Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав, в
открито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
АЛЕКСАНДРОВА
при участието
на секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6400 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединение искове с процесуалноправно основание чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД против Н.А.М..
Ищецът заявява,
че на 09.05.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********
между ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Н.А.М.. Длъжникът бил запознат с общите
условия и му бил предоставен стандартен европейски формуляр. Продписано било и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В изпълнение на
задълженията си ищцовото дружество на 10.05.2016 г. превело парична сума в
размер на 2000.00 лева по посочена от длъжника Н.А.М. банкова сметка. ***вора
да бъде погасено в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в
размер на 206.97 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Предвид
факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения, е
направил 16 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата
23.10.2017 г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на
09.01.2018 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 11.01.2018 г.
на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което той бил уведомен, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсточна изискуемост.
С молба вх. №
41993/16.10.2018 год. ищецът е уточнил претенциите си. Заявява, че ответникът Н.А.М.
е направил 16 пълни и една непълна погасителни вноски по ДПК № **********, като
погасената от него сума е в размер на 3425.25 лева. Отпуснатата на длъжника
сума по ДПК № **********- главница е в размер на 2000.00 лева. По главницата от
негова страна е погасена сумата 1147.56 лева и остава да бъде заплатена сумата
852.44 лева. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** Н.А.М. дължи
на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е вразмер
на 967.36 лева. Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. По договорното задължение от страна на длъжника е погасена сумата 830.68
лева и остава да бъде заплатена сумата 136.68 лв. Съгласно сключеното между
страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15
от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1999.92
лева. От него към момента е погасена сумата 1335.95 лева и остава да бъде
заплатена сумата 663.97 лева.
За събиране на
вземането си кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 4109/2018
г. Била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. След като длъжникът не бил намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Ищецът моли да
бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу длъжника Н.А.М. в общ размер 1653.09 лева, което включва
отделни неизплатени задължения, както следва:
-Неизплатена
главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 852.44 лева;
-Неизплатено
договорно възнаграждение в размер на 136.68 лева;
-Неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 663.97 лева;
В условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че претендираните с исковата молба договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не са
предмет на издадената заповед за изпълнение относно Н.А.М., ищецът предявява
осъдителен иск за тях.
В указания срок
ответникът е подал отговор чрез особения си представител, оспорва иска, прави
доказателствени искания.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Константна е практиката на Съда
на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В
този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните
клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП.
Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат
на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите
на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай
на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит
България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“
и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът
на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“
налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право
за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143,
т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че
претендираната сума от 663.97 лева, представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника и искът за нея се явява
неоснователен.
Останалите
искове – за главницата по договора за потребителски кредит в размер на 852.44
лева и за уговорената възнаградителна лихва в размер на 136.68 лева, са неоснователни,
но на различно основание. Предявеният установителен иск за главницата, а
предявеният осъдителен иск- за възнаградителната лихва, тъй като заповедното
производство касае само главница. За пръв път в исковото производство задължението
се трансформира на съставни части, за които в заповедното няма данни. С
исковата молба ищецът е представил преводно нареждане за кредитен превод от 10.05.2016
г., с които по банковата сметка на ответника е преведена главницата по договора
за кредит от 2000.00 лева. Уговореният годишен процент на разходите от 49,89 %
е в установените в чл. 19, ал. 4 от ЗПК граници. Ищецът твърди, че ответникът частично
е обслужвал кредита и е заплатил шестнадесет пълни и една непълна вноска, които
са прихванати от задължението. По споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и чл.
15 от Общите условия по ДПК, длъжникът, според ищеца, дължи възнаграждение в
размер на 1999.92 лева. От него към момента е погасена сумата 1335.95 лева и
остава да бъде заплатена сумата 663.97 лева. Тъй като тази клауза от договора
съдът счита нищожна, то неоснователно е отнесено плащането, извършено от
длъжника по това задължение в размер на 1335.95 лева. Тази сума следва да бъде отнесена
към договореното възнаграждение, което ищецът претендира в размер на 136.68
лева и главницата от 852.44 лева. При това положение исковете за тези суми са
неоснователни.
По
отношение на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита съдът не дължи произнасяне
поради липса на такова възражение, но за пълнота на изложението следва да се
посочи, че договорът за кредит е сключен на 09.05.2016 год. за срок от 24
месеца, следователно изтича на 09.05.2018 год., а заявлението по чл. 410 от ГПК
е подадено на 08.06.2018 год.
Ответникът
не е направил разноски и такива не му се дължат. Поради неоснователност на
предявените искове, ищецът няма право на разноски в исковото и заповедното
производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.С*, район С*, бул. Б*№ **, бл. ***, вх. *, ет. *,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р*И*И* иск да бъде признато за
установено, че Н.А.М., ЕГН ********** *** му дължи сумата 852.44 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 09.05.2016 год.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.С*, район С*, бул. Б* № 49, бл. **, вх.*, ет. *,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р*И*И* против Н.А.М., ЕГН **********
*** осъдителни искове за неизплатено договорно възнаграждение в размер на
136.68 лева и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 663.97 лева по Договор за потребителски кредит № **********
от 09.05.2016 год.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………