НОХД № 269/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Н.С.С. ***, е за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, а именно за това, на 07.09.2019г.,
в гр.С. обл.Пазарджишка е управлявал МПС — лек автомобил „*** “ с рег.№ ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.00 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер
№ARMD 0195 съгласно Наредба №1/19.07.2017год. за реда за установяване употреба
на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването,Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието.
Подс. С. се явява лично и с упълномощени защитници в съдебно заседание. Не
се признава за виновен и дава обяснения, с които обобщено излага версия, че не
е извършил престъплението, за което е обвинен, тъй като показанията на
техническото средство показвали резултат 1 на хиляда и не е дал кръв по
разпореждане на дежурния лекар, тъй като имал високо кръвно налягане. Лично и
чрез защитниците си пледира да бъде оправдан. От защитниците са изложени
съображения за нарушение на реда по Наредба №1/2017 г.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено предвиденото в
закона наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 07 срещу 08.09.2019 г. свидетелите Т.Б. и Д.С.- мл.
автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик били на работа
като автопатрул и участвали в провеждана СПО на територията на РУ- С.. Те се
намирали на установъчен пункт на бул. „Възраждане“ в гр. С., в района след
надлеза, където спирали за проверка МПС. Около 23.35 часа, свидетелите спрели
за проверка лек автомобил „***“ с peг. № ***. Автомобилът се управлявал от
подс. Н.С., като с него на задната седалка в автомобила пътувала св. Н.Г., с
която по това време съжителствал подсъдимият. Полицейските служители установили
самоличността на водача от представените документи. На свидетелите Б. и С. им направило
впечатление, че подс. С. лъхал на алкохол, като цялостното му поведение било
като на човек употребил алкохол. Това съмнение било засилено и от
обстоятелството, че още когато подели сигнал на водача да отбие и да спре, той
се поколебал дали да изпълни разпореждането. Поради тази причина подс. С. бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 ARDM“
с фабричен № 0195. Скалата на уреда отчела 2.00 на хиляда алкохол в издишвания
от водача въздух. Показанията на техническото средство били показани на
подсъдимия и му било разяснено, че ще бъде задържан. Полицейските служители
разяснили на водача и това, че ако не приема показанията на техническото
средство може да избере друг способ за изследване- доказателствен анализатор
или да даде кръв за медицинско изследване. Пред свидетелите С. и Б. подс. С.
потвърдил, че е употребил алкохол, защото били на гости, а на въпроса на
полицаите защо не е представил автомобила на жена си след като и тя е
правоспособен водач, той отвърнал, че тя не виждала добре. На подсъдимия бил
издаден Талон за изследване № 0046057, в който той собственоръчно вписал, че не
приема показанията на техническото средство и се подписал. След това положил
подпис и че избира медицинско изследване, поради което бил отведен във ФСМП- С.
за да даде кръвна проба. Там бил прегледан и освидетелстван от дежурния лекар-
св. И.С., която констатирала, че подс. С. имал високо артериално налягане,
поради което било препоръчано на полицейските служители да не го задържат. След
като бил прегледан, подсъдимият бил поканен от св. С. да даде кръв за
изследване, но той категорично отказал. Отказал и манипулация заради високото
кръвно налягане. Отказът му да даде кръв за изследване бил възприет както от
лекаря, така и от медицинската сестра- св. И.Е.. Този отказ бил отразен в
съставения от св. Е. Фиш за СМП, а от св. С.- в съставения от нея Протокол за
медицинско изследване, като изрично записала на първата страница „отказва да даде
кръв“, а на втората подчертала, че „медицинско изследване не се извърши“ като
посочила причина- „поради отказ на изследвания“ и допълнително подчертала
израза в бланката на протокола „отказва да се подложи на изследване“. Този
отказ на подс. С. да даде кръвна проба за химичен анализ бил отразен и в
Амбулаторната книга на ФСМП- С., където също бил отразен прегледа на С..
Отказът на подсъдимия да даде кръв бил възприет и от полицейските служители-
свидетелите Б. и С., като бил удостоверен с полагане на подписи от тяхна страна
и от страна на медицинските лица в Амбулаторната книга, Протокола за медицинско
изследване и Фиш за СМП.
След това подс. С. *** и задържан за срок от 24 часа
по реда на ЗМВР. Съставен му бил и АУАН с бл. № 325756/07.09.2019 г., който му
бил предявен и предоставен екземпляр, но С. отказал да подпише акта и да получи
екземпляр от него, което било удостоверено с подпис на св. В.Д..
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
По отношение на подс. С. била наложена и принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.б. от ЗДВП- временно отнемане на СУМПС
№********* и Контролен талон № 4792469 до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1006-000574/09.09.2019
г. издадена от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик. Заповедта е връчена
на подсъдимия на 11.09.2019 г.
От приложените по делото разпечатка от техническо средство и протокол от
проверка (л.7-8 от ДП) се установява, че техническо средство Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер №ARMD 0195 е калибровано на 21.05.2019 г. и е технически изправно към датата на
извършената проверка. Извършеният тест със същото на подс. С. е установил
концентрация на алкохол в издишвания въздух 2,00 на хиляда.
Видно от приобщената по делото като писмено
доказателство справка за нарушител/водач (л.18 ДП) е, че Н.С. е правоспособен
водач на МПС от 24.04.2001 г. с придобита категория „В“, като към датата на
деянието е санкциониран с 5 НП и 4 фиша за извършени общо 11 административни
нарушения на ЗДвП, като от наложените му глоби само 3 са заплатени. Освен от
цитираната справка, както и от справката му за съдимост се установява, че с
решение по НАХД № 420/2004 г. на РС- Пловдив, влязло в сила на 11.11.2004
г.подс. С. е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено адм. наказание по чл.78а от НК глоба в
размер на 700 лева и е бил лишен от правоуправление за седем месеца. По делото
липсват данни да е заплатил наложената му глоба.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
показанията на свидетелите Т.Б., Д.С., И.С., И.Е., Н.Г., частично от
показанията на св. В.Д., както и от показанията дадени от свидетелите Б. и С. в
досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 от НПК, от
заключенията на двете почеркови експерти и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Б., Д.С., В.Д., И.С. и И.Е.. Първите двама свидетели по убедителен начин сочат, че подсъдимият е бил водач на
процесния лек автомобил. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
св. Г., която е пътувала в автомобила, а не се отрича и от самия подсъдим.
Свидетелите Б. и С. обаче са категорични и за това, че са усетили мирис на
алкохол от водача, както и са забелязали забавените му реакции, което е
оформило първоначално и подозрението у тях, че С. е употребил алкохол, още
повече че при подадения му сигнал за спиране са възприели и колебанието му дали
да изпълни полицейското разпореждане. Св. Г. също посочи в показанията си, че
вечерта подсъдимият е пил бира, макар да не уточни количеството й като заяви,
че не „му е броила чашите“, тъй като уговорката им била като си тръгнат тя да
управлява автомобила. Подс. С. също призна в съдебно заседание, че е изпил
вечерта две-три бири, което обстоятелство е заявил и пред св. С. ***, отразено
и в Протокола за медицинско изследване и вземане на проби за употреба на
алкохол (л.85).
Пак от показанията на полицейските служители С. и Б.
става ясно, че при тестването на подс. С. с техническото средство уредът е
отчел 2,00 промила концентрация на алкохол в издишвания от него въздух. Вярно
е, че в съдебно заседание не можаха да посочат конкретната стойност, но
категорично заявиха, че показанията на Дрегера са били над 1,2 на хиляда, тъй
като се наложило С. да бъде задържан. Съвсем нормално е да не могат свидетелите
да си спомнят точната стойност на техническото средство, не само поради
отдалечеността на случая от времето на депозиране на показанията в съда, но и
поради факта че случаи като този са ежедневие в практиката им и са десетки по
дежурство. В показанията си на ДП обаче свидетелите Б. и С. са посочили изрично
и категорично, че стойността, която е отчело техническото средство е именно
2,00 на хиляда, което е логично тъй като те са дали показания непосредствено
след случая. Освен това тази стойност е намерила отражение и в снетата
разпечатка от използваното техническо средство (л.7), което е станало
непосредствено след приключване на наряда на полицейските служители от
полицейският инспектор, който е бил на смяна в Сектор ПП, съгласно неговите
задължения (виж справка на л.51 от ДП). Не на последно място тази стойност на
концентрацията на алкохол в издишвания от водача въздух е отразена и в Талона
за изследване (л.86).
Безспорно се установява от доказателствата по делото и
фактът, че подс. С. не е приел показанията на техническото средство и е пожелал
да даде кръв за медицинско и химическо изследване. В този смисъл са показанията
на свидетелите С. и Б. и обясненията на самия подсъдим, подкрепени и от
отразеното в Талона за изследване.
Несъмнено се установи и обстоятелството, че подс. С.
след като е бил прегледан във ФСМП- С. е отказал категорично да даде кръв за
химичен анализ и установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В този
смисъл са събрани убедителни писмени и гласни доказателства, чрез показанията
на свидетелите Б., С., Е. и С. и писмените такива- цялостната изготвена
медицинска документация. Цитираните свидетели еднопосочно и убедително
посочиха, че подсъдимият след като е бил поканен от медицинското лице да даде
кръв категорично е отказал да стори това, дори и след като му е било разяснено
какви ще бъдат последствията от неговия отказ. Този отказ от негова страна е
бил удостоверен в няколко съставени медицински документа- Протокол за
медицинско изследване, амбулаторна книга и Фиш за СМП. Вярно е, че съгласно
разпоредбата на чл.15 ал.7 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, разписва че отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от
медицинския специалист само в два документа, които се изготвят- в амбулаторния
журнал на лечебното заведение и в протокола за медицинско изследване, както се
прави възражение и от защитата. Вярно е също, че според цитираната разпоредба
този отказ следва да се удостовери с подписа на изследваното лице. Няма спор,
че в посочените два медицински документа е отразен отказа на подс. С. да даде
кръв, което е вписано надлежно от медицинските лица- свидетелите Е. и С., както
и че срещу името на изследваното лице е положен подпис. Няма спор и в това, че
тези подписи, изследвани от вещото лице по назначените две почеркови
експертизи, по съществото си не съставляват подпис на лице, а сбор от хаотични
и произволни движения в резултат на моментна импровизация, която не притежава
основните качества на подпис и неговия удостоверителен характер. Според вещото
лице липсва достатъчна устойчива съвкупност от частни графични признаци, която
да индивидуализира почерка. В съдебно заседание експертът уточни и допълни, че
така положените движения за подпис биха могли да бъдат изпълнени от всяко едно
лице, в това число и от подс. С..
При тези обстоятелства съдът не сподели съображенията
на защитата, че не е спазена процедурата на чл.15 ал.7 от Наредба № 1/2017 г.,
която изисква изрично отказът на изследваното лице да бъде удостоверен с
неговия подпис в Протокола за медицинско изследване или в амбулаторния журнал,
тъй като според двете експертни заключения подписите положени в експертизата не
съставляват подписа на подс. С. в нито една от неговите вариации. Това е така,
тъй като категорично от показанията на свидетелите Б., С., Е. и С. стана ясно,
че С. е отказал да даде кръв за медицинско и химическо изследване, както и че
този отказ е оформен в посочените два документа, като както, така и С. са се
подписали, че той е отказал да даде кръв. Този отказ е бил отразен и в още един
медицински документ- Фиш за СМП, в който отново всички присъстващи лица, в това
число и подсъдимия са удостоверили с подписите си, че той отказва манипулация
по взимане на кръв. Веещото лице е изследвало положения срещу името на С.
подпис във фиша и е категорично, че това е подписа на подсъдимия и че той е
изпълнен от него. При това положение няма съмнение, че подс. С. е отказал да
даде кръв за химичен анализ и за това обстоятелство са налице достатъчно
писмени и гласни доказателства, посочени и анализирани по-горе. Приемането на
противния извод, а именно че изследваното лице не е отказало манипулация по взимане
на кръв само защото подписът положен срещу името му съставлява хаотични и
произволни движения и не може да бъде установено категорично дали той ги е
изпълнил, означава да бъдат игнорирани в процеса всички останали обективни и
убедителни доказателства, които в своята взаимовръзка и еднопосочност, водят до
единствено възможния извод, че подс. С. е отказал да даде кръв за химичен
анализ. Заемането на такава позиция, би довело и до абсурдна ситуация във
всички случаи, когато по една или друга причина (от обективен или субективен
характер) изследваното лице не изпълни своя подпис, когато го полага в
въпросните два медицински документа, а няма способ по който той да бъде
принуден на всяка цена да се подпише по начин удостоверяващ авторството на подписа.
Няма и никаква логика да се приеме, че друго лице,
вместо подсъдимия е изпълнило подписа срещу неговото име в Протокола за
медицинско изследване и Амбулаторния журнал, след като до този момент във
всички изготвени му документи- Талон за изследване (на няколко места) и във Фиш
за СМП срещу декларирания отказ, именно С. се е подписал макар и в различни
вариации на своя подпис. Последното междувпрочем показва и желанието му да
промени начина, по който се подписва принципно. Това желание прозира и в
промяна в начина на подписване и впоследствие при изготвените в хода на ДП
документи, забелязано и отразено и от вещото лице в изготвените експертни
заключения. И на последно място, следва да се каже и това, че нито един от
четиримата свидетели присъствали при извършването на медицинския преглед,
поканата за даване на кръвна проба и отказа на подс. С. да му бъде взета кръв,
няма личен мотив да твърди, че той е отказал процесната манипулация. Тези лица
нито познават, нито са виждали преди случая подсъдимия, още по-малко да са
имали каквито и да било взаимоотношения с него.
С оглед на изложеното съдът прецени, че точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
несъмнен начин с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение
е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 1,2 на хиляда, е този по Наредба № 1/2017 г. и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. В случая след тестване с
надлежно калибровано (технически изправно към проверката) техническо средство,
като подсъдимият сам е отказал даде кръвна проба за химичен анализ.
Всичко изложено до тук води до извода, че е безспорно
установено, че на инкриминираната дата и място подс. С. е управлявал МПС-
процесния лек автомобил и че това управление е станало след
като той е употребил алкохол, който е бил в концентрация над 1,2 на хиляда в
кръвта на подсъдимия, а именно 2,00 на хиляда. Тази концентрация е установена
по несъмнен начин с предвидените от закона средства- чрез тестване с технически
изправно техническо средство, след като е отказал да даде кръв за медицинско и
химическо изследване.
Както се посочи по-горе един от основните спорни моменти, очертан от
доводите на защитата и чрез обясненията на подс. С., а именно, че той не е
подписвал никакви документи, в това число и медицинските изготвени във ФСМП, а
само и единствено Талона за изследване на местата, където не е приел
показанията на техническото средство и е пожелал медицинско изследване. С оглед
на направения по-горе анализ на доказателствата, както се посочи този довод не
може да бъде споделен. Следва да се допълни и това, че твърденията на
подсъдимия, че не бил подписвал никакви други документи, освен посочения и то
на посочените от него места, се опровергаха от останалите доказателства по
делото. Освен гласните такива, чрез показанията на полицейските служители и
медицинските лица, от експертното заключение на първата почеркова експертиза,
се установи, че С. е изпълнил подписа срещу името си във Фиш за СМП както срещу
дал „информирано съгласие“, така и срещу отказа да даде кръв, но и в Талона за
изследване срещу проверено лице. По отношение на твърдението му, че не бил му
връчван АУАН иначе щял да подпише и да възрази, съдът също не го прие за
достоверно, тъй като се опроверга категорично от показанията на свидетелите С.,
Б. и Д., че подсъдимият е отказал да подпише акта и това е удостоверено от св. Д.,
който изрично е бил поканен да стане свидетел на отказа му.
На следващо място съдът не кредитира и останалите две твърдения на подс. С.
