РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. гр.Мадан, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100024 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „И. Ф.” ЕООД, ЕИК **** против А.
М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „К. П.“ бл. ...., с която е предявен
иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл. ЗПФУР за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 093.98 лв., от които 900.00 лв. – главница, 178.20 лв. - договорна
лихва за периода 31.08.2020г. - 27.07.2020г, 15,75 лв. - лихва за забава за
периода от 27.07.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 01.10.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. ***/2021г. на Районен съд
Мадан.
Ищецът твърди, че на 31.08.2020 г. между страните бил сключен
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** при условията на
ЗПФУР. Сключването на договора се извършвало след регистрация на
клиента в сайта www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес били
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта и попълване па въпросник, както и маркиране на полето
“Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал
същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин:
клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и мейл,
1
в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента
получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се
записвал. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване
ответникът посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл:
****. Активиращият код бил ****. След изпълнение на процедурата по
сключването на договора на ответника бил отпуснат кредит с главница в
размер на 900.00 лв., която била преведена по банкова сметка с титуляр
ответникът К., а именно: в „Банка ДСК“ ЕАД с *****. Вземането за главница
в размер па 900.00 лв. било разпределено на 11 вноски, първите 10 от които в
размер на 81.82 лв. и 11-та последна, изравнителна вноска в размер на 81.80
лв. за периода 30.09.2020г. - 27.07.2021. При изплащане на вноските по
кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и
договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на
договора. Лихвения процент по договора в размер на 40.18 %. По договора не
постъпили плащания. За претендираните вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение. Длъжникът не бил открит па постоянен и настоящ
адрес, нито бил установен работодател чрез който да му се връчат книжата.
Поради това връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от
ГЛК - чрез залепване па уведомление. Съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си, което обуславяло правния интерес на
ищеца от завеждане на настоящото производство. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № *** по описа за 2021 г.
на Районен съд Мадан образувано по депозирано от „И. Ф.“ ЕООД – гр. С.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление. Поради това и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл. ЗПФУР е допустим.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване възникване на вземанията и техния
размер, в т.ч. - наличието на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на кредит от разстояние, по който е предоставена съответната
парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът на всички вноски;
наличие на валидни уговорки за връщане на кредита, ведно с договорна
лихва, т.е. да докаже дължимостта на процесните суми по основание и размер.
2
Като доказателство по делото е прието заверено копие от Договор за
предоставяне на кредит № ***, сключен между И. Ф. ЕООД, в качеството му
на кредитор и А. М. К.- потребител, съгласно който кредиторът се задължава
да предаде в собственост на потребителя сумата от 900 лв., а потребителят се
задължава да върне същата на кредитора, при следните условия: срок на
кредита: 330 дни, Фиксиран годишен лихвен процент - 40.15 %, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.11 %, обща дължима
сума 1098,20 лева. Съгласно представения погасителен план към договора
падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 27.07.2021 г. Като
доказателства по делото са приети и Общи условия за предоставяне на кредит
от разстояние, платежни нареждания за извършени плащания от страна на И.
ф. ЕООД, извлечение от електронна кореспонденция по повод сключване на
договор за кредит от разстояние, водена чрез електронна поща.
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира
в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена
легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключване на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично
регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е
изключително за доставчика (кредитодателят). Съгласно чл.18, ал.1, т.3
ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна информация,
както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а
за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1
ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава
значение на подписан документ на електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписания
писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава
сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на електронния
документ на хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.
184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето
на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
3
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че сумата в размер на 900.00 лв. е
преведена по банков път в „Банка ДСК” ЕАД с ****, с титуляр ответника А.
М. К.. Датата, на която е постъпила сумата по цитираната сметка е 31.08.2020
г., като основание за превода е записано: Договор за заем № *****. По
договора няма извършени плащания от ответника. Размерът на остатъчната
дължима сума по договора за кредит е: главница в размер на 900.00 лв.,
договорена лихва – 178,20 лв., законна лихва за периода от 27.07.2021г. до
06.06.2022 г. (датата на изготвяне на заключението) е 78,75 лв.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза като обективно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните.
От събраните по делото доказателства се установява възникването на
облигационно правоотношение между страните по сключен между тях
договор за кредит от разстояние, по силата на което на ответника е била
предоставена сумата от 900 лева. С оглед реалния характер на договора,
предоставянето на сума по кредита, представлява съществен елемент на
договора, поради което облигационното правоотношение следва да се счита
за възникнало от датата на предаване на сумата - 31.08.2020 г. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е получил процесната сума от 900 лева по банковата си сметка, с
оглед на което ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение по
реалния заемен договор да предаде заемната сума на кредитополучателя.
Поради това ищецът има право да претендира връщането й. Между страните
е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.15 %, като размерът на
възнаградителната лихва възлиза на 178,20 лв. Доколкото е настъпил
падежът на всички погасителни вноски, които включват както главница, така
и договорна лихва, и при липсата на доказателства за извършвани каквито и
да е плащания от страна на ответника, то исковете за признаване на
установено дължимостта на главница и възнаградителна лихва следва да
бъдат уважени изцяло в претендираните размери. Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 15,75 лв. - лихва за забава за периода от
27.07.2021 г.- окончателния падеж на задължението, до 27.09.2021 г.
Служебно изчислен по реда на чл. 162 от ГПК посредством онлайн
калкулатор размерът на законната лихва върху главницата от 900 лева за
периода от 27.07.2021 г. до 27.09.2021 г. възлиза на 15.75 лева, с оглед на
което следва да бъде присъдено обезщетение за забава в претендирания
размер. Предвид изложеното предявения иск е доказан по основание и размер
и следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в исковото производство в размер на
50 лв., както и депозит за ССчЕ в размер на 300 лв. Претендира се и на
основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. НЗПП да бъде присъдено в полза на
ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна
4
сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на разноските на
ищеца за исковото производство възлиза на сумата от 450 лв. В полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното
производство, а именно за ДТ от 15,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
от 22,50 лв., или общо 37,75 лв., за които съдът дължи постановяване на
осъдителен диспозитив съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., УЛ.К.В. ...., общ. Р., обл. С. дължи на И. Ф. ЕООД ЕИК: *** гр. С.,
Ж.К.И., УЛ.Б. ..., представлявано от управителя Б. И. Н. сумата от: 900 лв.
(деветстотин лева) главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № **** от 31.08.2020 г.; сумата от 178,20 лв. (сто седемдесет и
осем лева и двадесет стотинки) договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 31.08.2020 г. до 27.07.2021 г.; 15,75 лв. (петнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки) обезщетение за забава за периода от 27.07.2021 г. до 27.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 01.10.2021 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № **** г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., УЛ.К.В. ...., общ.
Р., обл. С. да заплати на И. Ф. ЕООД ЕИК: *** гр. С., Ж.К.И., УЛ.Б. ...,
представлявано от управителя Б. И. Н. сумата от 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева) разноски по настоящото дело, както и сумата от 37,75 лв.
(тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), разноски по ч.гр.д. №
***/2021 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5