Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 109
гр.Русе, 17.06.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 18 май през две хиляди двадесет
и първа година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове:
Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря и в присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 570 по описа за 2020год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
А.Я.Г. обжалва Решение № 748 от
18.06.2020, постановено по гр.д.№ 5149/17 по описа на РРС в частта, с която е
отхвърлено искането й по чл.349,ал.2 ГПК за възлагане на недвижимият имот,
представляващ жилищна сграда-еднофамилна на един етаж с идентификатор
63427.4.1505.2, находяща се в гр.Р.със застроена площ
59кв.м.,без терена върху която е построен, както и в частта, в която е
отхвърлено предявеното от нея искане по сметки за направените от нея подобрения
в имота, с който се е увеличила неговата стойност за сумата над
31 693.41лв до претендираните от нея
34 627.52лв. Излага оплаквания за неправилност на решението в тези части и
постановяване на друго, с което първоинстанционното решение се отмени в
обжалваните части и се постанови друго, с което и се възложи имота, предмет на
съдебната делба и се уважи изцяло искането й по сметки в размер на
34 627.52лв. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият И.Я.Б. чрез пълномощника си адв.Г.П. в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият Я.Я.Б. в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
А.Я.Г. е направила искане за възлагане
на недвижимият имот, предмет на съдебната делба, представляващ самостоятелен
обект- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж с идентификатор 63427.4.1505.2
по кадастралната карта на кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-91/15.12.2007 на изп.директор на АГКК, адрес на имота: гр.Р., със застроена площ от
59кв.м. без терена върху който е построена, тъй като същият е държавна
собственост. Искането за възлагане е на основание чл.349,ал.2 ГПК. За да е
налице основание за възлагане на имота на некой от съделителите,
същият следва към момента на откриване на наследството да е живял в имота и да
не притежава друго жилище. По делото е установено, че наследодателите на съделителите са починали, както следва: М.Я.Б./ е починала
23.10.1999г, а Я. Д. Б./ Я.Б./ е починал на 29.01.2014г. По делото не е
установено А. Г. към момента на откриване на наследството и на двамата
наследодатели да е живяла в имота. Обратното установено, от събраните гласни
доказателства, че в къщата, предмет на делбата, са живели св.А. Тотева и
съпругът й Я.Б., след което къщата била празна. Също от гласните доказателства
е установено, че съделителката А. Г. от години живее
в чужбина и едва след смъртта на наследодателите е започнала да прави ремонт на
тази къща и да се връща в България един или два пъти в годината. Видно и от
представеното копие от личната й карта същата е с постоянен адрес ***, но този
документ за самоличност е издаден на 26.08.2019г и не установява по никакъв
начин къде е била адресната регистрация на Г. към момента на отриване на
наследството на всеки един от наследодателите. При така установените факти, не
са налице предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК за възлагане на имота, предмет на
делбата, на съделителката А. Г., поради което
правилно е отхвърлено като неоснователно и недоказано от районния съд и
правилно делбата е извършена чрез изнасяна на имота на публична продан.
Същата съделителка
е направила и искане по сметките по чл.346 ГПК
за направените от нея строително-ремонтни дейности и подобрения, с които
се е увеличила пазарната стойност на имота, а именно 34 627.52лв, от който
И.Б. и дължи сумата от 15 149.94лв,
а Я.Б. сумата от 4328.44лв, равняващи се на техните идеални части от
собствеността. Според заключението на вещо лице в имота са извършени
строително-ремонтни дейности по покрив и подпокривно
пространство, външна изолация, подмяна на дограма, вътрешен ремонт чрез
поставяне на гипсокартон, ремонт на баня и други,
описани подробно в заключението на вещото лице. Тяхната стойност, според
заключението на вещото лице, е в размер на 35 365лв с ДДС. Според заключението на вещо лице А.М., прието
във въззивната инстанция, претендираните от А.Г.
строително-монтажи работи са извършени в имота, предмет на съдебната делба и
същите увеличават пазарната цена на имота с 26 270лв. Тъй като заявеното
искане по сметки е увеличената стойност на имота, вследствие извършените в него
строително-монтажни работи и подобрения, т.е заявеното искане по сметки е
основателно до този размер като останалите съделители
дължат от тази сума само такава равна на притежаваните от тях идеални части в
имота, тъй като всеки от съделителите следва да
участва в разходите за извършване на подобрения в съсобственият
имот съобразно дела си, а именно И.Б. и дължи сумата от 11 493.13лв, а Я.Б. сумата от 3283.75лв.
Неправилно първоинстанционният съд е присъдил не увеличената стойност на имота,
вследствие извършените подобрения, а стойността на самите строително-монтажни
работи. От
заключението на вещото лице, прието във въззивното
производство, е установено, че Г. има право
да получи от останалите съделители
сума, в по-нисък размер от присъдената
с първоинстанционното решение. Не е налице
обаче въззивна жалба от останалите съделители по отношение на сумите, които те са осъдени да
заплатят на съделителката си А.Г., а такава е постъпила само от нея по отношение на
решението в частта, в която е отхвърлено искането й по сметки над приетият
размер на извършени подобрения в размер на 31 693.41лв, поради което въззивният съд с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК,
очертаваща неговите правомощия, не може да се произнася по правилността на
първоинстанционното решение в тази част и следва да потвърди
първоинстанционното решение в частта по отношение на уваженото искане по
сметки, а именно в частта, в която е осъдил И.Я.Б. да плати на Г. сумата от
13 865.87лв, а Я.Б. да и заплати
сумата от 3 961.68лв. С оглед изложеното решението на първоинстанционния
съд е правилно в частта, в която е отхвърлил искането по сметки над тези суми и
в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор и на
основание чл.78 ГПК, на жалбоподателката не се дължат
разноски. Такива се дължат на въззиваемите, но същите
не са претендирали присъждане на съдебни разноски, поради което не следва да им
се присъждат от въззивния съд.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 748 от
18.06.2020г, постановено по гр.д.№ 5149/17 по описа на РРС в частта, в която е
отхвърлено искането на А.Г. за възлагане на
имота на основание чл.349, ал.2 ГПК и недвижимият имот, предмет
на съдебната делба, представляващ самостоятелен обект- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж с идентификатор
63427.4.1505.2 по кадастралната
карта на кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-91/15.12.2007 на изп.директор
на АГКК, адрес на имота:
гр.Р., със застроена площ от 59кв.м. без терена върху който
е построена, тъй като същият е държавна
собственост е изнесен на публична продан; както и в
частта, в която е отхвърлено направеното от А. Г. искане по сметки над сумата
от 13 865.87лв, която И.Я.Б. е осъден да плати на А.Г. и в частта на отхвърленото искане по
сметки, заявено от А.Г. над сумата от 3 961.68лв, която Я.Б. е осъден да плати
на А.Г..
Решението в частта, в която И.Я.Б. е осъден да плати на А.Г. сумата от 13 865.87лв и Я.Б. е осъден да плати на А.Г. сумата от 3 961.68лв по предявеното
от нея искане по сметки по реда на чл.346 ГПК не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: