№ 581
гр. К., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510***368 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД.
Ищцата твърди, че ответникът е неин брат, на когото на 30.12.1999 г. с
нотариален акт №*** том 4 н.д.№***/1999 г. на нотариус П.К. подарила
притежаваните от нея по наследство от баща им А. И. Ристемов 1/24 идеална
част от УПИ ****1, кв.36 по плана на с.Х., общ.К., при съседи: УПИ ****, IV-
***, ****, ****, **** и ХIХ-***, ведно с 1/12 идеална част от реално
обособената в западната половина двуетажна жилищна сграда близнак и от
останалите подобрения, както и 1/24 идеална част от общите части на цялата
сграда и от останалите подобрения. Със същия нотариален акт, собствените
си идеални части от имота му подарила и майка им Е.К., сестра й А. А. К. и
брат й И. И.. Уговорката им с ответника била, наследственият имот да остане
изцяло за него, а майка им Е.Р., да остане да живее в къщата, като той полага
грижи за нея. След сделката, майка им останала да живее в имота, като там
останал да живее още ответникът и цялото му семейство. Подарила на брат си
на практика единственото недвижимо имущество, което притежавала, но към
този момент, това не било проблем, тъй като живеела при съпруга си и
двамата се справяли. В последствие със съпруга си се развели и останала на
улицата, без имот, без пари и без никакви средства, с които да преживява.
Наложило се да се прибере при майка си - т.е. в къщата на ответника, където
тя я подслонила и заедно се грижели една за друга. Майка й се разболяла
лошо, наложило се грижите за нея да бъдат непрекъснати, и за това ги поела
тя. Вписала се като неин личен асистент и така имала подслон и някакви
средства, макар и крайно недостатъчни и временни, с които преживявала.
През м.август 2021г. майка й починала и тя останала отново на улицата и
отново без средства. Не можела да си намери работа, тъй като била възрастна
и болна. Тогава се обърнала към ответника, да й помага занапред с издръжка
в размер на *** лв., като му изпратила нотариална покана, която той получил
лично на 01.12.2021 г. като не само че отказал да й изплаща издръжка или да
й помогне, но я изгонил от къщата посред зима. Тръгнала си огорчена като се
надявала, че все пак ответникът ще промени решението си, но той нито й е
изпращал издръжка, нито я е търсил. От няколко месеца се намирала в много
1
тежко финансово, здравословно и жилищно състояние. Единствените
средства, които получавала, са пенсията й от *** лв. С тези пари не можела
нито да си наеме жилище, където да живее, нито да си плати разходите, нито
да си осигури храна, нито лекарства. Това я поставило в изключително
затруднено положение, да не може да оцелее с доходите, които получавала.
Занапред нямало да може да придобие жилище или да започне работа,
напротив, финансовото и здравословното й положение с годините ще се
влошавало, а ответникът, на който била дарила имот, отказвал да й помогне в
този труден момент за нея. Почти не виждала, предстояла й и операция на
очите, като търсила възможност да изтегли кредит, за да я плати и да търси
жилище, където да живее под наем. Ответникът имал възможност без
затруднение да й изплаща исканата издръжка в размер на *** лв. месечно, тъй
като работел на много места, имал сигурни доходи, нямал малки деца, нямал
семейство, нямал родители, за които да се грижи, имал жилище, не заплащал
наем, но отказвал да й даде издръжката, когато тя се нуждаела. С оглед на
изложеното се пораждал правен интерес да предяви иск на основание чл.227,
б.“в“ от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени
сключения между нея и ответника договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №*** том 4 н.д. №***/1999 г. на нотариус П.К. за 1/24
идеална част от УПИ ****1, кв.36 по плана на с.Х. община К. при съседи:
УПИ ****, IV-***, ****, ****, **** и ХIХ-***, ведно с 1/12 идеална част от
реално обособената в западната половина двуетажна жилищна сграда и от
останалите подобрения, както и 1/24 идеална част от общите части на цялата
сградата и като последица от отмяната, да се осъди ответника да й предаде
дарената му идеална част от имота. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва иска като неоснователен. От извършване на дарението на
идеалните си части от процесния недвижим имот през м.декември 1999 г. до
края на 2021 г. ищцата, заедно със сина си работели в чужбина, но в
периодите, в които се връщали в Р.България, оставали да живеят имота му.
През последните три години предвид КОВИД обстановката, те трайно се
установили в Р.България, като продължили да живеят в неговата къща.
Разбирали се добре, като непрекъснато им помагал, с каквото можел. Синът
на ищцата и негов племенник започнал да създава проблеми, поради
избухливия си характер. Проявявал вербален тормоз над дъщеря му А., която
живеела при него като й отправял заплахи за живота и здравето. В такива
моменти, няколко пъти търсил съдействието на полицейските органи, което
довело до решението на ищцата и синът й да напуснат имота му. В момента
ищцата работела в чужбина, в Кралство И. и доколкото му било известно,
получавала не малки доходи. Винаги, когато го потърсила, се отзовавал и й
помагал. Към момента твърди, че е в тежко материално положение. Не
разполагал с достатъчно средства и изпитвал затруднение да посреща
собствените си разходи, за които разчитал на помощта на пълнолетната си
дъщеря А.. Имал задължения към НОИ за неплатени здравни осигуровки, а
поради обстоятелството, че не работи, не му се плащали и социални такива.
Не разполагал с други недвижими имоти, освен жилището, предмет на
дарствената сделка, обективирана в нотариален акт №***, том 4, н.д.
№***/1999 г., находящо се в с.Х., общ.К.. Моли съда да отхвърли иска като
2
неоснователен. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Съгласно договор за дарение от 30.12.1999 г., обективиран в нотариален акт
№**, том ІV, рег.№***, дело №***/1999 г. на нотариус П.К., с район на
действие РС-К., Е.М.Р.- собственик на 7/12 ид.части, Ф. А. К.- собственик на
1/12 ид.части, А. А. К.- собственик на 1/12 ид.части и И. А. И.- собственик на
1/12 ид.части дарили общо на А. А. И. притежаваните от тях идеални части
/без частта на наследника Д. А. И./ от следния наследствен недвижим имот, а
именно: 10/24 идеални части от дворно място от 1470 кв.м., за което е
отреден парцел ****1, в кв.36 по плана на с.Х. община К., при съседи
/посочени/, заедно с 10/12 идеални части от реално обособената съгласно
архитектурен проект като самостоятелно жилище западна половина от
намиращата се в мястото двуетажна къща- близнак, заедно с припадащите се
на същото западно жилище 10/24 идеални части от общите части на цялата
сграда и 10/12 идеални части от останалите подобрения, намиращи се в
западната половина на дворното място. Представена е скица на имота
№232/25.02.2022 г. на Община К. и удостоверение за данъчна оценка от
28.02.2022 г.
По делото е приета Нотариална покана до А. А. И. с отбелязване за
връчването й чрез нотариус П.П. на 01.12.2021 г. лично на адресата
/ответника/, с която Ф. А. К. го уведомява, че е в затруднено финансово
положение, че няма къде да живее и го кани да й заплаща издръжка в размер
на *** лв. на месец, в противен случай ще предприеме мерки за разваляне на
сключения договор за дарение за идеалната част, която му прехвърлила.
Видно от разпореждане №23221775709/01.01.2022 г. на НОИ, ТП-С. от
25.12.2021 г. ищцата Ф. А. К. получава лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на *** лв. Съгласно декларация от 17.03.2022 г. Ф. А. К. не
притежава недвижими имоти и МПС. Приети по делото са: заверено копие на
Договор за наем от 21.12.2021 г. от който е видно, че Ф. К. е наела жилище-
апартамент №3, в гр.К., на ул.“Г.И.“ №*, ет.*, с месечна наемна цена *** лв.;
заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление с погасителен
план, сключен на 18.01.2022 г. между Ф. А. К. и “Банка ДСК“ АД за сумата от
*** лв., със срок за издължаване- 34 месеца с месечна вноска-*** лв.;
Удостоверение от НОИ, ТД-С., за получени от ищцата за м.09.2021 г. -***
лв., м.10.2021 г.-*** лв., м.11.2021 г.-*** лв. и м.12.2021 г.-*** лв.; Справка
от ОД на МВР-С. за регистрирано задгранично пътуване на Ф. К. – излизане
от РБ през ГКПП К. на 19.02.2022 г.; Епикриза от 06.06.2022 г. на Н. здравна
служба, И., на испански език с превод на български език, във връзка с
изписване от хирургичното/амбулаторно отделение след оперативно
отстраняване на катаракта на ляво око; и Декларация от 13.03.2022 г. за
материално, семейно положение и имотно състояние.
Представени са удостоверение от 16.03.2022 на НАП, ТД-Пловдив с
приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори
км.16.03.2022 г., справка за задълженията на лицето за периода 01.06.2016 г.-
28.02.2022 г. и служебна бележка от 16.05.2022 г. на Агенция по заетостта, от
които е видно, че А. А. И. няма вписани трудови договори, регистриран е като
3
търсещо работа лице в БТ-К. и има задължения за здравно осигуряване в общ
размер 563.35 лв.
По делото е приета Съдебно социално-статистическа експертиза, с
депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира.
Съгласно заключението размерът на месечната пенсия на ищцата за периода
м.01.2022 г.- м.06.2022 г. е *** лв. Минимално необходимите месечни
средства на ищцата са: за периода м.09.2021 г.-м.11.2021 г. по 369 лв. на
месец, за м.01.2022 г.-813 лв. и за периода м.02.2022 г.-м.06.2022 г. по 976.12
лв. на месец, а сумата, която не достига на ищцата за покриване на разходите
й е: за м.01.2022 г.-431.52 лв. и от м.02.2022 г. по *** лв. на месец, като при
определянето й са взети: сумата според линията на бедност, наем, вноска
кредит и получени от нея доходи.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Георги Павлов Иванов посочва, че като каменоделец правел
паметници и плочи, които монтирал на гробищата. Търсел общ работник и
затова разпитвал. А. И. бил известен в селото като добър и съвестен строител.
Разговарял с него за да го наеме за строителната работа. Немогли да се
договорят, защото А. И. му казал, че вземал по 70 лв. надник като майстор-
строител на различни обекти в региона, а той заплащал на общ работник 30-
40 лв. надник на ден. Ответникът му казал, че не оставал без работа, че през
зимата изработил един покрив в с.Енина, някаква ограда в с.Х. и друга къща.
При разговор между С. К.ов и кмета на с.Х. чул, че А. И. работел в местната
ракиджийница.
Свидетелят С. Атемов К.ов сочи, че отношенията между майка му Ф. К. и
вуйчо му А. И., се влошили в края на м.ноември 2021г. Ответникът спрял
достъпа им до банята, сменяйки ключалката на врата. Майка му и вуйчо му се
скарали за това. Ответникът ги предупредил да напуснат имота. Пред това
майка му се грижела за баба му, получавала сума като неин личен асистент и
живеела в избения етаж на къщата. След като баба му починала, майка му
останала без финанси, а имала нужда от лечение на очите, което преди две
години било диагностицирано в И., където тя работела при възрастна жена.
Върнала се в страната тъй като не се разбирала с жената и започнала да се
грижи за баба му. Когато започнала пандемията от ковид 2019 г. до
м.декември 2021г. живял в процесния имот и помагал на майка си в грижите
за баба му. Чувал в разговори ответникът да казва, че работел в
строителството и получавал пари. Вуйчо му бил известен в района.
Ответникът не разполагал с личен телефон и затова хората го търсели в
селото и в ракиджийницата, където работел и където той го намирал. От
вуйчо си знаел, че взема 35 лв. на ден. През м.декември 2021г. ответникът
правил покрив на къща в с.Т.. Преди години ответникът бил опериран. На
06.06.2022г. майка му си направила операция на окото в И.. Вече не
поддържал контакти с вуйчо си. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, в частта за сумата, която ответникът е вземал на ден и че е работел
в ракиджийницата, тъй като намира същия за заинтересован от изхода на
делото и с оглед на чл.172 от ГПК приема, че те обслужват каузата на ищцата,
на която син и са във влошени отношения с ответника.
В показанията си свидетелят А. А. И.а заявява, че до м.декември 2021г. с
4
нямали проблеми с леля й Ф. и синът й С., но се скарали. Поводът бил затова,
че леля й Ф. ги обвинила, че й вземали от багажа- лютеница. С. К.ов ги
заплашил и затова подала жалба до полицията. Баща й имал няколко
операции, бързо се изморявал и затова тя го издържала. Той помагал на хора
1- 2 пъти в месеца, но не носел доходи. Не са му били платени осигуровките
последните две години, тъй като нямал финанси. Баща й ходел в
ракиджийницата, когато нямало какво да прави. Майка й и баща и били
разделени. Майка й работела в Г., помагала й финансово като от една година
почти всеки месец й изпращала пари. След като баба й починала заплащали
половината сметка за ток, а преди това токът се изплащал от нейната пенсия.
Баща й казал на ищцата и синът й, че ще спре тока, ако не го плащат на
половина. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, в частта, че
издържа ответника, тъй като с оглед на чл.172 от ГПК като негова дъщеря е
заинтересована от изхода на делото.
Съгласно показанията на свидетеля С.В.Х., ракиджийницата в с.Х. е негова от
6 години. А. И. ходел при него до четири пъти в седмицата за да му прави
компания. Понякога му помагал, ако се наложело да отиде до магазина и за да
не оставали казаните му без надзор. Не му плащал, а го черпел с бира и храна.
А. И. живеел с дъщеря си от 2 години и имал две операции, свързани със
стомаха. Знаел, че И. е в конфликт със сестра си.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД дарението може да бъде отменено когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, който се сключва с
дарствено намерение, изключващо търсенето на насрещна престация. С
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема. По изключение дарението може да бъде отменено
на определени основания, изрично и изчерпателно изброени в чл.227 от ЗЗД,
вкл. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
последният се нуждае. За да бъде уважен иска за отмяна на дарение, поради
отказ от страна на дарения да дава издръжка, следва да са налице следните
предпоставки: валиден договор за дарение между страните; трайна нужда от
издръжка от страна на ищеца - дарител; покана до ответника дарен да дава
издръжка; отказ на дарения да дава такава. Поначало, дарението не създава за
дарения задължение да издържа дарителя си. Такова задължение възниква,
само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка. В този
случай, задължението на дарения е не само морално, а се превръща в правно,
доколкото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва
помощ, от която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се
върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за
собствената си издръжка.
В случая се установи, че е налице първият елемент от фактическия състав на
чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД като не се спори, че ищцата е дарила на ответника
1/12 идеална част от процесния недвижим имот. Вторият елемент от състава,
е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване.
В ЗЗД липсва легална дефиниция на понятието “нужда от издръжка“, при
наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за
дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на
5
дарението. В теорията и трайната съдебна практика по приложение на чл.227,
ал.1, б.“в“ от ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с
оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът
следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и
условията на икономическия живот в страната, като важно също е дарителят
да е изпаднал в трайна нужда и това да е факт към датата на поканата,
отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба, вкл. към
датата на съдебното дирене / в см. решение №473/20.01.2012 г. по гр.д.
№263/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение №194/02.10.2013 г. по гр.д.№130/2013
г. на ВКС, III г.о., решение №688 от 18.11.2010 г. по гр.д.№**99/2009 г. на
ВКС, III г.о./. В случая, към датата на отправяне на нотариалната покана и
към момента на предявяване на иска дарителката е навършила 63 години, не
притежава недвижимо имущество, живее на квартира и единственият
източник на средства за издръжката й е пенсията за осигурителен стаж и
възраст в размер на *** лв.Установи се, че тя е взела заем от *** лв. с договор
за кредит за текущо потребление. В хода на производството ищцата е
оперирана от катаракта на лявото око в И., но не са представени
доказателства за направените от нея разходи за лечение и че средствата от
кредита са използвани за здравословни нужди. По делото не се представиха и
доказателства за други здравословни проблеми, изискващи лечение.
Независимо от това при съпоставка между средствата, с които дарителят
разполага или може да ползва за съответните месеци и сумата, която и е
необходима за покриване на нуждите, предвид доходите й и линията на
бедност за страната за 2022 г.-*** лева, съгласно ПМС №286/19.08.2022 г.,
съдът намира, че ищцата има нужда от издръжка, която сама не може да
удовлетвори.
Налице е и покана, с която ищцата е поискала от ответника да й дава
издръжка, но ответникът не се е отзовал. Съгласно Тълкувателно решение
№1/21.10.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на
дарение на основание чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. В решението е прието, че с оглед справедливостта в случаите, при
които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и
тези на своите близки /най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които
дължи издръжка по закон, е налице обективна невъзможност за изпълнение
на правното задължение за даване на издръжка и отказът на дарения да даде
поисканата от него издръжка не е необоснован, поради което не следва да се
признае право на отмяна на дарението. В решение №22/06.03.2014 г. по гр.д.
№455/2012 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че „за да се признае на дарителя
правото да иска отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се
прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да
може да се оцени като драстична. Такава високо укорима непризнателност ще
има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя
си, без да накърнява своите минималните нужди и обичайната издръжка на
6
лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде“. По
делото не се събраха доказателства за доходите на ответника. Не е спорно, че
през последните години той е претърпял операции и здравословното му
състояние не е добро. Установи се, че той не е работил и не работи по трудово
правоотношение. Макар гласните доказателства да установяват, че
периодично ответникът е полагал труд, то преценени поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства са индиция за реализирани от него
доходи, но не и за техния постоянен, ежемесечен характер и размер. Освен
това, по делото няма данни, твърдения, а и доказателства ответникът да е
демонстрирал и да демонстрира материално благосъстояние. Установи се, че
освен процесния имот той не разполага с друго имущество, от което може
или от което реализира доходи. Предвид това и при наличните доказателства
се налага извода, че ответникът не разполага с такива доходи, които да му
позволяват престирането на претендираната издръжка. Ето защо съдът
приема, че отказът на ответника да предостави издръжка на ищцата не се
дължи на укорима непризнателност към нея, а на обективна невъзможност да
предостави издръжка. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на *** лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А. К., с ЕГН-********** от гр.К., общ.К.,
ул.“К.“ №3 против А. А. И., с ЕГН-********** от с.Х., общ.К., ул.“Т.“ №**,
иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на 1/12 идеална
част от дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт №***, том
IV, рег.№***, дело №***/1999 г. на П.К., нотариус рег.№*** на НК, с район
на действие РС-К. и предаване на 1/12 идеална част от имота, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. А. К., с ЕГН-********** от гр.К., общ.К., ул.“К.“ №3, да
заплати на А. А. И., с ЕГН-********** от с.Х., общ.К., ул.“Т.“ №**, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7