Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Галина Стефанова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1544 по описа за 2019 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от ОБЩИНА ВАРНА срещу Решение №
2697/17.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4378/2018 г. на ВРС, с което:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищците П.Я.Ч. ЕГН **********
и Ж.Я.П. ЕГН **********, двамата то гр.Варна, със съдебен адрес *** .., от една
страна и ответника ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес: гр. В., бул. О.П.п. №
.., от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ОБЩИНА ВАРНА НЕ Е СОБСТВЕНИК на идеална част с площ от 450 кв. метра от
новообразуван имот № 72709.505.190 по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/,
одобрен съгласно заповед № РД-1-7706/22/ от 23.01.2004 г. на Областния
управител на област с административен център Варна, идентичен с ПИ 190 - 40 и
41 по предходен КП, целият с площ от 888 кв.м., находящ се в местността «До
стадиона», в землището на с. Тополи, общ. Варна.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ОБЩИНА ВАРНА, с
административен адрес: гр. Варна, бул. Осми Приморски полк № 43, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Я.Ч.
ЕГН ********** и Ж.Я.П. ЕГН **********, двамата то гр.Варна, със съдебен адрес ***
37, сумата от общо 720.00 лв.,
представляваща сбор от сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, както
следва: за държавна такса 50.00 лв., за депозит за СТЕ 350.00 лв., за съдебни
удостоверения 20.00лв., за адв. възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски и за
двете инстанции.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П.Я.Ч. ЕГН **********
и Ж.Я.П. ЕГН **********, двамата то гр.В., със съдебен адрес *** .., чрез адв.Г.З.,***,
с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване, че ответникът
не е носител на правото на собственост върху ЛОЗЕ с площ от 450 кв.м., ПИ
190-40 и 41/предходен КП/-9 /стари граници съгласно помощния КП към ПНИ/ по ПНИ
на местност „До Стадиона“, земеделски земи землище Тополи, общ.Варна, с нов
идентификатор № 72709.505.190, целият с площ от 888 кв.м.
Ответната
страна- Община Варна, считат иска за
недопустим, алтернативно за неоснователен. Твърдят, че претенция е недопустима,
поради липса на правен интерес на ищците. Те не се легитимират като собственици
на имота, с оглед на което техният правен интерес от иска е необоснован. Не е налице
абсолютна процесуална положителна предпоставка, обуславяща надлежното
предявяване на претенцията, с оглед на което производството следва да се
прекрати.
В условията на евентуалност от горното, изразяват становище
за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Фактическите
твърдения, на които се основава исковата претенция са, че ищецът е собственик
на имота по наследяване от Я.П.П., а той
го е придобил чрез договор за продажба от 24.03.1986 г. От 1986 г. имотът се е
владял от наследодателя му, а след неговата смърт 2013 , ищците осъществяват
непрекъсната фактическа власт и към датата на подаване на молбата. Във връзка с
предприети действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка за процесния имот Община Варна съставила акт за
частна общинска осбственост № 8117/2015 г. Твърди, че този АОС не създава права
в полза на общината, но доколкото с него се възпрепятства възможността да се
снабди с КНА за собственост има интерес да оспори претендираните от ответника
права. Поради това е предявил и иска си за приемане за установено, че община
Варна не е собственик на процесния имот.
Предвид
наведените твърдения за придобиване на процесния имот на основание изтекла в
полза на ищеца придобивна давност през периода от 1994 г. до подаване на иска и
наличие на титул, легитимиращ ответната община като собственик, който изключва
възможността ищецът да се снабди със свой титул за собственост, за последния е
налице интерес да установи непринадлежността на твърдяното право в патримониума
на ответника.
Ответникът
по делото следва да установи правото си на собственост за процесния имот, като следва да изчерпи в
процеса всички основания, на които правото на собственост е могло да се породи
(Тълкувателно решение 8/2012 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на
ОСГТК на ВКС). В случая, ответникът е посочил, че правото му на собственост е
възникнало по силата на закона - разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно
която земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. В представения от ответника АЧОС № 8117 / 15
г. е посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, като съгласно
последната разпоредба, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или
по друг начин, определен в закон.
По
делото не се спори, а и с оглед на представените доказателства, процесният имот
е с характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и за територията
има одобрен план на новообразуваните имоти съгласно заповед № РД-1-7706/22/ от
23.01.2004 г. на Областния управител на област с административен център Варна.
Процесният имот не подлежи на възстановяване на реституиран собственик и не е предоставено право на ползване по силата
на някой от актовете, посочени в пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото няма
доказателства да са предприети действия по отчуждаване и възстановяване на
собствеността върху описания имот. От приетата по делото СТЕ се установява, че в
кадастралния план и помощния план към ПНИ на тази местност имотът е записан на
неидентифициран собственик. Същият
попада изцяло в границите на ПИ № 40 и на ПИ № 41, които са част от имот стар № 9
на неидентифициран собственик и са записани по ПНИ на община Варна. Имотът преди изработване на
ПНИ и към момента представлява земеделска земя с начин на трайно ползване
лозе.
Съгласно
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че ищците владеят
процесния имот, като преди това баща им
го е владял от 1986 г., който пък го е купил от С.П.. Това се потвърждава и от
представения по делото договор за продажба на недвижим имот – лозе, неоспорен
от ответника, от който става ясно, че на 24.03.1986 г., С.К.П. е продала на Я.П.П.
недвижим имот от 450 кв.м., находящ се в землището на с. Тополи, местност
Комлука. / В конкретния случай, обстоятелството,че се касае само за писмен
договор е правно ирелевантно,тъй като ищците не твърдят самостоятелни права
,произтичащи от договор за покупко продажба, а въз основа на изтекла придобивна
давност,поради което и съдът не обсъжда вещно прехвърлителното действие на този
писмен договор /
С
оглед на това, ищците по настоящото дело
са доказали фактическите основания,
посочени по-горе, които обосновават правния му интерес от предявения иска по
чл. 124 ГПК. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ответникът следва да докаже съществуването в патримониума му на
отричаното право, т.е. че е собственик на процесния имот. Въпросът дали са
налице пречки за оригинерното придобиване на правото на собственост от страна
на въззивника следва да се разглежда само при направата на извод, че имотът е
бил собственост на Община Варна, доколкото съставлява правоизключващо
възражение за претендираното от нея право на собственост.
От
представения по делото Акт № 8117, съставен на 19.03.2015 г. и вписан в Служба
по вписвания акт № 26, том ХVІ, дело № 3176/2015 г., е видно, че имотът е
актуван като частна общинска собственост със записано правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС. По делото ответникът поддържа, че имотът е частна общинска
собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Доколкото АОС няма правопораждащо
действие, то цитираната в него като основание законова разпоредба не установява
фактическия състав на придобито право на собственост. В приложното поле на
разпоредбата по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона
срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на §4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза
на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. В обхвата на ЗСПЗЗ не са
включени и земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са
останали собственост на физически лица в реалните им граници. Следователно, за
да се приеме, че процесният имот е придобит от Община Варна по силата на чл. 25,
ал.1 ЗСПЗЗ е следвало да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда
на този закон, но в установените в него срокове не са били зявени реституционни
претенции.
Такива
доказателства не са представени от община Варна, поради което и Община Варна не се легитимира като собственик
на имот от 450 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
72709.505.190, идентичен с ПИ 190-40 и 41 по предходен КП, целия с площ 888
кв.м., находящ се в землище с. Тополи, местност «До стадиона», на основание чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което и предявеният срещу нея отрицателен установителен
иск се явява основателен.
В
обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено
С оглед изхода на правния спор, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв, съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК, дължими от
въззивника.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2697/17.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4378/2018 г. на ВРС
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес: гр. В., бул. О.П.п.
№ .., ДА ЗАПЛАТИ НА П.Я.Ч. ЕГН ********** и Ж.Я.П. ЕГН **********, двамата то
гр.Варна, сумата
от общо 500 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок , считано
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: