Р Е Ш E Н И Е
№ 425
гр. Перник, 28.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично
съдебно заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Емилия Владимирова и при участието на прокурор Росица
Ранкова при Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 307/2020 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата „****“ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв. ****,
представлявано от управителя С.Ю.Г.чрез адв. Д.Д.,*** е сезирала съда с иск с правно основание чл. 1, ал. 1
във вр. с чл.
4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
като иска да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът Регионална здравна инспекция-Перник, със
седалище гр. Перник, ул. „Миньор“ № 15 да
заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 300 лв., представляващи
сторени разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД № 1/2018г. описа на районен съд-Перник образувано по повод обжалване
наказателно постановление № 81 от 05.12.2017г., издадено от директора на
Регионална здравна инспекция-Перник. Претендира и заплащане на законната лихва
върху горната сума, считано от 07.05.2020г., дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и претендира присъждане на
направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.
В проведеното съдебно заседание
пълномощника на ищеца адв. Д.Д.,*** пледира искът да бъде уважен в предявения
размер, както и да се присъдят разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Регионална
здравна инспекция-Перник не изпраща представител. В депозирания по
делото отговор по исковата молба излага съображения, че искът е
неоснователен. Сочи, че наказателното постановление не е административен акт и
отмяната му не е условие за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ,
както и че договорът за правна помощ и съдействие се представя за пръв път в
настоящето производство и е антидатиран. С тези аргументи моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен или евентуално да се присъди обезщетение,
което да се съобрази с действителната и правна сложност на казуса. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск. Предлага същият да се уважи, в размера в който е предявен.
Административен съд–Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С наказателно постановление № 81 от 05.12.2017г. директора на РЗИ-Перник за
извършено от ищеца
административно нарушение по чл. 6, ал.
5 от Наредба № 37/2009г. за здравословното хранене на учениците е наложил на основание чл. 210 от Закона за здравето
административно наказание-имуществена санкция в размер на 1000лв..
Наказателното постановление е
обжалвано.
Образувано е АНД № 1/2018г. по описа на районен
съд-Перник. Пред районен съд-Перник, „****“ЕООД чрез управителя на същото е ползвало адвокатска защита и е било
представлявано от адв. К.С., от АК-Перник, съгласно пълномощно от 21.12.2017г. и договор за правна защита и съдействие от същата
дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в
брой
на 21.12.2017г. възнаграждение за един
адвокат по делото пред районен
съд-Перник е в размер на 300 лева. С решение № 50 от 28.02.2018г., постановено по АНД № 1/2018г. по описа на Районен
съд-Перник наказателно постановление № 81 от 05.12.2017г. на директора на РЗИ-Перник е
отменено изцяло. Решението е влязло в сила на 29.03.2018г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Ответникът РЗИ е юридическо лице,
съгласно чл. 8, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/. Исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност. В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от
администрацията акт, чийто адресат е ищцата, а именно – наказателно
постановление № 81
от 05.12.2017г. издадено от директора на РЗИ-Перник е
отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ВАС и ВКС се приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат
от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е
отменено. С оглед действието на това тълкувателно постановление, наказателните
постановления попадат в обхвата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което доводите от
ответника в противна насока са напълно неоснователни. В казуса е налице първата
от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган,
издаден при упражняване на административна дейност.
В
кориците на АНД № 1/2018г. на стр. 18 е
приложен оригинал на договор за правна защита и съдействие. Съгласно
съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2017г. ищцовата
страна е възложила на адв. К.С.оказването на правна защита и съдействие чрез
изготвяне на жалба против наказателно постановление № 81 от 05.07.2017г.,
процесуално представителство и защита по делото което ще се образува пред районен съд-Перник. Договорено е адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Съгласно направеното отбелязване в договора същото е
заплатено в брой при подписването му. По делото е проведено едно съдебно
заседание, на което се е явил адвоката и
е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това
се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено
срещу ищцата пред първоинстанционния съд, същата е ангажирала адвокат, на когото е заплатила сумата от 300
лв., а последният е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд.
С оглед на това и въз основа на безспорните доказателства в тази връзка се
приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление,
издадено срещу ищцата от директора на РЗИ-Перник, същата е ангажирала адвокат, на когото е заплатила сума в размер на
300лева за процесуално представителство по АНД № 1/2018г. образувано пред
районен съд-Перник.
Безспорно се установява от приложеното по делото АНД №
1/2018г. на районен съд-Перник, че наказателно постановление № 81 от
05.12.2017г. на директора на РЗИ-Перник е отменено като незаконосъобразно с
решение № 50 от 28.02.2018г..
Решението е влязло в сила на 29.03.2018г..
Следва да се посочи, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
Основното възражение на ответника
е, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото
наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във
водено съдебно производство и тази заплатена сума е израз на доброволен акт
между страните. И това възражение е неоснователно. Това е така, защото съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване е ползвана адвокатска
защита, защото страната
не е могла сама да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване
на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник.
Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази
защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката
и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат
е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази
напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело
№ 2/2016г.
доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
От
доказателствата към исковата молба, както и от тези в АНД № 1/2018г. се приема,
че е налице действително извършено плащане по договор за правна защита и
съдействие от 21.12.2017г. в производството по оспорване на наказателното
постановление. Не е спорно, че адв. С. е осъществил процесуално
представителство по АНД № 1/2018г. и е
взел участие в откритото съдебно
заседание по наказателното от административен
характер дело. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство,
ВКС се е произнесъл с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в
случая са налице: по АНД № 1/2018г. има
договор за правна защита и съдействие-в оригинал и в него е отбелязано плащане в брой при подписване на
договора. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева.
В
отговора ответната страна излага и съображения свеждащи се до това, че делото
пред районен съд не представлява фактическа и правна сложност, с оглед на което
счита, че претендираната вреда от заплатен адвокатски хонорар е в завишен
размер. Възражението се приема за допустимо, но е неоснователно.
В конкретния случай, претендираната
вреда от заплатен адвокатски хонорар е напълно съобразена с действителната и
правна сложност на делото. Възнаграждението
е определено в договора между адвоката и
клиента в справедлив и обоснован размер. Този размер съответства на вида
извършена от адвоката работа. В конкретния казус делото пред районен съд-Перник
е от административно наказателен характер. Административното наказание е глоба
в размер на 1000лв.. Изготвена е жалба. Делото е разгледано в едно
съдебно заседание, на което адвокатът
се е явил и е осъществил процесуално представителство и защита.
Възнаграждението е съобразено и с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв..
Следователно предявеният иск за сумата от 300
лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба-07.05.2020г. е основателен и
доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно
административен характер дело № 1/2018г. по описа на районен съд-Перник,
писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното
административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат. Между
адвоката и наказаното лице на 21.12.2017г. е сключен договор за правна защита и
съдействие, с договорено възнаграждение в размер на по 300 лева, което е
заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Това възнаграждение е и в
минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на
договарянето му. В случая не намират и приложение разпоредбите на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил необходимата
грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадения от
администрацията акт, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско
възнаграждение. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера,
в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по
съответен ред незаконосъобразен акт.
При този изход на спора е основателно и
акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв..
Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300 лева,
считано от предявяването на исковата молба-07.05.2020г. до датата на
окончателното й изплащане.
При този изход
от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено
своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направените по
делото разноски в общ размер 350.00 лева, от които 50 лева внесена държавна
такса и 300. 00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 10.03.2020г.
При този изход
от делото на ответната страна не се дължат разноски.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Перник, със
седалище гр. Перник, ул. „Миньор“ № 15, с БУЛСТАТ **** да заплати на „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. Перник, кв. ****, представлявано от
управителя С.Ю.Г.по банкова сметка *** „****“АД, BIG: BUINBGSF; IBAN: ***
/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно
постановление № 81 от 05.12.2017г. на директор на Регионална
здравна инспекция-Перник, с влязло в сила решение № 50 от
28.02.2018г. постановено по АНД № 1/2018г. по описа на районен съд-Перник, ведно със
законната лихва върху тази сума от дата 07.05.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Перник, със
седалище гр. Перник, ул. „Миньор“ № 15, с БУЛСТАТ **** да
заплати на „***“ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Перник, кв. ****,
представлявано от управителя С.Ю.Г.сумата
от 350 /триста и петдесет/ лева съдебни разноски по АД № 307/2020г. по описа на
Административен съд-Перник.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: /п/