РЕШЕНИЕ №153
гр. Пазарджик, 07.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
259/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от Гаранционен фонд – гр. С.,
ул. „Г.И.“ № **, със съдебен адрес:***, срещу
И.Я.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за
осъждането му да заплати сума в общ размер от 586 036.47
лева, представляваща сбор от всички изплатени от фонда на увредените лица
суми по щета № ***** г., образувана за настъпило ПТП от **** г. на път *** клас № ***, м. „К.“ в землището на гр. К. с пострадало лице Н. Д. Г. по вина
на делинквента И.Я.Н., управлявал
МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", от които: 400 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, 113 920.69 лева – законна лихва за забава в изплащането на
обезщетението от 90 000 лева за периода 15.08.2012 г. – 05.09.2014 г.,
респ. от 70 000 лева за периода 15.08.2012 г. – 17.06.2015 г., досежно
платените на съпругата и майката на пострадалия, респ. върху обезщетението от
120 000 лева за периода 26.07.2012 г. – 29.12.2014 г., респ. от
120 000 лева за периода 26.07.2012 г. – 12.04.2016 г., досежно платените
на сина и дъщерята на пострадалия, както и 72 115.78 лева – разноски по
образуваните искови и изпълнителни дела, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.).
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 8347/03.10.2018 г. и молба вх. №
3958/03.05.2019 г. се твърди, че при ПТП, настъпило на **** г. на път ***клас №
*** в местността „К.“ в землището на гр. К. е починал Н.
Д. Г., като виновен за катастрофата е ответникът И.Я.Н., съгласно присъда по
НОХД № *** г. на ОС – С.. Ответникът е управлявал мотоциклет марка „****“ без
да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие
на това, наследниците на починалия Н. К. К.(негова майка), Ф. К.Г.а (съпруга), Д.
Н. Г. (син) и Д.Н.Г. (дъщеря) са осъдили ищеца да им заплати обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, съгласно решения по гр. д. № ** г. и
гр. д. № ***** г. на СГС, респ. в. гр. д. № **** г. и в. гр. д. № **** г. на
САС. По водените искови производства ответникът е бил привлечен като трето лице
- помагач на страната на ищеца. Твърди се, че са
платени дължимите суми по образуваните изпълнителни дела № ****** г., № *** г.,
№ *** г., № ** г., № *** г., № *** г. ведно с дължимите такси за исковите
производства, в общ размер от 586 036.47 лева, която представлява и
исковата претенция. С покана до ответника ищецът е претендирал процесната сума,
но без резултат. В настоящия процес същата се претендира ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Моли за уважаване на
иска.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът И.Я.Н. бланкетно излага, че искът е недопустим. Твърди, че
същият е и неоснователен. Сочената от ищеца присъда била отменена от въззивната
инстанция, което означавало, че не той е извършителят на престъплението. Не
било вярно твърдението, че липсвала застраховка гражданска отговорност, а и
изобщо нямало нужда от такава. Навежда възражение за погасен по давност иск.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът Гаранционен фонд е подал
допълнителна искова молба. Не се оспорва, че присъда
по НОХД № ***** г. на ОС – С. е отменена с решение № ****** г. по ВНОХД № ****
г. на САС, но след връщането на делото СОС е постановил нова присъда № *** от **
г. по новобразуваното НОХД № **** г., с която ответникът е признат за виновен в
извършване на сочения деликт. Същата е била потвърдена от въззивния САС с
решение № *** от *** г. по ВНОХД № *** г., което било потвърдено от ВКС с
решение № **** от ***** г. по НОХД № **** г. Твърди се, че в исковите
производства по исковете на наследниците на починалия срещу ищеца,
обстоятелството, че ответникът не е имал застраховка ГО е безспорно установено,
доколкото именно това е основанието за търсене на отговорност на фонда по чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.). Доколкото ответникът е участвал по
делата като трето лице – помагач на страна на ГФ, то установените факти и
обстоятелства, посочени в мотивната част на влезлите в сила решения, го
обвързват и той не може да ги оспорва. Неоснователно е и възражението за
погасен по давност иск – цитира се съдебна практика, според която същата е 5
годишна и започва да тече от изплащане на обезщетението на правоимощите лица.
Тъй като най-ранното плащане е от 05.09.2014 г., то давността дори за него
изтича края на 2019 г., а исковата молба е входирана в съда 2018 г.
Няма подаден
допълнителен отговор на ДИМ.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за изплащане на
обезщетение и на направените разходи на увредените лица и встъпване в правата
им срещу делинквента.
Съдът приема, че
регресното право се урежда от закона, действувал към момента
на неговото възникване. Това е датата на настъпване на
застрахователното събитие по риска „гражданска
отговорност“. Моментът на
плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притежание. Доколкото рискът е настъпил на ***** г., по време на действие на
отменения КЗ (2006 г.), именно той е законът, на основата на който следва да се
разгледа настоящия иск (по арг. от приетото в Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г.,
II т. о. Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 624/2010 г., I т. о.).
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото
копия от съдебни актове се установява, че с неподлежащо на обжалване решение № ***
от ****** г. на ВКС по НОХД № **** г., І н. о., е
оставено в сила решение № *** от ***** г. по ВНОХД № **** г. на САС, с което се
потвърждава присъда № *** от *** г. по НОХД № *** г. на СОС, с която ответникът
И.Я.Н.
е признат за виновен в това, че на **** г. на път ***, клас № ***, в местността „К.“ в землището
на гр. К., С. област, при управление на МПС – мотоциклет марка „****“ нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. Г., като му е наложено съответното
наказание.
Видно от
издадено от Община С. удостоверение за наследници на Н. Д. Г., поч. на ******
г., Ф. К.Г.а е негова съпруга, Д. Н. Г. е негов син, а Д.Н. Г. е негова дъщеря.
От удостоверение за раждане на Н. Д. Г.е видно, че Н. К.К. (Б./Г.) е негова
майка.
Установява
се, че с влезли в сила решения по гр. д. № ***** г. и гр. д. № **** г. на СГС,
респ. в. гр. д. № ***** г. и в. гр. д. № **** г. на САС ищецът в настоящото
производство е бил осъден да заплати на Н. К.К., Ф. К.Г.а, Д. Н. Г. и Д.Н. Г.
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
Н. Д. Г.при ПТП от **** г., в общ размер от 400 000 лева, по предявените от
тях искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), ведно със законната
лихва върху обезщетенията от определен момент, на осн. чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.), както и съответните разноски по делото. В производството по гр. д. № ****
г. на СГС, респ. в. гр. д. № ***** г. на САС ответникът И.Н. е бил трето лице -
помагач на страната на ГФ. В другите производства по гр. д. № *** г. на СГС и
в. гр. д. № ***** г. на САС И.Н. е бил евентуален ответник.
По
издадените въз основа на влезлите в сила решения изпълнителни листи са
образувани изпълнителни дела № *** г., № *** г., №
**** г., № *** г., № *** г., № ***** г.
От изслушаните по
делото основно и допълнително заключение на вещото лице по ССчЕ,
приети от съда за компетентно изготвени,
неоспорени от страните, се установява следното:
първото плащане от страна на ищеца по сметка на ЧСИ Р. В. за сумата от
90 000 лева с основание изпълнителен лист по гр. д. № ***** г. на СГС, в
полза на взискателя Ф. Г., е осъществено на 05.09.2014 г. Впоследствие от фонда са изплатени на взискателите
(увредените лица) и другите дължими суми по влезлите в сила решения в общ
размер от 310 000 лева, от които на 29.12.2014 г. са платени 120 000
лева на Д. Г. и Д.Г.а (по 60 хил. лв.), на 12.04.2016 г. са платени още
120 000 лева на Д. Г. и Д.Г.а (отново по 60 хил. лв.), на 17.06.2015 г. са
платени 70 000 лева на Ф. Г.а и Н.К.(на първата 40 хил. лв., а на втората
30 хил. лв.). Като обобщение, ГФ е изплатил по сметка на съответния ЧСИ по
изпълнителните производства общо сумата от 400 000 лева, представляваща
обезщетения за неимуществени вреди.
Размерът на законната лихва върху
обезщетението от 90 000 лева за периода, посочен в съдебните решения, считано от 15.08.2012 г. –
05.09.2014 г. (дата на плащане) е в размер на 18 892.46 лева (експертът
посочва, че по изпълнителното дело реално изплатената лихва е 19 118.12
лева). Размерът на законната лихва върху обезщетението
от 70 000 лева за периода, считано от 15.08.2012 г. – 17.06.2015 г. (дата
на плащане), е в размер на 20 245.87 лева (по
изпълнителното дело изплатената лихва е същата). Размерът на законната лихва върху
обезщетението от 120 000 лева за периода, считано от
26.07.2012 г. – 29.12.2014 г. (дата на плащане) е в размер
на 29 712.10 лева (по изпълнит. дело изплатената лихва е същата). Размерът на
законната лихва върху обезщетението от 120 000 лева за периода, считано от 26.07.2012
г. – 12.04.2016 г. (дата на плащане) е в размер на 45 400.70
лева (в изпълнит. дело изплатената лихва е 44 844 лева). Като обобщение,
ГФ е изплатил общо сумата от 113 920.69
лева, представляваща присъдена със съдебните решения законна лихва върху
съответните главници за обезщетения, докато реално дължимата законна лихва,
според заключението на вещото лице, е била по-голяма сума от 114 251.13
лева. В случая е без значение, че дължимата от фонда законна
лихва е в по-голям размер, тъй като меродавно е реално изплатеното от ищеца.
Размерът на
разноските по изп. дело № **** г. на ЧСИ Р. М. е общо в размер на 14 069.94
лева, в които са включени такси по тарифата за ЧСИ и адв. хонорари за
взискателите, платени на 29.12.2014 г. Размерът на разноските по изп. дело № ***
г. на ЧСИ Г.К. е общо в размер на 10 940.24 лева, в които са включени
разноски по изп. дело и такси, платени на 12.04.2016 г. Размерът на разноските
по изп. дело № ** г. на ЧСИ Г. К.е общо в размер на 1 011.20 лева, платени
на 24.06.2016 г. Размерът на разноските по изп. дело № *** г. на ЧСИ Г.К. е
общо в размер на 7 248.61 лева, включващи адвокатските възнаграждения по
гражданските дела в полза на адв. Т.Г., осъществил безплатна адвокатска защита
по тях, платени на 24.06.2016 г. Размерът на разноските по изп. дело № **** г.
на ЧСИ Р.М. е общо 10 934.81 лева, включващи адв. възнаграждения, такси и
разноски по изпълнителното дело, платени на 05.09.2014 г. Размерът на
разноските по изп. дело № 769/15 г. на ЧСИ Р.М. е общо в размер на
9 513.25 лв., включващи адв. възнаграждения и такси по изпълнителното дело,
платени на 17.06.2015 г. Отделно от това, на 07.06.2016 г. ГФ плаща на СГС
4 800 лева държавна такса по гр. д. №
16544/2012 г. На 21.07.2016 г. ГФ плаща на САС 7 200
лева държавна такса по в. гр. д. № **** г. (технич.
погрешно е посочено от вещото лице гр. д. № ***** г.). На 17.08.2015 г. ГФ плаща на СГС 3 600 лева държавна такса по гр. д. № ***** г. На 17.08.2015 г.
ГФ плаща на ВСС 2 800 лева държавна такса по гр. д. № ******
г. Обобщено, експертът сочи, че всички платени от ищеца ГФ такси, разноски и адвокатски хонорари са в размер на
72 183.14 лева.
Правни
изводи:
Предявен
е иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.).
Съгласно цитираната разпоредба, след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 и 2 от КЗ (отм.) фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. В
случая конкретната хипотеза е изплащане на обезщетение на основание чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) за претърпени неимуществени вреди вследствие на
смърт от настъпило на
територията на Република България ПТП, причинено от МПС,
което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В
производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи: процесното ПТП, реализирано по вина на ответника, управлявал МПС без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
настъпилите от процесното ПТП неимуществени вреди на увредените трети лица;
изплащане на обезщетение за тези вреди на увредените и направените разходи по чл.
288, ал. 8 от КЗ (отм.).
Съдът намира, че
с оглед влязлата в сила присъда от наказателния съд и задължителността й спрямо
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК безспорно е доказано
противоправното деяние от страна на делинквента И.Я.Н., с което виновно е
причинил смъртта на Н. Д. Г.на *** г. С влезлите в сила съдебни решения по гр. д. № *** г. на СГС, респ. в. гр. д. № ***** г. на САС по предявените
срещу Г. ф. искове от увредените лица, следва да се приемат за
доказани и настъпилите (неимуществени) вреди в присъдения от съдилищата размер, вкл.
наличието на всички
кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на правото по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), респ.
липсата на застраховка „ГО на автомобилистите“ за процесното МПС, доколкото И.Н.
е бил трето лице – помагач на фонда в производството по гр. д. № **** г. на СГС, поради което постановеното решение има установително действие в отношенията между
него и увредените лица,
както и това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за него в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, т. е. фонда. В
тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че е имал
сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“. По отношение на претърпените неимуществени вреди на майката и съпругата на починалия, съдът намира, че същите са обосновани до размера, до който са присъдени с решенията по гр. д. № **** г. на СГС, респ. в. гр. д. № ****** г. на САС. Отделно, ответникът не е
релевирал възражение досежно необосноваността на размера им.
По делото се установи, че
ищецът е превел по сметка на ЧСИ в изпълнение на отправената към него покана за
доброволно изпълнение следните суми: 400 000
лева, присъдени обезщетения за неимуществени вреди в полза на увредените от
деликта лица (като първото плащане е било извършено на 05.09.2014 г.), 113 920.69 лева, присъдена със
съдебните решния законна лихва за забава в
изплащането на обезщетението от 90 000 лева за периода 15.08.2012 г. –
05.09.2014 г., респ. от 70 000 лева за периода 15.08.2012 г. – 17.06.2015
г. досежно платените на съпругата и майката на пострадалия, респ. върху
обезщетението от 120 000 лева за периода 26.07.2012 г. – 29.12.2014 г.,
респ. от 120 000 лева за периода 26.07.2012 г. – 12.04.2016 г. досежно
платените на сина и дъщерята на пострадалия, както и 72 183.14 лева – платени от ищеца такси, разноски и адвокатски хонорари в
исковите и изпълнителните производства. По делото не се
спори, че ищецът е превел сумите по сметка на ЧСИ, който от своя страна ги е
превел на взискателите по образуваните изпълнителни дела. Обстоятелството, че
сумите не са изплащани директно на взискателите следва по арг. от чл. 433, ал.
1 от ГПК, според който длъжникът може да плати на взискателя преди образуване
на изпълнителното производство, в който случай същото се прекратява, а след образуването
– плащането се извършва по сметка на съдебния изпълнител.
Направеното
възражение от ответника за изтекла погасителна давност на иска е
неоснователно. Съдът съобразява, че началният
момент на същата започва да тече с изплащането на обезщетенията (в този
смисъл е т. 14 от ППВС № 7/77 г. от
4.X.1978 г.), като доколкото най-ранното плащане от ищеца е от
05.09.2014 г., петгодишната давност по
чл. 110 от ЗЗД не е изтекла, тъй като искът е предявен на 31.08.2018 г.
С оглед установеното по делото, на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) на ищеца се дължи възстановяване от
ответника както на платените обезщетения за вреди, така и на натрупаната законна
лихва върху тях, считано от датата, посочена във
влезлите в сила решения до датата на плащането, вкл.
направените разноски в исковите и изпълнителните производства, доколкото същите
са разход на ГФ – чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.) (виж Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1259/2014
г., I т. о.).
Или, претенцията на ищеца се
явява принципно основателна за сумата от 586 103.83 лева, от които 400 000
лева - обезщетения за неимуществени вреди, 113 920.69 лева - законна лихва за забава в изплащането на
обезщетението от 90 000 лева за периода 15.08.2012 г. – 05.09.2014 г.,
респ. от 70 000 лева за периода 15.08.2012 г. – 17.06.2015 г. досежно
платените на съпругата и майката на пострадалия, респ. върху обезщетението от
120 000 лева за периода 26.07.2012 г. – 29.12.2014 г., респ. от
120 000 лева за периода 26.07.2012 г. – 12.04.2016 г. досежно платените на
сина и дъщерята на пострадалия, както и 72 183.14
лева – платени от ищеца такси, разноски и адвокатски хонорари в исковите и
изпълнителните производства. С оглед диспозитивното начало, предвид, че ищецът
е предявил иск за по-малка сума в размер на 586 036.47
лева, то същият следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в
размер на 24 141.46 лева, от които държавна такса 23 441.46 лева и
депозит от 700 лева. Искането е основателно на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Я.Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, да заплати на Г. ф. – гр. С., ул. „Г.И.“ № **, със съдебен
адрес:***,
сумата в размер на 586 036.47 лева (петстотин осемдесет и шест хиляди
тридесет и шест лева и 47 ст.), представляваща сбор от всички изплатени от
фонда на увредените лица суми по щета № ******** г., образувана за настъпило
ПТП от *** г. на път ***, клас № ***,
м. „К.“ в землището на гр. К., с пострадало лице Н. Д. Г., по
вина на И.Я.Н., управлявал
МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", от които: 400 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, 113 920.69 лв. – законна лихва за забава в изплащането на
обезщетенията, както и 72 115.78 лв. – разноски по образуваните искови и
изпълнителни дела, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.).
ОСЪЖДА И.Я.Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, да заплати на Г. ф. – гр. С., ул. „Г.И.“ № **, със
съдебен адрес:***,
сумата в размер на 24 141.46 лева (двадесет и четири хиляди сто
четиридесет и един лева и 46 ст.), от които държавна такса 23 441.46 лева
и депозит от 700 лева, представляващи разноски за първа инстанция, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: