Решение по дело №8860/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5715
Дата: 10 декември 2023 г.
Съдия: Мила Панайотова Лазарова
Дело: 20231110208860
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5715
гр. София, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110208860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. Д. Н. срещу наказателно постановление
/НП/ № ........................г., издадено от Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/, гр. София, с което на основание чл. 253, ал. 1,
вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. - редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Басарбулиев. Същият моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, тъй като в случая се касае за
субективна преценка на АНО и за преценка по целесъобразност на
жалбоподателя. Твърди се, че няма настъпили вреди от нарушението. Излага
се възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на
направените разноски.
1
По делото са постъпили писмени бележки от адв. Басарбулиев, в
които се излага, че от АУАН и НП не става ясно точно в коя част на
методиката е допуснато нарушението и липсва негово описание, което
съставлява нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, което накърнява правото на защита на жалбоподателя. Излага се, че в
методиката за определяне на комплексна оценка на офертите на обществената
поръчка са посочени задължителните елементи. Твърди се противоречие
между описанието на нарушението в АУАН и НП и обстоятелствата при
които то е извършено. Излагат се доводи за нарушение и на
материалноправните норми. Иска се отмяната на НП. Алтернативно се иска
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - директор на АДФИ - редовно призована, се
представлява от юрк. Я., с представено пълномощно, която моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
според фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Агенция по заетостта е бюджетна организация по см. на чл. 4, т. 1 от
ЗДФИ. АЗ е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната
политика за реализиране на държавната политика по насърчаване на
заетостта.
Изпълнителният й директор е публичен възложител на обществени
поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП. Съгласно справка за отговорните лица за
периода 01.01.2018г.-14.01.2022г. изпълнителен директор на Агенцията е
жалбоподателя Д. Н..
Служители на АДФИ извършили документална проверка относно
обществена поръчка с предмет „Услуги по почистване и хигиенизиране на
сградния фонд на АЗ”, при която било установено, че на 27.01.2021г. в гр.
София, в Агенция по заетостта, жалбоподателят Н., в качеството му на
изпълнителен директор на Агенция по заетостта/АЗ/ и публичен възложител
по чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП, с решение от 27.01.2021г. за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Услуги по
2
почистване и хигиенизиране на сградния фонд на АЗ, е открил процедура за
възлагане на обществена поръка, която е била вписана в регистъра на
обществените поръчки с прогнозна стойност 1 860 000,00лв. без ДДС.
С решение от същата дата 27.01.2021г. жалбоподателят е одобрил
обявлението за поръчката и документацията за участие, в която съгл.чл. 31,
ал. 1 от ЗОП се съдържа методика за определяне на комплексната оценка на
офертите. В методиката било посочено, че тя съдържа указания за определяне
на комплексна оценка за всяка оферта, както и указания за определяне на
оценка за всеки показател, като офертата получила най-голям брой точки се
класира първа. Посочена била и формулата по която се формира
комплексната оценка, както и какво задължително следва да съдържа
техническото предложение, като са били включени и три допълнителни
обстоятелства.
Посоченото т. 3 обстоятелство, че е посочена система от мерки за
предотвратяване настъпването и преодоляването на последици на
предварително дефинираните от възложителя рискове, които могат да
възникнат при изпълнението на договора, които са описани като съдържание
и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството
на изпълнение на поръчката, без да се завишава нейната стойност създава
предпоставки за необоснован субективизъм при извършване на преценката
дали е изпълнено допълнителното обстоятелство, което АНО е квалифицирал
като нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
За установеното нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП и в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, свидетелят А. А.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение № 11-01-893/11.11.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като отбелязал, че възражения ще бъдат
подадени в срок и получил екземпляр от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения, по същество идентични с
тези в жалбата.
Въз основа на така съставения АУАН и от директора на АДФИ било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.
253, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП на К. Д. К. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лева за нарушение
3
на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А., заповеди на
министъра на финансите, възражение от жалбоподателя, справка с за
отговорните длъжностни лица, решение за откриване на процедура по
възлагане на обществена поръчка, обявление за обществена поръчка,
документация, където се съдържа методика на оценка и останалите
доказателства по делото.
В основата на своите фактически изводи съдът постави писмените
доказателства по делото - същите са обективни, достоверни, съставени за
цели извън процеса и допринасящи за установяване на релевантната
фактология. Именно от тях съдът установи, че към 27.01.2021г.
жалбоподателят е имал качеството на публичен възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП. От документация за участие
в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги
по почистване и хигиенизиране на сградния фонд на АЗ” се установява, че в
същата е посочена методика за оценяване по критерий "оптимално
съотношение качество-цена" по чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля А., като счете
същите за обективни, добросъвестно депозирани, детайлни и информативни.
Свидетелят лично е извършил финансова инспекция на Агенция по заетостта,
включително проверка на документацията на обявената обществена поръчка и
е установил, че утвърдената методика и посоченото т. 3 обстоятелство, че е
посочена система от мерки за предотвратяване настъпването и
преодоляването на последици на предварително дефинираните от
възложителя рискове, които могат да възникнат при изпълнението на
договора, които са описани като съдържание и е обосновано, че тяхното
включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката,
без да се завишава нейната стойност създава предпоставки за необоснован
субективизъм при извършване на преценката дали е изпълнено
допълнителното обстоятелство, с което нарушителят е нарушил разпоредбата
на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП. Показанията на свидетеля се подкрепят от
приетите писмени документи и съдът ги кредитира изцяло.
4
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
компетентността на актосъставителя на процесния АУАН следва от
разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗОП, съгласно която оправомощени да
съставят актове за извършени нарушения по ЗОП са длъжностните лица към
Агенцията за държавна финансова инспекция, каквото качество има и
свидетелят А.. Видно от приложената заповед на министъра на финансите
директорът на АДФИ се явява надлежно оправомощен да издаде процесното
наказателно постановление, с което е спазено правилото на чл. 261, ал. 2 от
ЗОП.
Следва да се посочи, че по отношение сроковете за съставяне на
АУАН Законът за обществените поръчки съдържа специални давностни
срокове, които следва да се съобразяват, а именно съгласно чл. 261, ал. 1 от
ЗОП шест месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на
агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-
късно от три години от извършването на нарушението, които в процесния
случай се явяват спазени. Атакуваното НП е издадено при спазване на срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че от АУАН и НП не
става ясно точно в коя част на методиката е допуснато нарушението и липсва
негово описание, което съставлява нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което накърнява правото на защита на
жалбоподателя. АНО ясно е посочил коя е тази част, а именно посоченото в
т. 3 обстоятелство, че е посочена система от мерки за предотвратяване
5
настъпването и преодоляването на последици на предварително
дефинираните от възложителя рискове, които могат да възникнат при
изпълнението на договора, които са описани като съдържание и е обосновано,
че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на
поръчката, без да се завишава нейната стойност създава предпоставки за
необоснован субективизъм при извършване на преценката дали е изпълнено
допълнителното обстоятелство, което АНО е квалифицирал като нарушение
по чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - и двата акта съдържат
всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /в сила към
датата на съставянето им/, извършеното нарушение е описано ясно, точно и
изчерпателно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му
е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. В тази
връзка се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя, че е налице
противоречие между описанието на нарушението в АУАН и НП и
обстоятелствата при които то е извършено., както и нарушение и на
материалноправните норми.
При съставяне на АУАН са спазени и специфичните процедурни
изисквания на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като същият е съставен в
присъствието на жалбоподателя, подписан е от актосъставителя, свидетелите
и жалбоподателя, като на последния е връчен екземпляр от акта.
При така установената фактическа обстановка няма спор, че към
дата 09.05.2022 г. жалбоподателят Н. е бил директор на АЗ и възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП. Не се спори
също, че в това си качество на възложител на обществени поръчки на
27.01.2021г. е подписал Решение за откриване на процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Услуги по почистване и хигиенизиране на
сградния фонд на АЗ”, с което е одобрил документацията за участие в
обществена поръчка, в която се съдържа методика за определяне на
комплексната оценка на постъпилите офертите и начина за определяне на
оценката по всеки показател.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП в документацията
възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за
6
определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава
възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите
предложения в офертите, както и да осигурява на кандидатите и участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне
на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от
комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.
Съгласно изискванията на ЗОП, показателите следва да са със
стриктно формулирано съдържание, като бъдат определени точни указания за
оценяването, с оглед възможността за определяне степента на съответствие на
офертата с изискванията за изпълнение на предмета на поръчката.
Методиката следва да съдържа показатели за оценка, които не водят до
субективна преценка от страна на комисията и да съдържат ясни указания
относно обстоятелствата, съдържащи се в офертите, които ще подлежат на
оценка. Всеки участник следва да има възможност да се запознае с
параметрите, които ще се оценяват и съответно ще доведат до подготвяне на
икономически най-добро предложение за възложителя. В този смисъл е
недопустимо залагане на показатели в методиката за оценка, от които не става
ясно по какъв начин участниците следва да подготвят своите предложения, за
да могат да бъдат оценени с максимален брой точки по този показател,
съответно как ще се извършва определянето на оценките от комисията за
провеждане на процедурата и въз основа преценката на кои конкретни
параметри в офертите ще се присъжда съответния брой точки.
Посоченото т. 3 обстоятелство, че е посочена система от мерки за
предотвратяване настъпването и преодоляването на последици на
предварително дефинираните от възложителя рискове, които могат да
възникнат при изпълнението на договора, които са описани като съдържание
и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството
на изпълнение на поръчката, без да се завишава нейната стойност създава
предпоставки за необоснован субективизъм при извършване на преценката
дали е изпълнено допълнителното обстоятелство, което АНО е квалифицирал
като нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
При съпоставка на горните изисквания на законодателя с процесния
случай се установява, че цитираните надграждащи обстоятелства от
7
методиката са твърде субективни.
Подобен подход води до неяснота относно това какво би следвало
да включат в офертите си участниците над минималните изисквания за
допустимост на офертата, за да получат по-голям брой точки, съответно по
какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка дали
предложеното гарантира качествено изпълнение на предмета на поръчката и
дали предложените дейности гарантират повишаване на ефективността при
изпълнение на предмета на поръчката.
С това са били създадени предпоставки за необоснован
субективизъм при извършване на преценката дали е изпълнено
допълнителното обстоятелство по т. 3, като в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2
от ЗОП това не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите.
По гореизложените съображения съставът на съда счита, че
действително методиката за оценка, съдържаща се в одобрената с Решение от
27.01.2021г. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка,
обявление за обществена поръчка на директора на АЗ не дава възможност да
бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и
не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за
правилата, които ще се прилагат при определяне на крайната оценка и това от
обективна страна представлява нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, в нейната разновидност
небрежност. Жалбоподателят Н., в качеството си на възложител на
обществена поръчка, е могъл и е бил длъжен да изпълни изискванията
на ЗОП, но не го е сторил.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 253,
ал. 1 от ЗОП, предвиждащ административно наказание "глоба" в размер 2 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5
000 лева за възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в
нарушение на чл. 70, ал. 7, 9 или 10 от ЗОП. Прогнозната стойност по
четирите обособени позиции е в размер на 1 860 000 лева без ДДС.
Съобразявайки се с ограничението, посочено в чл. 253, ал. 1 от ЗОП относно
максималния стойностен праг на глобата, която може да бъде наложена, АНО
8
правилно е отмерил същата в размер на 5 000 лева. Наказанието е правилно
определено от наказващия орган и е във фиксиран размер, поради което съдът
не може да го изменя.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не
може да се определи като маловажен случай по смисъла на действащата
понастоящем разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
извършени нарушения от този вид. Разходването на публични средства, в
нарушение на предвидения в закона ред и основни принципи, не може да бъде
преценено като деяние с по-ниска степен на обществена опасност.
Нарушението, с оглед характера му, интересите, които засяга и възможните
неблагоприятни последици от него, се явява такова с немалка степен на
обществена опасност, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице.
Извършеното нарушение е безспорно доказано, а наложената глоба е
обоснована и справедлива, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на Агенцията за държавна финансова инспекция разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 100 /сто/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр., ал. 9 от ЗАНН
и чл.63д, ал. 4, вр., ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 115 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/
9
№.................../10.05.2023г., издадено от Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/, гр. София, с което на основание чл. 253, ал. 1,
вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на Д. Д. Н. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.
ОСЪЖДА Д. Д. Н. да заплати на Агенцията за държавна финансова
инспекция сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд - София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10