РЕШЕНИЕ
№ 3653
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20213110118208 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ***, с ЕИК ***и седалище
и адрес на управление гр.*** срещу М. Г. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 3308/09.07.2021г. по ч.гр.д. № 9951/2021г. по описа на
ВРС:
главница за периода от 03.01.2019г. до 14.06.2021 г. в размер на 569,14 лв.
/петстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по клиентски номер ***/включващ задължения по
партида с абонатен номер ***и задължения по партида с абонатен номер ***/ за периода от
03.01.2019 г. до 14.06.2021 г. за обект – ***, находящ се в гр***, както следва: сумата 280.49
лева, представляваща главница по партида с абонатен номер ***, дължима за периода от
03.01.2019 г. до 14.06.2021 г. и сумата 288.66 лева, представляваща главница по партида с
абонатен номер ***, дължима за периода от 03.01.2019 г. до 14.06.2021 г. , ведно със законна
лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава за периода от
08.03.2019г. до 04.07.2021 г. в размер на 51,96 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/, в това число: сумата 26.09 лева обезщетение за забава върху главницата от 280.48
лева, дължима за периода от 08.03.2019 г. до 04.07.2021 г. и сумата 25.87 лева обезщетение
1
за забава върху главницата от 288.66 лева, дължима за периода от 08.03.2019 г. до 04.07.2021
г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор предоставяло на ответника
ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр.***, отчитани по партида с клиентски
номер ***, включващ абонатни номера ***и ***. Ответникът не заплатил потребените ВиК
услуги за процесния период, поради което ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № 9951/2021г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото
дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които
била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК – поради връчване
заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният му
особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК
услуги.
На следващо място се оспорва основателността и правилността на извършените
измервания по количества и цена, както и изправността на водомера. С исковата молба не
били представени карнети или протоколи за неосигурен достъп, за да се направи
заключение, че дружеството правилно и законосъобразно е отчело количествата изразходена
вода за процесните периоди.
Оспорва се също изправността и годността на процесните водомери по двата
абонатни номера, тъй като не били представени доказателства относно техническа
характеристика, производител, марка, модел и година на производство.
Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.
Оспорва се верността на записаните количества потребена вода и стойност в
представените от ищеца справки за недобора на частен абонат.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител
поддържа изложеното в исковата молба и претендират присъждане на направените по
делото разноски. Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете като
неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 9951/2021г. по описа на ВРС е видно, че в полза на
заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника М. Г. М..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ВРС в
законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на В и К
услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени ОУ и определяне на цени на услуги, копия от
вестници, в които ОУ са били публикувани /л.6-20/.
Към доказателствата по делото е приобщена и справка за недобора на частен абонат
№ ***и абонат № ***и двата с адрес гр. *** за периода от 03.01.2019г. до 14.06.2021г. /л.21-
22/.
От представена от ищеца справка от Имотен регистър по партидата на ответника се
установява, че след закупуване на имота от ответника на 08.07.2005г. липсва последващо
разпореждане с имота /л.64-65/.
За процесния период са представени извлечения от електронен карнет, в който
период са начислявани ВиК услуги при вписване за обитаемо жилище, с един живущ в него
и при разпределение без достъп до водомера. Данни от реален отчет на водомерите в
процесния апартамент са вписани на 03.01.2019г. и 05.08.2019г. /л.75-80/.
Ответникът не осигурява достъп на ищцовото дружество за отчитане показанията
на водомерите в имота и по време на настоящето производство, което се установява от
представителството на ответника от назначен от съда особен представител и съставени от
длъжностни лица в ищцовото дружество констативни протоколи за неосигурен достъп от
15.03.2022г., 13.04.2022г. и 12.10.2022г. /л.67-71/.
Според уведомително писмо от 12.07.2022г. за изтекла валидност на метрологична
проверка, показанията на водомерите в процесния апартамент към тази дата са 720 куб.м. и
1695 куб.м. В писмото е удостоверен отказ на ответника да го подпише /л.72/.
Посочените показания в уведомителното писмо съответстват на показанията на
водомерите в представените електронни картнети.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе
да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително да
е доставило посоченото в исковата молба количество ВиК услуги, като обем и стойност, за
процесния период на ответника в качеството му на потребител на ВиК услуги на посоченият
в исковата молба адрес.
Претендираните в настоящето производство суми са за доставени от ищеца ВиК
услуги за периода от 03.01.2019 г. до 14.06.2021 г. в обект – апартамент, находящ се в
гр.***, отчитан по клиентски номер ***/включващ задължения по партида с абонатен номер
3
***и задължения по партида с абонатен номер ***/.
От представената справка от имотен регистър се установява, че ответникът е
придобила собствеността върху имота, в който са доставяни ВиК услугите на 08.07.2005г. и
е бил собственик на имота, респективно ползвател на доставяните в имота ВиК услуги през
целия процесен период.
Съгласно действалите между страните общи условия на ищцовото дружество за
предоставяне на ВиК услуги, потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ответникът е придобил
собствеността върху имота през 2005г. и след това е ползвател на доставяни от ищцовото
дружество ВиК услуги в имота, независимо дали има изрично сключен договор с
дружеството и независимо дали, кога и кой е уведомил ищцовото дружество за промяната в
собствеността, както и без значение кой е вписан като ползвател в карнетния лист за
отчитане на показанията на водомера в процесния имот. По делото се установи, че
собственик на имота, в който са доставяни ВиК услуги от ищеца е бил ответника през целия
процесен период, като липсват твърдения и доказателства от страна на ответника ползвател
на имота да е било друго лице.
От представените от ищеца карнетни листи се установява, че имота периодично е
посещаван от служител на ищцовото дружество, но в по-голямата част от случаите не е
осигуряван достъп. Последното реално отчитане на водомера е извършено на 05.08.2019г.
Предвид редовното посещение на имота за реално отчитане на водомерите в него и
неосигуряването на достъп от страна на ответника за такова отчитане, съдът намира, че
следва да приеме за доказано доставянето на твърдените с исковата молба количества ВиК
услуги в процесния период. Ищцовото дружество в посочения период е поставено в
обективна невъзможност да отчете реално показанията на водомерите в имота на ответника,
като последният не следва да черпи права от неправомерното си поведение. Следва да се
посочи, че вписаните показания на водомерите в обекта на потребление на ответника
съответстват и не надвишават показанията вписани в уведомителното писмо от 12.07.2022г.,
в което е удостоверено извършване на проверка на водомерите и отказ на ответника да
подпише писмото.
С отговора на исковата молба, в предвидения в закона преклузивен срок, е
направено възражение от ответницата за погасяване по давност на възможността за
принудително събиране на вземанията.
Заплащането на стойността на доставените на абоната ВиК услуги съставлява
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, като вземането се погасява с
предвидената в чл.11 ЗЗД кратка тригодишна давност. В случая, искът се счита за предявен
от датата на депозиране на заявлението – 07.07.2021г. поради което възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания се явява неоснователно.
По изложените по-горе съображение основателни и доказани по основание и
размер се явяват претенциите на ищеца за установяване дължимостта на суми за доставени
4
ВиК услуги на ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 475 лева, от които 75 лева
заплатена държавна такса, 300 лева депозит за назначаване на особен представител и 100
лева юрисконсулстко възнагражедение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло
уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева. Липсват представени доказателства
за заплащане на твърдените разноски в размер на 60 лева за връчване на книжа чрез ЧСИ.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.М., с ЕГН
********** и адрес гр. *** ДЪЛЖИ на „***, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление
гр*** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3308/09.07.2021г. по
ч.гр.д. № 9951/2021г. по описа на ВРС:
главница за периода от 03.01.2019г. до 14.06.2021 г. в размер на 569,14 лв.
/петстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по клиентски номер ***/включващ задължения по
партида с абонатен номер ***и задължения по партида с абонатен номер ***/ за периода от
03.01.2019 г. до 14.06.2021 г. за обект – апартамент, находящ се в гр.***, както следва:
сумата 280.49 лева, представляваща главница по партида с абонатен номер ***, дължима за
периода от 03.01.2019 г. до 14.06.2021 г. и сумата 288.66 лева, представляваща главница по
партида с абонатен номер ***, дължима за периода от 03.01.2019 г. до 14.06.2021 г., ведно
със законна лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава за
периода от 08.03.2019г. до 04.07.2021 г. в размер на 51,96 лв. /петдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки/, в това число: сумата 26.09 лева обезщетение за забава върху
главницата от 280.48 лева, дължима за периода от 08.03.2019 г. до 04.07.2021 г. и сумата
25.87 лева обезщетение за забава върху главницата от 288.66 лева, дължима за периода от
08.03.2019 г. до 04.07.2021 г.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ап.79 ДА ЗАПЛАТИ на ***,
с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 475 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-
5
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК
***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9951/2021г. по описа на
ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6