№ 1277
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100511996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“ срещу
решение № 15355/08.08.2024 г. по гр.д. № 29541/2023 г. по описа на СРС, 70 състав, с
което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент № 261/2004 г. срещу „България Еър“ АД за заплащане на сумата в размер на
1200 евро, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до погасяването, представляваща
обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за отменен полет № 1459 от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022
г.
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Твърди, че по делото е доказано основание за присъждане на обезщетение за отменен
полет, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „България Еър“ АД, оспорва жалбата, като счита, че
решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“ с
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г.
срещу „България Еър“ АД за заплащане на сумата в размер на 1200 евро, ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. до погасяването, представляваща обезщетение по
регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за
отменен полет № 1459 от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022 г.
Молителят - „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, е подал исков формуляр във
връзка с европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно
Регламент № 861/2007 г. В същия е посочено, че по силата на договори за цесия от
14.03.2023 г. е придобил вземания на Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б., всяко възлизащо на 400 евро,
спрямо ответното дружество - „България Еър“ АД. Твърди, че между Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б.,
от една страна, и „България Еър“ АД, от друга страна, са били налице договори за
самолетен превоз по направление от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022 г.
Твърди, че полетът е бил отменен, поради което и в резултат на посоченото
неизпълнение на договора за превоз всеки от пътниците има право на неустойка в
размер на 400 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като
полетът е бил с разстояние над 1500 км. Ето защо, претендира сумата в общ размер на
1200 евро, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до погасяването, представляваща
обезщетение, дължимо в полза на пътниците Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б. на основание регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отменен
полет № 1459 от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022 г.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна
страна следното:
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач
по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети от 1500 км. до 3500 км.
За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО №
261/2004 г. следва да се установи, че: между Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б., от една страна, и
ответника, от друга страна, са налице сключени договори за превоз за полет на
10.10.2022 г. от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген, че процесният полет е с разстояние
от 1500 км. до 3500 км., че същият е бил отменен, че вземанията на Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б.
2
са придобити от молителя по силата на договор за цесия, което прехвърляне е
съобщено на ответника.
Основният спорен по делото въпрос е, дали ответникът „България Еър“ АД е
изпълнявал процесния полет от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022 г.,
съответно, дали дължи обезщетение във връзка с факта, че полетът е бил отменен.
Видно от представените в рамките на първоинстанционното производство бордни
карти на пътниците Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б., същите са издадени от авиокомпания „Condor“,
като обаче е посочено, че обслужващата авиокомпания на процесния полет № 1459 от
гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022 г. е „България Еър“ АД. Посоченото
обстоятелство е видно също така и от приложената по делото справка за процесния
полет, неоспорена от страните, съгласно която полетът се оперира от „България Еър“
АД от името на авиокомпания „Condor“, издател на бордните карти. На основание чл.
3, т. 5 от РЕО № 261/2004 г., регламентът се прилага за всеки опериращ въздушен
превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В
случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с
пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши
това от името на лицето, което има договор с този пътник. От друга страна, съгласно
чл. 2, б. „б“ от РЕО № 261/2004 г. „опериращ въздушен превозвач“ означава въздушен
превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с
пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този
пътник
Следователно и доколкото „България Еър“ АД се явява обслужващата
авиокомпания (опериращ въздушен превозвач) на процесния полет № 1459 от гр.
Тенерифе до гр. Ехтердинген на 10.10.2022 г., то ответното дружество дължи
обезщетение на пътниците във връзка с отмяната на полета по изричната разпоредба
на регламента, въпреки че договорите за превоз са сключени с друг въздушен
превозвач.
Видно от договори за цесия от 14.03.2023 г., съобщени на ответника с връчване
на исковия формуляр, Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б. са прехвърлили вземанията си, възникнали от
отмяната на процесния полет, в полза на „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“.
Следователно, по делото се установява, че „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“е
активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията
на ответника към пътниците Ф.Б., Щ.Б. и Е.Б. във връзка с отмяната на процесния
полет.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, като искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД
бъде уважен.
По разноските:
3
Предвид изхода от обжалването, в полза на въззивника следва да се присъди
сумата в размер на 731,20 лв. – разноски в първоинстанционното производство, както
и сумата в размер на 581,50 лв. – разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15355/08.08.2024 г. по гр.д. № 29541/2023 г. по описа на
СРС, 70 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, идент. № HRB 196015, съгласно ТР на Германия, на
основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД
сумата в общ размер на 1200 евро, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до
погасяването, представляваща обезщетение, дължимо в полза на пътниците Ф.Б., Щ.Б.
и Е.Б. на основание регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г. за отменен полет № 1459 от гр. Тенерифе до гр. Ехтердинген на
10.10.2022 г., който е следвало да бъде изпълнен от „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, които
вземания са придобити от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“ по силата на договори за
цесия от 14.03.2023 г.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
„ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, идент. № HRB 196015, съгласно ТР на Германия, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 731,20 лв. – разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 581,50 лв. – разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4