Определение по дело №617/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.159 АПК.

Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място] срещу точка ІХ, подточка 1.1. за възрастни, 1.2. и 1.3. от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград (НОАМТЦПУТОА), с които подточки са определени входни цени за музейните експозиции в Исторически музей, Етнографската къща и Възрожденското училище „Св. Георги“ за възрастни в размер на 3 лева, за посещение на всички постоянни и временни експозиции на територията на община Асеновград в размер на 5 лева и за посещение на трите музейни експозиции от понеделник до петък в размер на 6 лева.

Според жалбоподателя Общински съвет Асеновград няма компетентност да урежда размера на цените за входен билет за посетител в Исторически музей Асеновград, поради което оспорената част от наредбата е нищожна. Твърди се, че ответникът не е спазил административнопроизводствените правила на чл.26 и чл.28 ЗНА, както и не е спазено изискването на чл.187, ал.2 ЗКН да има една цена за вход в музея, а не различни цени за билети за музея и за отделни негови експозиции, както порочно е сторено с оспорената част от наредбата. Иска се прогласяване на нищожността или отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни, както и присъждане на направените разноски.

Според ответника жалбата е неоснователна, защото цените на входните билети са определени със заповед на директора на Историческия музей съгласувано с Общински съвет Асеновград, а всички местни такси и цени на права и услуги се уреждат от общината с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград (НОАМТЦПУТОА), като са спазени изискванията на чл.26, ал.4 ЗНА. Посочва се още, че със заповеди № 5 от 09.01.2023 г. и № 9 от 10.01.2024 г. на директора на Историческия музей всеки понеделник от седмицата е определен да бъде за безплатен вход за посещения. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана и да бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от настоящото оспорване.

Съгласно чл.186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В решение № 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г. Конституционният съд приема, че чл.186, ал.1 АПК съответства на чл.120, ал.2, чл.56 и чл.4, ал.1 от Конституцията, както това е изяснено в решение № 21 от 26.10.1995 г., като гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване, както и че при създаването на нормата на чл.186, ал.1 АПК законодателят се е съобразил с изискванията на Конституцията (чл.120, ал.2, чл.56 и чл.4, ал.1) и с практиката на Конституционния съд. В същото решение № 5 от 17.04.2007 г., обаче, Конституционният съд приема, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на субективното право на достъп до съдебно обжалване. При това заинтересоваността на лицата от съдебно обжалване следва да е правомерна, лична и обоснована.

Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове възниква единствено при засягане или застрашаване на собствени права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения. Допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект, като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права за трето лице, с което уврежда оспорващия.

От изложеното в жалбата съдът намира, че очертаната сфера на защита на правото на култура за жалбоподателя по никакъв начин не се засяга от оспорените от него разпоредби на процесната наредба. С тези разпоредби общинският съвет е определил размерът на таксата за вход в Исторически музей, Етнографската къща и Възрожденското училище „Св. Георги“ и за посещение на всички постоянни и временни експозиции. Съгласно чл.187, ал.1 от Закона за културното наследство за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети. Т.е., по силата на закона достъпът до музейните експозиции се осъществява чрез заплащане на входен билет. Следователно с факта, че с наредбата са определени цени за билет, не се нарушава правилото, въведено от закона, за заплащане на вход, което само по себе си не е несъвместимо със заявения от жалбоподателя интерес към музеите и музейните експозиции, които, за да съществуват, следва да бъдат финансово обезпечени, като един от начините за това са именно таксите, заплащани от посетителите.

Проблемът, открит от жалбоподателя, относно компетентността на органа, който следва да определя цената на входните билети за музеите, следващ от нормата на чл.187, ал.2 ЗКН, дори и да е налице, макар случаят според настоящия съдебен състав да не е такъв, по никакъв начин не препятства правото на жалбоподателя на достъп до музея и музейните експозиции на [населено място], което именно е заявено от него като защитимо право. Мислимо би било да се приеме, че правната сфера на жалбоподателя е засегната от факта на определяне на цените на билетите за музеи от некомпетентен орган, ако тази обжалвана част от наредбата пряко и неблагоприятно отнемаше, изменяше или ограничаваше права или противозаконно създаваше задължения за жалбоподателя, което категорично не е така. Още повече, че видно от приложените към жалбата фактури, жалбоподателят е посетил музея, т.е., правото му на достъп до културния институт не е препятствано по никакъв начин и следователно сама по себе си обжалваната част от наредбата не засяга негативно никакви права и законни интереси на жалбоподателя, защото проявеният от него интерес към историята и желанието му да посещава исторически музеи са били удовлетворени, т.е., не се установява нарушаване или застрашаване на правата и законните интереси на жалбоподателя от акта, с който се определя цената на вход в музея. Отделно от това, по делото е представена заповед № 9 от 10.01.2024 г. (л.344) на директора на Историческия музей, от която е видно, че всеки понеделник е обявен за ден за безплатно посещение в музея, т.е., жалбоподателят би могъл да се възползва от този ден, ако не желае да заплаща определената цена за вход.

Дори да е вярна констатацията на жалбоподателя, че процесната наредба е издадена от некомпетентен орган и при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, след като с това не се накърнява по някакъв начин правото му на достъп до музеите и не се засяга правното му очакване за законосъобразност в действията на органите на местно самоуправление в качеството му на избирател, означава да се признае на жалбоподателя правото да упражнява публична функция по надзор за законност, което би било в противоречие с чл.127 от Конституцията и чл.16 АПК, или да се разгледа actio popularis без такава възможност да се предвижда по националното или по европейското право за всеки гражданин.

По смисъла на чл.186 АПК правният интерес за оспорване на подзаконов нормативен акт (изцяло и частично, както е в случая) следва да е конкретен и непосредствен, т.е., в тежест на оспорващия е да установи, че оспорената част от наредбата засяга неговата правна сфера или би могла да я засегне, или създава за него конкретни задължения. При липсата на трайна връзка на жалбоподателя със съответното населено място ([населено място]) не се доказва пряк и непосредствен правен интерес за обжалване на нормативен акт с териториален обхват за същото населено място.

Съобразявайки мотивите на решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006 г., според които при атакуването на нормативни административни актове гражданите трябва да разполагат с правомерна, лична и обоснована заинтересованост, че правното понятие за интерес се различава от политическото в житейския смисъл на думата, поради което изискването за обоснован интерес при оспорването произтича от изискването за правна сигурност като основен компонент на принципа за правовата държава, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес.

Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и тя е относима и в случаите на оспорване на подзаконови нормативни актове по аргумент от чл.186, ал.1 АПК и във връзка с решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006 г., за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса обуславя недопустимост на търсената съдебна защита, което налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство. В този смисъл определение № 2876 от 20.03.2023 г. по адм. д. № 1534/2023 г. на ВАС, VI о., определение № 1133 от 1.02.2023 г. по адм. д. № 11506/2022 г. на ВАС, 5-членен с-в, определение № 343 от 12.01.2023 г. по адм. д. № 11175/2022 г. на ВАС, 5-членен с-в, определение № 276 от 11.01.2023 г. по адм. д. № 10992/2022 г. на ВАС, 5-членен с-в, определение № 10209 от 11.11.2022 г. по адм. д. № 8409/2022 г. на ВАС, 5-членен с-в, определение № 8462 от 4.10.2022 г. по адм. д. № 8098/2022 г. на ВАС, I о.

Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Т. З., [ЕГН], от [населено място], [улица]бл.4-Б-21, срещу точка ІХ, подточка 1.1. за възрастни, 1.2. и 1.3. от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 617 по описа на Административен съд Пловдив за 2024 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.