МОТИВИ

към присъда № 283 от 22.07.2020 година

по н.о.х.дело № 1051/2020 година по описа на Старозагорския районен съд

 

                        С обвинителен акт на Районна прокуратура – Стара Загора подсъдимият Х.И.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 18.03.2020 година, в град Стара Загора, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 3.04 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 6.8 % /тегловни процента/, на стойност 76 лева /съгласно ПМС 23/1998 година, Приложение 2/ – престъпление според прокуратурата по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

                        Представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така по отношение на правната квалификация на деянието, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание, към предвидения минимум. Алтернативно излага доводи, че предвид това, че подсъдимия не е осъждан може да се наложи наказание по реда на чл.78а, от НК, тъй като следва да се приеме, че в разглеждания случай е налице маловажен случай. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.

                        Подсъдимият Х.И.А. се признава за виновен и моли за минимална присъда.

                        Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        ***, подсъдимия Х.А. бил закупил от непознато за него лице високорисково наркотично вещество – метамфетамин, за своя лична употреба. На въпросната дата – 18.03.2020 година, в град Стара Загора, подсъдимият Х.А. държал високорисковото наркотично вещество, метамфетамин в себе си, в найлонова торбичка, поставена във външен джоб на шушляковото яке, с което бил облечен.

                        На 18.03.2020 година в град Стара Загора, свидетеля К.И.Б. (на длъжност „ст. полицай“ в група: „ООР“ при 01 РУ на МВР – Стара Загора) и свидетеля П.К.Т. (също на длъжност „ст. полицай“ при 01 РУ на МВР – гр. Стара Загора), изпълнявали служебните си задължения, като били назначени в наряд. В тази връзка, при изпълнение на служебните си задължения, на 18.03.2020 година свидетелят К.Б. и колегата му – свидетеля П.Т. извършвали обход, като се намирали в района на кръстовището на улица „М. М. Кусев“ и улица „Братя Жекови“ в град Стара Загора, когато забелязали подсъдимия Х.И.А., който се придвижвал по тротоара, вървейки пеша. При появата на полицейските служители, подсъдимия А. видимо се притеснил. Предвид странното поведение на подсъдимия Х.А., който бил видимо притеснен от присъствието на полицейските служители, свидетеля Б. и колегата му - Т. решили да извършат проверка на подсъдимия Х.И.А.. Полицейските служители се приближили до подсъдимия А. и му поискали документ за самоличност, като установили самоличността на лицето, което било спряно за извършване на полицейска проверка – това бил именно подсъдимия Х.И.А.. Полицейските служители – свидетеля Б. и свидетеля Т. попитали подсъдимия Х.А. дали в себе си държи забранени за притежание предмети и/или вещества, тъй като поведението на А. било подозрително. Тогава, в хода на проведения разговор с полицейските служители от състава на 01 РУ на МВР – Стара Загора, подсъдимия А. споделил пред служителите на реда, че държи в себе си – в левия джоб на якето си, наркотично вещество. Предвид заявеното от подсъдимия Х.А. пред свидетеля Б. и колегата му – свидетеля Т., подсъдимия А. незабавно бил отведен от полицейските служители в 01 РУ на МВР – гр. Стара Загора, където за времето от 00,25 ч. на 18.03.2020 г. – до 00,35 ч. на 18.03.2020 г., спрямо него бил извършен обиск, а впоследствие - и изземване по реда на НПК, като в хода на извършения обиск, от външен ляв джоб на шушлякото яке, с което подсъдимия Х.А. бил облечен, било намерена и иззета полиетиленова торбичка, с размери 12 см. на 7 см., съдържаща бяло прахообразно вещество, което при направения полети наркотест реагирало на наркотично. Горепосочената полиетиленова торбичка, ведно с веществото, била иззета по надлежния ред, запечатана в полиетиленов плик с клипс система на затваряне, с лепенка, с надпис: „Веществено доказателство“, с положени подписи на поемните лица (обозначена като Обект № 1).

                        Впоследствие, с Определение № 297/18.03.2020 г., по ЧНД № 698/2020 г. по ЧНД № 698/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, съдът одобрил протокола за извършените обиск и изземване по реда на НПК спрямо подсъдимия Х.А..

            От заключението на назначената по делото физико – химическа експертиза - № 173/19.03.2020 г. на БНТЛ при ОД – МВР – гр. Стара Загора (находяща се на л. 27 от ДП), е видно, че предоставеното за изследване вещество от Обект № 1, съдържа метамфетамин, с нетно тегло (преди анализ) 3,04 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин – 6,8 % (тегловни проценти), като след анализа остатъкът от неизразходван метамфетамин бил 2,9 грама.

                        Метамфетаминът е високорисково наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Република България. Той  е  включен в Списък № 1 на чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

                        Съгласно Приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, цената на 1 грам метамфетамин, без изискване на процентното съдържание на активен наркотично действащ компонент, е 25,00 лева.

                        Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото – самопризнанията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият Х.И.А. на 18.03.2020 година, в град Стара Загора, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 3.04 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 6.8 % /тегловни процента/, на стойност 76 лева /съгласно ПМС 23/1998 година, Приложение 2/, като съдът прие че деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.

                        Престъплението с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на вредни последици и неголямото количество държано и доброволно предадено наркотично вещество, невисоката му стойност представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, поради което следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по настоящото дело. Що се отнася до разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, съдът намира, че в конкретния случай същата е неприложима. За да се приложи тази разпоредба, трябва да е налице необходимо условие – деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Нормата на чл.354а от НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, още повече, че напоследък са зачестили престъпленията от този вид, особено сред младите хора, което обуславя и висока обществена опасност. Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая не би могло да се приеме, че се касае за малозначителност на деянието, поради което и разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е неприложима.

                        От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество, съзнавал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        Разпоредбата на чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева и подсъдимият е пълнолетно лице, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Несъмнено от извършеното престъпление няма причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват или обезпечават. В тази насока с оглед наличие на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК и му наложи административно наказание – глоба. Също така съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по първоначалното повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 предложение първо.

                        При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всичките смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразената на досъдебното производство и в хода на съдебното производство явна критичност към извършеното, направените пълни признания, чистото съдебно минало, сравнително младата възраст на дееца и липсата на данни за други противообществени прояви.

                        Отчитайки горното с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът, като отчете и обществената опасност на зачестилите деяния от този вид, конкретно на дееца и взе предвид задължителната разпоредба на чл.78а, ал.5 от НК, наложи на подсъдимия административно наказание в размер към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1000 лева. Според съда този размер в минималния му вид е достатъчно разумен предвид възрастта на дееца и възможността същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. Съдът намира, че в разглеждания случай следва да се прилага минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като това е единствената правна възможност, която законът предоставя като възможен минимум. Както бе посочено по-горе, в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер до 1000 лева. В случай на прилагането на тази правна норма лицето следва да се счита за осъждано. Когато обаче са налице предпоставките на чл.78а от НК то предвид императивния характер на тази разпоредба същата следва да бъде приложена спрямо дееца, като му бъде определено съответното наказание глоба. Предвиденият минимум в чл.78а, ал.1 от НК е в размер на 1000 лева. Законодателят е предвидил разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК да налага едно ограничение, когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба, като се налага извода, че наложената глоба по чл.78а не може да надвишава размера на предвидената в текста на престъплението глоба. В разглеждания случай, предвид визирания в чл.78а, ал.1 от НК минимум и с оглед така определеното в чл.354а, ал.5 от НК наказание „Глоба” в размер до 1000 лева, то съдът приема, че единственото възможно минимално наказание, което следва да се наложи по административен ред е наказанието „Глоба” в размер на 1000 лева при съобразяване с разпоредбата на ал.5 от чл.78а от НК. Размерът на глобата би могъл да бъде по-малък от 1000 лева, ако в състава на самото престъпление определеният размер на глобата е под 1000 лева, например до 300 лева, както е в случая с престъплението по чл.207 от НК и други такива.

                        В тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 90.16 лева. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства, иззети по досъдебно производство и постанови да бъдат унищожени.

                        Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: