Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 948 / 05,07,2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 04,07,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия
СВИРКОВА въззивно гражданско дело № 1173/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 4541/05,04,2018
г. от Е.Ц.У. ***, ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма
ЕТ „ИМЕЛА – Е.У.“ с ЕИК ********* – длъжник по изпълнително дело № 20158190400179
по описа на ЧСИ Л. Муджанова с рег. № 819, район на действие – ПОС, против Разпореждане
на ЧСИ, постановено по посоченото изпълнително дело на 07,03,2018 г., с което
се отказва да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като изпълнителното производство е прекратено по право с
изтичане на две години, в които взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалвания
акт на съдебния изпълнител и прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателят
претендира за присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят в изпълнителното производство – „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД – гр. София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК), поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от изпратеното копие от изпълнително дело № 20158190400179,
изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ М. Бъзински по молба от
05,07,2013 г. от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и приложен към нея изпълнителен
лист, издаден на 24,06,2013 г. г. въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
постановена на 24,06,2013 г. по ч. гр. д. № 25361/2013 г. на РС София срещу
солидарно отговорни длъжници Е.Ц.У. ***, ЕГН ********** в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „ИМЕЛА – Е.У.“ с ЕИК *********; и В.К.К.-У. с ЕГН **********.
Извършени са справки за имуществено състояние на
длъжниците и принудителното изпълнение е насочено срещу парични вземания като
са наложени запори на банкови сметки.
С молба вх. № 11741/ 09,03,2015 г. взискателят е
поискал делото да се изпрати на ЧСИ Мурджанова за продължаване на
изпълнителните действия и насочване на изпълнението срещу недвижими имоти в
района на ОС Пловдив.
Пред ЧСИ Мурджанова са изпратени призовки за
принудително изпълнение, наложени са възбрани върху два недвижими имота,
извършени са справки за имуществено състояние на длъжниците.
С разпореждане от 18,05,2015 г. (л. 56) е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника К.-У. от работодател
„АЛЕКС – С. Б.“ – гр. София. Запорното съобщение до третото лице е връчено с
писмо с обратна разписка на 02,06,2015 г. В отговор от работодателя на солидарния
длъжник К.-У. е постъпило уведомитерно писмо, (л. 93), с което се признава запорираното
вземане и се заявява, че считано от м. май 2015 г. ще се извършват ежемесечни удръжки
от трудовото й възнаграждение.
С разпореждане от 17,09,2015 г. (. 114) са
насрочени публични продани на два недвижими имота – 1/4 ид. част от оризище,
представляващо имот № 051028 по плана за земеразделяне на . Рогош; и 1/3 ид.
част от поземлен имот с идентификатор 66915.12.105, находящ се в с. Скутаре.
За втория от посочените имоти – с идентификатор
66915.12.105, находящ се в с. Скутаре, е установено, че не принадлежи на
длъжника към датата на възбраната, тъй като наследодателят му се е разпоредил с
него през 1997 г. В тази връзка самият взискател с молба вх. № 15397/03,11,2015
г. (л. 164) е поискал спиране на публичната продан и вдигане на възбраната, което
съдебният изпълнител е сторил с разпореждане от 03,11,2015 г.
Проданта на първия от посочените имоти – в
землището на с. Рогош, е проведена в периода от 09,11,2015 г. до 09,12,2015 г.
и с влязло в сила постановление от 17,12,32015 г. имотът е възложен на обявения
за купувач. Постъпилата от проданта сума е разпределена с протокол от
03,02,2016 г. (л. 21).
Впоследствие с уведомително писмо вх. №
2258/15,02,2016 г. (л. 225) работодателят на длъжника К.-У. е заявил, че
считано от 08,02,2016 г. трудовото правоотношение помежду им е прекратено, като
е представил и заповед в този смисъл, както и справка от НАП за уведомления по
чл. 62 ал. 5 от КТ.
След посочената дата не са извършвани други
изпълнителни действия. Постъпили са две молби от взискателя, които, според
настоящата инстанция не са довели до прекъсване на давността, по следните
съображения:
С първата от постъпилите молби – вх. №
514/16,01,2017 г. (л. 228), се иска „насрочване на дата за нова публична
продан“ на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 66915.12.105, находящ се в с. Скутаре. Както се посочи по-горе
обаче, за този имот е установено, че не е принадлежал на длъжника към датата на
възбраната и самият взискател с предходна молба вх. № 15397/03,11,2015 г. (л.
164) е поискал спиране на публичната продан и вдигане на възбраната. Затова и с
разпореждане от 16,01,2017 г. съдебният изпълнител е отказал насрочване на проданта.
С втората молба – вх. № 10940/04,08,2017 г. (л.
231), отправил три искания: 1/ за насрочване на дата за опис на движими вещи в
дома на длъжника; 2/ за извършване на справка за наличие на трудови договори на
длъжника и евентуално – налагане запор върху трудово възнаграждение; 3/ за
извършване публична продан на „всички установени недвижими имоти собственост на
длъжниците“. С разпореждане без дата, материализирано върху коментираната молба,
ЧСИ е разпоредил извършване на справки от НОИ. С отделно изявление е
констатирал, че по делото са установени вече два имота на длъжниците, за единия
е проведена продан, а за другия проданта е спряна. Липсва произнасяне по
искането за насрочване опис на движими вещи, липсва и последващо искане от
взискателя за прилагане на същия или на нов изпълнителен способ.
Предвид съдържанието на цитираните молби и
предприетите въз основа на същите действия, не може да се приеме, че с тях се
прекъсва давността. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според
разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва
по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като изрично се сочи, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др. С посоченото тълкувателно решение
се разяснява още, че в изпълнителния процес давността се прекъсва предприемане
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
като задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски
за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи.
Цитираните
молби не могат да се приемат за проява на такава активност от страна на
взискателя, тъй като: отправеното с първата искане за повторна продан на имот, за
който вече е установено, че не принадлежи на длъжника, и за който преди това
самият взискател е поискал спиране на проданта и вдигане на възбраната, не може
да се приеме за искане за прилагане на нов изпълнителен способ, прекъсващо
давността; искането за извършване на справки за наличие на трудови договори и
имущество, както и самото извършване на такива справки също не представлява
прекъсващо давността действие. Що се отнася до искането за насрочване на опис
на движими вещи – по същото липсва произнасяне от страна на съдебния изпълнител
в изминалия десетмесечен срок от постъпване на молбата, липсват данни да са
предприемани каквито и да е изпълнителни действия по реализация на посочения изпълнителен
способ, липсва и повторно искане от страна на взискателя за реализация на същия
или на нов изпълнителен способ.
Следователно давността е била прекъсвана с
предприетите преди това изпълнителни действия – насрочване и извършване на
публичната продан през периода ноември-декември 2015 г., както и с наложения
запор върху трудовото възнаграждение на единия от длъжниците. Въз основа на
същия са извършвани ежемесечни погашения на дълга през периода от м. май 2015
г. до м. януари 2016 г. и всяко от постъпилите плащания е прекъсвало давността.
С прекратяване на трудовото правоотношение през м. февруари 2016 г. (вж.
уведомително писмо от работодателя, постъпило по изп. дело на 15,02,2016 г.) е
преустановено действието на запора.
През следващите повече от две години не са
предприемани валидни изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
Следователно към датата на постъпване на молба вх. № 2664/28,02,2018 г. от
длъжника У. с искане за прекратяване на изпълнителното производство, е била
осъществена хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и на това основание изпълнителното
производство следва да се счита прекратено.
Затова обжалваното разпореждане, с което съдебният
изпълнител е отказал исканото прекратяване, е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
на ЧСИ, постановено на 07,03,2018 г. по изпълнително дело № 20158190400179 по
описа на ЧСИ Л. Муджанова с рег. № 819, район на действие – ПОС, с което се
отказва прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: