Решение по дело №709/2020 на Районен съд - Шумен

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   349/7.8.2020г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На трети август  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 709 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №27-0000993/12.03.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.6 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва направените констатации като счита същите за неправилни. Оспорва нарушението по същество. Счита , че са допуснати скъществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано,се явява процесуален представител – адв. Борислав Борисов от ШАК.

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В писмени бележки излага  съображенията си за това. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно  трудов договор № 9/02.09.2019г. лицето Б.М.С. с ЕГН ********** работи на длъжност  «общ работник в строителството» в “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен с работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение 1880 лева.

На 07.02.2020г.   инж. П.С., инж. М.М. и С.К.– гл. инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” - Шумен, извършили проверка на “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство и по конкретно  по спазване на  изискванията за командироване  и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги. Дружеството било с предмет на дейност СМР. Заетият персонал бил от общо 5 лица, между които и Б.М.С., наети с трудови договори като всичките били командировани  в рамките на предоставяне  на услуги в Кралство Белгия. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР2004063 съставен на 12.02.2020г., на която дата е и връчен на  управителя на дружеството. Според една от направените при проверката констатации, съставляваща т.20 от протокола, дружеството в качеството си на работодател, е начислило и изплатило на общия работник в строителството Б.М.С., командирован в рамките на предоставяне на услуги /СМР/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия, брутно трудово възнаграждение  за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база  основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени  10 дни, което било по – малко  от минималната ставка за заплащане -14.590 евро/час, установена  за същата  или  сходна работа в приемащата държава. Минималната ставка  след 01.10.2019г. за първа категория неквалифициран  труд  на възрастни работници в строителството  била в размер на 14.590 евро/час. Тези констатации били направени от страна на проверяващите след справка в  националния уебсайт на Кралство Белгия, относно минималната ставка и на база  представена от страна на дружеството ведомост за заплати за м. декември 2019г., в която  е отразена основна заплата 1880 лева, отработени дни 10, заплата за отработените дни 989.47 лева, сума за получаване 772.42 лева. С протокола на дружеството е дадено предписание /т.12/ да начисли  и изплати остатъка  от трудовото възнаграждение на Б.М.С. до минималната ставка  за заплащане установена в приемащата държава. Определен и е срок за изпълнение – 28.02.2020г.

На база направените констатации при проверката, контролните органи приели, че дружеството е нарушило  чл.6 ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ. На 12.02.2020г. св. М.М. съставил срещу дружеството АУАН № 27-0000993,в присъствието на управителя Й.М., на когото е и връчен. При предявяване на АУАН не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

На 26.02.2020г. от страна на дружеството била представена  нова ведомост за заплати за м. декември 2020г., в която  е отразена основна заплата 2462.88 лева, отработени дни 19 и заплата за отработените дни 2462.88 лева, сума за получаване 1922.61 лева. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  На основание  чл.414 ал.1 от КТ на  “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.6 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

            В хода на съдебното призводство  от страна на дружеството  беше представен  РКО № 001/07.01.2020г.  за изплатена на Б.М.С. сума в размер на 1771.49 лева с основание -  заплата м. декември 2019г.  Представен и Протокол Приложение 9 към чл.8 ал.7  от  НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за подадена Декларация обр.1 за м. декември 2019г.

По искане на дружеството – жалбоподател бе допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза. При извършване на експертизата вещото лице на база на материалите по делото и проверка в счетовоството на дружеството е установило, че “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен за месец декември 2019г. Дължи на лицето Б.М.С. по счетоводни данни следните възнаграждения:

- Нетно възнаграждение за работа по трудови правоотношения, начислено по представена разплащателна ведомост за м. декемдври 2019г.  В размер на 1 771,43 лв. и

- Възнаграждение дължимо по заповед 22/01.12.2019г. за командировка в чужбина в общ размер на 1250 евро с левова равностойност 2444,79 лв.

Общата сума на дължимите възнагражденияна лицето за м. декември 2019г. В размер на 4 216,22 лв.

След преглед и запознаване с представената счетоводна документация от страна на дружеството жалбопоадтел вещото лице установява, че към лицето Б.М.С. са извършени две плащания както следва:

- На 07.01.2020 г. Съгласно разходен касов ордер № 001/07.01.2020г. е изплатена в брой сумата в размер на 1 771,43 лв. С текст за основание «заплата за м. декември 2019г.» и

- На 07.01.2020г. съгласно банков превод по сметка № BG 69 UNCR 70001523478985 е изплатено /безкасово/ сумата в размер на 2 925,00 лв. с текст за основание „Б.М.С. Аванс към заплата“

Или общо изплатените възнаграждения в размер на 4 696,43 лв., представляващи сума в по-вече с 480,21 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвената съдебно счетоводна експертиза, приета от съда.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Правилно е квалифицирано нарушението  по чл.121а ал.1 т.1 б.а от КТ. Действително посочено е т.1а, като не е конкретизирано, че е б.а на т.1, но съдът намира, че не се касае за съществено нарушение, което да нарушава правото на защита. Също така доколкото в обстоятелствената част на АУАН и в НП се прави връзка с минималната часова ставка за заплащане става ясно за коя хипотеза на чл.6 ал.4 от Наредбата става въпрос. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл. 121а ал. 8

 от КТ предвижда условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги да се определят с наредба на Министерския съвет. Тези условия и ред са уредени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В цитираната разпоредба на чл.6, ал.4 от Наредбата е разписано задължение за работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

 От доказателствата по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е командировало работника Б.М.С. в рамките на предоставяне на услуги /СМР/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия за срок от 10 дни, считано 01.12.2019г., поради което е следвало  да начисли и изплати основно трудово възнаграждение на Б.М.С. не по-малко от минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава, която според контролните органи е била 14.59 евро на час по данни на официалния сайт  на Кралство Белгия. Контролните органи, както и наказващият орган са приели, че дружеството е начислило и изплатило на общия работник в строителството Б.М.С., брутно трудово възнаграждение  за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база  основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени  10 дни, което било по – малко  от минималната ставка за заплащане. Основателни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че нито в АУАН, нито в НП са посочени  отработените часове. Доколкото  е установено, че се касае за 10 отработени дни, а съгласно  сключения трудов договор работното време на С. е 8 часа, съдът намира, че се касае за положени 80 работни часа труд, поради което основното му трудово възнаграждение е трябвало да се равнява на 1167.20 евро /2282.84 лева/ за посочения период, съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.

Констатациите на контролните органи за начислено и изплатено на общия работник в строителството Б.М.С., брутно трудово възнаграждение  за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база  основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени  10 дни, явяващо се по – малко  от минималната ставка за заплащане, са направени единствено на база първоначално представената  при проверката ведомост за заплати за м. декември 2019г., в която  е отразена основна заплата 1880 лева, отработени дни 10, заплата за отработените дни 989.47 лева, сума за получаване 772.42 лева. След съставяне на акта, от страна на дружеството на 26.02.2020г. била представена  нова ведомост за заплати за м. декември 2020г., в която  е отразена основна заплата 2462.88 лева, отработени дни 19, заплата за отработените дни 2462.88 лева, сума за получаване 1922.61 лева. В съдебно заседание бе представен и РКО № 001/07.01.2020г.  за изплатена на Б.М.С. сума в размер на 1771.43 лева с основание -  заплата м. декември 2019г. Има резон в доводите на  представителя на административнонаказващият орган, че се касае за частни документи, които може да са антидатирани, т.е. да са били изготвени впоследствие за целите на административнонаказателното производство. От друга страна обаче видно от  констативно – съобразителната част на съдебно счетоводната експертиза и приобщения по делото Протокол Приложение 9 към чл.8 ал.7  от  Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, дружеството в подадената Декларация обр.1 за м. декември 2019г., относно Б.М. С. е декларирало отработените дни  за месеца 10 /при 19 работни/, при 8 часа, 9 дни неплатен отпуск, осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение 2282.73 лева, данъчна основа  за ДОД е в размер на 1970.76 лева, данъка 197.08 лева и нетно възнаграждение 1773.68 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 от КСО осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",  и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. Съгласно приложимата в случая Наредба№ Н-13/17.12.2019 г.  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 3.01.2020 г., работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, подават в компетентната ТД на НАП декларации по образец № 1, 3 и 5, в които се вписват дните в осигуряване, осигурителният доход, брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените лица,  начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата. Съгласно чл.4 ал.1 б.а от същата наредба Декларация образец № 1 се подава за всеки К.ндарен месец  до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларация за м. декември 2019г. е била подадена от дружеството, не е била коригирана, поради което по безспорен начин се установява, че преди извършване на проверката на 07.02.2020г., дружеството е декларирало относно Б.М.С. отработени 10 дни  за месец декември 2019г. /при 19 работни/, при 8 часа, 9 дни неплатен отпуск, осигурителния доход  и брутното трудово възнаграждение в размер на 2282.73 лева, нетно възнаграждение 1773.68 лева. Тези данни няма как да бъдат антидатирани. Размерът на  брутното трудово възнаграждение декларирано в НАП се явява  с 11 стотинки по – малко от трудово възнаграждение изчислено  в размер на 1167.20 евро /2282.84 лева при курс лев/евро 1.95583/ за посочения период, съобразно  минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.

Тежестта на доказаване на вмененото нарушение е на административнонаказващия орган. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства  не се доказва по безспорен начин извършеното административно нарушение, обуславящо възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дружеството по чл.414 ал.1 от КТ, поради което наказателното  постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция  следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на административно – наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е носнователно. Основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане направените по делото разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 444.00 лева. АНО следва да заплати и направените от РС-Шумен разноски в размер на 109.80 лв. За заплащане труда на вещото лице изготвило експертидзата.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000993/12.03.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на  “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.121а ал.1 т.1 а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.6 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на “К. 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен сумата от 444.00 /четиристотин четидесет и четири/ лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд гр.Шумен сумата от 109.80 /сто и девет лева и осемдесет стотинки/ лева представляваща направени по делото разноски за заплащане труда на вещото лице изготвило експертизата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                             Районен  съдия: