Р Е Ш Е Н
И Е №
25.09.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговско дело № 956/2018г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно и субективно съединени искове с пр. осн. чл.252 ЗЗД съединен при евентуалност с иск с пр. осн. чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД от „А.С.-**„ АД ЕИК *******, гр.Пловдив, ул.*********,съд.адрес ***, партер срещу „К.“ АД *** *******По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „Ф.К.Б.“ ООД ЕИК ********, гр.София, ул.********ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба, че има сключен договор от 11.03.2013г. за доставка на стоманени тръби за нагревни площи със Ф.К.Б. ООД, трето лице помагач на ответника. Договорът е изменян с два анекса, с които са променени количеството и вида на стоката, както и момента на преминаване на собствеността върху доставената стока. Уговорено е, с Анекс № 2 от 18.03.2014г., че стоката се доставя след изрична заявка от Ф.К.Б. ООД, като доставените тръби се оставят на отговорно пазене в склада на ответника. Собствеността се прехвърля едва след извършване входящ контрол на качеството на така оставените на съхранение тръби и издаване на протокол за изпитванията от независима лаборатория, съответно след което се издава проформа фактура, извършва се плащане и се издава данъчна фактура. Изрично е договорено, че собствеността върху стоките преминава едва след тяхното плащане. Твърди, че така се предадени за отговорно пазене на ответника през 2014г. по изпълнение на задълженията по АНЕКС № 2 от 18.03.3014г. стоките по четири доставки, за което са изготвени четири протокола за отговорно пазене, подробно посочени в ИМ по № ,дата и вид стоки. . По три от доставките стоките са изследвани и разплатени, а за стоките по една от доставките, за които има подписан протокол за отговорно пазене № ********** от 26.03.14 г. стоките не са върнати от страна от ответника и не са разплатени от третото лице помагач. Твърди се, че оставените с този протокол за отговорно пазене тръби, а именно 77 броя тръби ТСБ 12х1МФ тр.42х4 8.000/1.000 и 500 броя тръби ТСБ 12х1 МФ тр.32х5 12.000/1.000 на обща стойност 101 421 лв. с ДДС са собственост на ищеца, тъй като не са разплатени от третото лице помагач. Фирмата възложител е обещала разплащане и е изискала издаване на данъчна фактура,която ищеца е издал, но предвид непоследвалото плащане за същата, в последствие е издадено кредитно известие от ищеца. Твърди, че тъй като не е уведомен дали оставените по този протокол стоки са били изследвани, и са с необходимото качество е изпратил нотариална покана, с която ответникът е уведомен, че за тези стоки договорът за отговорно пазене е прекратен и е поискал връщането им, или тяхната равностойност в размер на 101 421 лв.с ДДС ако не са налични. Тъй като нито оставените на отговорно пазене тръби са върнати, нито тяхната равностойност е заплатена от страна на ответникът, то са предявени настоящите искове.
МОЛИ ответникът да бъде осъден да му върне тръбите предадени с протокол за отговорно пазене № **********/26.03.2014г. - 77 броя тръби ТСБ 12х1МФ тр.42х4 8.000/1.000 и 500 броя тръби ТСБ 12х1 МФ тр.32х5 12.000/1.000 на обща стойност 101 421 лв. с ДДС и при евентуалност бъде осъден да му заплати сумата от 101 421 лв. с ДДС представляваща тяхната равностойност в случай,че вещите се окажат неналични или увредени.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА оспорва исковете. Не оспорва, че е получила стоките по процесния протокол, но твърди, че не дължи връщането им ,
нито пък тяхната равностойност. Твърди, че доставките са извършвани по
договореност между ищеца и третото лице помагач, като на ответникът е била
възложена преработката на тръбите, след като лицензирана лаборатория установи
качеството им. С обществена поръчка по открита процедура по възлагане №11130
между ТЕЦ Марица Изток 2 АД и В.**АД са били сключени договори за различни
доставки. Последния е превъзложил дейности по
доставки на тръби и по изработка на нагревани
повърхности на подизпънители , а те от своя страна на
други подизпълнители. Ищецът е последния подизпълнител доставчик на тръбите и
възлагането на тази дейност е от страна на третото лице помагач и се касае за
търговски взаимоотношения между тях и съответно третото лице дължи цената на
тази стока. Ответникът е последния изпълнител на когото е възложено и който е извършил преработването на тръбите в съответните нагреватели Той, след
преработката ги е предавал на своя възложител Б.Б.Т., който от своя страна ги е доставял на В.**АД, за
нуждите на ТЕЦ Марица Изток 2 АД. Тръбите са оставяни при него, тъй като след
установяване, че са с необходимото качество, от лицензирана лаборатория, същите
е следвало да се преработят от него за неговия възложител, като е имало и
срокове за това. Разплащането на цената на доставените тръби се
следва между ищеца и третото лице помагач като страни по договора. Не се касае
за същински договор за отговорно пазене, липсва договорена цена. Моли исковите
претенции да се отхвърлят изцяло.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ не взема становище по иска.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
С договор за доставка от 11.03.2013г. третото лице помагач „Ф.К.Б.“ ООД е възложило на ищеца „А.С.**“ АД и последния е приел да изпълнява периодични доставки на стоманени тръби за нагревни площи.Договорено е, че общата цена на стоката ще е в размер на 2 607 908.10 лв. без ДДС, като се заплаща авансово 25 % от договорената цена за стойността на стоките по Приложение № 1 от договора или сумата от 651 977.03 лв. , която се възстановява с последната доставка. С Анекс № 2 с чл.1 са променени договорения вид и количества на тръбите, т.е. на стоките които следва да се доставят, като общата им цена с ДДС считано от 18.03.2014г. възлиза в размер на 1 180 662.12 лв. В чл.5 от анекс 2 е посочен начина на заявяване и доставка на тръбите, задължителното им предаване на отговорно пазене в склада на ответника К. АД , където последния следва да извърши входящ контрол на тръбите, като се извършат изследвания и изпитване на материалите в независима лаболатория. Същият предоставя протокол на страните по договора от изпитванията и ако резултатите са удовлетворителни ищеца доставчик издава проформа фактура, която третото лице купувач е длъжно да заплати, като в деня на плащането издава данъчна фактура, с което прехвърля собствеността на доставените стоки върху купувача.
От изисканите от В.**АД на осн.чл.192 ГПК договори и приети като доказателства по делото, а именно договор № 11926 от 07.11.2012г. сключен между ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД и В.**АД за доставка на нагревни повърхности за котлоагрегат, допълнителни споразумения от 18.03.2013г. и от 04.11.2013г. към същия, договор от 06.02.2013г. сключен между В.**АД и Ф.К.Б. ООД и процесния договор се установяват твърденията на ответника, че доставяните тръби от ищеца в изпълнение на процесния договор са доставени във връзка с изпълнение по договора между ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД и В.**АД за доставка на стоманени тръби за нагревни площи № 11926 от 07.11.2002г.
От представените с отговора от страна на ответника 2 договора с приложения , а именно договор от 25.03.2013г. сключен между В.**АД и „Б.Б.Т.“ ООД за изработване на части за нагревни повърхности и договор № 14-13 от 25.09.2013г. между „Б.Б.Т.“ ООД и „К.“ АД за изработване на части за нагревни повърхности във връзка с цитирания по горе договор №11926/12г. е видно, че тръбите е възложено да се преработят от ответника Котлостроене в части за нагревните повърхности на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД. Като изпълнител по обществената поръчка за нагревни повърхности на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД , В.**АД от една страна е превъзложил доставката на тръбите, а от друга страна е превъзложил преработката им в нагревни повърхности. Предвид на така обсъдените договори, следва да се приеме, ищецът като краен доставчик е доставял тръбите, като ги е оставял на съхранение при фирмата, която ги преработва до установяване на тяхното качество и годност. Собствеността върху тръбите преминава при третото лице помагач, възложител и купувач на тръбите, едва след установяване на тяхната годност и тяхното разплащане. Едва след това последния може да ги прехвърли в собственост на В.**АД, а той на Б.Б.Т.ООД и съответно последния да ги достави на ответника К. АД за да извърши последния тяхната преработка в части за нагревателни площи.
От представените по делото протоколи за отговорно пазене и конкретно процесния протокол за отговорно пазене № **********/01.04.2014г. се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави тръбите предмет на договора и ги е оставял в склада на ответника, за изпитания на качеството. Ответникът не представи доказателства да е уведомил ищеца, че оставените с този протокол тръби са годни за преработка.
От приетата по делото съдебно - техническа експертиза на в.л.К., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява по категоричен начин, че доставените по този процесен протокол за отговорно пазене тръби са били преработени в съответните части. На стр.5 от заключението вещото лице сочи, че оставените процесни 577 броя тръби са предадени от купувача, т.е. от трето лице помагач по спора, на своя възложител В.**АД с приемо – предавателен протокол № 01/27.03.2014г. /Приложение № 2 към заключението/ , от което в.л. е направило извод, че тези тръби са годни за употреба. В последствие след като проследява по номерата на плавките движението на всяка тръба вещото лице заключава, че всички доставени от ищеца и предадени на ответника 577 броя тръби са употребени в производството на ширмови паропрегреватели ШПП и междинни паропрегреватели МПП. След производството им същите са експедирани както следва : 13 броя ШПП на дата 11.09.2014г., 14 броя ШПП на дата 15.09.2014г.,13 броя ШПП на дата 26.09.2014г., съответно 1 пакет МПП на 28.04.2014г. и 1 пакет МПП на 15.09.2014г. във връзка с изпълнение на поръчката на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 АД .
По делото са изслушани свидетелитеВ., на ищеца, ръководител отдел доставки и Т., служител при ответника. СвидетеляВ. установява, че след сключване на договора и започване неговото изпълнение са възникнали спорове относно качеството на тръбите и тяхното разплащане. Постигнали са нови договорки, като договорените неръждаеми тръби внос от Индия са отпаднали, а спрямо вноса от Словения на черни тръби е взето решение да се предават на отговорно пазене при ответното дружество, където да се изследват от независима лаборатория. Договорили са и собствеността на тръбите да се прехвърля след плащане на цената. След плащане е била издавана данъчна фактура, а оригинала на съответния протокол за отговорно пазене на отразената доставка в него е връщан на ответника съхраняващ тръбите- К. АД. Като цяло са имали проблеми с разплащането от страна на възложител Ф.К.Б. и за това са уговорили такъв начин на предаване на материала и собствеността. Във връзка с разплащанията е било търсено съдействието и от страна на ръководителя на Котлостроене А. Твърди, че за доставката по единия от протоколите за отговорно пазене плащане не е извършено и оригинала на същия се намира при ищеца, а не е върнат на ответника. По молба на своя възложител по договора Ф.К.Б. и във връзка с приспадане на част от аванса са издали на същия данъчна фактура, но дължимата цена отново не е била заплатена. Предвид на това са уведомили ответната страна да не се разпореждат с тръбите.
Свидетелката Т. установява, че във връзка с изпълнение на договорите по обществена поръчка на ТЕЦ „Марица –изток 2“ ЕАД ответника К. АД е следвало да изработи паронагреватели, като това му е възложено от Б.Б.Т. ООД, а той е получил възлагането от В.**, спечелила обществената поръчка при ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД. Ф. Контрол им е доставил материала за производството на нагревателните части. Последните доставки от тръбите са направени през март 2014г., всички доставени тръби са били преработени и последните изделия са ги изработили през септември 2014г. Установява, че фирмата няма складово помещение за съхранение на много материали, могат да съхраняват само толкова, колкото е необходимо за съотвеното производство. Това което им е било доставено като тръби е било в количество толкова, колкото им е необходимо да изработят възложените им продукти. Освен при некачествено доставените тръби не е имало друг случай, в който им е било казано да спрат производството. По същество свидетелските показания не влизат в противоречие по между си, нито с представените по делото договори, протоколи и фактури. Доставяните тръби при установено качество и съответно разплащане, предвид че са оставяни директно в преработващия краен подизпълнител по обществената поръчка са били преработвани веднага.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М. е видно, че по първоначалния договор ищецът е издал 51 фактури за извършени доставки на обща стойност 3 307 901.68 лв. За част от фактурите са издадени кредитни известия, на обща стойност 2 119 136.24 лв.. Остават фактури, по които не са издадени кредитни известия в размер на 1 188 765.44 лв.. Вещото лице на стр.3 от заключението изрично е посочило, че третото лице помагач и възложител по процесния договор е извършил пет плащания по него и анексите в общ размер от 1 188 765.44 лв. за периода от 11.03.2013г. до 15.12.2014г., като отделните плащания не са индивидуализирани по конкретни фактури. Вещото лице сочи, че ищецът е издал фактура № **********/15.01.2015г. за 24 310 кг. тръби, и това са тръбите по процесния протокол за отговорно пазене № **********/26.03.2014г. Фактурата е на стойност 81 550.96лв. и към нея прибавено частично кредитиране по заплатен аванс от 16 558.37 лв. без ДДС по фактура за аванс № **********/30.09.2014г. . Вещото лице сочи, че сумата по тази фактура не е заплащана и за нея е издадена кредитно известие.
По делото е приета и съдебно - оценителна експертиза, която е дала общата пазарна стойност на процесните 577 тръби в размер на 73 557 лв., като сумата е без ДДС, тъй като се касае за стойност на обезщетение . Използван е метода на амортизираната възстановителна стойност.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е предал на ответника на 26.03.2017г. процесните 577 черни метални тръби. Предадени са с протокол за отговорно пазене, по силата на който ищецът е предал за съхранение на ответника тези тръби. Установи се от свидетелските показания, че тръбите е следвало да се съхланяват до установяване на годността им за преработка и прехвърляне на собствеността им, след тяхното разплащане, на третото лице помагач. Ответникът не е поемал задължение да ги връща на ищеца, тъй като същите е следвало да бъдат преработени от него в други продукти – части за нагревни повърхности – ширмов паропрегревател и междинен паропрегревател. Това е следвало да стане след изпълнението на няколко договора с подизпълнители във връзка с обществена поръчка за доставка на частите на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД. Установи се, че на 27.03.2017г. третото лице помагач ги е предало на своя възложител, а ответникът ги е преработил до края на 2014г. в съответните части и същите са експедирани до крайния възложител т.е. тръбите не са реално налични. По същество договорът за влог е консенсуален и реален, като влогоприемателя има задължение да върне вещите. В конкретния случай такова задължение не се установи да е поемано от страна на ответникът, а именно да съхранява и при поискване да върне тръбите . Вещите са приемани от него за да бъде установено качеството им и като краен преработващ на същите, оставянето им при ответникът е било най-подходящо като целесъобразност на доставките и разход по тях. Ответникът няма складови площи за продължително съхраняване на тръбите, а само доколкото е необходимо за преработката им в готовия продукт. Предвид на това съдът намира, че между страните не е възникнал същински договор за влог по см. на чл.252 и сл. от ЗЗД. Не е налице задължение на насрещната страна да върне вещите. Договорът за влог е неформален и реален, като влогодателя предава вещта на влогоприемателя, срещу задължение на последния да я върне на определен срок или при поискване, при заплащане или без договорено възнаграждение. Безспорно ищецът е доставил и ответникът е приел вещите на своя територия, но същият не е поел задължение да върне вещите. Предвид, че за изпълнение на нему възложената работа – изработка на части за нагревни повърхности текат срокове, то същият в тези срокове е следвало да преработи така доставените тръби, тъй като това е било тяхното предназначение. Предвид, че е налице протокол, с който възложилия доставките на тези тръби спрямо ищецът, ги е предал на своя възложител В.**АД с приемо – предавателен протокол № 01/27.03.2014г. то следва да се прецени имал ли е същия право на това, станал ли е собственик на тръбите. Видно от договорките в чл.6 от Анекс № 2 към договора за доставка същия придобива собствеността само след заплащане на цената. Съдът намира, че Ф.К.Б. ООД е придобил собствеността върху тръбите. Видно от договореното в анекс № 2 страните са предоговорили видовете и броя тръби, които ищецът следва да достави и тяхната стойност.Общата стойност на всички тръби съобразно таблицата на стр.1 от Анекс № 2 към договора от 11.03.2013г. предоговорени за доставка възлиза в размер на 1 180 662.12 лв. с ДДС. От приетата съдебно – счетоводна експертиза се установи по безспорен начин, че третото лице помагач е заплатило на няколко части към ищеца сума в общ размер на 1 188 765.44 лв., която дори е в повече от общата договорена цена. Предвид на това съдът намира, че се установява по безспорен начин, че цялата договорена цена за тръбите по анекса се явява платена. Издадената данъчна фактура за тази доставка е сторнирана с издаденото кредитно известие, поради което вещото лице е направило извод, че по тази фактура няма плащане. Същото обаче изрично сочи, че ответникът изършвайки плащанията не е сочил по коя фактура плаща. Кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа при доставка или се нулира данъчната основа при разваляне на доставка, за която вече има издадена фактура. Издава се при разваляне сделка за доставка или за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или за да се обезщети клиента за поучена некачествена стока. За да сторнира тази фактура съдът намира, че ищецът е следвало да развали договора за доставката на тръбите по процесния протокол за отговорно пазене, което няма данни да е сторено. Макар и изплащана на части и със закъснение общата договорена цена за тръбите, чиято доставка е възложена с Анекс № 2 е заплатена от страна на третото лице помагач и съответно същото е придобило собствеността върху 577 броя доставени процесни тръби предадени с процесния протокол за пазене на ответника. Съответно след като собствеността върху тръбите е прехвърлена върху третото лице помагач, то ответникът Котлостроене правилно ги е преработил във връзка с изпълнение на своите задължения по друг договор за изработка, обсъден по горе и не дължи тяхното връщане. Предвид на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.252 от ЗЗД за предаване на 577 броя предадени с протокол за отговорно пазене тръби се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, още повече, че самите физически са престанали да съществуват след преработката им.
Предвид отхвърляне на главни иск съдът следва да се произнесе и по евентуалния иск с пр.осн.чл.57,ал.2,изр.2 от ЗЗД, а именно да се разгледа исковата претенция да се присъди равностойността на 577 броя метални тръби, предвид че са преработени и не съществуват в своя първоначален вид. Съдът намира и този иск за присъждане на сумата от 101 421 лв. изцяло неоснователен. Както се изложи по-горе не е налице договор за влог и задължение на ответникът да съхранява и да върне вещите. Тяхната преработка и употреба е извършена от ответника във връзка с изпълнение на негови задължения по договор за изработка № 14-13 от 25.09.2013г. . Наред с това,както съдът е приел по-горе ищецът е получил цената на тези тръби. Предвид на това не са налице предпоставки от фактическия състав на чл.57,ал.2,изр.2 от ЗЗД, а именно вещите не са унищожени без основание и с действията си ответникът не е увредил ищеца. След като цената за всички доставени тръби е заплатена на ищеца, то съответно нему не му се следва тяхната равностойност от страна на ответника и този иск също следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за съдебното производство на осн.чл.78 от ГПК в размер на 1 700 лв. – общ размер на направените разноски за възнаграждения на вещи лица и 4 200 лв. адв.възнаграждение или общо сумата от 5 900 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно. Предявени са няколко обективно съединени искове, цената е над 100000лв. и договореното адв.възнаграждение надхвърля минималното по Наредба № 1 с около 600лв., като са проведени няколко открити съдебни заседания, направени са множество доказателствени искания и са събрани множество доказателства, поради което съдът намира, че договореното не е необосновано високо и не следва да бъде намалявано при така упражнената защита.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.С.-**„ АД ЕИК *******, гр.Пловдив, ул.*********,съд.адрес ***, партер срещу „К.“ АД *** **********с пр. осн. чл.252 ЗЗД за предаване държането на 77 броя тръби ТСБ 12х1МФ тр.42х4 8.000/1.000 и 500 броя тръби ТСБ 12х1 МФ тр.32х5 12.000/1.000 на обща стойност 101 421 лв. с ДДС по протокол за отговорно пазене № **********/26.03.2014г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.С.-**„ АД
ЕИК *******, гр.Пловдив, ул.*********,съд.адрес ***, партер срещу „К.“ АД *** **********с пр. осн. чл.57, ал.2, изр.2
ЗЗД за присъждане на сумата от 101 421 лв. левова равностойност на 77 броя тръби ТСБ 12х1МФ тр.42х4 8.000/1.000 и 500 броя тръби ТСБ 12х1 МФ тр.32х5 12.000/1.000 на обща стойност 101 421 лв. с ДДС по протокол за
отговорно пазене № **********/26.03.2014г.,като
неоснователен.
ОСЪЖДА „А.С.-**„ АД ЕИК *******, гр.Пловдив, ул.*********,съд.адрес ***, партер да заплати на „К.“ АД *** **********сумата от 5 900 лева/ пет хиляди и деветстотин лева / разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на третото лице помагач „Ф.К.Б.“ ООД ЕИК ********, гр.София, ул.********РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :