Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 189 08.12.2021 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин
Маринов КАН дело № 194 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Областна
дирекция на МВР – Разград против Решение № 210 от 20.07.2021 г., постановено по
АНД № 266/2021 г. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е отменил
Електронен фиш Серия К, № 2500903 на ОД на МВР – Разград, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на И. С. Т. от гр. Р., в качеството му на синдик на
„Боник“ ЕООД - в несъстоятелност - гр. София, е
наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 3 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В
подкрепа на соченото отменително основание се излагат доводи, че съдът
неправилно е приел, че с оглед предварителния договор за покупко-продажба на
МПС и арбитражното решение, с което той е обявен за окончателен, към момента на
извършване на нарушението правото на собственост върху МПС е било валидно
прехвърлено в патримониума на „Бумеранг 2009“ ЕООД, чийто законен представител
следвало да носи административнонаказателната отговорност за нарушението. От
съда се иска да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да
потвърди електронния фиш.
Ответникът, в писмено становище до
съда, счита касационната жалба за неоснователна и необоснована. Излага подробни
писмени съображения и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: На 20.01.2019 г. в 15,34
часа, в с. Ушинци, обл. Разград, по ул. „Девети Септември“, до комплекс
„Шушнев“ в посока гр. Разград, с автоматизирано техническо средство/система
(АТСС) TFR1-М № 635, клип № 2580, е заснет лек автомобил „Мерцедес ГЛ320 ЦДИ“ с
рег. № ********, който при
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. се движи със 71 км/ч.,
превишавайки разрешената скорост с 21 км/ч., като е отчетен толеранс от – 3
км/ч. допустима грешка на техническото средство, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. След справка в Регистъра на пътните
превозни средства, поддържан от МВР, било установено, че лекият автомобил е
регистриран на „Боник“ ЕООД - в несъстоятелност - гр. София, ЕИК *********. На
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, на представляващия
юридическото лице И. С. Т. от гр. Р., в качеството му на синдик на
„Боник“ ЕООД - в несъстоятелност - гр. София, бил издаден обжалвания електронен фиш. ЕФ бил връчен
редовно на ответника в настоящото производство на 29.03.2021 г. Последвало
възражение срещу ЕФ, подадено до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе на 02.04.2021 г., в което Т. посочил, че лекия автомобил, с който
било извършено нарушението, не е собственост на представляваното от него
дружество. В подкрепа на това твърдение били приложени заверени копия на
предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС от 10.12.2010 г. с
продавач „Боник“ ЕООД - гр. София, ЕИК ********* и купувач „Бумеранг 2009“ ЕООД -
гр. София, ЕИК ********, приемно - предавателен протокол от 10.12.2010 г. и
Решение от 06.02.2013 г. на Арбитражен съд – Велико Търново по арбитражно дело № 9/2012 г., с което предварителния договор между страните е обявен
за окончателен. Във възражението си Т. посочил още, че лекият автомобил се
намира във владението на Р. Н. Я., ЕГН ********, с адрес: с. Н., общ. Р., обл. Р., ул. „******“ № **, който е
едноличен собственик на капитала и управител на „Бумеранг 2009“ ЕООД, ЕИК *********. С писмо
рег. № 330000-12779 от 15.04.2021 г. началникът на отдел „Охранителна полиция“
в ОД на МВР – Разград отказал да уважи възражението на ответника за анулиране
на издадения ЕФ, тъй като правото на собственост върху автомобила не е било
прехвърлено по надлежния ред.
При тази фактическа обстановка
районният съд приел от правна страна, че електронният фиш е издаден съобразно
предвидените в закона ред и срокове, съдържа нормативно закрепените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити, като са посочени всички съставомерни признаци на
описаното в него административно нарушение, санкционната норма и размера на
наложената санкция. Приел е, че по делото безспорно е установено описаното в
електронния фиш и извършено с процесното МПС, на посочената дата, място и време
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но към момента на извършването му правото
на собственост върху автомобила е било валидно прехвърлено в патримониума на
„Бумеранг 2009“ ЕООД, поради което и
издадения на ответника, в качеството му на синдик на „Боник“ ЕООД - в
несъстоятелност - гр. София, електронен фиш е незаконосъобразен. Неправилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност, вместо тази на
законния представител на юридическото лице - собственик на автомобила - „Бумеранг
2009“ ЕООД. По тези съображения съдът отменил обжалвания ЕФ.
Разградският административен съд
счита решението на районния съд за правилно.
Настоящият състав изцяло споделя
фактическите и правни изводи на въззивния съд. Приетата от него фактическа обстановка
и правните му изводи съответстват на събраните по делото доказателства.
Твърдението на касатора, че
собствеността върху процесното МПС не е прехвърлена е неоснователно.
Действително, съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП прехвърлянето на собствеността върху
регистрирани автомобили се извършва с писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Представеният по делото от страна на ответника предварителен договор
за покупко-продажба на МПС от 10.12.2010 г. е сключен в обикновена писмена
форма. Освен него обаче, ответникът е представил и приемно-предавателен
протокол от същата дата, както и Решение от 06.02.2013 г. на Арбитражен съд –
Велико Търново по арбитражно дело № 9/2012 г., с което предварителния договор е
обявен за окончателен. С оглед на тези доказателства е налице валидно осъществен сложен фактически състав на
прехвърляне на правото на собственост върху МПС, който се състои от
частноправна прехвърлителна сделка с предварителен характер и съдебно решение,
което замества окончателния договор. Предварителният договор е сключен в
изискуемата съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, доколкото чл. 144, ал.
2 от ЗДвП предвижда, че прехвърлянето на собствеността на регистрирани
автомобили, се извършва с договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно
нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор
може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Производството по
обявяване на предварителен договор за окончателен е уредено в Глава тридесет и първа от ГПК /чл.
362-364/. Такъв иск за сключване на окончателен договор за продажба на МПС може
да бъде предявен и пред арбитражен съд, доколкото общото правило на чл. 19, ал.
1 от ГПК допуска възможността за арбитражно споразумение във всички случаи без
изрично посочените в нея изключения и при условие, че в предварителния договор
има такава арбитражна клауза. Такъв е и настоящия случай, поради което и
компетентният Арбитражен съд – Велико Търново, сезиран с иска, го е разгледал и
е постановил решение, с което е обявил
за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на процесното МПС от
10.12.2010 г., сключен между „Боник“ ЕООД - гр. София, ЕИК ********* като
продавач и „Бумеранг 2009“ ЕООД - гр. София, ЕИК ********* като купувач, при условие купувачът
да заплати на продавача остатъка от дължимата цена в срок от 1 месец от
получаване на съобщението за изготвеното решение. По делото няма данни купувачът
да е извършил такова плащане, но неизпълнението на това условие обаче не
означава, че решението не е породило своето действие. Правилото на чл. 362, ал.
2 от ГПК води до извода, че решението е валидно, докато не бъде обезсилено по
искане на ответника. Данни за такова искане и такова обезсилване също няма. Ето
защо настоящият състав намира, че собствеността
върху процесното МПС е прехвърлена, тъй като арбитражното решение по същество
замества окончателния договор.
С оглед на гореизложеното
касационната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че към
инкриминираната дата правото на
собственост лекия автомобил, посочен в обжалвания електронен фиш, е валидно
прехвърлена от „Боник“ ЕООД на „Бумеранг 2009“ ЕООД, поради което електронния
фиш се явява незаконосъобразен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че
собствеността не е била прехвърлена по надлежния ред, то АНО е допуснал нарушение
на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Във
възражението до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе
ответникът по касацията е посочил че към момента на извършване на нарушението,
автомобилът се ползва и е във владение на друго юридическо лице. Представил е и доказателства за правното основание, с което е станало това –предварителния
договор, арбитражното решение и приемно-предавателния протокол от 10.12.2010
г., с който е предадена фактическата власт върху автомобила. Регламентираната
в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура цели да се разкрие действителния извършител на
нарушението и именно той да понесе наказание за него, в съответствие със
заложения в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН принцип, че административнонаказателната
отговорност е лична. В случай когато автомобилът е предоставен за ползване или
във владение от едно юридическо лице на друго юридическо лице обаче, обективно е невъзможно
дружеството-собственик да посочи лицето, в което фактически се е намирало
превозното му средство към момента на нарушението и да представи копие от
свидетелството му за управление на МПС, поради което е достатъчно да посочи
юридическото лице, което на правно основание владее и ползва собствения му
автомобил. Предвид представените пред него доказателства, АНО е
следвало да приеме възражението на ответника като декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП и съобразявайки невъзможността му да посочи физическото лице,
управлявало автомобила в момента на нарушението, и да представи копие на
неговото СУМПС, да анулира издадения на ответника фиш, като издаде нов ЕФ, с
който да наложи наказание на законния представител на посоченото от собственика
юридическото лице, в чието владение е било МПС.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно, и като такова то следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 210 от 20.07.2021 г., постановено по АНД № 266/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/