Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
гр. Габрово,
10.01.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
Мл. съдия
МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Боряна Михова и
прокурор Надежда Желева, като разгледа
докладваното от съдия Попов ВАНД № 116 по описа за 2018 година, въз основа
данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по протест на Районна прокуратура Севлиево против
Решение № 110 от 30.10.2018 година, постановено по АНД № 248/2018 г. на Районен
съд – Севлиево.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ обвиняемия Г.В.Г., живущ в ***, за НЕВИНЕН в това на 15.08.2017 г., около 12.15 часа, в гр. Севлиево, на площад
„Свобода" **, в търговски обект – магазин на „Теленор България" ЕАД,
чрез стискане с ръка в областта на предната част на шията на О.М.Т.– управител
на „П. БГ" ЕООД гр. Велико Търново (франчайзополучател по договор за
франчайзинг от 07.06.2017 г. със страни „Теленор България" ЕАД и „П.
БГ" ЕООД) – длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б" от НК,
при и по повод изпълнение на службата му, да му е причинил травма на шията,
довела до болка без разстройство на здравето – лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като деянието, макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК заради явна незначителност на обществената му опасност, и го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът е постановил разноските по делото остават в тежест на Държавата.
Съдът е постановил
вещественото доказателство - 1 бр. CD-R „Maxell",
съдържащ записи от охранителна камера на търговски обект – магазин
„Теленор" в гр. Севлиево, да остане приложено към делото за срока на
пазене на същото, след което да се унищожи.
Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната му допустимост.
В
протеста се твърди, че решението на съда е неправилно. От събраните в хода на
съдебното следстие пред първоинстанционния съд доказатества по безспорен начин
се установило, че на 15.08.2017 г. обв. Г.В.Г. е посетил магазин на
„Теленор" в град Севлиево с намерението да поиска прекратяване на сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги с майка му - св. Т.К., който считал
за неизгоден. Обвиняемият изложил претенциите си за прекратяване на договора
пред св. Т., който в този момент обслужвал клиенти на касата на едно от работните места в офиса. След като изслушал
претенциите на обвиняемия, св. Т. направил справка в информационната система за
въпросния договор и информирал обв. Г., че е възможно прекратяване на същия
след заплащане на неустойка. Този отговор още повече раздразнил обв. Г., който
решил да се саморазправи със св. Т., като го хванал с ръка в областта на
предната част на врата и го стиснал. По този начин обвиняемият причинил на св.
Т., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.
"б" от НК, лека телесна повреда, изразяваща се в болка. Действията на
обвиняемия Г. били преустановени едва след намесата на друг клиент на магазина,
който успял да го отблъсне назад. В решението си Севлиевски районен съд приел,
че деянието осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, но поради явно
незначителната си обществена опасност не е престъпно. Прокурорът счита, че в
случая не са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК. Позовава се на фактическата обстановка, при която е извършено деянието.
Обв. Г. съзнателно причинил болка на
обслужващото го длъжностно лице, като го хванал с ръка в област на тялото,
която е жизненоважна и силно чувствителна. Св. Д.М. заявил, че е забелязал по врата
на пострадалия Т. зачервявания, след като той бил пуснат от обвиняемия. Самият
пострадал сочел, че е имал зачервяване в областта на предната част на шията. От
това можело да се заключи, че силата и интензитета на въздействие върху
предната част на шията на пострадалия били значителни, за да оставят макар и
кратковременно следи от зачервяване. Съдебномедицинската експертиза също била
категорична, че такова въздействие - хващане и стискане в областта на врата е
довело до причиняване на болка. Според вещото лице, при хващане и стискане с
ръка в областта на врата се получавало рязко изтласкване на кръвта от
кръвоносните съдове, която след това, при нахлуването си, предизвиквала това
зачервяване. Извършеното деяние било съпроводено и с явно изразено неуважение
към длъжностното лице Т., при изпълнение на службата му и незачитане на
установените в правовата държава порядки, свързани с прекратяване на договорни
отношения. По изложените съображения, изводът на съда, че обществената опасност
на извършеното деяние е явно незначителна, не можело да бъде споделен.
Претендира се въззивната инстанция да отмени
атакуваното решение и да постанови ново,
с което да признае обв. Г.Г. за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 130, ал. 2 от НК и да му наложи наказание по реда на чл. 78а от НК. Не се
сочат нови доказателства.
От протеста е видно, че се поддържа твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с неправилна оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не се описват процесуални нарушения.
В съдебно заседание
обвиняемият Г.Г. не се явява и не взема становище по протеста, независимо от
предоставената възможност. Неговият защитник адв. Т.М. *** оспорва протеста и
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста на районния
прокурор. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият Г.Г. е роден на *** ***. От години трайно се е установил да
живее в ***. Гражданин е на Република България и на Кралство ***. Има постоянен
адрес ***.
През месец август 2017 г. обвиняемият Г. се намирал в гр.
Севлиево, където живеела неговата майка Т.М.К. (починала на 29.05.2018 г.,
преди приключване на производството). Търговската
дейност в магазина на „Теленор" в Севлиево се извършвала съгласно договор
за франчайзинг от 07.06.2017 г., сключен между „Теленор България" ЕАД, в
качеството на франчайзодател, и „П. БГ" ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. Велико Търново, представлявано от управителя О.М.Т..
На 15.08.2017 г., около 12,15 часа,
обвиняемият Г.Г. посетил магазина на „Теленор България", намиращ се на
площад „Свобода" ** в гр. Севлиево. В търговския обект имало и други
клиенти, обслужвани на три работни места от свидетелите О.М.Т., К.И.П. и Д.Н.Ц.
Обвиняемият се отправил към освободеното гише, което по същото време се
обслужвало от свидетеля О.М.Т.. Пред посочения свидетел обвиняемият Г. заявил
искане за прекратяване на сключения от майка му по-рано същия месец договор с
„Теленор България" ЕАД. Свидетелят Т. извършил справка в информационната система,
като отговорил, че предсрочно прекратяване на договора може да стане само срещу
заплащане на неустойка. Междувременно свидетелят пуснал да принтира договора и
излязъл пред бюрото, на което работел, за да вземе разпечатката от принтера,
разположен в централната част на магазина. Озовал се в непосредствена близост
до обвиняемия. Г. бил видимо недоволен от отговорите, които получавал. В един
момент вдигнал лявата си ръка, след което с рязко движение, с разтворени
пръсти, насочил ръката си към предната част на врата на свидетеля Т.. Достигнал
с ръката си пострадалия в предната част на врата, при което го ударил и
натиснал назад, но не успял да осъществи траен хват с пръстите си в тази част
на тялото на свидетеля Т., тъй като последният отстъпил назад, както и защото в
този момент се намесил клиент на магазина, който изблъскал обвиняемия. След
случилото се свидетелката П.се обадила на спешен телефонен номер 112 и не след
дълго на място пристигнали служители на РУ – Севлиево.
Пострадалият О.Т. не е освидетелстван от
медицински специалист и не е търсил медицинска помощ. Според показанията му,
депозирани в съдебно заседание пред СРС: „Първо усетих голямо напрежение, като
ме хвана за гушата. Заболя ме, това е зона, която при най-малкото хващане се
усеща болка".
Съгласно заключението на вещото лице д-р С.Р. по назначената в досъдебната
фаза на процеса съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните
по делото и се приема и от настоящата инстанция за мотивирано и
законосъобразно, следва да се приеме, че при стискане с ръка в областта на
шията на О.Т. е причинена болка. Вещото лице приема, че травмата може да се
причини по описания в показанията начин – стискане с ръка от страна на
нападателя в предната шийна област на пострадалия. В съдебно заседание пред СРС,
включително след преглед на вещественото доказателство – СД с видеозаписи от
охранителната камера в търговския обект, д-р Р. е заявявил, че поддържа
заключението си. Добавил е, че при самото съприкосновение се причинява болка,
тъй като има удар с длан в горната част на гърдите, в областта на гръдната
кост.
По делото е приложено веществено
доказателство - 1 бр. CD-R „Maxell", съдържащ записи от охранителна камера на търговски обект – магазин
„Теленор" в гр. Севлиево. Севлиевски районен съд е предявил на страните
вещественото доказателство, както и при участие на страните, на свидетеля Т. и
на вещото лице д-р Р., е отворил и разгледал съдържанието на отделните файлове.
Доказателствената стойност на записите от охранителната камера не е оспорена от
страните по делото. При отваряне на файл 2017_08_15_12_25_00_000F_0001_0000_0000_01 .avi се вижда разположението и действията на пострадалия и обвиняемия в момента
на деянието. Наблюдава се как в един момент обвиняемият Г. вдига лявата си
ръка, разтваря широко пръстите си, след което с рязко движение насочва ръката
си към тялото на пострадалия; ръката целенасочено достига до предната част на
врата на свидетеля Т. и го удря, като следва и лек натиск, но обвиняемият не
успява да осъществи траен хват с пръстите си във врата на пострадалия, тъй като
последният отстъпва леко назад, както и защото в същия момент се намесва клиент
на магазина, който изблъсква обвиняемия назад.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на протестирания първоинстанционен
съдебен акт. Същата се установява от гласните и писмените доказателства по делото и от материалите,
приложени по ДП **/2017 г. по описа на РУ Севлиево.
Доводите в протеста на прокурора са неоснователни. На първо място,
съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК, съдът разглежда делото в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението. В постановлението на районния прокурор е записано, че свид. О.Т. е имал
качеството на длъжностно лице - управител на „П.
БГ" ЕООД гр. Велико Търново, което се установява по делото. Правилен е
изводът на районния съд, че обв. Г. няма от къде да знае, че дейността в
магазина е предмет на договор за франчайзинг, и че контактува с Т. именно в
това му длъжностно качество. Следва извода, че Г. не е
осъзнавал и няма как да е знаел, че контактува с длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК
/управител на „П. БГ" ЕООД/, каквото е описано в повдигнатото обвинение.
Вероятно обвиняемият е
считал, че контактува с длъжностно лице, представляващо „Теленор България". Всички работещи в магазина са носили облекло, утвърдено от посочения
мобилен оператор, с брандирано лого и баджове на същия оператор. Но функцията
на длъжностните лица в магазина, като служители на „Теленор
България" е извън рамките на фактическите положения, описани в
постановлението и определящи повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. След като
обвиняемият не е осъзнавал един от елементите на престъплението, за което е
предаден на съд, не може да се приеме, че деянието е осъществено от субективна
страна.
Но дори прокурорът да беше посочил вярно длъжностното качество, в което
свид. Т. е възприет от обв. Г., изводите на районния съд за приложимост на чл.
9, ал. 2 от НК са правилни. Коректно районният съд е установил, че на
посочената от обвинението дата и място, обвиняемият Г. е нанесъл лек удар с
ръка в предната част на врата на свидетеля Т., с което му е причинил болка без
разстройство на здравето, което е най-леката форма на леката телесна повреда.
Действие "стискане с ръка в областта на предната част на
шията", за каквото се говори в обвинението, от доказателствата по делото
не се установява. Представеният по делото видеозапис е достатъчно ясен и с
добра резолюция. От него се установява нанасяне
на лек удар с ръка от Г. в предната част на врата на Т., като ударът по-скоро
наподобява блъскане. Съприкосновението е за един кратък момент, тъй като
веднага се намесва друг клиент, който възпира незабавно действията на
обвинаемия, а Т. отстъпва назад. Правилно районният съд сочи, че осъщественото
посегателство е с много малка сила и с нисък интензитет. По делото не се
доказват възникнали значими вредни последици за свид.
О.Т.. В показанията си на л. 37 от ДП свид. Т. описва подробно инцидента, но
твърди за хващане за гушата /в предната част на врата/, каквото по делото
безспорно се установи, че не е имало. Говори предимно за заплахи и обиди от
страна на обвиняемия, каквито не са предмет на настоящото производство. Не
споменава за зачервявания в областта на шията или за изпитана болка. Не е
потърсил медицинска помощ. Едва пред съдебния състав /след зададени въпроси от
прокурора/ заявява, че е изпитал болка и имало "зачервяване по
гушата". Пред състава на СРС свид. Т. отново твърди, че е бил "хванат
за врата". Такива твърдения излага и свид. Д.М.. В противоречие с тях,
свидетелката К.П. казва: "Не успя да го хване обвиняемия управителя, само
го блъсна за гърлото... След случката управителят не си спомням да е споделял,
че нещо го боли". Пред съда свидетелката Д.Ц.също казва: "На мен
конкретно г-н Т. не ми е казвал, че го боли нещо. Не е имало видими следи по
него след случката". Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелките
П. и Ц.. От видеозаписа ясно се установява, че хващане за гушата, за каквото
говорят Т. и М. не е имало, което компрометира техните изявления. Както свид.
О.Т., така и свид. Д.М.не споменават за болки, страдания и зачервявания по
време на ДП. Същите най-вече са възмутени от обидите и заплахите, които е
оправил Г. към Т.. Съгласни сме с твърденията на експерта Р., че при стискане с ръка в областта на шията се причинява болка, но от
доказателствата по делото се установява, че такова стискане, каквото е описано
в постановлението, Г. не е успял да осъществи. Съгласни сме, че действията на
обвиняемия са били "съпроводени с изразено явно неуважение към
длъжностното лице Т. и незачитане на установените в правовата държава
порядки", както е записано в протеста. Но именно прокурорът е бил този,
който е трябвало съобрази това при повдигане на обвинението. Срещу Г.Г. няма
обвивение за извършени хулигански действия.
Други доводи за
неправилност на атакувания първоинстанционен съдебен акт, в протеста не се
сочат.
В заключение, може да се направи извод за
правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение, което от
своя страна обуславя цялостното му потвърждаване. Изведеният в него извод
почива на събраните по делото доказателства. Не може да има осъдително решение,
когато не са доказани елементи от състава на престъплението, както и когато
обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение, е явно
незначителна. При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за
изменение на първоинстанционното решение, както и да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и
на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 30.10.2018 година,
постановено по АНД № 248/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: