Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Русе, 21 март 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 14 март 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №42…… по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от С.Й.И. срещу наложена й в
качеството на собственик на лек автомобил „Киа Соренто”, без регистрационни
номера ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.5, б. „в“
от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) : „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е - без табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“. Преместването е извършено от служител
в ОП „Комунални дейности“ при община Русе.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност,
разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Твърди се, че АО неправилно е подходил към процесния автомобил, като се е
позовал на реда и процедурата, разписана в Наредба №18 за обществения ред при
ползване на превозни средства на територията на Община Русе. Следвало е да
третира МПС-то като излязло от употреба по смисъла на чл.24 от Наредба №3 за
организация и развитие на комунално-битовата дейност в община Русе или да бъде приложен редът по Наредба №15 на
ОБС-Русе, за управление на дейностите с битови, строителни и масово
разпространени отпадъци на територията на община Русе. Всичко това е довело до
погрешния действия на М.П. –
длъжностното лице към ОП „Комунални дейности“ при Община Русе, извършило
фактическите действия по репатриране, с които е приложена оспорената ПАМ по
реда на чл.171, т.5, б. „в“ от ЗДвП спрямо собственика на МПС-то С. И.. Тези
доводи се поддържат от адвоката на оспорващата страна и в съдебна зала.
Иска се наложената ПАМ да бъде отменена. Претендират се и направените разноски.
Ответникът по жалбата - длъжностното лице към ОП „Комунални
дейности“ при Община Русе, чрез процесуален представител, в съдебно заседание я
оспорва и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, като собственик на процесния автомобил, пряко
засегнат от принудителната административна мярка по реда на чл.171, т.5, б. „в“
от Закон за движение по пътищата, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
По аргумент от
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.5, б. “в”
от ЗДвП могат да бъдат налагани с фактически действия и без да е налице
мотивирана заповед. Доколкото безспорно засягат неблагоприятно правната сфера
на своя адресат, фактическите действия по принудителното преместване на
паркирано ППС манифестират едно изразено чрез действие волеизявление на
административния орган и по тази причина съставляват конклудентен индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и чл.59, ал.3 от АПК.
Мярката по
чл.171, т.5, б. “в” от ЗДвП не е включена сред изчерпателно изброените случаи
по чл.172, ал.1 от ЗДвП, при които заповедите за прилагането на ПАМ се издават
от ръководителите на службите за контрол по същия закон или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
тази причина и съгласно нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП компетентни да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС без знанието на
неговия собственик са определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя.
Не е спорно, че
принудително преместеният автомобил на жалбоподателя е бил паркиран на пред
жилищен блок №309 в ж.к. „Чародейка“, гр. Русе. Според чл.19, ал.1, т.2 от ЗП
общинските пътища се управляват от кмета на съответната община като чл.167,
ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда, че службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират и спазването на правилата за паркиране от водачите на ППС
в населените места. Следователно органът, компетентен да наложи оспорената
мярка по чл.171, т.5, б. “в” от ЗДвП е кметът на Община Русе или определено от
него длъжностно лице. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на
чл.168, ал.1 от ЗДвП не изисква лицето, което е оправомощено да прилага
мярката, да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл.93, т.1
от НК, тъй като липсва изрична препратка към тази разпоредба. Липсва и
изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската
администрация, както и за йерархическа зависимост на органа, приложил мярката,
от кмета на общината (в този смисъл вж. решение № 9118 от 17.06.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 2636/2019 г., VII о.).
В конкретния
случай, със заповед № РД-01-2261/02.08.2021 г., кметът на Община Русе е
оправомощил ответника по жалбата М.П. – служител на ОП „Комунални дейности“ при
Община Русе, да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на
отговорно пазене без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По делото са приложени и трудов договор от 02.09.2019 г. и
длъжностна характеристика(л.16-19), по силата на които М.П. е назначен на
длъжността „водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство“ в отдел
„Паркинги“ на ОП „Комунални дейности“ като основните му трудови функции
включват техническото изпълнение на дейностите по принудителното преместване на
МПС – поставяне на сапаните, окачването, натоварването и разтоварването на
принудително преместеното МПС. По тези съображения съдът приема, че оспорената
принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган - след
надлежно оправомощаване от органа, в чиято материална компетентност попадат правомощията за издаване на такъв акт
и при допустима законова делегация.
За да стигне до
налагането на тази мярка, административния орган е съобразил следното:
На 05.01.2022 г.,
лек автомобил „Киа Соренто”, без регистрационни номера бил паркиран на ул.
