Р Е Ш Е Н И Е
№ 306/15.07.2019
г., гр. Враца
В името на народа
Административен съд - Враца, ІV-ти състав, в открито заседание
на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Д.Ванчикова
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.
дело № 287 по описа за 2019 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от И.П.И. ***., против решение № 1012-06-13-2/15.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/Враца, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от П. жалба вх.№ 1012-06-13/25.02.2019 г. и след анализ прието, че приложените и цитирани в жалбата разпореждания № ********** и № **********с които е изменян размера на пенсията на лицето за осигурителен стаж и възраст, са правилни и законосъобразни. Лицето не приема изложените в решението основания, като твърди, че е налице разлика в посочените суми като основа по чл.100, за което прилага таблица за правилно изчисление според него. Макар в жалбата да не е посочено ясно в какво се състои незаконосъобразността на решението, то от приложените таблици и съгласно заявеното от пълномощника в с.з., всъщност се правят оплаквания за постановяване на решението и на посочените в него разпореждания от * в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че не са налице твърдените от него неправилно преизчислени размери на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както с разпореждането от така също и с това от .Заявява искане за изплащане на дължимите суми, така както са изчислените от него, в приложените таблици. В депозирана с вх.№ 1943/09.07.2019 г. молба с приложена писмена защита от пълномощника адв.П., се прави уточнение, че незаконосъобразността е във връзка с посочените различни суми по чл.100 КСО, като в разпореждането от * е посочено, че по чл.100 за 2014г. – 268.26 лв; за 2015 г. – 273.36 лв; за 2016 г.- 280.47 лв, а в разпореждането от * , тези размери за същите години са съответно: за 2014 г.- 286.72; 2015 г. – 292.17 и за 2016 г. – 299.77лв. Твърди се, че това е грешка, която е довела до ощетяване на лицето, като разликата за сумите от 299.77 лв. - разпореждане от *. и сумата 280.47 лв. – разпореждане от * която е следвало да бъде корегирана с разпореждането от 2018 г. и да му бъде изпратена разликата.Излага доводи, че разпорежданията са влезли в сила, поради което постановеното решение на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразен административен акт. Същият следва да бъде отменен, а преписката върната за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и възстановяване на сумата, с която е ощетен.
Ответникът по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Враца, чрез юрк.Ц., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение № 1012-06-13/2/15.03.2019 г., с което са приети за правилни и законосъобразни разпореждания от * и от * на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Враца, са правилни и законосъобразни. Излага съображения, че посочените преизчисления на пенсията за осигурителен стаж и възраст, са постановени при стриктно спазване на законните разпоредби, които са действали за съответния период. Излага подробни съображения относно приложимата нормативна база приложима към посочените разпореждания от * и от *. Претендира разноски в производството.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със заявление вх.№ 2122-06-2252 от 27.12.2016 г. с приложени към него документи, жалбоподателят в настоящото производство И., е направил искане да му бъде зачетен допълнително придобит след пенсиониране осигурителен стаж/л.30 от делото/. С разпореждане № ********** *. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца, на основание чл. 21, ал.1 НПОС, е изменен размера на пенсията за осигурителен стаж от 27.12.2016 г. пожизнено в размер на 280.47 лева/ л.12 от делото/, като макар да няма писмени доказателства, не се спори в производството/ изрично заявено от пълномощника адв.П./, че лицето е получило разпореждането през януари 2017 г. и е получавал посочения размер на изменената пенсия. След което с разпореждане № **********служебно, на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и/или ПМС № 106/22.06.2018 г., е преизчислен размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като същият е изменен в размер на 299.77 лева, по реда на §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., т.к. е по-благоприятен от този по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.. Не се спори в производството, че и това разпореждане е получено от жалбоподателя, както и, че същият е получавал този размер на пенсията от 01.07.2018 г. Същият обаче през 2019 г. е поискал от ТП на НОИ да му бъде връчено разпореждане № **********г., което е получил лично на 14.02.2019 г., след което на 25.02.2019 г. И. е депозирал жалба вх.№ 1012-06-13/л.60 от делото/. Доколкото административният орган не разполага с доказателства за връчване на разпореждането, същият приел, че жалбата е депозирана в срок и след като разгледал същата издал оспореното в настоящото производство решение № 1012-06-13-2/13.03.2019 г., с което след подробно изложени доводи относно приложимите нормативни разпоредби постановил, че жалбата е неоснователна, а посочените от лицето разпореждания от * и от * правилни и законосъобразни. Административният орган подробно е мотивирал своето решение, в обжалвания акт са посочени съответните правни норми, въз основа на които е изменен размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, през 2016 г. - по заявление от лицето, поради придобит допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране/л.30 и л.12 от делото/ и през 2018 г. – служебно на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и/или ПМС № 106/22.06.2018 г./л.11 от делото/. Изложени са съображения, че през 2016 г. изменението е във връзка със заявление на лицето с вх.№ 2122-06-2252/27.12.2016 г. по реда на чл.102 КСО , във вр. с чл.21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, като с разпореждането от * му е зачетен допълнително придобитият след пенсионирането осигурителен стаж от 05.08.2015 г. до 30.11.2016 г., поради което няма основание да се приеме за основателно оплакването на И., разпореждането е правилно и законосъобразно издадено.А и в производството не се твърди неправилно зачетен допълнителен осигурителен стаж, а се твърди неправилно посочени суми по чл.10 кСО за 2014, 2015 и 2016 години. Относно твърдението на И., че т.к. в това разпореждане има грешка и неправилно в разпореждане № **********тази грешка не е корегирана, като му бъде начислени проценти за годишни увеличения от 2016 до 2018 г., административният орган подробно е посочил приложимите разпоредби и описал извършената от него служебна процедура по изменение на размера на пенсията, съгласно §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и/или ПМС № 106/22.06.2018 г.. За яснота относно различията, посочени от И. в разпореждането от *подробно е обяснено защо са посочени различни суми при осъвременяването на основание чл.100 от КСО през посочените години. С оглед на което директорът на ТП на НОИ Враца е обосновал извод, че жалбата от 25.02.2019 г., с която се обжалва разпореждане № **********като в жалбата се твърди, че е във връзка с разпореждане № **********на ръководител „ПО“, е неоснователна, а разпорежданията правилни и законосъобразни. Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение № 1012-06-13-2/15.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Враца и на посочените в него разпореждания № **********и № **********двете на ръководител „Пенсионно осигуряване“, няма данни да са връчени на лицето, предвид което правилно органът е приел, че следва да разгледа жалбата срещу тях. В постановеното решение подробно и обосновано административният орган е посочил в хронологичен ред измененията на нормативната уредба относно осъвременяването на отпуснатите пенсии, като изрично е обяснено, че до края на 2016 г. осъвременяването е ставало по един начин, а с разпоредбата на §53, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО, обн. ДВ, бр.61/2015 г. , от 2017 г. осъвременяването на основоние чл.100 от КСО/т.н. швейцарско правило/ , няма да се извършва до годината, в която проценътът по чл.70, ал.1 КСО/ изм. От 01.01.2019 г./, с който се умножава всяка година осигуритене стаж, на базата на който е изчислена съответната пенсия, достигне 1.2/ за пенсиите, отпуснати до 31.12.2016г. вкл., какъвто е и настоящият случай, този процент е 1.1. Подробно е обяснено и за всяка от годините, как съгласно ЗДБ е определян процентът по чл.70, ал.1 КСО. Както, че съгласно §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., полученият действителен или запазен размер на всички пенсии, свързани с трудова дейност към 30.06.2018 г., се увеличава с процента на нарастването на процента по чл.70, ал.1 , изр.първо КСО , като за 2018 г. същият е 3-8%. Преизчисленият размер на пенсията по §53, ал.2 ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. се сравнява с размера , изчислен по ал.3 на същия §53, като пенсията се определя в по-високия от двата размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал.1 от КСО, решението получено е от 15.03.2019 г., а жалбата е с вх.№ 2103-06-3/29.03.2019 г. и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение № 1012-06-13-2 от 15.03.2019 г. е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл. 117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ Враца, в предвидената в чл. 59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на обжалвания акт.
Няма спор относно изискванията, съставляващи материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав за изменение, осъвременяване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при кумулативното съществуване на които възниква това право. Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелствата, че към датата на първото разпореждане от 30.12.2016г. лицето е подало заявление да му бъде зачетен допълнително придобит след пенсиониране осигурителен стаж, както и че такъв му е зачетен с това разпореждане/ л.30-32 от делото/. Не се спори и, че с разпореждане от * на лицето служебна е осъвременена/ изменен е размерът на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст/л.11 от делото/. Оспорването касае начина на изчисление на размера в тези две разпореждания, съответно от * и *., като се сочат данните в първото разпореждане по реда на §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013г.- 261.21лв., съгласно чл.100 КСО/2014 г. - 261.21х1.027=268.26лв.; чл.100 КСО/2015 г. – 268.26х1.019=273.36лв.; чл.100 КСО/2016 г.- 273.36х 1.026= 280.47 лв./ разпореждане на л.12 от делото/ и същите данни във второто разпореждане от * по реда на §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013г.- 279.18 лв., съгласно чл.100 КСО/2014 г. – 279.18х1.027=286.72лв.; чл.100 КСО/2015 г. – 286.72х1.019=292.17 лв.; чл.100 КСО/2016 г.- 292.17х 1.026= 299.77 лв./ разпореждане на л.11 от делото/ . Тук следва да се обърне внимание, че към * осигурителният стаж превърнат към трета категория е 44г 08м 24дни, , а във второто разпореждане от * вече е 44г 11м 0дни/предвид заявление на жалбоподателя от 16.10.2017г. и издаденото разпореждане от * – л.34-36 от делото/. Поради което и размерът по чл.70, ал.1 КСО е различен в посочените двете разпореждания - в първото от * е 197.79 лв., а във второто от * е 211.39лв., което е довело до разликата по §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013г.- 261.21лв. и 279.18 лв. и последващите такива за 2014, 2015 и 2016 г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че заявените претенции от жалбоподателя И.П.И., поддържани и от пълномощника адв.П. са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат оставени без уважение. В този смисъл обоснован е направеният от решаващия административен орган извод, че доколкото не е установен релевантния юридически факт, от значение за преизчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на И., правилно е определен нейният размер с разпореждането както от * правилно е и осъвременен с разпореждането от *.
С оглед изложеното съдът приема, че решение № 1012-06-13-2/15.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Враца, с което жалбата на И. от 25.02.2019 г. е прита за неоснователна и оставена без уважение, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя И. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
При горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.П.И. ***., против решение № 1012-06-13-2/15.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Враца.
ОСЪЖДА И.П.И. ***, да заплати на ТП на НОИ Враца сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: