№ 17752
гр. С., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110168821 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба за признаване за установено по
отношение на „***, че Ю. А. Г. не дължи сума от общо 1321,46 лв.,
представляваща разноски в размер на 937,30 лв. в исково производство и сума
в размер на 384,16 лв., представляваща разноски в заповедно производство, за
които суми е постановено решение по гр. д. № 22829/2015 г. по описа на СРС,
77 състав, като въз основа на издадения по същото дело изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 317/2020 г. при ЧСИ С. Х., поради
погасяване чрез възражение за прихващане с дължимо обезщетение в размер
на 20 000 лв. за ползване на съоръжения за присъединяване, находящи се в
***, цедирано на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от ***.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срок на чл. 131, ал. 1 ГПК. Намира иска за неоснователен поради липсата на
предпоставките за прихващане на вземания между страните. Прави
възражение за изтичането на погасителната давност за вземането на ищеца,
предмет на исковата молба.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Със съобщение за образувано изпълнително дело, адресирано до ищеца
с подател ЧСИ С. Х., ищецът е уведомен, че срещу него е образувано
изпълнително дело №317/2020 г., въз основа на издаден на 16.10.2019 г.
изпълнителен лист по гр. д. № 22829/2015 г. по описа на СРС, 77 състав за
общата сума от 1321,46 лв., представляваща присъдени разноски по
посоченото гражданско дело. Със същото съобщение ищецът е поканен
1
доброволно да изпълни задълженията си, във връзка с които е било
образувано процесното изпълнително производство.
По делото е представен и препис от издаден на 16.10.2019 г.
изпълнителен лист по гр. д. № 22829/2015 г. по описа на СРС, 77 състав срещу
ищеца в полза на ответника за сумата от 937,30 лв., представляващи разноски
в исковото производство по гр. д. № 22829/2015 г., по описа на СРС, 77
състав, както и за сумата от 384,16 лв., представляващи разноски в
заповедното производство, предхождащо посоченото исково производство,
по съразмерност.
Установява се от приложената молба-уведомление с рег. № от
15.12.2022 г. от ищеца до ЧСИ С. Х., че пред последната е направено от
ищеца изявление за прихващане на дължимите по изпълнителното дело суми
с част от насрещно вземане срещу ответника в общ размер от 20 000 лв.,
представляващо обезщетение за ползване, начислено за периода от въвеждане
в експлоатация на процесните съоръжение за присъединяване до 25.10.2015
г., заедно с всички негови принадлежности – вземания за лихви, разноски,
модалитети, привилегии и права.
Съгласно представения по делото Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 07.12.2016 г., сключен между ***, в качеството му на цедент и на
ищеца като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера изцяло своето
вземане срещу ответника в настоящото производство, представляващо
обезщетение за ползване, което се дължи за периода от датата на въвеждане в
експлоатация на „съоръженията за присъединяване“, изградени с цел да бъде
захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване жилищната сграда, с административен адрес: *** и
представляващо: присъединителен топлопровод и съответна дължина по
трасе, както и абонатна станция, до 25.10.2015 г., заедно с всички негови
принадлежности – вземания за лихви, разноски, модалитети, привилегии и
права, произтичащи от съдебните производства.
Видно от уведомление от *** до ответника, третото за настоящото
производство юридическо лице е съобщило ответното дружество за
извършената цесия на ищеца на вземането на цедента срещу „***,
представляващо обезщетение за ползване, начислено от датата на въвеждане
в експлоатация на процесните съоръжения за присъединяване до 25.10.2015
г., заедно с всички негови принадлежности – вземания за лихви, разноски,
модалитети, привилегии и права. Не се установява на коя дата и дали
последното е било надлежно връчено на ответника.
Съгласно становище за оценка на обект от 07.04.2016 г. на „***
общата стойност за прехвърляне на процесните съоръжения е оценена на 100
523,36 лв. без ДДС, като е посочено, че към датата на извършване на оценката
съоръженията са в експлоатация от месец 04.2011 г., т.е. от 60 месеца.
Представен е предварителен договор за изграждане и присъединяване
на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „*** № 1134/19.07.2010 г.,
2
сключен между ответника и ***, последното дружество имащо качеството
изпълнител, с предмет уреждане на взаимоотношенията между страните по
договора във връзка с изграждане на нов енергиен обект и техническите
изисквания за присъединяване на сграда – етажна собственост, изградена в
УПИ II-734; 753, кв. 34, ж.к. ***, гр. С. към топлопреносната мрежа. В чл. 2,
ал. 1 от договора е посочено, че присъединяването се извършва чрез
изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и
абонатна станция. Уговорено е още, че срокът за изграждане на строежа е 24
месеца от датата на подписване на договора, а срокът за присъединяване на
обекта е 24 месеца от представяне на разрешение за ползване на енергийния
обект. В чл. 7 страните са уговорили, че до прехвърляне на правото на
собственост върху строежа на топлопреносното дружество, негов собственик
е изпълнителят. В представеното становище от 21.01.2011 г. на „*** – *** до
**** ответникът заявява, че строителството на обекта е извършено
законосъобразно, съгласно одобрените технически проекти и издаденото
разрешение за строеж, като констатира, че строежът може да бъде въведен в
редовна експлоатация след издаване на разрешение за ползване от органите
на ***.
Представено е заявление от цедента на ищеца, оправено до ответника,
от 2012 г. за започване на процедура по изкупуване на енергийни обекти –
присъединителен топлопровод, съоръженията към тях и абонатна станция.
С покана от 02.07.2020 г. изпълнителят по процесния предварителен
договор е поканил ответника в седемдневен срок от поканата да заплати
дължимите суми, представляващи цената на съоръжението, както и
дължимото обезщетение за ползването на последното, от присъединяването
му към топлопреносната мрежа до деня на поканата.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесните съоръжения са изградени за сметка
на цедента на ищеца и са били въведени в експлоатация на 09.11.2011 г., от
която датата същите се ползват от ответника. Вещото лице е изчислило, че за
периода от 09.11.2011 г. до датата на депозиране на исковата молба на
19.12.2022 г., стойността на дължимото обезщетение за ползване на
съоръженията от ответника, изчислено съобразно определените с Методиката
на КЕВР, приета с протокол № 24/04.02.2008 г. цени, е в общ размер от 204
192 лв. без ДДС.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
правен интерес от предявяване на иска, както и обстоятелствата, свързани с
прихващането на вземанията, а именно наличието на изискуемо и ликвидно
вземане в своя полза, както и изпълняемо вземане на ответника.
3
Между страните не се спори, а и от представеното по делото съобщение
за образувано изпълнително дело, адресирано до ищеца с подател ЧСИ С. Х.,
се установява, че спрямо ищеца е налице образувано изпълнително дело №
317/2020 г., с взискател ответникът, което е било образувано въз основа на
издаден на 16.10.2019 г. изпълнителен лист по гр. д. № 22829/2015 г. по описа
на СРС, 77 състав за общата сума от 1321,46 лв., представляваща присъдени
разноски по посоченото гражданско дело.
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква
насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е
вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо.
Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.
Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да
изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока.
Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното
вземане. Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и
логически – така Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено
по тълкувателно дело № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС.
Процесният изпълнителен лист е издаден в резултат от влязлото в сила
на 09.03.2017 г. решение, постановено по посоченото гр. д. № 22829/2015 г.
по описа на СРС, 77 състав, видно от представения препис от изпълнителния
лист. Датата на влизане в сила на решението, с което са установени сумите,
претендирани от взискателя в изпълнителното производство, е и датата, от
която е настъпила изискуемостта на последните, респ. за тях е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност.
Що се отнася до вземането на ищеца спрямо ответника, не се спори
между страните, че ищецът е сключил с *** Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 07.12.2016 г., сключен между ***, в качеството му на
цедент и на ищеца като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера изцяло своето вземане срещу ответника в настоящото
производство, представляващо обезщетение за ползване, което се дължи за
периода от датата на въвеждане в експлоатация на „съоръженията за
присъединяване“, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда, с
административен адрес: *** и представляващо: присъединителен
топлопровод и съответна дължина по трасе, както и абонатна станция, до
25.10.2015 г., заедно с всички негови принадлежности – вземания за лихви,
разноски, модалитети, привилегии и права, произтичащи от съдебните
производства.
По делото се установи, че процесното съоръжение е било изградено от
цедента на ищеца за собствена сметка, за което е бил сключен и
предварителен договор с ответника и дружеството – цедент. Същото е било
въведено в експлоатация на 09.11.2011 г., видно от представените по делото
писмени доказателства, както и от приетото по делото заключение на вещото
4
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като подробно, обективно и компетентно изготвено.
Съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ изграждането на съоръженията по ал. 1 на
същата разпоредба – присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция, може да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
клиентите. Според ал. 3 на правната норма собствеността върху
съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години.
Въпреки поканата на цедента – собственик на съоръженията, до ответника за
заплащане на цената им, не се твърди и не се установява да е сключен
договор, по силата на който правото на собственост върху тях да е преминало
в имуществената сфера на топлопреносното предприятие. Ето защо съдът
намира, че и към датата на предявяване на исковата молба именно *** е
титуляр на правото на собственост върху процесните съоръжения. От това
следва извод, че в негова полза е възникнало вземане срещу ответника за
заплащане на обезщетение за ползването на обектите на основание чл. 137, ал.
2 ЗЕ, доколкото не се спори, че съоръженията се използват по
предназначение именно от ответника, като нито се твърди, нито се
установява, че обезщетението е било платено. Следва да се отбележи, че
възникналото право на обезщетение се дължи по силата на правната норма на
чл. 137, ал. 2 ЗЕ, а не на договорно основание – в този смисъл Опр. №
115/27.02. 2020 год. на ВКС, ТО, ІІ отд., постановено по т. д. № 885 по описа
за 2019 г. и реш. № 226 от 25.01.2019 г. по т.д. 3100/2018 г. САС, опр. № 589/
28.11.2017 г. на ВКС, ТО, І отд., постановено по т.д. №1679/17г. и реш. №
367 от 17.02.2017 г. по т.д. № 313/2016 г. на САС, реш. № 2258 от
03.11.2017 г. по т.д. № 3162/2017 г. на САС и др.
Именно част от стойността на възникналото право на обезщетение за
дружеството – собственик на съоръженията е предмет на прехвърляне по
представения договор за цесия от 07.12.2016 г. в полза на ищеца. В същия е
посочено, че ищецът придобива вземането на цедента спрямо ответника за
периода от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията – 09.11.2011
г., до 25.10.2015 г. За посочения период, съгласно предоставените от вещото
лице данни в приетото по делото заключение, за ищеца е възникнало вземане
в общ размер от 85 429,78 лв.
Предвид изложеното по-горе и в съответствие с константната съдебна
практика, доколкото вземането на ищеца се квалифицира като такова с
правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ, то се погасява с
изтичане на общата петгодишна давност. В същото време, съгласно чл. 103,
ал. 2 ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В
този смисъл възражението на ответника за погасяване на процесните
вземания на ищеца по давност преди предявяване на исковата молба на
19.12.2022 г. се явява принципно вярно, тъй като вземането на ищеца става
5
изискуемо от момента на разместването на блага между страните по
правоотношението, респ. от този момент започва да тече и приложимата
спрямо него погасителна давност. Този извод се променя при съобразяване
именно на посочената разпоредба на чл. 103, ал. 2 ЗЗД. Това е така, доколкото
погасяването на насрещните вземания до размер на по-малкото при направено
изявление за прихващане има обратна сила, а погасяването настъпва от
първия момент, в който е било възможно да се осъществи прихващането. В
настоящата хипотеза първият момент, в който е било възможно да се извърши
прихващане е от деня на влизане в сила на съдебното решение, постановено
по гр. д. № 22829/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, а именно на 09.03.2017
г. Вземанията, за чието принудително събиране е образувано процесното
изпълнително производство, имат характер на съдебни разноски, поради
което същите са станали изпълняеми едва с влизане в законна сила на крайния
акт, с който е приключило процесното съдебно производство. Ето защо
прихващане може да бъде осъществено с всички вземания на ищеца за
периода от 09.03.2012 г. до 25.10.2015 г., чиято обща стойност многократно
надвишава вземането на ответника, предмет на изпълнителното производство.
С оглед на това, насрещното вземане на ответника следва да се счита
погасено изцяло чрез прихващане, т.е. вземането, предмет на изпълнителното
производство се явява погасено чрез прихващане, а изпълнителният процес
следва да бъде прекратен. Поради това предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 652,86 лв., представляващи
държавна такса и депозит за вещо лице. Ищецът е бил представляван в
производството от процесуален представител – адв. К. Г., при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Поради това и на основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение в размер на 432,15 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, че Ю. А. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. С., **, вх. Б, ет. 3, кантора 313, чрез адв. К. Г., не дължи
сумите по изпълнителен лист от 16.10.2019 г., издаден от Софийски районен
съд - 77 състав, по гр. дело № 22829/2015 г., а именно сумата от общо 1321,46
лв., представляваща разноски в размер на 937,30 лв. в исково производство и
сума в размер на 384,16 лв., представляваща разноски в заповедно
6
производство, за което вземане е образувано изпълнително дело № 317/2020
г. по описа на ЧСИ С. Х., поради погасяването на вземането чрез прихващане
с насрещно вземане с дължимо обезщетение в размер на 20 000 лв. за
ползване на съоръжения за присъединяване, находящи се в ***, цедирано на
ищеца с договор от 07.12.2016 г. за прехвърляне на вземания от ***.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на Ю. А. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. С., **, вх. Б, ет. 3, кантора 313, чрез адв. К. Г. сумата от 652,86 лв.,
представляващи сторени разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на адв. К. П. Г. - Б. , л. № ********** от
САК, със служебен адрес: гр. С., **, вх. Б, ет. 3, кантора 313 сумата от 432,15
лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7