1бр. черна полиетиленова чанта; 1бр. тъмно зелена на
цвят чанта от плат с лилави дръжки е
общо 271,10 лева..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, веществените доказателства;
от заключенията на вещите лица по назначените дактилоспокпна и оценъчна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността
и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият К.Г.В. *** формално е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъпление, субсумирано под състава по чл. 195, ал.1 т. 4 предложение 1-во и 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност,
тъй като през визирания в акта на обвинението по чл. 246 НПК период
от време, в град Хасково, отнел чужди движими
вещи 3 бр. автомобилни гуми „*********“ с размер 165/70/13 с обикновени метални
джанти, 2 бр. метални машини за ръчно мелене с дръжки, ведно с приставки за тях
– 2 бр. метални фунии; 2 бр. кръстати метални ножчета за мелене; 2 бр. метални приставки
за машините за мелене; 1бр. клещи с червени дръжки и надпис „****“; 2 бр. стъклени
буркани пълни с компот от сливи – 700 мл.; 4 бр. стъклени буркани пълни с краставици,
един – 700 мл. и три – 800 мл.; 5бр. стъклени буркани пълни с домати, един –
700 мл. и четири – 800 мл.; 1бр. покривка в бежов цвят с размер 100см/100см.; 1бр.
черна полиетиленова чанта; 1бр. тъмно зелена на цвят чанта от плат с лилави дръжки,
без съгласието на техните собственици и с намерение законно да ги присвои.
От събраните данни е безспорно установена
обективната страна на всяко от отделните деяния, механизма на осъществяването им и отрязъка от
време, в който са извършени, явяващ се непродължителен период от време,
съгласно застъпеното в съдебната практика виждане по този въпрос. Това обуславя
извода, че правната квалификация по чл. 26, ал. 1 от НК на осъществената
престъпна дейност е дадена в съответствие с материалния закон и при обосновано
изследване на връзката от обективна и субективна страна на всяко от деянията,
включени в състава на продължаваното престъпление. Липсва съмнение и относно
авторството на продължаваното престъпление - а именно, че подсъдимият е
извършил всяко едно от деянията, включено в състава на същото. Обстоятелства,
което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда самопризнания, които
освен неоттегляеми, се потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването
и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.
Налице е и квалифициращият признак по т. 4 на чл. 195
от Наказателния кодекс, доколкото от описанието на фактическта обстановка,
подкрепена от събрания доказателствен материал се установява, че деянието е
осъществено чрез използване на технически средства
– метален крик и клещи. От обективните данни по делото, касаещи механизма на осъществяване
на деянието, а именно използване на моторно превозно средство – се установява и
квалификацията освен по предл. 2, така също и по предл. 1 на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Следователно случаят не
може да бъде квалифициран като маловажен с оглед наличието на квалифициращите признаци
– използване на моторно превозно средство и технически средства при осъществяване
на деянието чл.195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ от НК, попадащи извън предвидените
случаи по чл. 195, ал. 3 НК. Във връзка с този конкретно довод, следва да се отбележи,
че от друга страна стойността на предмета на престъпление действително е нисък,
в сравнение с размера на минималната работна заплата за страната към момента на
извършване на престъплението. За квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване
на извода в обратна насока е необходимо настоящият случай, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи вината
обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Настоящата хипотеза обаче не
е такава, предвид завишената обществена опасност на самото деяние и на подсъдимия,
както правилно е аргументирано и от държавното обвинение в акта по чл. 246 НПК.
Във връзка с обосноваване на
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и в двете предложения, и макар да се
отнася принципно до въпроса за разпореждането с веществени доказателства, съдът
намира за уместно на това място да отбележи, че органите на досъдебното
производство са проявили пълна незаинтерисованост и неглижиране на въпроса кому
принадлежи моторното превозно средство, с което са осъществени фактически
действия по придобиване на фактическата власт по отношение на предмета на
престъпление. А оттам да се отговори на въпроса подлежи ли, като средство за
извършването му, на отнемане в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 1,
б. „а“ от НК. В хода на разследването не са събрани никакви доказателства в
тази насока с изискване на съответната справка от Сектор Пътна полиция при
компетентната ОД на МВР и изследване семейното *********жение на подсъдимия, с
оглед възможността вещта да е в режим на семейна имуществена общност, в случай,
че превозното средство е било регистрирано на името на подсъдимия. Това предпоставя
и невъзможност за съда да се произнесе по този въпрос, предвид диференцираната
процедура, по която се разглежда делото, но от изявленията на подсъдимия по
делото става ясно все пак, че процесното МПС не е регистрирано на негово име.
По малко по – различен начин стоят нещата по отношение на визираните в обвинителния
акт технически средства, чрез използване на които е извършена кражбата, които
са предадени от подсъдимия на органите по досъдебното производство. По делото
обаче, освен, че е безспорно, че тези веществени доказателства не са предадени
в РС – Хасково, което предвид характера на тези ВД е било възможно, липсва
каквато и да е информация дали и къде се намират на съхранение, за да може
произнасянето на съда да е конкретно, а акта с разпореждането относно
веществените доказателства – ясно и точно адресиран за изпълнение. Разбира се
няма пречка в случай на промяна в тези констатации, довели до липса на
основание и възможност за произнасяне, да се инициира производство по реда на
чл. 306 от НПК
Изложеното дотук обосновава
и преценката, че от субективна страна, деянието е извършено от
подс. К.Г.В. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал
е, че с действията си лишава от фактическа власт владелеца
на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел
последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална
облага. Такова разпореждане обаче не е осъществено в крайна
сметка, доколкото по делото са налице доказателства, че всички от инкриминираните
вещи са били предадени от подсъдимия К.Г.В. на органите на МВР с два отделни
протокола, съставени все на дата 10.03.2016 г. За единия от тях липсва съмнение
относно волята на подсъдимия да предаде 3 бр. автомобилни джанти, метални с
монтираните на тях автомобилни гуми, а по отношение на другия, съставен за
останалите вещи, въпросът действително може да се приеме за дискусионен предвид
намесата на органите на МВР непосредствено след осъществяване на деянието. Тази
намеса обаче не е била плод на планирани оперативно – издирвателни мероприятия
за разкриване на престъплението и неговия извършител, а до голяма степен
случайна - при осъществяване на обход на района от служители на РУ – Хасково и констатиране
присъствието на подсъдимия, по чиято воля в крайна сметка са предадени вещите.
В тази връзка следва да се отбележи, че в аналогични случаи с Решение № 20 от
02.03.2016 г. по ВНОХД № 57/2016 г., Окръжен съд – Хасково е развил задълбочен
и прецизен анализ на значението на подобно поведение, изцяло споделян и в
настоящия случай. Според застъпеното в цитираното решение разбиране, в случай,
че вещите са върнати с доброволно предаване, както в настоящата хипотеза в
състоянието, в което са отнети, следва да се приеме, че е налице възстановяване
на предмета на престъпление по смисъла на чл. 197 от Наказателния кодекс. Факт,
обусловил и преквалификация на деянието по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал.1 т.
4 предложение 1-во и 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс
от съда, след като това обстоятелство е било вписано в обвинителния акт и няма
пречка в рамките на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК да бъде
възприето, така, като всички останали факти, изложени в обстоятелствената част
на акта по чл. 246 от НПК, като съдът даде суверенна оценка на същия в рамките
на произнасянето по същество относно правната квалификация. Като последица от
този подход бе и постановеното оправдаване на подсъдимия К.Г.В. по първоначално
повдигнатото му по – тежко обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1 т. 4 предложение 1-во и 2-ро, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
При индивидуализацията
на наказанието за
подсъдимия за престъплението по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал.1 т. 4 предложение
1-во и 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът взе взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението – 271.10 лева, явяващ се под установения в страната
размер на минималната работна заплата, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало и за него са събрани данни, характеризиращи личността му
в негативен план.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът
е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и *********жителното му процесуално
поведение. Същият, освен това, макар и да не е нает на трудов договор, осъществява
трудова функция, като работи в сферата на строителството и е имал поведение, освен от значение на квалификацията на деянието, така също разкриващо
определени специфики, довели до връщане на предмета на престъплението,
преценено в аспекта на изразеното разкаяние за стореното. Преценявайки гореизложеното в
контекста на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието
за подсъдимия К.Г.В. следва да бъде определено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
от НК, с оглед принципа,
залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде заменено с наказание „пробация“,
разкриващ по – благоприятен режим за него, с определяне на следните пробационни
мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 8 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично, 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца и безвъзмезден труд
в полза на обществото за 150 часа годишно за една година. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед обстоятелството че подсъдимият К.Г.В. бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за които е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на 125.58 лева,
представляваща направени по делото разноски по делото за възнаграждение на вещо
лице, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.