Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…..........2021 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври две хиляди двадесета
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 363 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 7301/07.03.2019 г., с която са предявени искове
от „Санди Айлънд Груп“ Лтд., Дъглас, Шотландия, срещу „Ника Форчън Шипинг“
С.А., Панама, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31 275,00
щатски долара, представляваща неплатена цена на доставено на 29.08.2018 г. по
Договор № YBS-Y/26.2016 от 20.10.2016 г. съгласно заявка от 28.08.2018 г. 45 т.
бункерно гориво за моторен кораб “Nika Fortune“, с ИМО № 8933095, ведно със
законна лихва за забава върху сумата за периода от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 6 435,00 щатски
долара, представляваща договорена неустойка за забавено плащане на доставеното
гориво за периода от 13.10.2018 г. до 05.03.2019 г. включително. Претендират се
и съдебно-деловодните разноски.
Ищецът твърди в
исковата молба, че на 27.08.2018 г. ответникът „Ника Форчън Шипинг“ С.А. е
отправил заявка до “Санди Айлънд Груп“ Лтд. за доставяне на 45 метрични тона
гориво (МGO 0,2%) за зареждане на моторен кораб “Nika Fortune“ с ИМО № 8933095
в пристанището на Ейск, на територията на Руската федерация. Твърди се, че
„Ника Форчън Шилинг“ С.А. е регистрирано като собственик на посочения моторен
кораб. В заявката била посочена цена от 695 щатски долара за метричен тон при
45 метрични тона и 45-дневен срок за плащане след датата на доставка на
горивото. При забавено плащане било потвърдено, че ще бъде заплатена неустойка
в размер от 1 щатски долар на метричен тон за всеки ден забава. Доставката на
бункерното гориво била извършена между 14.00 и 15.00 часа на 29.08.2018 г. от доставчик
„ЮгБункерСервис-Ейск“ ООД, който действал по поръчка от “Санди Айлънд Груп”
Лтд. в изпълнение на договор № YBS-Y/26.2016 от 20.10.2016 г. За доставеното
гориво била издадена фактура № 004735/30.08.2018 г. за сумата от 31 275 щатски долара
(45 мт х 695 щ. долара). В предвидения срок за плащане – до 13.10.2018 г. – не
било извършено плащане на фактурата. С оглед на това на 16.01.2019 г. била издадена и фактура № 004974 за неустойката за
забава в размер от 4 275 щатски долара – за забава от 95 дни при дневен размер
на неустойката от 45 щатски долара.
Във връзка с
неизпълнението от страна на „Ника Форчън Шипинг“ С.А., въпреки отправените
покани, от страна на “Санди Айлънд Груп” Лтд. били предприети действия за
обезпечаване на бъдещ иск срещу длъжника чрез арест на м/к “Nika Fortune“ с ИМО
№ 8933095. По повод на молбата било образувано т.д. № 123/2019 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна, като с определение № 481 от 07.02.2019 г. бил допуснат
арест на кораба. След ареста между “Санди Айлънд Груп” Лтд. и „Ника Форчън
Шипинг“ С.А. били водени преговори за доброволно уреждане на спора помежду им,
но споразумение не било постигнато. Излага становище по съществото на спора, в
т.ч. относно приложимо право, като пледира за основателност на исковете.
Предвид изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да заплати дължимите
суми и направените в настоящото производство и в производството по обезпечение
на бъдещ иск разноски.
В срока по чл. 367 ГПК,
ответникът чрез назначен особен представител е подал отговор, в който заявява,
че искът е допустим. Не изразява становище по основателността на претенциите,
тъй като счита, че първо следва да се изяснят въпросите дали корабът се намира
все още в акваторията на пристанище Варна, има ли екипаж на кораба, кое е
лицето, което е получило заповедта за арест на кораба.
Ищецът, в срока по чл.
372 от ГПК, е подал молба, в която е изложил своя коментар по поставените от
процесуалния представител на ответника въпроси. В обобщение счита, че е
представил надлежни доказателства по част от въпросите, а други – има ли екипаж
на кораба и съдбата на направеното след заповедта за задържане искане за
отплаване – счита за неотносими към предмета на спора.
Ответникът е подал
допълнителен отговор, в който заявява, че не се спори, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 31 275,00 щатски долара, която представлява цена на доставено
бункерно гориво съгласно заявка от 28.08.2018 година, ведно със законната лихва
за забава върху сумата за периода от предявяване на иска до окончателното
заплащане на сумата, както и за сумата от 6 435,00 щатски долара, която
представлява договорна неустойка за забавено плащане на доставеното гориво за
периода от 13.10.2018 г. до 05.03.2019 г. включително. Същевременно относно
неустойката отбелязва, че не е ясно откъде идва цената от 45 щатски долара на
ден.
В открито съдебно
заседание ищецът поддържа изложените доводи и твърдения. Уточнява, че претенцията
за неустойка е с начална дата 14.10.2018 г., тъй като срокът за плащане е 45
дни след доставката. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Ответното
дружество чрез особен представител не оспорва, че има задължение.
По
предварителните въпроси и допустимостта на производството, в т.ч. относно
подсъдност на спора на съда в гр. Варна, съдът се е произнесъл с определение № 260947/21.09.2021
год. като намира исковете за процесуално допустими.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представените
от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, на 27.08.2018 г.
ответникът „Ника Форчън Шипинг“ С.А. е отправил заявка до “Санди Айлънд Груп“
Лтд. за доставяне на 45 метрични тона гориво (МGO 0,2%) за зареждане на моторен
кораб “Nika Fortune“ с ИМО № 8933095. Посочено е в заявката от 27.08.2018 г.
(л. 39-41), че зареждането с гориво следва да се извърши в пристанището на Ейск,
Русия, на 29.08.2018 г. Видно от заявката, „Ника Форчън Шипинг“ С.А. е
собственик на посочения моторен кораб. В заявката е посочена цена от 695 щатски
долара за метричен тон като поръчаното количество е 45 метрични тона. Посочен е
срок за плащане 45 дни след бункероване като изрично е заявено, че купувачът гарантира
плащането и потвърждава плащане на неустойка от 1 щ.д. на тон за всеки
просрочен ден. Видно от приложената бункеровъчна разписка № Е 175 (л. 60-62), доставката
на бункерното гориво е била извършена между 14.00 и 15.00 часа на 29.08.2018 г.
на пристанището в Ейск от доставчик „ЮгБункерСервис-Ейск“ ООД. Разписката е
подписана за капитан на моторен кораб “Nika Fortune“ и подпечатана с печат
върху който е изписано името на кораба и неговия ИМО номер. Видно от
представения договор № YBS-Y/26.2016 от 20.10.2016 г. доставчикът е действал по
поръчка на “Санди Айлънд Груп” Лтд. За доставеното гориво е издадена фактура №
004735/30.08.2018 г. за сумата от 31 275,00 щатски долара (45 мт х 695 щ.
долара). по делото са представени и две фактури за неустойка за забава – № 004974
от 16.01.2019 г. за сумата от 4 275 щатски долара, начислена за 95 дни забава и
№ 004974С от 07.02.2019 г. за сумата от 2 160 щатски долара, начислена за 48
дни забава при дневен размер на неустойката от 45 щатски долара.
По делото не са налице
данни за плащане на цената на доставеното гориво и начислената неустойка.
При така установените по делото факти съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените искове са за
изпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за доставка на гориво
с международен елемент. Седалището на доставчика се намира в Шотландия, Обединеното
кралство, а това на купувача – в Република Панама, поради което съгласно чл.
94, ал. 1 и 2 от Кодекса на международното частно право, към спора е приложимо
правото на Шотландия, където е седалището на ищеца „Санди Айлънд Груп“ –
страната по договора за продажба на стоки, която предоставя специфичната за
договора престация – доставка на бункерно гориво.
Искът за плащане на
цената е с правна квалификация по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 27 от Sale of Goods
Act 1979, действащ на територията на Обединеното кралство, в т.ч. Шотландия,
достъпен на интернет адрес https://www.legislation.gov.uk/ukpga/1979/54. За
иска за неустойка също е приложимо шотландското договорно право.
Основателността на
предявените искове е обусловена от доказване от ищеца, главно и пълно, на факта
на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото на
основание договор за доставка на корабно гориво, точно изпълнение на задълженията
на ищеца в качеството му на продавач по договора, неизпълнение на задължение на
насрещната страна за плащане на цената, наличие на валидно договорена неустойка
и размера на претенциите.
По делото не е спорно
възникването на облигационно правоотношение между страните по силата на договор
за доставка на корабно гориво, сключен между отсъстващи. Представената по
делото заявка от
27.08.2018 г. представлява оферта, отправена от „Ника Форчън Шипинг“ С.А. до
“Санди Айлънд Груп“ Лтд., която съдържа всички съществени елементи на договора
за покупко-продажба, в т.ч. и клауза за отговорност на купувача при
неизпълнение на задължението му за плащане на цената в уговорения срок.
Офертата е приета с конклудентни действия, които са документално отразени в представената
бункеровъчна разписка № Е 175 в съответствие с подписан между “Санди Айлънд
Груп“ Лтд. и „ЮгБункерСервис-Ейск“ ООД Договор за доставка на корабни запаси YBS-Y/26/2016 от 20.10.2016 г., от които е видно,
че „ЮгБункерСервис-Ейск“ ООД е действало по поръчка на “Санди Айлънд Груп“ Лтд.
С изпълнението на доставката ищецът се е съгласил с всички условия, посочени в
офертата на ответното дружество, от което следва, че страните са обвързани от
така създаденото договорно правоотношение с предмет покупко-продажба на бункерно
гориво франко пристанище гр. Ейск, м/к “Nika Fortune“ с ИМО № 8933095.
Както беше посочено
по-горе, процесното договороно правоотношение се урежда от шотландското право. Съгласно
чл. 27 от Sale of Goods Act 1979, задължение на продавача е да достави стоката,
а на купувача да я приеме и заплати, в съответствие с условията на договора за
продажба. Чл. 49, ал. 1 от същия закон предвижда, че когато по силата на
договор за покупко-продажба собствеността върху стоката е прехвърлена на
купувача и той неправомерно пропусне или откаже да заплати стоката съгласно
условията на договора, продавачът може да предяви иск срещу него за цената на
стоката. Доколкото се касае за родово определена вещ,
собствеността върху договореното количество от процесното гориво е прехвърлено
в момента на предаването му, удостоверено с бункеровъчната разписка (чл. 16 и
сл. от Sale of Goods Act 1979). Ответникът в качеството си на купувач по
договора не е заплатил цената, поради което искът се явява основателен.
Претенцията за неустойка
не е оспорена от ответника по основание и размер. Не са направени правоотричащи
и правопогасяващи възражения. По отношение на размера е налице изрична клауза
обективирана в заявката на купувача – по 1 щ.д. на тон на ден, т.е 45 щ.д.
дневно.
Шотландската правна
система е смесена. Тя е базирана на римското и континенталното право с елементи
на общото право, датиращи от късното средновековие. В исторически план,
шотландското общо право се различава по това, че използването на прецедент по-скоро
отразява стремежа на съдилищата да открият принципа, който оправдава дадена
правна норма, вместо да търсят пример като прецедент, а принципите на естественото
право и справедливостта винаги са играли важна роля.
Sale of Goods Act 1979
не съдържа изрични разпоредби относно задълженията за неустойка. Предвидена е в
чл. 54, ал. 1 възможност за плащане на лихви или обезщетение вреди. Различните
прецеденти, на които се позовават съдилищата, се обединяват около принципа, че
неустойката следва да има по-скоро обезщетителна, отколкото наказателна
функция. Неустойката не се отрича от шотландския правен ред, стига да не води
до нарушаване на моралните принципи (темата е подробно разисквана в Review of
Contract Law, Discussion Paper on Penalty Clauses, November 2016, издадена от
името на Scottish Law Commission от APS Group Scotland, достъпна на www.scotlawcom.gov.uk).
В конкретния случай,
предвид липсата на възражение от страна на ответника, съдът приема, че между
страните е налице обвързваща договорна клауза предвиждаща задължение за
купувача при забава на плащането на цената да заплати неустойка в размер на 1
щ.д. на метричен тон на ден. Незаплатено е останало цялото доставено количество
бункерно гориво, което означава, че задължението е в размер на 45 щ.д. на ден.
Изчислено спрямо
задължението за главница в размер на 31 275 щ.д. задължението за мораторна
неустойка се равнява на 52,5 % годишно. Като се има предвид, че се касае за
договор между търговци имащи седалища в различни страни, както и
обстоятелството, че една от целите на неустойката е да стимулира длъжника към
изпълнение, съдът намира, че така уговорената неустойка не противоречи на моралните
принципи, поради което подлежи на присъждане и изпълнение. Следва да се отчете
и обстоятелството, че договорът съдържа уговорка за отложено плащане в размер
на 45 дни след предаване на стоката, което води до поемане от страна на продавача
на риск от неплатежоспособност на купувача и съотв. предполага по-висок размер
на дължимото обезщетение.
Уговорката не
противоречи и на българския обществен ред, който съдът е длъжен да съобрази на
основание чл. 45, ал. 1 от КМЧП. Съгласно чл. 309 от ТЗ не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Цитираната разпоредба е израз на принципа на свободата на договаряне в
съчетание с отказ на законодателя да предостави засилена защита на лицата,
които встъпват в оборота като професионалисти и съответно носят пълна
отговорност за поетите договорни задължения.
В отношенията между
търговци е приложимо общото правило на чл. 26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на
договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно задължителната практика на
ВКС на РБ, обективирана в т.3 на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
настоящия случай по изложените по-горе съображения неустойката не е уговорена
извън присъщите и функции, поради което не са налице основания за незачитане на
посочената договорна клауза.
Претенцията е за
присъждане на обезщетение за забава за период от 143 дни, което съответства на
сумата 6 435 щ.д. Искът е основателен и доказан по размер, поради което ще
бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, направеното от ищеца
искане и представения списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 14 379,79
лева, за извършването на които ищецът е представил надлежни доказателства.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ника Форчън Шипинг“ С.А. (Nika
Fortune Shipping S.A.), регистрирано съгласно законите на Панама с рег. №
*********, със седалище и адрес на управление Панама, гр. Панама, Улица 50,
Глоубъл Плаза Тауър, ет. 20, апартамент D и Е, да заплати на „Санди Айлънд Груп“ Лтд., учредено и действащо
съгласно законите на Шотландия, с № SL65444, със седалище и адрес на управление
в Шотландия, Ланаркшир, МL11 0QW, Дъглас, „Мейн Стрийт“ № 44, ап. 1,
представлявано от Ю.Г., сумата от 31 275
(тридесет и една хиляди двеста седемдесет и пет) щатски долара,
представляваща неплатена цена на доставено на 29.08.2018 г. съгласно заявка от
28.08.2018 г. 45 м.т. (четиридесет и пет метрични тона) бункерно гориво за
моторен кораб “Nika Fortune“, ИМО № 8933095, за което са съставени Бункеровъчна
разписка № Е175 от 29.08.2018г. и Фактура № 004735 от 30.08.2018г., ведно със законна лихва за забава върху
сумата за периода от датата на предявяване на иска – 07.03.2019 г., до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 6 435 (шест хиляди четиристотин тридесет и пет) щатски долара,
представляваща договорена неустойка за забавено плащане на доставеното гориво
за периода от 14.10.2018 г. до 05.03.2019 г. включително.
ОСЪЖДА „Ника Форчън Шипинг“ С.А. (Nika
Fortune Shipping S.A.), регистрирано съгласно законите на Панама с рег. №
*********, със седалище и адрес на управление Панама, гр. Панама, Улица 50,
Глоубъл Плаза Тауър, ет. 20, апартамент D и Е, да заплати на „Санди Айлънд Груп“ Лтд., учредено и действащо
съгласно законите на Шотландия, с № SL65444, със седалище и адрес на управление
в Шотландия, Ланаркшир, МL11 0QW, Дъглас, „Мейн Стрийт“ № 44, ап. 1,
представлявано от Ю.Г., сумата от 14 379,79
лева сторени пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: