Р Е Ш Е Н И Е
№ 5803/17.12.2019г.
гр.
Варна, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично
заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието
на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14719 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес ***,
пл.„***“ № **, ет. *, ап. ** срещу ЗАД „*****“ АД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление ***, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца
сумата от 50.00 лева, представляваща част от претенция, цялата
в размер на 121,61 лева, представляваща
законната лихва за сумата от 3242,61лв., с която
ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 27.02.2018г. до
11.07.2018г..
В исковата молба
ищецът твърди, че на 20.04.2017 год. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, за лек автомобил „***“ **, рег. № ****, с период на валидност 20.04.2017 г.- 20.04.2018 г. Сочи, че на 26.01.2018 год., при движение по бул. „***“ в гр. В, в посока кв. „****Аспарухово“, при десен завой по ул. „***“,
претърпял ПТП, в резултат от което по застрахованото
МПС настъпили имуществени щети. Твърди, че за претърпените вреди
застрахователят не му изплатил необходимото обезщетение, поради което на
14.05.2018г. завел съдебен иск. На 11.07.2018г. ответникът му изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 3242,61лв. С Решение
№4897/31.11.2018г., постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на ВРС ответното
дружество било осъдено да му заплати сумата от 5701,99лв., представляваща
остатък от общо дължимо застрахователно обезщетение. С Решение
№739/29.07.2019г., постановено по Въззивно търговско
дело №663/19г. по описа на ВОС ответното дружество било осъдено да му заплати и
сумата от 1055,05лв., представляваща разлика между присъденото с Решение
№4897/31.11.2018г., постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на ВРС
застрахователно обезщетение и действително дължимият размер от 6757,39лв, ведно
със законната лихва върху главницата в посочения размер, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В
исковата молба се твърди също, че на 05.02.2018г. е извършен трети последен
оглед на автомобила, като ответникът не е изискал представяне на други
документи, освен представените при завеждане на щетата. Поради това и с оглед
разпоредбата на чл.497 от КЗ ищецът счита, че срокът за заплащане на
обезщетение е изтекъл на 27.02.2018г., поради което ответникът му дължи лихва за
забава в размер на 121,61лв. за периода от 27.02.2018г. до 11.07.2018г. - датата,
на която е било заплатено определеното от застрахователя обезщетение в размер
на 3242,61лв. Съобразно изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да му присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна ЗАД „****“ АД, депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска Поддържа се,
че не е налице правно основание за възникване на твърдяното материално право.
Не се оспорва наличието между страните на валидно облигационно правоотношение,
както и факта на настъпило на 26.01.2018г. застрахователно събитие,
представляващо покрит по договора за застраховка риск. Сочи се, че на
29.01.2018г. ищецът е подал уведомление за регистриране на щета, във връзка с
което застрахователят е извършил опис и техническа експертиза, както и три
огледа на застрахования автомобил. Потвърждава се, че ищецът е инициирал
образуването на гр.д.№6864/18г. по описа на ВРС, приключило с Решение
№4897/30.11.2018г., изменено с Решение №739/29.07.2019г., постановено по
в.т.д.№663/19г. по описа на ВОС, с което дружеството е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 6757,39лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по застрахователна
полица №0020900201700317/20.04.2017г. за застрахователно събитие от
26.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 14.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Изтъква се
обстоятелството, че в хода на първоинстанционното
производство застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение от
3242,61лв. на 11.07.2019г. Ответното дружество счита, че разпоредбата на чл.497
от КЗ, с която ищецът обосновава исковата си претенция, е неприложима в случая,
тъй като се касае за имуществена застраховка „Каско“,
а не за застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това намира за приложима
нормата на чл.405, ал.1 от КЗ, препращаща към чл.108, ал.1-3 от КЗ. Сочи, че
ищецът не е изпълнил нормативно установеното си задължение да предостави на
застрахователя удостоверение от компетентните органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство поради настъпила тотална щета.
Намира, че липсва изпълнение на предвидената в чл.390, ал.1 от КЗ специална
предпоставка за поставяне на застрахователя в забава, поради което счита, че
подаването на застрахователна претенция и изтичането на срок от 15 работни дни
не водят до възникване на отговорност на ответното дружество за заплащане на
законна лихва. Изтъква също, че нито в хода на застрахователната преписка, нито
в хода на образуваното съдебно производство ищецът не е представил
разходно-оправдателни документи за извършен възстановителен ремонт, които да
обосноват размера на действителната стойност на настъпилата вреда. Намира, че
срокът за произнасяне на застрахователя в случая изтича на 29.07.2018г.
Ето защо ответното дружество моли съда
да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъди направените деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция и
моли съда да уважи исковата молба, така както е била предявена, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуален представител на
ответника поддържа писмения отговор и моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.
Подадената
искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в
исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен
спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба
е основателна, по следните
съображения:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приобщеното към доказателствата по делото гр.д.№ 6864/2018г. по описа на
ВРС се установява, че с Решение 4897/30.11.2018г. ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5701.99 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди на лек автомобил „****“ **, рег. № ***, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 26.01.2018 год., около 21.30 часа, в гр. В., на кръстовището
между бул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата
на представяне на доказателства
за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „***“, модел *, с
per. № ***, на
основание чл. 386, ал. 1, вр. с
чл. 405, ал. 1 КЗ.
Цитираното решение било отменено частично с Решение №739/29.07.2019г., постановено
по Въззивно търговско дело №663/19г. по описа на ВОС,
като ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца и сумата от
1055,05лв., представляваща разлика между присъденото с Решение
№4897/31.11.2018г., постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на ВРС
застрахователно обезщетение и действително дължимият размер от 6757,39лв, ведно
със законната лихва върху главницата в посочения размер, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Отново
от приложените по гр.д.№ 6864/2018г. по описа на ВРС писмени доказателства се установява,
че застрахователят е уведомен за настъпилото произшествие на 29.01.2018г.,
както и че на 11.07.2018г. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3242,61 лева- обстоятелства, които по начало не са спорни между
страните.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В хипотезата на предявен иск по чл.
86, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава за плащане
на друго свое главно задължение. В тежест на ищеца е също да установи и размера на претендираната част от вземането и периода на обезщетението за забава.
Спорът по делото се свежда основно до размера на дължимата законна лихва, в
частност- до въпроса за момента на
изпадане в забава на застрахователя, от който следва да се определи и
периода, за който последният я дължи на увреденото лице – ищеца.
В случая наличието на главно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение е безспорно установено между страните,
като определеното от застрахователя такова е било изплатено на 11.07.2018г. Съгласно
чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. По силата на чл.405 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,
ал.1 – 3 или 5. Според първата алинея на цитираната норма застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение
№ 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10
и 13 – 18, раздел II, буква
„А“ от приложение № 1, които не са
застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106. Според разпоредбата на чл.108, ал.2 КЗ, когато не са представени
всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с
изключение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят е длъжен да се произнесе
по един от
начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца
от датата на предявяването на претенцията. Ответното дружество счита, че не е поставено в забава, тъй като в хода на
застрахователната преписка ищецът не е представил удостоверение от
компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. Действително, според разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ
преди изплащане
на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване
на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В Решение
№739/29.07.2019г., постановено по Въззивно търговско
дело №663/19г. по описа на ВОС обаче изрично е подчертано, че в случая
застрахователното обезщетение не се определя при условията на тотална щета, тъй
като ищецът е избрал да поправи автомобила до пълната му техническа изправност,
като се посочва също, че изборът на увреденото лице да поправи автомобила не
може да се тълкува във негова вреда. Според цитираното решение след като автомобилът
е напълно отремонтиран не е необходима дерегистрация, при което настоящият състав намира, че за
ищеца не се е породило задължение за представяне на удостоверение за
прекратяване на регистрацията. Следва да се отбележи също, че според чл.390, ал.1 от КЗ застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване
на регистрацията на моторното превозно
средство. При тази
нормативна уредба не може да бъде споделено становището на ответното дружество,
че задължението за представяне на такова удостоверение е въведено ex lege и е без значение дали застрахователят е изискал документ
за дерегистрация или не. Напротив, предвид цитираната
норма се налага извода, че удостоверение за дерегистрация
следва да бъде представено след
изискване на такова от застрахователя. По делото обаче няма данни ответното
дружество да е изискало представянето на подобен документ от ищеца, което е
отделно основание да се счете, че не е налице хипотезата на чл.108, ал.2 от КЗ.
В случая, доколкото не са релевирани
от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във
връзка със застрахователното събитие, които ищецът да е бил задължен да
представи и които реално са съществували, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал
в забава с изтичване на срока по чл. 108, ал.1 от КЗ от датата на извършване на
трети оглед на автомобила /05.02.2018г./,
след която няма данни застрахователят да е изискал представянето на други
доказателства. Срокът от 15 работни дни
след третия оглед на автомобила е изтекъл на 26.02.2018г. и от следващият тази
дата ден ответникът е изпаднал в забава.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът
дължи обезщетение за забава за периода от 27.02.2018г. до датата, на която
дружеството е заплатило определеното от него застрахователно обезщетение - 11.07.2018г.,
което предвид исковата претенция следва да бъде определено върху изплатената от
ответника сума от 3242,61лв.
При тези данни и с помощта на софтуерен
продукт за изчисляване на законна лихва, поддържан от НАП на публичен адрес www.nra.bg, съдът приема, че дължимият размер на законната лихва за периода 27.02.2018
г. – 11.07.2018 г. възлиза на 121,61лв., С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като
предмет на делото част от спорното право и доколкото се установи дължимостта на обезщетение за забава в период, съвпадащ с
определения от ищеца и в размер по-висок от размера на частичния иск, то
частично заявената искова претенция се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива
са в общ размер на 410 лева, съобразно представеният от ищеца списък на
разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД,
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. „**“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 50 /петдесет/ лева – част от вземане в общ размер на 121,61 лева,
представляващо обезщетение за забава в размер на законна лихва, изчислено върху
главница от 3242,61 лева за периода от 27.02.2018
г. до 11.07.2018 г., дължимо за
изпадане в забава на ответника да заплати застрахователно обезщетение за
настъпило на 26.01.2016г. ПТП в гр.Варна.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД,
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. „***“ № **, ет. *, ап. * сумата от 410,00 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: