Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 22.11.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1293 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание по член 150 от СК.
Ищецът – Д.М.Х. с ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетния си син - Д.В.П. твърди, че с влязло в сила
Решение по гр.д. № 1705/2017г. на КрлРС, било одобрено постигнатото между
страните споразумение, по силата на което на майката било предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето им - Д.В.П. с ЕГН
**********, а ответникът се съгласил и бил осъден да му изплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване. Твърди, че през изминалия период от време се
променили обществено-икономическите условия в страната, съществено се променили
и нуждите на Д.. През последните години той много израснал, което наложило
постоянно да му бъдат купувани нови дрехи и обувки. Тренирал активно футбол,
затова се налагало постоянно да купува лично или да дава пари за закупуване
чрез школата на екипи, бутонки и ръкавици (Д. е вратар на отбора). На всеки 2-3
месеца давала средно по около 120 лева само за екипировка. За предстоящата
учебна 2019/2020г. синът им бил записан и ще бъде ученик в *** клас в ОУ „К. и М.“ град К..
Това ще наложи ежемесечно да му закупува карта за транспорт между С.и К.. В
началото на учебната година ще има конкретна информация, колко ще струва тази
карта. Поради по-продължителното пребиваване на детето в училище, ще се налага
ежедневно да му дава пари не само за закуска, но и за обяд. А за активно момче,
като него, това означавало около 4-5 лева на ден. Предстояло началото на
учебната година. За родителите това било свързано със сериозни разходи за
униформа, за тетрадки, допълнителни учебници и учебни помагала, ученическа
раница, отделни екипи за часовете по спорт, различни от тези за школата по
футбол, нови връхни дрехи. Колкото и икономично да се опитва да подготви детето
си за първия учебен ден, обикновено с по-малко от 200 лева било невъзможно да
се справи.
Твърди, че има по-голям син, М., почти на **** години, за когото се грижела сама, тъй като баща му е
починал. М. получавал пенсия в размер на 160 лева месечно и нямал други доходи,
както и имущество, от което да се издържа. През учебната 2019/2020г. М. ще е
ученик в *** клас в ПГ „В.З.“ град С.. М.
също тренирал футбол в школата, в която тренирал и Д.. Т.е. за него правела на
практика същите разходи за екипировка, каквито и за Д.. Освен това, през
изминалата учебна година се наложило в продължение на няколко месеца М. да
посещава частни уроци по математика, което за нея бил допълнителен значителен
разход.
Сочи, че се опитва в рамките на скромните си възможности да осигурява на
децата си и културни развлечения, да не ги ограничава от контактите им с
техните връстници, но всичко това било свързано с разходи. Двамата братя били
много привързани един към друг и било абсолютно недопустимо да ги разграничава
един от друг. Колкото и икономично да се опитвала да посреща техните разходи,
ежемесечно за всеки един от тях са й необходими не по-малко от около 500-550
лева.
Издръжката, която ответникът изплащал ежемесечно на сина им от 150.00 лева
не покривала дори половината от реалните разходи за неговото отглеждане. През
периода от влизане в сила на решението по гр.д. № 1705/2017г. на КрлРС се
увеличил размерът на минималната работна заплата в страната. Увеличили се
цените на електроенергията и на стоките от първа необходимост. Това съвсем ясно
било видно и от данните на националната статистика за цената на живота.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да промени размера на издръжката,
която ответникът по настоящото дело следва да заплаща на малолетния им син
Д.В.П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител от 150.00
лева месечно на 280.00 лева месечно, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва за забава върху всяко просрочено плащане до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът - В.Б.П., оспорва
предявения иск по основание и по размер. Сочи, че с исковата молба се излагали
неверни твърдения или такива, които не били подкрепени с доказателства. Така
например се излагали твърдения, че майката на детето постоянно закупувала лично
или давала пари за закупуване на екипи, бутонки и ръкавици за детето. Това
твърдение било невярно, тъй като ответника бил лицето, което закупувал ръкавици
и бутонки за сина си, а не неговата майка. Когато било необходимо закупуване на
нещо друго, винаги то се закупувало от бащата, а не от майката. Всеки път
заплащал и таксите за футболни турнири, когато такива се дължали. Сочи, че
принципно екипи за децата се предоставяли от футболния клуб и закупуването им
не бил ангажимент на родителите на децата. В случай, че ищцата твърди подобен
разход то същата би следвало и да докаже същия, а с исковата молба подобни
доказателства не се прилагали. Твърди, че бил единственият, който заплащал
участието на детето във всеки футболни турнири. Това правил лично или предавал
средствата по лицето – Ц. Т., който бил братовчед на
ищцата. Твърди, че основно задоволявал нуждите на детето за облекло и в смисъла
на изложеното по-горе правил всичко по силите си да задоволи всички нужди на
детето. Никога и по никакъв повод не е отказал средства за детето си, съобразно
доходите му.
Твърди, че цялата си лятна си ваканция детето прекарало в дома на баща си,
но въпреки това същият е изплащал на ищцата дължимата се него издръжка, без
очевидно същата да е отишла за нуждите на детето. Наличието на друго дете на
ищцата и разходите, които правила за него нямало как да бъдат вменени на
ответника. Твърди, че има друго дете от предходен брак, за което макар и
отскоро пълнолетно се налагало освен морално, да помага и финансово. Твърди, че
живеел с възрастните си родители, които били пенсионери и не се намирали в
цветущо здраве и следвало да изпълнява синовния си дълг към тях, чрез полагане
на грижи и подпомагане при закупуване на лекарства. Въпреки това, никога не е
преустановил да се грижи за нуждите не детето Д., а дори напротив. За последните
две години му е закупил и два броя мобилни телефони. За щастие баща и дете се
намирали в прекрасни отношения и в чудесна комуникация помежду си.
Сочи, че претендираният от ищцата размер на издръжка бил непосилен за него
по изложените съображения и предвид получаваното трудово възнаграждение от 573. 44 лева. Командировъчни не получавал,
а дори и да получавал следва, тези средства отивали за пътни, дневни и
квартирни.
Твърди, че по време на съжителството си с ищцата и през 2013г. или 2014г.
изтеглил потребителски кредит за покриване нуждите на семейството. Размерът на
същия бил около 8-10 000 лева. През месец февруари рефинансирал този кредит,
като изтеглил друг кредит, с който покривал разходите по предходния. Т.е.
формално още изплащал кредита, които е изтеглил за нуждите на семейството си.
Отделно от изплащаната ежемесечна издръжка, ответникът предоставял на ищцата и
допълнително средства за заплащане на месечния абонамент дължим към мобилен
оператор във връзка с ползваната от детето СИМ карта.
Моли съда да остави исковата молба без уважение, като неоснователна, респ.
да не уважава същата в пълния й предявен размер, като заявява, че същия би
могъл да си позволи заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 170.00 лева (с
оглед уточнение, с молба от 07.11.2019г., съдържаща се на лист 27 от делото) и
изразява готовност за приключване на делото със споразумение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че родителите на
непълнолетното дете - Д.В.П. с ЕГН ********** са Д.М.Х. и В.Б.П. се установява
от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 392 от 12.05.2008г. от Община С., Област С..
Видно от представената служебна
бележка № УР-08-66/24.10.2019г. на ОУ „С.С.К. и М.“ град К., детето Д.В.П. е
ученик в ** клас за учебната 2019/2020г.
От приложеното гр.д. № 1705/2017г. по
описа на КрлРС се установява, че с влязло в сила на 04.01.2018г. Решение №
447/18.12.2017., съдът е утвърдил постигнатото между родителите - В.Б.П. с
ЕГН ********** и Д.М.Х. с ЕГН **********, споразумение по член 127, ал.1 от СК,
по силата на което, бащата се задължава да заплаща на детето - Д.В.П. с ЕГН
**********, като малолетно чрез своята майка, месечна издръжка в размер на
150.00 лева, считано от 01.07.2017г.
Видно от представеното удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 719 от 12.10.2004г. от
Община С., Област С., Д.М.Х. е майка и на непълнолетното дете – М. К.Г., роден
на ***г.
От представеното удостоверение №
005100 от 21.08.2019г. на „***“ ЕАД – град С.се установява, че средното брутно
трудово месечно възнаграждение на Д.М.Х. за периода месец февруари 2019г. –
месец юли 2019г. възлиза на 368.78 лева.
По реда на чл. 176 от ГПК, в открито съдебно заседание,
проведено на 13.11.2019г., майката на детето - Д.М.Х. отговаря на въпроси,
формулирани от ответната страна, като твърди, че има два кредита - единият е в
размер на 7000 лева, с месечна вноска 150 лева, а другият кредит бил вътрешна
взаимоспомагателна каса на „***“, с месечна вноска 120.90 лева, за период 11
месеца. Първият кредит изтеглила приблизително преди 2 години и бил за срок 5
години.
Дадените отговори, по реда на чл. 176 от ГПК, не са
оспорени от ответника и неговия процесуален представител.
От представеното удостоверение №
П2019319 от 27.09.2019г. на „П.Е.С.Т.“ ООД – град С. се установява, че средното
брутно трудово месечно възнаграждение на В.Б.П. за периода месец март 2019г. –
месец август 2019г. възлиза на 573.44 лева.
Установява се от представеното копие
от Договор № 000LD-R-050510/08.08.2019г. за банков кредит и Погасителен план,
че ответникът в качеството си на кредитополучател е получил от „***“ АД, в
качеството си на кредитор, банков кредит в размер на 35 000 лева за текущи
нужди и рефинансиране на задължения в *** АД. Срокът на договора е до
10.01.2027г. при 96 месечни вноски, всяка едно в размер на 460.02 лева.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели
на страните, но такъв е осигурен само от ищцовата страна. Разпитаният свидетел
- Х.М.Н.твърди, че е приятелка на семейството на Д.Х. и познава децата й – Д. и
М.. Семейството живеело в град С., кв. С.. Много често се виждали двете, имайки
предвид, че тя й била първа приятелка и най-малко два пъти в седмицата се
виждали и си гостували. Децата ходели на училище, големият е в град С., а
малкият в град К.. Бащата на големия син – М. е починал, а бащата на Д. ***. В
момента Д. ходел на частни уроци по математика, а предстояло да бъде записан и
на частни уроци по английски. Сочи, че към момента бащата на Д. му изплащал
издръжка от 150 лева. Транспортът на Д. *** до К. и обратно бил осигурен с
обществен транспорт – автобус. Д. му давала джобни пари в размер на 10 лева за
седмицата и отделно закупувала картата за пътни. Д. тренирал футбол, което
занимание било свързано със закупуване на екипировка, бутонки, ръкавици, които
Д. се стараела да ги купува. Сочи, че Д. е купувала повечето неща за детето.
Известно и е, че бащата закупил на детето си яке, анцуг на футболен клуб и
часовник, а бабата по бащина линия му закупила телефон. Твърди, че Д. след
турнира по футбол, в средата на месец юни, заминал при баба си по бащина линия
и се прибрал в края на месец август. През това време не е бил при бащата, а
само при баба си. Твърди, че бащата инцидентно купувал неща на Д. под формата
на подаръци, а не постоянно. Повечето неща ги купувала майка му, като в отделни
случаи я придружавала в магазин, откъдето пазарувала за децата. Бащата работел
като тираджия.
Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДет, в открито съдебно
заседание, проведено на 13.11.2019г., в присъствието на социален работник от
Дирекция „Социално осигуряване“ при Община К., детето - Д.В.П. сочи следното:
Обича много футбола и мечтае да стане футболист. Родителите му не живеели
заедно. С баща му били в добри отношения и последният, когато можел му звънял,
защото бил на път, тъй като работел с камиони, бил тираджия. Карал камиона до
А.и обратно. Когато си бил в България му се обаждал. През ваканциите го
взимали, но повече го взимала баба му по бащина линия. Тя живеела в К., близо
до С., а баща му живеел в К., близо до С.. Баща му идвал рядко до С., а в
повечето пъти идвала баба му, за да го вземе от С.и да й гостува. Баща му имал
друго семейство - живеел с друга жена, като двамата общо дете нямали. Твърди,
че баща му не му купувал много неща. Екипите им ги давали от стадиона, но
бутонките трябвало да им ги купуват. Бутонките му ги купувала майка му, а баща
му само един път за Коледа му купил такива. Досега може би сменил около 15-20
чифта бутонки, тъй като му ставали малки. Обяснява, че от бутонките му трябвали
два чифта - един чифт за тренировка без чорапче и един чифт за мач с чорапче.
Твърди, че баща му лятото му купил часовник, а телефона му купила баба му, който бил още на изплащане.
Баща му му купил и екип. На рождения му ден тази година, баща му дошъл с
неговата жена до К. и го извели на заведение. Сочи, че рожденият му ден е на 22
април. Тогава обичайно баща му му купувал подарък. През останалото време баща
му не ми купувал нищо. Сочи, че баба му му купувала неща извън празниците. Като
бил в С. през лятото за около два месеца, с баба му ходели до мола и тя му
купила дрехи – едно горнище, още едно яке, комплект с една тениска и телефона.
За училище, през седмицата пари му давала майка му. Учел в училище „К. и М.“ в
град К.. Пътувал с карта, която струвала 13.00 лева на месец, и която му я
купувала майка му. Сочи, че майка му успявала да му купи всичко, което му било
необходимо за училището и хобито му, като също така купувала и на батко му с издръжката
от неговия баща.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за
основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В случая, такова изменение на
нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне
размера на издръжката до настоящия момент е изминал период повече от две години.
Детето е пораснало. Това обстоятелството обуславя, че потребностите му
безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на
повече средства за неговата издръжка.
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
последното определяне на издръжката на детето е преди повече от две години,
поради което съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло
в сравнение с предходния момент. Към настоящия момент детето е *****, което обуславя по-високи
разходи. Отделно, за обучението му се реализират допълнителни разходи - на
детето следва да се предоставят джобни суми за училище, да му бъде подсигурена
картата за пътуване, както и средства за изхранването му. Само това
обстоятелство обосновава определянето на по-висока издръжка. От приетите по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че непосредствени грижи за
детето полага майката, която същевременно се грижи и за по-големия си
непълнолетен син. Бащата през по-големия период от време пребивава в чужбина,
имайки предвид, че е международен шофьор.
От приетите по делото доказателства, съдът приема за установено, че бащата
ежемесечно внася определената от съда, като допълнително проявява старание да
осигури на детето дрехи, обувки или други вещи (например - часовник), но под
формата на подаръци на личните празници на детето. В тази връзка са приетите
свидетелски показания и изразеното мнение на детето, при неговото изслушване и
които доказателства не бяха оспорени или опровергани от ответната страна.
Отделно, бабата на детето по бащина линия се старае да задоволява част от
потребности на детето, купувайки му дрехи, телефон, както и приемайки го да й
гостува за повече време в дома й. Въпреки това, майката изпитва затруднения с
необходимите разходи по отглеждане на детето, с оглед на задоволяване на
неговите от една страна типични нужди от средства за храна, облекло,
образование, развлекателни и културни прояви на детето от съответната
възрастова група, и от друга - специфични нужди и потребности при отчитане
на това, че детето освен училище посещава извънкласни
мероприятия, курсове по чужд език и спорт – футбол, за които се правят високи
разходи. Затова съдът счита, че е налице трайно
съществено изменение на нуждите на детето.
Съдът трябва да определи размера на издръжката като вземе предвид освен
нуждите на детето и материалните възможности на лицето, което я дължи. И
двамата родители са представили по делото справка за получаваните от тях
доходи. Брутният средно месечен доход на майката е 368.78 лева, а на бащата е 573.44 лева.
Терминът „възможност“ на родителя, който дължи издръжка, употребен в
чл. 143 от СК, включва доходите, имуществото и квалификацията на задълженото
лице, поради което съдът не следва да съобрази и вземе предвид възраженията на
ответника, отнасящи се до задължението му за погасяване на
кредит. Обстоятелството, че ответникът има финансови задължения към
банкови институции са ирелевантни за настоящия правен спор и за задължението му
за издръжка на малолетния ищц, тъй като задължението за издръжка към
непълнолетни низходящи се ползва с привилегия. Наличието на облигационни
задължения на родителя към трети лица - погасителни вноски по договор за
кредит, не го освобождава от задължението му за заплащане на месечна издръжка на
ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се взема предвид при преценка
на материалните му възможности. Поетите от родителите облигационни задължения
не могат да се противопоставят на задълженията им за издръжка на непълнолетните
им деца, които са безусловни. Дори след изплащане на дължимата издръжката
родителите да срещат известни материални затруднения, следва да се даде
приоритет на нуждите на ненавършилите пълнолетие деца, защото родителите имат
не само правно, но и нравствено задължение да издържат своите деца. В този
смисъл техните затруднения не следва да се поемат от децата.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на детето - Д.В.П., съдът приема, че детето има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват месечна
издръжка в размер на 400.00 лева. При разпределяне на тази издръжка следва да
се има предвид, че детето се отглежда от майката, която полага ежедневни грижи,
както за него, така и за по-големия си непълнолетен син, за който се грижи
сама, тъй като баща му е починал. За това и по-висок размер на издръжката
следва да се възложи на бащата.
Съдът намира, че бащата следва да осигурява по 220.00 лева месечна издръжка
на малолетното си дете - Д.В.П., а останалите средства следва да се поемат от
майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане. Въз връзка с така
определения размер на дължима от ответника издръжка следва да се отбележи и
следното:
Детето - Д.В.П. има обичайните за едно десетгодишно момче нужди,
свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и
участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване, физическо,
културно и духовно развитие. Във връзка с последното следва да се подчертае, че
тук не става въпрос за някакви специални способности и таланти на Д., а за
обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно
развитие посредством участие в извън училищни форми на занимания. За
задоволяване на обичайните нужди на дете във възрастта на Д. при съществуващите
обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не могат да
бъдат по-малко от 400 лева месечно и това е сума, която далеч не би могла да
осигури лукс на когото и да било. При съпоставка на имущественото състояние на
двамата родители е очевидно, че това на бащата е по-добро. Изводът не се
променя от факта, на изплащаните от него суми за погасяване на паричен кредит,
със средствата от който той е увеличил имуществото си. Участието на бащата в
издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от това на майката и така, от
общо необходимите за детето средства от 400 лева месечно, ответникът следва да
осигурява по 220 лева.
За разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан - претенцията се явява
частично основателна до размера на 220.00 лева месечно, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, а до пълния претендиран размер от 280.00
лева, искът следва да бъде отхвърлен. Увеличеният размерът на издръжката следва
да се дължи, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 30.08.2019г. и платим до 5-то число на текущия
месец, до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
Разноски претендира само ищецът. На основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива
следва да се присъдят на ищеца за заплатен адвокатски хонорар, с оглед
уважената част от иска в размер на 314.00 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което
държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КрлРС държавна такса
върху иска за издръжка в размер на 100.80 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК
във връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК, определена по гражданско дело
№ 1705/2017г. по описа на КрлРС издръжка,
която В.Б.П. *** 999 с ЕГН ********** заплаща
на детето си Д.В.П. с ЕГН **********, като малолетно действащо чрез своята
майка и законен представител - Д.М.Х. с
ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 150.00 (сто и петдесет) лева на 220.00
(двеста и двадесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.08.2019г. и платим до 5-то число на
текущия месец, до
навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от
ГПК, В.Б.П. *** 999 с ЕГН **********, да заплати на Д.М.Х. с ЕГН **********, в
качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Д.В.П. с ЕГН
**********,***, направените по делото разноски в размер на 314.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от
ГПК, В.Б.П. *** 999 с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - К.,
държавна такса върху увеличението в размер на 100.80 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 13.11.2019г. дата за обявяването му, а именно - в
двуседмичен срок, считано от 27.11.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.