№ 858
гр. Варна, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по възражение вх. номер 33384/28.09.2021г., уточнено с
молби от 18.11.2021г., 07.12.2021г., 23.12.2021г., от Б. Й. К., ЕГН **********,
чрез адв. Л.Д., срещу Заповед за изпълнение №3658/28.05.2014г. по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6723/2014г. по описа на Районен съд - Варна.
Твърди се от възразилия длъжник, че заповедта за изпълнение не му е
връчена надлежно. Узнал за наличието на оспорената заповед на 20.09.2021г.
посредством справка за образувани изпълнителни дела. Настоява, че в
периода 2014г. до 20.09.2021г. по никакъв начин не е бил уведомяван за
заповедта за изпълнение. Моли се за уважаване на подаденото възражение и
спиране на принудителното изпълнение.
В предоставения срок за отговор, заявителят „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че заповедта за изпълнение е връчена при спазване на
всички изисквания на чл.47 ГПК. Сочи, че книжата по изпълнителното дело
са редовно връчени на длъжника чрез работодател, като има и постъпвали
суми при съдебния изпълнител. Моли се възражението да бъде оставено без
уважение.
За да се произнесе, съдът констатира следното:
Съобразно чл.423, ал.1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред
въззивния съд е едномесечен от узнаване за заповедта за изпълнение от
длъжника. Срокът е преклузивен.
От извършените от РС – Варна справки по ч.гр.д. № 6723/2014г. по
описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 22.07.2014г., като
делото е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му съобразно
Правилника за администрация в съдилищата, с протокол от 20.11.2020г.
От служебно изисканата преписка от изп.д. №20148510403546 по описа
на ЧСИ Мариян Петков, рег. №851, с район на действие СГС, са видни
следните обстоятелства: делото е образувано на 11.12.2014г. по молба на
взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ООД срещу длъжник Б. Й. К.
1
въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.07.2014г. по ч.гр.д.
6723/2014г.
След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е извършил справка за
осигурител на длъжника, от която е видно, че е вписан осигурителят
„Еленика 2044“ ЕООД. Съобщение за образувано изпълнително дело е
изпратено до Б. Й. К. чрез този работодател, като видно от приложената
обратна разписка, съобщението е връчено на „Еленика 2044“ ЕООД на
17.12.2014г., чрез служител на дружеството. От приложената на л.69 - гръб от
изп.д. справка е видно, че актуалният работодател на длъжника към
23.12.2014г. е именно „Еленика 2044“ ЕООД. По този начин съобщението е
било редовно връчено по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК чрез работодател и
съставът на въззивния съд приема, че длъжникът Б.К. е узнал за издадената
заповед за изпълнение още през м. декември 2014г. чрез този работодател.
Ведно с гореизложеното, макар длъжникът лично да не е приемал
пратките на регистрирания си адрес, от материалите по изпълнителното дело
е видно, че през м. юли 2015г. е наложен запор на притежавано от длъжника
МПС /л.91/; запорни съобщения са връчвани и на работодателите на
длъжника, както следва: „Каби Груп“ ООД /л.93/, „Вела Нор Груп“ АД –
/съобщението е получено на 14.12.2015г., като правоотношението с този
работодател е прекратено на 24.07.2016г.- л.108 – 110, 133/; „Лъчезара 2005“
ЕООД /съобщението е получено на 12.12.2017г., а правоотношението е
прекратено на 01.01.2018г. – л.143-145/; „Барин Транс“ ООД през 2019г. и
2020г. /л.155, л.162, л.166/. Видно е също така, че покана за плащане до
длъжника Б. Й. К. е изпратена на 21.03.2018г. на нов регистриран от него
адрес в с. Н., област Р., като е получено на този адрес от лице със същата
фамилия – Анелия Георгиева К.а /л.151 – гръб/.
Горните обстоятелства сочат за узнаване за заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист от длъжника още праз 2014г., а и през следващите
години, респективно подаване на възражението извън преклузивния
едномесечен срок по чл.423 ГПК.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
подаденото възражение вх. номер 33384/28.09.2021г. от Б. Й. К., уточнено с
молби от 18.11.2021г., 07.12.2021г., 23.12.2021г., срещу Заповед за
изпълнение №3658/28.05.2014г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
6723/2014г. по описа на Районен съд - Варна, се явява процесуално
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по
него производство прекратено.
На осн. чл.78, ал.4 и 8 ГПК, с оглед отправеното искане, в полза на
въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 50лв.,
определено по реда на чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 ГПК вх. номер
33384/28.09.2021г., уточнено с молби от 18.11.2021г., 07.12.2021г.,
23.12.2021г., от Б. Й. К., ЕГН **********, чрез адв. Л.Д., срещу Заповед за
изпълнение №3658/28.05.2014г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
2
№6723/2014г. по описа на Районен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.гр.д. №233/2022г. по описа на ОС - Варна.
ОСЪЖДА Б. Й. К., ЕГН ********** с адрес с. Н., област Р., да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 и 8 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3