№ 258
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200536 по описа за 2022
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалбата на Д.Е. .Ц.
от.гр.И,обл.Плевен,ул „Р.“№9 ,ЕГН ****** против ЕФ за налагане на глоби
за нарушение установено от електронна система за събиране на пътна такса
по чл 10,ал1т1 от Закона за пътищата № ****** / 21. 04. 2021 г., издадено от
Началник Агенция Пътна инфраструктора, с което му е наложено
административно наказание, за извършено нарушение по чл. 139 ал.6 от
ЗДвП като на основание чл.179 ал3вр с чл 187а ал1 от ЗДвП Глоба в размер
на 300лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото ЕФ и моли да му бъде
отменен .
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
юристкунсулт Михайлов ,които взема становище и моли съда да потвърди ЕФ
като правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че
жалбата е подадена в срок .
На 21.04.2021г„ в 17:09 часа, е установено нарушение №
1
08AC916CBA1680EE053011F160AED8C., с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ Ф. П.,
регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса
1790. в община Долни Дъбник, за движение по път I-З км 100+471, с посока
Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата.
Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-З км 100+471.
Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател:Д. ЕВГ. Ц. с постоянен
адрес: област ПЛЕВЕН община И, гр.И ул.Р. №9. ЕГН**********, с което
виновно нарушил разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
За нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП, на жалбоподателят на основание чл.
179, ал.3, от ЗДвП /съгласно която разпоредба " Водач, който управлява
пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното
средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно
от одобреното, се наказва с глоба, както следва- по отношение на пътните
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона) Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
300лв за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП, /съгласно която разпоредба
"движението на определените в Закона за пътищата превозни средства по
републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по
реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата"/.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и
местни. В ал.2 е предвидено, че републикански пътища са автомагистралите,
скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, като отделни републикански пътища са включени в
трансевропейската пътна мрежа. Съответно съгласно ал.3, местните пътища
са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват
транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските
пътища или с улиците.
Съгласно чл. 10, ал.3 от Закона за пътищата, списъкът на пътищата за преминаване
на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато
разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. С решение № 945 на
МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на
списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса
по чл. 10, ал.4 от Закона за пътищата, за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища, е утвърден списъка на републиканските пътища, съгласно
приложение № 1 и е приет списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
2
ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, съгласно приложение № 2.
Видно от представеното в преписката заверено копие на разписка за електронна
винетка № 21032656542956, такава е била заплатена на 26.03.2021 г. - разписка № ****,
ИЗДАДЕНА ОТ „ИЗИПЕЙ“ за сумата от 97 лева, Категория - КЗ, за ППС с per. № ЕН 967
ВР, валидна от дата от 26.03.21г до 25.03.2022 г.
От приложеното Заявление с ВХ № 94-00-563/26.07.2021г до
Областно пътно Управление - Плевен от името на Д. ЕВГ. Ц. е видно, че
същия е собственик на ППС с ДК № ****** и закупената от него електронна
винетка с № 21032656542956 валидирана в Електронната система за
таксуване , с държава на регистрация България и категория на ППС - К 3 е
допусната техниеска грешка при въвеждането на данните - пропусната цифра
в регистрационният номер.
От представеното по делото копие от СР МПС Част I, се установява,
че под регистрационен номер ****** е регистриран МПС - лек автомобил "Ф.
П., собственост на жалбоподателя.
Предвид установеното от фактическа страна съдът си налага
следните правни изводи: '
Съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение нормативна
уредба Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, е
предвидено, че се заплащат такси за преминаване но платената пътна мрежа,
с която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база
изминато разстояние. Въведени са съответно различни санкциояни последици
за всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите
такси.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата предвижда,
че за движение на ППС с обща технически допустима максимална маса до
или равна на 3, 5 тона, се дължи заплащане на винетна такса. В ал. 7 на същия
текст от ЗП е предвидено, че това са МПС, които имат най - малко четири
колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които имат най -
малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с
повишена проходимост.
С разпоредбата начл. 10 а, ал. 9 от Закона за пътищата се предвижда,
че когато ППС-то, за което се дължи винетна такса се движи с прикачено
ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна
винетна такса за същата категория ППС, независимо от броя на осите на
ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното
превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3, 5 тона.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в
ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на
пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
3
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС-то.
От друга страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАПН, от субективна страна е необходимо да е
извършено виновно.
Изложеното по горе налага извод, че за да се приеме, че е извършено
административното нарушение начл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде
установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр. /
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, че автомобилът се е движел по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В конкретния случай съдът намира ,че от обективна страна,
категорично е установено, че към дата 21.04.2021 г., е била заплатена
годишна винетна такса за ППС с per. № ******. При закупуването на винетен
стикер лицето декларира регистрационния номер и категорията на превозното
средство. Техническата грешка при посочването на категорията на
превозното средство или неправилното отразяване, в случая от служител при
оператора "ИЗИПЕЙ" АД не може да бъде вменено във вина на собственика
и/или лицето, което управлява ППС-то. и в този смисъл не е тъждествено, не
се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за заплащане дължима
винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа.
В този смисъл съдът намира,че липсва умисъл за осъществяване на
нарушението, тъй като лицето субективно е уверено, че след като заплаща
сумата от 97 лева - винетна такса за категория автомобил е изпълнило
добросъвестно задължението, което законът му вменява.
Не може да се спори, че в чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние предвижда, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса.
Сочената норма обаче, не би могла да обоснове административно
наказателна отговорност по чл. 139. ал. 5 и 6 ЗДвП, още повече, че от
доказателствата по делото категорично се установи, че жалбоподателя е
собственик единствено на МПС, л. а. - "Ф. П. с per. № ******, и поражда
задължението за съответното лице, когато се констатира погрешното
деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки коректно
данните за превозното средство. Ако се приеме противното, то лицето би
4
понесло административно наказателна отговорност за грешката в
декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП. тъй като то предвижда задължение за водача за заплащане
на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил.
В този смисъл тълкуването от страна на административно
наказващият орган на сочената норма, противоречи от една страна на
действителния смисъл на административно наказателната разпоредба, така и
на целта на закона.
Освен това и към настоящия момент единственият вид винетна такса
от категория КЗ и стойността й е еднаква, независимо от категорията на
превозното средство. На административно наказване по този текст, биха
подежали единствено лица, които съзнателно /умишлено/ не са заплатили
дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство,
управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В този смисъл и при субсидиарното приложение на чл. 11. ал. 2 от
НК жалбоподателя следва да съзнава обществено опасният характер на
деянието - че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с
Обществено опасни последици, чието настъпване иска или допуска, но в
настоящия случай, е безспорно установено от доказателствата по делото, че
същият е имал знание, че закупува винетка за процесния лек автомобил и е
заплатена в полза на бюджета /електронна годишна винетка/, като е съзнавал,
че е закупена именно за този автомобил.
В този смисъл, съдът намира че се налага извода при субсидиарното
приложение начл. 14, ал. 1 от НПК за изключване на наказателна отговорност
на дееца, определена от констатираното незнание на действителните
обстоятелства принадлежащи към състава на административното нарушение.
На следващо място : Съгласно разпоредбата на чл10а, ал.З от Закона
за пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е
бил деклариран от собственика или ползвателя му.
Възниква въпроса за документа, който отразява и удостоверява
декларираните обстоятелства. Нормата на чл.10а, ал.4 ЗП регламентира, че
при заплащане на винетната такса се издава електронна винетка, която
представлява електронен документ по смисъла, на чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1и
съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата
категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност.
Следователно електронната винетка е документа, който съдържа
декларираното от собственика или ползвателя, но този електронен документ
се създава в информационната система на АПИ, а самият платежен
документ - в случая платежно нареждане за извършено заплащане на винетна
5
такса чрез банков трансфер, удостоверява изпълнението на задължението за
закупуване на електронна винетка и предоставя информация за данните,
които задълженото лице е декларирало - регистрационен номер и категория
на ППС, и периода на валидност.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от
26.03.2021г, - Д.Ц. в качеството си на собственик на
управлявания от него лек автомобил, е заплатил сумата от 97лв.,
представляваща плащане за електронна винетка за МПС ******.
Следователно при заплащането на винетната такса собственикът е изпълнил
задължението си по чл.Юа, ал.З от ЗП като коректно е декларирал
изискуемите от закона обстоятелства, в т.ч. и правилния регистрационен
номер на лекия автомобил. Непълното отразяване на подадените от
задълженото лице данни в информационните масиви на АПИ и съответно
генерирането на електронен документ /електронна винетка/, удостоверяващ
заплатена винетка такса за автомобил, за който не е било заявено плащане,
няма как да бъде вменено във вина на лицето, извършило плащането.
Обстоятелството, че по независещи от лицето причини не е била издадена
електронна винетка с коректно съдържание налага извода за липса на
съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като административно
нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, обуславящо санкционирането на Ц. на
основание чл. 179, ал.З от същия закон. Дори да се приеме строго
формалистичен подход и се приеме, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, с
която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като в
този случай съдът намира ,че нарушението извършено от него, следва да се
квалифицира като маловажен случа по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В ЗАНН липсва легално определение за "маловажен случай", но предвид
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция отразена в чл. 93, т. 9 от НЕС тъй като разпоредбата
начл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
'
В настоящия случай, деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените такива нарушения от този
вид. При преценката тежестта на нарушението и съответно степента на
обществената му опасност, следва да се съобразят конкретните обстоятелства
около неговото извършване - сумата представляваща винетна такса е била
платена за управлявания автомобил и действително е постъпила в бюджета,
поради което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици. В
този смисъл същото не се отличава със значителна обществена опасност и
налагането на глоба в размер на 300 лева, се явява несъразмерно тежка
санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществената му
опасност.
6
Предвид това и след като административно наказващият орган не е
извършил описаната по - горе преценка за наличие на маловажен случай,
съответно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. то същото се явява
основание за отмяна на атакуваното ЕФ/НП - в тази насока относно
преценката за законосъобразност - ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. Особеност на процесното производство се
състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този
специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не
защитаваната страна, а самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от
23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд;
Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния
административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. №
2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 5246 от
30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и
др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение
не е определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този
размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора и към момента на провеждане
на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и
съдействие - 21.04.2022 г. е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство
в едно открито съдебно заседание. По делото не са налице доказателства,че
жалбата е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е
подадена от наказаното лице .
Освен това към нея не е представено пълномощно ,а по късно при
приключване на делото и договор за правна защита и съдействие.. Констатира
7
се, че процесният случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по
приложението на материалния и процесуалния закон,но според своята
специфика се налага да бъде допусната и изготвяне на СХЕ. По делото са
проведени три открити съдебни заседания и са разпитани пет свидетели.
Изложени са обстойно доводи от адвоката за отмяна на процесното
наказателно постановление, като и представена и писменна защита.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция
е глоба в размер на 300 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 300 лева.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на глоби за нарушение установено от
електронна система за събиране на пътна такса по чл 10,ал1т1 от Закона за
пътищата № ****** / 21. 04. 2021 г., издадено от Началник Агенция Пътна
инфраструктора, с което на Д.Е. .Ц. от.гр.И,обл.Плевен,ул „Р.“№9 ,ЕГН *****
наложено административно наказание, за извършено нарушение по чл. 139
ал.6 от ЗДвП като на основание чл.179 ал3вр с чл 187а ал1 от ЗДвП Глоба в
размер на 300лв..
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
гр.София на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 38 от ЗАдв да ЗАПЛАТИ на
Д.Е. .Ц. от.гр.И,обл.Плевен,ул „Р.“№9 ,ЕГН **** сумата от триста лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Плевенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8