в дадените от него обяснения, а именно че техническото средство било отчело
1,00 на хиляда алкохол, което било записано от полицейския служител в Талона за
изследване и поправено от него впоследствие на 2,00 промила, както и че лекарят
във ФСМП след като установил, че имал високо кръвно заявил, че не може да му
бъде взета кръв за медицинско изследване. Тези му обяснения останаха
неподкрепени от нито едно от останалите доказателства по делото. Безспорно се
установи по делото, с оглед на направения по-горе анализ на доказателствата, че
техническото средство е отчело именно 2,00 на хиляда алкохол в издишвания от С.
въздух. Освен това и с просто око е видно, че в Талона за изследване е посочена
същата стойност, като цифрата „2“ нито е поправяна, нито е удебелявана, каквито
възражения бяха направени и от защитата. Освен това от показанията на св. С.
(съставителя на този документ) пък стана ясно, че той изписва цифрата „2“
именно по този начин, което е видно и от останалите места в талона, където е
изписана цифрата „2“. Не без значение е и обстоятелството, че всички свидетели
категорично заявиха, че подсъдимият не е направил възражение, че показанията на
техническото средство са различни от записаното в документите.
Доказателствено необезпечено остана и второто твърдение на подсъдимия. Св. С.
бе категорична, че не е заявявала, че след като С. има високо кръвно няма да му
бъде взета кръв. Напротив, тя обясни че високото кръвно налягане не само не е
пречка да бъде взета кръв на изследваното лице, но и тя ще способства за
намаляване на артериалното налягане. Нейните показания се потвърдиха и от тези
на св. Е., както и на полицейските служители С. и Б..
Всичко изложено до тук даде основание на съда да не кредитира обясненията
на подс. С. и да ги счете за негова защитна позиция с цел избягване на
наказателната отговорност. В подкрепа на извода за недостоверността на
обясненията му е и обстоятелството, че той заяви също, че заради високото му
кръвно лекарят не само не му взел кръв, но и му дал хапчета, което обаче се
опроверга и от писмените и от гласните доказателства, тъй като несъмнено се
установи, че той е отказал да му бъде извършена и манипулация с цел сваляне на
високото артериално налягане.
Макар изрично да не бе изведена от защитата тезата за наличие на хипотезата
на чл.13 ал.1 от НК- за липса на субективните елементи на деянието, тъй като
същото било извършено при крайна необходимост и в този смисъл не било
общественоопасно, но тя бе прокарана чрез обясненията на подсъдимия и св. Г.,
поради което и съдът обсъди и нея. Според настоящият съдебен състав настоящият
случай не съставлява такъв при който подс. С. да е действал при условията на
крайна необходимост, провокирана от обстоятелството, че св. Г. при тръгването
им от заведението шофирайки е блъснала колата, защото не виждала добре без
очила и се притеснила, което наложило подсъдимия да управлява, каквито са
неговите твърдения, а според св. Г. той се качил да управлява само докато минат
надлеза. Да, наистина обстоятелството дали св. Г. е управлявала първоначално
автомобила остана неопровергано от останалия доказателствен материал, но това
не е от съществено значение. Тъй като след като тя не е могла да продължи да
управлява автомобила и след като С. е знаел, че е употребил алкохол вечерта, то
спокойно са могли да се приберат и по друг начин- с такси, с познати, дори
пеша. Самата св. Г. посочи, че ако са си били извикали такси е „щяло да бъде
най-добре“. Пак от нейните показания стана ясно, че след като С. е откаран от
полицаите именно тя е прибрала сама шофирайки автомобила му. Тоест очевидно не
е имало каквато и да е пречка МПС да бъде управлявано от Г..
Съществено в случая обаче е и това, че не
била налице каквото и да е обстоятелство, което да е било от такова
естество, че да се наруши забраната за управление на МПС след
употреба на алкохол от страна на подсъдимия, дори и състоянието в което е била
св. Г., макар и инцидентно, макар и да е била притеснена от удара на
автомобила.
Поради всичко изложено до тук, съдът счита, че институтът на крайната
необходимост, заложен в разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК е неприложим. Освен
това съгласно
разпоредбата на чл.13 ал.2 от НК, „няма крайна необходимост, когато самото
отбягване от опасността съставлява престъпление“. Управлението на МПС след употреба на алкохол и то в концентрация в кръвта
на водача над 1,2 на хиляда (какъвто е настоящия случай), е именно такова
деяние- съставлява престъпление само по себе си. Или казано с други думи съществува законова забрана
за приложение на института на крайната необходимост, когато
се касае за поведение, осъществяващо състав на престъпление. Друг е въпросът, че това поведение на подсъдимия води и до други
обществено опасни последици, тъй като поставя на риск здравето и живота на
пътника в управлявания от него автомобил, но и на другите участници в
движението, още повече че това управление е осъществявано по път отворен за
обществено ползване и през нощта.
При това положение авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка безспорно се
установи, че подс. Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната
дата и място е управлявал МПС л.а. „***“ с рег.№ ***,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,00 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARMD
0195, съгласно Наредба №1/19.07.2017г.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила същата вечер и въпреки това се е качил да управлява МПС. Във
волево отношение той е желаел да управлява МПС.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и мисъл за безнаказаност.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност със завишена степен на
обществена опасност. Осъждан е за умишлено престъпление- производство и държане
с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, а освен това е и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление
от вида на настоящето по чл.343б ал.1 от НК. Характеристичните данни за него са
негативни има криминалистическа регистрация, дружи с лица представляващи
интерес за полицията, аи статусът му като водач е обременен.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като висока. Касае се за престъпление,
което е пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често завършват с тежки
последици за невинни членове на обществото, нерядко дори с фатален край, още
повече, че е извършено в тъмната част на денонощието, в населено място и с
оглед твърде високата концентрация на алкохол в кръвта.
Като смекчаващи обстоятелства на подсъдимия се
отчетоха оказаното съдействие на разследващите органи, тежкото му финансово и
материално положение, както и че една част от наложените му глоби за адм.
нарушения на ЗДвП са били заплатени, но и изминалия немалък период от време от
извършване на престъплението, който не може да се отчете във вина на
подсъдимия.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха високата
концентрация на алкохол в кръвта, предходните му осъждания, обременения статус
като водач, както и че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане за умишлено престъпление.
При тези данни съдът намери, че следва да определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства прилагайки
разпоредбата на чл.54 от НК като осъди подсъдимия Стицов на една година и два
месеца лишаване от свобода. Съдът с оглед на изложените по-горе обстоятелства,
а и като взе предвид социалното, материално и финансово положение на подсъдимия
определи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер ориентиран към
средния, а именно 500 лева.
На основание чл.343г във вр.
с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС, като ръководейки се от целия
комплекс обстоятелства, визирани по-горе, от значение за индивидуализацията
определи неговия срок на една година и осем месеца, отчитайки че подсъдимият е
следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на
съответната правно-регламентирана дейност.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид данните за личността на подсъдимия и миналото му осъждане на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съществува законова
забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66
ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост на подс. С. той е
осъждан по НОХД № 556/2018 г. на ОС- Пазарджик с присъда, влязла в сила на 04.10.2018
г., за извършени престъпления по чл.354а ал.1 изр.2 във вр. с изр.1 от НК и по чл.354а
ал.3 т.1 от НК, като му е било определено и наложено общо най-тежко наказание 3
години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен
срок от пет години и глоба в размер на 60 000 лева. В рамките на определения
изпитателен срок подс. С. е извършил настоящото деяние. С оглед на всичко това
и като законова последица от факта на извършено ново умишлено престъпление от
общ характер в рамките на изпитателния срок, ще следва да се постанови
ефективно изтърпяване и на условното наказание лишаване от свобода.
По тези съображения и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови
подсъдимият Н.С.С. да изтърпи отделно и изцяло определеното му наказание от три
години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 556/20198 г. на ПзОС.
При това положение и т.к. сборът от двете наказания лишаване от свобода-
наложеното с настоящата присъда и активираното по реда на чл.68 ал.1 от НК,
надвишава две години, а именно 4 години и два месеца, на основание чл.57 ал.1
т.2 бук. „в“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода.
На осн. чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна от наказанието лишаване от право
да управлява МПС времето, през което подсъдимият С. е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 07.09.2019г. до влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 273 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд -Пазарджик
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: