РЕШЕНИЕ
№523
гр.
Перник, 20.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН
СЪД – II-ри състав при гражданска колегия, в публичното съдебно
заседание праведно на двадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на
секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05267 по описа на съда за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена
от Б.Г.А., ЕГН:********** *** чрез адвокат А.И.А., ЕГН:**********, съдебен
адрес: ***, офис 7
ПРОТИВ
„МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ №1, представлявано от– Изпълнителния
директор
с
искане да бъде осъден ответника, да му заплати обезщетение в размера на
24 000 лева за неимуществени вреди- причинени болки и страдания в резултат
на травматично увреждане, което е в
пряка и непосредствена зависимост от трудова злополука, настъпила на 20.04.2015
година, която е довела до трайно намалена неработоспособност, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 20.04.2015
година до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Моли на основание
чл.78 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати всички разноски по делото,
включително
Предявявания
е иск е с правна квалификация чл. 200 от КТ
Ищеца
твърди, че на 11.04.2011 година е сключил трудов договор с ответника, като
длъжността, която е изпълнявал е „механошлосер“, с работодателя се уговорил да
работи на 8 часов работен ден, пет дни в седмицата, а мястото където е полагам
труда си е било в град Перник.
На
20.04.2015 година, след проведена оперативка го изпратили заедно с негови
колеги да извършат оглед на бункери за съхранение на въглища. На един от тях
следвало да се постави серпентина и докато се опитвал заедно с колегите си да я позиционират, десният му крак е поддал,
очевидно под натиска на серпентината и малкото място, където е могло да се
стъпва се е чуло прищракване на Коста на глезена, след което е почувствал силни
болки и е паднал на земята. Веднага след злополуката е бил откаран в ЦСМП на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр.
Перник. При огледа лекарите от Клиниката по ортопедия и травматология са
установили, че има навяхване и разтягане на ставните връзки по десния глезен,
но тъй като на 10.09.2014 година си е бил счупил дясното стъпало , лекарите са
установили, че тази фрактура не е зараснала, а напротив същата все още е била
консолидирана, поради което са го имобилизирали, като са наложили на дясното
ходило мека ортеза, която е носил близо три месеца. След като са го изписали от
болницата му препоръчали да не си натоварва крака, както и периодично да минава
на контролни прегледи, с оглед на преценката на неговото състояние.
След
прегледа в болницата е бил последователно в болнични от 20.04.2015 година до
23.05.2015 година, от 04.05.2015 година до 23.05.2015 година; от 24.05.2015
година до 23.06.2015 година като с изключение на първия болничен, който му е
бил даден от личния лекар, то всички
останали са били дадени от ЛКК. На 07.07. 2015 година предвид дългата
продължителност на болничните е бил освидетелстван от ТЕЛК, като след прегледа
лекарите са установили, че се касае за навяхване и разтягане на връзките на
дясна глезенна става с персистиращ оток, като се налага ортопедично лечение. Поради
тези данни лекарите от ТЕЛК са продължили временната му неработоспособност до
11.08.2015 година.
На
12.08.2015 година е подал заявление по чл.327, ал.1, т2. От КТ и е прекратил
едностранно трудовия си договор, предвид редовното забавяне на възнаграждението
му.
Твърди,
че вследствие на трудовата злополука и последвалите медицински интервенции
движенията на десния му крак са изключителни затруднени, не може дълго да стои
изправен, да изкачва стълби, дори и не може да ходи нормално, защото при всяко
стъпване на десния крак изпитва болки. Дори и към настоящия момент продължава
да изпитва болки на травмираното място.
Твърди,
че освен всички физически травми и страдания, причинени вследствие на трудовата
злополука, търпи и продължава да страда от емоционални такива. В следствие на
злополуката десният му крак постоянно го боли, не може да ходи, което значи, че
не може да помага с почти нищо на съпругата му и двамата му синове, което са на
6 и 16 години, като това от своя страна предизвиква в него емоционален
дискомфорт, безпокойство и чувство не непълноценност при предприемането на
каквито и да било действия. Семейството му се издържа от парите, които
получава, от обезщетението за временна неработоспособност, тъй като съпругата
му макар и да работи получава минималната за страната заплата, а семейството му
е четиричленно. Тези факти го потискат още повече, защото трудно би могъл да си
намери работа, което да не е свързана с физическо натоварване, а все още го
боли кракът и от време на време се
оттича като това налага да слага отново дадената му мека ортеза. Отделно от
това още не може да се отърси от шока, който е изживял по време на злополуката,
от реалната опасност да си счупи десния крак или нещо по-лошо.
С
оглед на всичко счита, че справедливият размер на претенцията му за обезщетение
за причинените му болки и страдания в резултат на трудовата злополука,
настъпила на 20.04.2015 година е
24 000 лева за нематериални щети – причинени болки и страдания в
резултат на травматичното увреждане, което е в пряка и непосредствена връзка с
трудовата злополука; мораторна лихва върху главницата, считано от момента на
увреждането – 20.04.2015 година до
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответното дружество твърди, че предявените от ищеца
искове са допустими, като причина за настъпването на злополуката е проявена
груба небрежност от страна на пострадалия при извършване на работата, поради
което счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.201, ал. 2 от КТ,
като с процента на съпричиняване бъде намален размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Не възразява да бъдат приети за доказателства описаните в
исковата молба писмени документи, както
и да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза. Възразява обаче срещу това
да бъде разпитан свидетел. Моли на основание чл.190 ал. 1 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи
диплома за завършено средно образование, с оглед твърдението на ищеца, че след
злополуката е възпрепятстван да си търси работа по специалността си като
механошлосер и за установяване на професионалните му знания и умения. Моли на
основание чл. 190, ал1. от ГПК да бъде задължен ищеца да представи актовете за
раждане на децата му с оглед твърдението му, че те са на 6 и 16 години.
В съдебно
заседание ищеца редовно призован се представлява от процесуален представител, който
подържа така депозираната искова претенция, като моли съда да я уважи изцяло,
при подробно изложени съображения, претендира и направените по делото разноски,
като представя списък и по чл. 80 от ГПК.
Ответника
редовно призован се представлява съдебно заседание от процесуален представител,
оспорва така предявената искова претенция изцяло, като неоснователна, претендира
направените по делото съдебно деловодни разноски като представя списък и по чл.
80 от ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно наведените от страните доводи и твърдени, събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Б.Г.А. е работил по трудов договор
при ответната „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ №1, представлявано от
Изпълнителния директор на длъжност “механошлосер”.
На 20.04.2015г. при опит за поставяне на
серпентина на бункера за съхранение на въглища да я позиционират, десният крак
на ищеца поддал, поради натиска на серпентината и малкото място, където е могло
да се стъпва, се е чуло прищракване на костта на глезена на ищеца, при което е
почувствал силни болки и паднал на земята. Веднага след злополуката ищеца бил
откаран в ЦСМП на МБАЛ „Рахила Ангелова“
АД – гр. Перник. При прегледа лекарите от Клиниката по ортопедия и
травматология установили, че има навяхване и разтягане на ставните връзки по
десния глезен, но тъй като на 10.09.2014 година си е бил счупил дясното стъпало,
лекарите установили, че тази фрактура не е зараснала, а напротив същата все още
не е била консолидирана, поради което са го имобилизирали, като са наложили на
дясното ходило да носи мека ортеза, близо три месеца.
Видно от разпореждане № 20 от 04.05.2015г.
на осн чл. 60 от КСО е декларирана злополука с вх. № 683 / 22.04.2015г. на ТП –
Перник от осигурителя „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ №1, станала с Б.Г.А., с ЕГН **********
на 20.04.2015г., се приема за трудов злополука по чл. 55 от КСО. От
представените пред ТД – НОИ Перник документи се установявало, че пострадали при
опит за позициониране на серпентина на бункер за съхранение на въглища, стъпва неправилно
и получава навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен.
Злополуката била стана по време и във връзка с извършване на работа и е довела
до временна неработоспособност на пострадалото лице.
По делото е допусната съдебно –
медицинска експертиза, приета като не оспорена от страните по делото, видно от
която вещото лице след снемане на анамнезата по данни на пострадалия и от разпореждане
на НОИ № 20 / 04.05.15 г. на 20.04.15 г. е установило, че по време на работа
ищеца стъпва накриво с дясно стъпало, като усетил силна болезненост в областта
на стъпалото и глезена. Прегледан по спешност в ЦСМП - Перник, където е
направена рентгенография на стъпалото и глезена. Счупване не е установено. Като
допълнителна находка е установена: „давностна ,неконсолидирана фрактура на
базата на 5-та метатарзална кост / псевдоартроза /, вследствие стара травма от
10.09.14 г. На 21.04.15 г. видно от ЛАК е прегледан в травматологичен кабинет
към ДКЦ- 1. Поставената диагноза е : „навяхване на дясно стъпало и дясна глезенна
става” . От Амб. лист № 778 четем:,, предишния ден по време на работа контузва
дясно ходило с оток, болка и затруднено придивижване. Обслужен в ЦСМП където
след рентгенова снимка насочен за амбулаторно лечение”. Обективно е установено
:,, локален оток в основата на пета метатарзална кост , щадяща походка, болков
синдром с функционален дефицит ”. Предписано лечение - масажи с Диипрелийф —
паста, компреси , обездвижване на стъпалото и глезена чрез мека ортеза -
наглезенка. На 04.05.15 г. е извършен нов преглед — Амб. лист № 870 / 04.05.15
г. - продължено е същото лечение и допълнително насочен за курс физиотерапия .
Носенето на ортезата е продължило до 07.07.15 г. т.е. за 80 дни . След това е
насочен за преглед от ТЕЛК с оглед продължаване на временната нетрудоспособност
. От ЕР на ТЕЛК четем : ,, лек деформитет в областа на 5-та метатарзална става
в дясно, наложена ортеза. Заключение: състоянието след трудова злополука -
навяхване и разтягане на връзките на дясна глезенна става на 20.04.15 г., персистиращ
оток, необходимост от ортопедично лечение обуславя продължаване на вр.
нетрудоспособност ”. Бил е временно нетрудоспособен от 20.04.15 г. до 11.08.15
г. за общо 114 дни. Сега походката е самостоятелна. Налице е деформитет в
областа на основата на пета метатарзална кост на дясно стъпало . Оплаква се от
болки със затруднения в движението. Поради което вещото лице специалист ортопед
дава заключение, че се касае за трудова злополука станала на 20.04.15 г. при която ищеца Б.Г.А.
подпирайки с ръце серпентина губи
равновесие, пада назад и стъпва накриво с десния си глезен ,като получава
навяхване / дисторзио/ в областта на дясно стъпало и глезена.
Така е получил едно моментно преразтягане на лигаментите /връзките / в областта
на страничната част на стъпалото и страничната част на глезена . Това означава
че извиването на ходилото и глезена навътре е минало границата на нормалното.
Появил се оток със силна болезненост и ограничаване на движенията. При самата
травма пострадалия е изпитал силни болки и страдания довели до ограничаване на
движенията и походката. Лекуван е консервативно чрез криотерапия , масажи с
обезболяващи и намаляващи отока средства —Дийпрелийф паста и носене на
ограничаваща движенията в глезена, имобилизираща мека ортеза / вид наглезенка
/. Носил е ортезата за 80 дни, като постепенно с времето отока и болковия
синдром са намалели . Изпитвал е затруднения в походката и движенията за
времето на болничния отпуск. Видно от ЛАК е бил временно нетрудоспособен за 114
дни. Видно от медицинската документация пострадалия е претърпял стара травма в
областта на дясното стъпало от 10.09.14 г., като е получил счупване в основата
на пета предходилна кост /метатарзална /, намираща се в страничната част на
стъпалото . От рентгенографиите се установява ,че счупването не е зараснало.
Рентгенография от 07.07.2015 г. четем: „рентгенови данни за давностна
неконсолидирана фрактура на базата на 5-та метатарзална кост с резки, гладки
очертания и добре изобразяващ се кортикалис на фрагментите-ръо данни за
„псевдоартроза” . Дисторзиото е по лека форма на увреждане на лигаментите т.е.
тук няма разкъсване на връзките и лигаментите и се получава при стъпване
накриво върху неравен терен или при подхлъзване ,при което глезена и ходилото
се извиват рязко . Особеното тук е че, новата травма се намира анатомично и в
областа на старото счупване. Смятам ,че старата травма не би могла да повлияе
върху механизма на увреждането при новата травма .В известна степен оздравитерлния
процес при лечението на новото увреждане е повлиян и от старото счупване /
незарастнала фрактура / и то, най-вече върху продължителноста на болковия
синдром . Както и обратно , в известен смисъл новата травма е повлияла за
увеличаване на болките и в мястото на старото счупване. Процентно отношение не
може да бъде определено. Незарастването на счупването е довело до деформитет в
областа на фрактурата . Затова вещоро лице смята, че деформитета, който се
наблюдава и сега се дължи на последиците от старата травма. Персистиращия
болков синдром се дължи до голяма степен на същите причини.
Съдът кредитира изцяло даденото
заключение на вещото лице, като не констатира заинтересованост или
предубеденост на вещото лице, поради което формира фактическите си изводи въз
основа на него.
От събраните по делото свидетелски
показанията, с установява, че ищеца Б.А. е разказвал как е паднал от нещо като
скеле, докато оправял серпентина в службата, след което бил закаран в болница,
къде го прегледали и му казали че има фрактура. Инцидента му се отразил на
психиката, тъй като бил четири месец болничен, след което напуснал работа,
защото не можел да си стъпва на крака. Чувствал с непълноценен като бащата,
защото не можел да издържа семейството си. Вече не смеел да се качва на високо, тъй като го било страх да не
падне.
При така изложената фактическа обстановка,
настоящият състав формира и правните си изводи:
В самата разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ
е посочено, че за вреди от трудова злополука, която е причинила временна
нетрудоспособност на работника, отговаря имуществено предприятието. Пояснено е
и изрично, че без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган
или друг негов работник имат вина за настъпването на вредите. Ето защо и с
оглед на разпореждане № 20 /04.05.2015год. на РУСО/ТП на НОИ/-Перник, по
безспорен и категоричен начин се установи наличието на трудова злополука,
настъпило при и по повод на изпълнение на трудовата функция на работника.
Действително този административен акт се е стабилизирал, а и тези факти не се
спорят от ответника.
Ответника оспорва да е има вина за
настъпването на трудовата злополука, твърди, че за настъпването на злополуката
била проявената груба небрежност от, поради кеото счита, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ
По възражението за допринасяне от страна
на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба
небрежност, настоящият състав на съда преценявайки приложимото право и трайно
установената съдебна практика за се произнесе
взе предвид следното
Груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла
Цачева; по чл. 290 от ГПК/. Небрежността ще е груба, когато работникът е
съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска/.
В настоящото производство бе установено,
работникът да не е спазил необходимите правила за безопасност на работа поради
което и с оглед характера на телесната повреда води до извода, че не е била
груба небрежност, тъй като явно е имало от страна на работника положено
старания за извършване на трудовата му дейност.
Съгласно препращащата норма на чл. 212
от КТ правилата за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират
приложение и при отговорността по чл.200 от КТ при определяне на обезщетението
за неимуществените (морални) вреди /Решение № 1712 от 5.11.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 2064/2001 г., III г. о., докладчик съдията Ценка Георгиева/.
Съобразно гореизложеното, съдът намира
за нужно да отчете, че съгласно трайната съдебна практика за присъдените
обезщетения за неимуществени вреди от смърт при настъпили трудови злополуки са
в значително по-малки размери от предявената искова претенция, поради което
досежно размера настоящият състав намира, че доколкото се претендират
неимуществени вреди, то и основанието за тяхното присъждане следва да се търси
в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Общественият критерий за справедливост при
определянето на неимуществените вреди макар и недефиниран в съдебната практика
подлежи на остойностяване с оглед обективни факти и обстоятелства, а именно
ангажираните доказателствени средства досежно твърдените болки и страдания.
Установи се, че непосредствено след злополуката ищецът е бил във временно
нетрудоспособен, като в следствие на злополуката, същият е претърпявал болки и
страдания изразяващи се „ограничаване на
походката“, „чувството за непълноценност, като баща, тъй като не може да
издържа семейството си“; „страх от високо“.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ от страна на ищеца се явява
доказан с оглед на твърдените от него за претърпени неимуществени вреди, поради
което и следва да бъде уважен за сумата
от 3 200.00 лв., в едно със законната лихва от дата на настъпване на
увредата, а именно 20.04.2015г. като до
горницата на предявеният размер следва да бъде отхвърлен .
Разноските по делото за държавна такса с
оглед изхода от спора на чл. 359 от КТ във вр с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК следва
да бъдат възложени на ответника, поради
което същия следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във
вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във
вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, сумата в размер на 128.00лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1,
предл. 2 от ГПК - сумата в размер на 13.33 лева, представляваща разноски за
вещо лице съразмерно с уважената част от исковите претенции, при направени разноски
за вещо лице от бюджета на съда в размер на 100.00 лева.
Претенции за присъждане на направените в
хода на производството разноски има предявени и от двете страни. Съобразно
изхода на делото и на основание чл.78ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени
направените разноски в производството съобразно уважената част на иска, тъй
като процесуалния му представител се е позовал на разпоредбата на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, такива следва да бъдат присъдени в полза на адвоката осъществил безплатна правна помощ
и съгласно чл. 38, ал.4 във връзка с
Наредба № 4/2004г., чл. 7, ал.2. . Текстът на
чл.78 ал.3 ГПК постановява, че ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Поради което в полза на ищеца с
оглед представените по делото доказателства / разписка на л. 81/ за реално
направени разноски в размер на 1 200.00 лв., съразмерно на уважената част
от иска следва да присъдена сумата от 160.00
лв., съответно в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 866.07
лв., с оглед претендираното юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
оглед отхвърлената част на иска
Разноските по делото за държавна такса с
оглед изхода от спора на чл. 359 от КТ във вр с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК следва
да бъдат възложени на ответника, поради
което същия следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във
вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във
вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, сумата в размер на 128.00лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1,
предл. 2 от ГПК - сумата в размер на 13.33 лева, представляваща разноски за
вещо лице съразмерно с уважената част от исковите претенции, при направени
разноски за вещо лице от бюджета на съда в размер на 100.00 лева.
Предвид гореизложеното Пернишки районен
съд
РЕШИ
ОСЪЖДА „МИНИ ОТКРИТ
ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Св. Иван Рилски“ №1
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.А., ЕГН:**********
*** чрез адвокат А.И.А., ЕГН:**********, съдебен адрес: ***, офис 7, сумата в
размер на 3 000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат на трудова злополука станала на 20.04.15 г. при която
ищеца Б.Г.А. подпирайки с ръце серпентина губи равновесие, пада назад и стъпва
накриво с десния си глезен ,като получава навяхване / дисторзио/ в областта на
дясно стъпало и глезена,., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 21 000.00 лв. до пълния претендиран размер на иска от
24 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван
Рилски“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.А., ЕГН:********** *** сумата от 160.00
лв., /сто и шестдесет лева/ представляваща дължимото се адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.Г.А., ЕГН:**********
***,
ДА ЗАПЛАТИ на „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ №1 сумата
от 866.07 лв., / осемстотин
шестдесет и шест лева и 07ст./ представляваща направени от ответника разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„МИНИ
ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ №1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 141.33 лв. / сто
четиридесет и един лева и 33ст/ съдебно деловодни разноски от които 128.00 лв.
– дължима държавна такса за образуване и водене на настоящото производство съразмерно
уважената част от иска и 13.33 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице за експертиза, съразмерно уважената
част от иска при направени разноски от съда в размер на сумата от 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