№ 4
гр. Разград, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20223300900039 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Пътно строителство“ АД гр. Разград чрез адв. Х. против
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЗАД гр. София, с която ищецът претендира ответникът да
му заплати сумата 31 722, 75 лева, представляваща размера на дължимата застрахователна
сума по Договор за застраховка „Трудова злополука“ № 3607190610000010 със срок на
валидност от 20. 02. 2019 г. до 19. 02. 2020 г., която ищецът е платил вместо ответника на
застрахованото лице Сезджан Сеид Илияз в едно със законната лихва от датата на иска до
окончателното плащане на сумата 25. 06. 2021 г., както и сумата от 4 749, 61 лв. ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26. 06. 2021 г. до
завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗЕАД „Булстрад
Виена иншурънс груп с” гр. София в който твърди, че по правилата за местната подсъдност,
делото подлежи на разглеждане от Софийски градски съд, тъй като седалището на
ответника е в гр. София. Излага подробни съображения и прави възражение за местна
подсъдност на делото. По същество излага становище, относно неоснователност и
недоказаност на иска.
Въз основа на така изложеното, съдът приема следното: С предявяването на иска,
ищецът сезира компетентния съд да се произнесе по повдигнатия от него правен спор с
правно основание чл. 386, ал. 1 във вр. с чл. 461, т. 3 и чл. 463 от КЗ. Съобразно
разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника, която е общата местна подсъдност. Според чл. 108, ал. 1
ГПК, искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в
чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки
отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното
местонахождение. В случая, седалището на ответника е в гр. София. Няма данни по делото,
че ответникът има разкрит клон в гр. Разград, нито, че отношенията между страните
произтичат от такива отношения. Следва да намери приложение първата хипотеза на чл.
108, ал. 1 от ГПК. Местната подсъдност не е служебен въпрос, съдът е длъжен да съобразява
1
възражението, когато обстоятелствата, изтъкнати от страната, са установени. В конкретния
случай не е приложима и предвидената в чл. 115, ал. 2 ГПК особена местна подсъдност по
искове за непозволено увреждане на увреденото лице срещу застраховател. Исковата
претенция произтича от сключен между страните застрахователен договор за задължителна
застраховка „Трудова злополука“ и поетите по него задължения, а не от фактически състав
на непозволено увреждане, макар че застрахователното събитие може да е реализирано като
такова /в този смисъл Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I
т. о., Определение № 60391/11.11.2021 г. по ч. т. д. № 2223/2021 г. на ВКС, I т. о. /.
Ищецът няма и качество на „потребител“по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно
легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество
това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина "потребител".
В КЗ е използвано понятието "ползвател на застрахователни услуги", което включва
застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическо лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност,
независимо дали има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите. В мотивите към законопроекта за нов КЗ е посочено, че по този начин
проектът на Кодекс за застраховането има за цел да предостави общ стандарт на защита
спрямо всички ползватели на застрахователни услуги независимо дали имат качеството на
потребители съгласно специалните закони за защита на потребителите, или не. Когато в
определени случаи защитата, предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели,
които имат качеството на потребители, това се указва изрично. По този начин с новия
Кодекс за застраховането е преодоляно смесването на понятието "потребител на
застрахователни услуги" по смисъла на КЗ (отм.) и понятието "потребител" по смисъла на
ЗЗП като първото е заменено с "ползвател на застрахователни услуги" и е по-широко от
второто.
В Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II т. о., след
излагане на мотивите на законодателя по приемане на редакциите на чл. 113 ГПК, е
разяснено, че законодателят е ограничил приложението на тази разпоредба до споровете,
образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна
в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП, а не по искове
на търговци.
От изложеното по-горе следва, че не е налице основание за разширително тълкуване на
разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилагането й спрямо ползвателите на застрахователни
услуги по задължителна застраховка „Трудова злополука“, когато последните нямат
2
качеството на потребители по смисъла на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за
разширяване на кръга на лицата, които могат да се ползват от привилегията за избор на
местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на
юридически лица – търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла
на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка „Трудова злополука"",
както е в разглеждания случай.
Горното мотивира съда да приеме, че с оглед своевременно отправеното от
ответника възражение за местна неподсъдност на спора, компетентен да разгледа делото е
съдът по седалището на ответника съобразно чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като ищецът е
търговско дружество.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 39/ 2022 г. по описа на Разградския окръжен съд и
изпраща делото за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред
Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3