РЕШЕНИЕ
№ 1765
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20233110203203 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "БОЖО 2017" ЕО0Д, ЕИК: *********,
подадена чрез адв. И. Г., ШАК, против НП № 23-0001663 от 19.05.2023 год.
на Директора на РД "АА" - Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание "имуществена санкция" в размер 3 000.00 /три хиляди/ лв. на
основание чл. 96 г., ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на 34, т. 6,
вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 год.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно поради
явно несъответствие между фактическата обстановка и отразената в акта.
Сочи, че по време на адм. наказателното производство били допуснати
1
съществени нарушения на процес. правила, както и че неправилно не била
приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено. Отправя
искане за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и
не се представлява по делото.
АНО, редно призован, не се явява и не се представлява.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество притежавало удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници № 12719/07.09.2007 год.. През
месец февруари 2023 год. била извършена комплексна проверка на
транспортната документация на въззивното дружество от страна на
служители на РД "АА" Варна при която било констатирано, че на 18.09.2022
год. въззивното дружество е извършвало таксиметрова дейност с таксиметров
автомобил "Дачия" с рег. № В 88-45 НК управляван от водача П. К. П., ЕГН
**********, който не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Установено било, че водачът е притежавал такова удостоверение №
713740 валидно до 16.09.2022 г., а следващото му такова удостоверение №
786762 е било издадено на 19.09.2022 год..
За констатираното нарушение на 16.03.2023 год. св. Б. И. – старши
инспектор, съставил срещу въззивното дружество АУАН, бл. №
330204/16.03.2023 г. в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на
чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от
същата наредба.
2
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили.
На 19.05.2023 год., въз основа на него, АНО издал атакуваното НП
№ 23-0001663 от 19.05.2023 год. като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ вр. чл. 18,
ал. 1, т. 4 от същата наредба и на основание чл. 96 г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП му
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя – Б. И., който възпроизвежда възприятията си от
извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
РД - 0830/ 24.01.2020 год. на Министъра на транспорта ИТС, справка от
Регистър на психологическите изследвания на водачите, пълномощно
изходящо от Б. Д. И. – управител на "Божо 2017" ЕООД и др..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
3
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В обстоятелствените части на същите нарушението е описано в
достатъчна степен за да може санкционирания субект да разбере вида и
характера на вмененото му нарушение. Недвусмислено в АУАН и НП е
посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са изложени
конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество,
посочени са данни за издаденото разрешение за извършване на таксиметров
превоз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на
нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и
конкретното неправомерно поведение – осъществяване на таксиметрова
дейност с водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, с което изцяло е охранено правото на защита на
въззивника.
Следва да се отбележи още, че правото на защита се осъществява
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в тази насока е
налице константна съдебна практика - Решение № 1819/09.10.2019 год. на АС
Варна по к. н. а. д. № 1550/2019 год., Решение № 171 от 12.02.2021 г. по к. а.
н. д. № 2762/2020 г. и др. Отделен е въпроса, че в случая е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение така, че за каквото и да
било нарушено право на защита и дума не може да става.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение за допуснати нарушения на процес. правила.
4
Според разпоредбата на чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници Регистрираният търговец е длъжен да
извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на
изискванията на чл. 18 и са вписани в регистъра по чл. 20;
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год.
водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В случая по делото няма спор, че санкционираното дружество е
регистриран търговец и притежава разрешение за извършване на таксиметров
превоз. В това си качество същото е имало задължение да осъществява
таксиметровата дейност само с водачи, които отговарят на изискванията по
чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год., а именно с водачи, които
притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
От събраните по делото доказателства непротиворечиво се
установява, че на 18.09.2022 год. водачът П. К. П. е извършил името на
въззивното дружество превозвач таксиметров превоз. В горната насока са
приложената към АНП пътна книжка издадена на превозвача, в частност
пътен лист № 00009/18.09.2022 год. и прикрепения към него дневен финансов
отчет свален от фискалното устройство монтирано в автомобила. При това
положение водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, а въззивното дружество е било натоварено със
задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не
притежава валидно такава.
Административно наказателната отговорност на въззивното
дружество е ангажирана на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП,
предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
5
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е.
дължимото поведение, така и съответната санкция. От друга страна
очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на нарушение по този
текст на закона са "назначи на работа" или допусне. В случая в НП ясно е
посочено, че дружеството се санкционира за нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр.
2 от ЗАвтП поради което и няма никакво съмнение за какво изпълнително
деяние е наложена санкцията. Задължението на регистрирания търговец да
извършва таксиметрова дейност само с водачи, които притежават валидно
удостоверение за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 34, т.
6, вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год. за таксиметров превоз.
Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвтП, тъй като е
издадена на осн. чл. 12, ал. 5 от същия закон. Предвид приобщената по делото
разпечатка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите съдът
приема за безспорно установено, че на процесната дата Х. Г. не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност.
Следователно, като е допуснало същия да управлява МПС и да
извършва таксиметров превоз, дружеството е осъществило състава на
нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.
В практиката си Адм. съд - Варна приема последователно, че
позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки липсата на валидно
удостоверение за психологическа годност, да извършват превоз, осъществява
състава на административното нарушение по чл. 96 г ал. 1 предл. второ от
ЗАвтП (Решение № 995 от 20.07.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. №
1018/2022 г.; Решение № 618 от 5.05.2022 г. на Адм. съд Варна по к. а. н. д. №
336/2022 г.; Решение № 188 от 22.02.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д.
№ 2579/2021 г. и ред др.).
Въпреки горното обаче съдът счете, че атакуваното НП се явява
незаконосъобразно към настоящия момент и като такова следва да бъде
отменено по следните съображения:
6
След издаване на НП, в сила от 21.10.2022 г. (ДВ бр. 84 от 2022 г.), е
налице изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, чиято нова
редакция е следната: "Удостоверението за психологическа годност е
безсрочно". Наредбата е приложима съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП във вр. с
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП, като в случая е налице основанието за приложение
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – към момента е приета по-благоприятна за
нарушителя разпоредба за безсрочност на удостоверението за психологическа
годност, тъй като старата редакция е ограничавала срокът на валидност в
рамките на три години с изключение на случаите при които валидността е за
срок от една година. Смисълът на изменението е за безсрочност в рамките на
срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС и тъй като
НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на водача П. К. П. към посочената в НП дата на деянието
(18.09.2022 год.), то приложението на по-благоприятния закон обуславя извод
за несъставомерност към настоящия момент на визираното в НП адм.
нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.
В горната насока е налице константна съдебна практика на Адм. съд –
Варна – Решение № 1418/04.11.2022 год. по к. а. н. д. № 2281/2022 год.;
Решение № 1644 от 08.12.2022 год. по к. а. н. д. № 2267/2022 год.; Решение №
83 от 27.01.2023 год. по к. а. н. д. № 2874/2022 годс.; Решение №
1764/23.12.2022 год. по к. а. н. д. № 2320/2022 год.; Решение № 1754 от
22.12.2022 год. по к. а. н. д № 2637/2022 год. и др.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на
въззивното дружество своевременно искане за присъждане на разноски съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН,
7
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лв. В тази насока е
представения договор за правна помощ от който се установява че сумата е
платена от въззивното дружество на адвоката в брой при подписване на
договора. И като взе предвид, че договорената и заплатена от въззивника
сума за адвокатско възнаграждение е равна на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът счете, че направеното от АНО в съпроводителното
писмо искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява
неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер – 660.00 лв. Посочената по-горе
сума следва да бъде заплатена на въззивника от РД "АА" - Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 63, ал.
2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0001663 от 19.05.2023 год. на Директора на РД
"АА" гр. Варна, с което на "БОЖО 2017" ЕО0Д, ЕИК: *********, е било
наложено адм. наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три
хиляди/ лв. на осн. чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на
чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от
същата наредба.
8
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –
Врана да заплати на "БОЖО 2017" ЕО0Д, ЕИК: ********* сумата 660.00 лв,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 3203/2023
г. на Районен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9