О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №520
Гр.Пловдив, 18.03.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети март,
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
Като
разгледа докладвано от председателя в.ч.гр.д. №405 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба вх.№5801/19.02.2020г., подадена от М.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. А.Б.
срещу
Разпореждане №11252/04.02.2020, постановено по ч.гр.д.№1121/2020г., по описа на
Районен съд – Пловдив, девети гр.с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410
ГПК от М.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, против И.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***., с което се иска да бъде
издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски
за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от
300 лв..В частната жалба са изложени
съображения, че обжалваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен по съображения
подробно изложени в същата.. Моли да се отмени като неправилно и необосновано
обжалваното първоинстанционно
разпореждане, като вместо това въззивният съд
издаде заповед за изпълнение на претендираните разноски.
Пловдивски окръжен съд, след като
обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема
следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С атакуваното в настоящото
производство Разпореждане №11252/04.02.2020г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането да бъде издадена заповед за
изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 300 лв..заявлението, с
което е бил сезиран. За да постанови
акта, районният съд е приел, че от представения
по делото договор за правна защита и съдействие не се установява наличие на
възникнало в полза на заявителя вземане за разноски, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар. Посочил е, че в случаите, в които е уговорено заплащане на
възнаграждението по банков път, следва да бъдат представени доказателства за
заплащането му, а именно – платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ
извършения банков превод, като в този смисъл са и задължителните разяснения,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
ма ОСГТК на ВКС, съгласно което, само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Предвид
на това и доколкото плащането на договорения хонорар не е документално
установено със съответните банкови документи, то искането да бъде издадена заповед за
изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователно.
Настоящият съдебен състав споделя
направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е
забелязал, че към заявлението на л.5 от делото на ПРС е приложено извлечение от
банкова сметка – ***, заверено от обслужващата банка с подпис и печат, което де
факто материализира, че сумата от 450лв, с основание „хонорар по делото“ е
преведена от заявителя на процесуалния представител.
Настоящият съдебен състав констатира,
че действително както сочи жалбоподателя, на л.5 от делото на ПРС е налице преводно
нареждане от заявителя в полза на процесуалния му представител, с посочено
основание хонорар, но видно от съдържанието на платежното нареждане - на първо място, в същото не е посочено дали
процесната сума касае настоящото заповедно производство, на второ място -
преведената сумата е в размер на
450лв, която е различна по размер от търсената от 300лв. Твърдението на
жалбоподателя, че в тази сума от 450лв са включени и разходи за държавна такса,
съдът намира за недоказани, доколкото изрично е записано основанието - само и единствено хонорар, а от друга
страна - доколкото размера на дължимата
държавна такса, видно то данните по
делото е в размер на 113.06лв, а не 150лв, явяваща се разлика между търсената
от 300лв и преведената от 450лв.
С оглед гореизложеното, доколкото
заявителя – настоящ жалбоподател не успя при условията на пълно и главно
доказване да установи, че договорения хонорар от 300лв е изплатен по банков път
от заявителя на процесуалния му представител, то настоящият съдебен състав
приема, че не се установява наличие на
възникнало в полза на заявителя вземане за разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, поради което искането
на заявителя следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното обжалваното
разпореждане се явява правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба -
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх.№5801/91.02.2020г., подадена от М.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез процесуалния му представител адв. А.Б.
срещу
Разпореждане №11252/04.02.2020, постановено по ч.гр.д.№1121/2020г., по описа на
Районен съд – Пловдив, девети гр.с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410
ГПК от М.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, против И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***., с което се иска да
бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски
за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 300 лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: