Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./06.01.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през 2021
година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО
ПОПОВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9334 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 72899 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 29575/2016 г. на СРС, 64 състав,
постановено по втората фаза на делбата, е постановено
изнасяне на публична продан на
основание чл.348 ГПК, на допуснатия до делба УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.
София, С.о., район “Красно село”, ул.
“*******, представляващо УПИ VII - 1027,1028, от кв. 41, по плана на гр. София, местността “Красно
село - Стрелбище”, целият с площ от 430
кв.м., при съседи : от североизток - ул. “Хайдушка гора”, от северозапад – УПИ VI - 1026, от югоизток - УПИ VIII - за
магазини, подземен паркинг и трафопост и от югозапад - УПИ IX - 1025 и УПИ XV - 975, който имот по
одобрени кадастрални регистри представлява
поземлен имот с идентификатор 68134.205.65, при съседи имоти с идентификатори : 68134.205.1025,
68134.205.67, 68134.205.66, 68134.205.106 и 38134.205.1026, КАТО след
извършване на публичната продан получената сума следва да се разпредели между съделителите според дяловете им в
съсобствеността така : 1/ Д.И.Б.,
ЕГН ********** и Й.С.С., ЕГН********** - общо 2/24 част от получената сума; 2/ Ю.А.Д., ЕГН ********** - 2/24 част от получената сума; 3/ Ю.А.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д.,ЕГН **********
- общо 8/24 част от получената сума; и 4/ С.о., - 12/24 част от получената
сума. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл
и относно разноските, дължими от
съделителите към съда за държавна такса по извършване на делбата .
Решението е обжалвано в срок от съделителя С.о. /СО/, с опласкване
за неправилност поради необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон- в частност чл.19, ал.5 и чл.19, ал.1, от ЗУТ, като възразява, че в
случая за процесния делбен имот е редвидено средно застрояване и свързано
застрояване, при което не следва да се спазват нормите при делБа по чл.19,
ал.1, т.1 от ЗУТ за минимално лице и повърхност, в който смисъл оспорва и
извода по приетата СТЕ за неподеляемост на делбения имот. Иска отмяна на
решението и възлагане в дял на СО на новообразуван имот от делбения, равностоен
на 1/ 2 от имота.
Въззиваемата страна по жалбата- съделителят Д.И.Б. оспорва същата изцяло с писмен
отговор с възражението, че решението е правилно, съобразено с материалния закон
и приетата СТЕ, като намира начина на застрояване на имота за неотносим към
изискуемите размери за минимална площ и лице при обособяване на повече имоти от
един. Моли жалбата да не се уважава, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Другите съделители не са взели становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1
от ГПК. В открито съдебно заседание пред въззиния съд пълномощникът на Ю.А.Д. и
А.Н.Д.- адв.Б.М., оспорва жалбата.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение
е валидно, и допустимо.
При произнасянето си
по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим имот е
неподеляем, който извод е обоснован със заключението за неподеляемост на имота
по приетата съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, неоспорено от страните, и кредитирана от съда.
При извършената въззивна преценка за правилност на първоинстанционното
решение, самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства и приетата пред повторно
заключение на СТЕ от друго вещо лице, доводите и възраженията на страните и
оплакванията с жалбата, въззивният съд достигна до същия извод за неподеляемост
на имота.
От заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното и във въззивното производство
съдебно-техническа експертиза, които две заключения при преценката по реда на
чл. 202 ГПК, следва да бъдат кредитирани като обективно и компетентно дадени,
се установява, че процесният имот е неподеляем, тъй като от него не могат да се
обособят повече имоти, които да отговярат на изискванията на чл.19, ал.1, т.1
от ЗУТ за минимално лице и повърхност. Приетото пред въззивния съд ново
заключение от друго вещо лице установява, че в момента за делбения имот е
отреден един УПИ, който съгласно действащия ОУП и ПУП попада в зона за високо
застрояване и за обособяването от него на повече от един имот при прилагане на
чл.19, ал.5 от ЗУТ следва да бъде изработен и приет нов ПУП , а такъв няма. Също
сочи това вещо лице, че имотът е неподеляем с оглед сегащното му регулационно
положение и предвидения начин на застрояване, вкл. и на калкан с това в
съседния УПИ.
Въззивният съд приема, като и първоинстанционния съд, че имотът е
неподеляем. Реално разделяне на съсобствен недмижим имот в урегулирана
територия може да бъде извършено само ако обособените части от този имот сами
по себе си отговарят на изискванията за самостоятелен обект на вещни права. В
случая с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата /което е обвързващо
съда във втората фаза/ е установено, че допуснатият до делба имот представлява
самостоятелен обект на вещни права, като от ценените заключения на вещите лица
е видно, че съгласно действащия ОУП и ПУП попада в устройствена категория
Жилищна зона с високо застрояване и свързано такова. В подобна хипотеза законът
поставя допълнителни изисквания за реално обособяване на части - а именно за
минимални размери по чл. 19 ЗУТ . Този извод следва от разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, която е приложима и при съдебната делба. А съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, при
делба на поземлени имоти реално обособените части не могат да бъдат с размери
по-малки от тези по, ал. 1, намалени най-много с 1/5.
Следователно общият принцип, който произтича от ЗУТ е, че в границите на
населено място качеството на самостоятелен обект на вещни права /недвижим имот/
има само тази обособена част от земната повърхност, която отговаря на
изискванията за размери по чл. 19 ЗУТ. Поради това, за да бъде осъществено
обособяване на самостоятелни обекти, годни за разпределение по реда на чл. 353 ГПК, последните трябва да отговорят на условията по чл. 19 ЗУТ, които в
частност не са налице. С чл.19 от ЗУТ се установяват различни изисквания в
зависимост от това за какво предназначение и застрояване е отреждането на имота
- при ниско жилищно застрояване, свободно или свързано застрояване са приложими
изискванията на, ал. 1; за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско
свързано застрояване в повече от два имота за застрояване със социални жилища
или за друго специфично застрояване - тези по, ал. 5, а за нежилищно застрояване
или за други нужди без застрояване - тези по, ал. 6. Както вече бе посочено
по-горе, процесният имот е в зона за
високо застрояване, поради което и съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ размерите на
имотите се определят със самия подробен устройствен план /ПУП/, без да се
спазват нормите по, ал. 1. Т.е. в тази хипотеза законът е предоставил на
преценката по целесъобразност на съответните компетентни органи да определят
размерите на имотите, което те извършват едва при урегулиране на имотите с ПУП.
Към настоящия момент такъв ПУП, определящ размерите, на които следва да
отговорят новите, реално обособени части от процесния имот, не е одобрен и
влязъл в сила, а същевременно съдът не може да задължи общината да го одобри,
нито има правомощието пряко да прилага териториално-устройствените правила / в
този смисъл напр. определение № 104 от 26.02.2013 г. по гр. д. № 22/2013 г., Г.
К., І г. о. на ВКС/ .
Ето защо поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди. Не е установи при въззивнатга проверка нарушение
на процесуалния и на материалния закон.
Тъй като въззивният съд не извършва делбата на имота по различен начин от този по обжалваното решение, не е налице
основание са промяна на определените с обжалваното решение разноски, дължими от страните към съда.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на спора направената от въззивника СО разноски пред въззивния съд остава за сметка
на СО, тъй като жалбата не се уважава.
На ответните страни по жалбата
въззивникът СО дължи направени разноски пред въззивния съд за адвокатнско
възнаграждение така, според списъците по чл.890 от ГПК и липсата на възражение
срещу техните размери, така: на съделителите Ю.А.Д. и А.Н.Д. – по 600 лв. на
всеки едни. По отношение на съделителя Д.Б.
по предственетия по делото договор с адв.М.Й./ на гърба на адв. пълномощно от
08.12.2021г./ няма отбелязване неито на начина
на заплащане, нито за плащане в брой, на уговорената сума от 800 лв., при
което, с оглед и разясненията по т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, не може да се присъди сумата на този ответник по жалбата.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72899 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 29575/2016 г. на
СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА С.о., седалище гр. София, ул. “*******,
да заплати разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение така :
на Ю.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата 600 лвл и на А.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СО и искането на Д.И.Б., за разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.