„Опълченска“ пред блок №309, ж.к. „Чародейка“, гр. Русе. При обход на
репатриращия автомобил служителите в него установили горното и в 15.50 часа на
същия ден л.а. бил репатриран до определения за тези цели паркинг, намиращ се
на ул. „Котовск“ №4 в гр. Русе. Направен бил и снимков материал преди започване
на дейностите, приложен по административната преписка. След оставянето на
автомобила на специализирания паркинг, до 2-ро РУ при ОД на МВР – Русе била изпратен
и имейл (л.6 от адм. преписка), с което са били уведомени, че лек автомобил
„Киа Соренто”, без регистрационни номера се намира на денонощно охраняемия
паркинг на ул. „Котовск“ №4 в гр. Русе, за отговорно пазене, съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5 от ЗДвП.
Недоволна от наложената
ПАМ, С. И. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело
пред Административен съд Русе. в съдебна зала се представлява от
адвокат-пълномощник М. Д.,***.
За изясняване на обективната истина и за факти и обстоятелства по вдигане и
репатриране на процесния автомобил, по делото е разпитан като свидетел С. И.,
който потвърждава действията по извършеното репатриране.
Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона
материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за
налагане на процесната ПАМ по чл.171,
т.5, б. „в“ от ЗДвП.
Ето защо, жалбата се явява неоснователна.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
В разглеждания случай законът не изисква писмена форма на акта – арг. от
чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.59, ал.3 от АПК.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26,
ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за
започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка. Дали органът правилно е отнесъл
констатираните факти към правото е въпрос, отнасящ се до правилното приложение
на материалния закон. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на причини за отмяна на оспорения акт на това основание.
Спазени са и административнопроизводствените правила, разписани в глава IX
“Принудителни мерки” на Наредба № 18 за обществения ред при ползване на
превозни средства на територията на
Община Русе, както и на заповедите на кмета, към които се препраща в посочения
подзаконов нормативен акт, а именно заповед № РД-01-657 от 28.03.2021 г. и
заповед № РД-01-1745 от 28.06.2018 г. относно конкретните репатриращи
автомобили, с които се извършва принудителното преместване, както и заповед №
РД-01-727 от 09.03.2015 г. и заповед № РД01/638 от 22.02.2010 г. относно
охраняемия паркинг, на който репатрираните автомобили се оставят на отговорно
пазене и заповед №РД-01-1747 от 28.06.2018 относно технологичния ред за
принудително преместване на МПС на територията на община Русе. Тези заповеди са
част от административната преписка, намират се на л.1-5.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Принудителната административна мярка е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.5 , б. "в" е процесната: „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е - без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
За да е приложима цитираната норма на чл.171, т.5, б. „в“ ЗДвП, е
необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки : МПС-то да е
без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или
са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. В случая е
налице първата хипотеза, която и не се и оспорва от жалбоподателя, а именно, че
лек автомобил „Киа Соренто” е бил без регистрационни табели.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо собственика на лек автомобил „Киа Соренто”, без регистрационни номера С.
И..
Във връзка с направеното възражение, което се явява и основна теза на
защитата на И., че л.а. следва да се третира като излязъл от употреба такъв,
съдът намира следното:
Законодателят, в разпоредбата на чл.171, т.5, б. „в“ от ЗДвП не прави
разлика какво е състоянието на МПС-то, нито изисква да бъде извършена проверка
за това състояние /в движение или изляло от употреба МПС/. Единственото условие
е МПС-то да е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Няма дори изискване за проверка дали това МПС е правилно или
неправилно паркирано.
Затова и възраженията и твърденията, че след като лек автомобил „Киа
Соренто”, без регистрационни номера е излязло от употреба МПС по смисъла на
чл.24 от Наредба №3 и друг е бил редът за неговото преместване-след предписание
са неоснователни.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран. Принудителната административна мярка по
реда на чл.171, т.5, б. „в“ от Закон за движение по пътищата : „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е - без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“ се явява
законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата
отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те не са поискани в определен размер и съдът следва да ги определи съгласно
чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на спора, съдебният състав
приема, че следва да се присъди сума в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата. Тази сума се дължи в полза на Община Русе, която
разполага със собствена правосубектност като юридическо лице - чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.
Водим от горното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Й.И., срещу наложена й от служител в ОП
„Комунални дейности“ при община Русе принудителната административна мярка спрямо
линия й лек автомобил „Киа Соренто”, по
реда на чл.171, т.5, б. „в“ от Закон за движение по пътищата : „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е - без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
Осъжда С.Й.И. ***, ЕГН ********** *** сумата
от 100 (Сто) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: